Решение № 22 от 27.03.2025, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Е., 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е., IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Доротея П. Янкова при участието на секретаря А.Д.М. като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Гражданско дело № 20232310100017 по описа за 2023 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. П. П., ЕГН:

**********, с адрес: град Е., ул. „Л.“ № 28 А, обл.Ямбол, чрез процесуален пълномощник от адв. М. В. М., вписан в АК Пловдив, с която против: "ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Д.Х. № 52-54, представлявано от З. С. Р. и А.

М. е предявен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. чл.10а, чл.11, ал.1,т.10 , чл.19, ал.4 от ЗПК, вр.с чл.22 ЗПК, вр. чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД и чл.143, ал. 1 и чл.

146 от ЗЗП - за установяване по отношение на ответното дружество, че клаузите „такса експресно разглеждане" и „такса удължаване" предвидени в Договор за кредит № 9744853006 / 05.09.2022 и Анексите към него, сключени между ищцата и ответното дружество са нищожни на основание чл.10а, чл.19 ал.4 от ЗПК, вр.с чл.22 ЗПК, на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и чл.143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.

По делото е приет за съвместно разглеждане и насрещен осъдителен иск на "ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК: *** срещу Д. П. П., с правно основание чл. 79, ал.1 във вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, във вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.6 от ЗПФУР, във вр. чл.86 от ЗЗД - за осъждането на П. да заплати на "ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК: *** сумата 1604.08 лева, представляваща просрочено задължение по Договор за кредит № 9744853006 / 05.06.2022 г. и Анекс за допълнителна сума от дата 07.10.2022 г. към Договор за кредит № 9744853006 / 05.09.2022 г., формирана от главница - 1300.00 лева; договорна лихва за срока на кредита (от 05.09.2022 г. до 01.01.2023 г.) - 41.76 лева; и такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на Искането за отпускане на кредит — 262.33 лева, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на насрещния иск.

Ищцата по първоначалния иск Д. П. П. в исковата си молба твърди, че между нея и „4финанс" ЕООД /с настоящо наименование"ВИВУС.БГ" ЕООД/ е сключен договор за кредит № 9744853006/05.09.2022г., съгласно който тя е получила сумата от 1200.00 лева, при ГПР 49.70%, годишен лихвен процент - 40.97%, и се е задължила да заплати такса за експресно разглеждане на документи в размер на 247.57 лева. Между страните е бил сключен и Анекс от 19.10.2022г за удължаване на срока към договор за кредит № 1

9744853006/ 05.09.2022г. Със същият е бил удължен срока на връщане на общо дължимата сума с 14 дни, и по силата на този Анекс ищцата се е задължила да заплати „такса удължаване срока на връщане на общо дължимата сума" в размер на 149.76 лева.

Твърди се, че така уговорените „такса експресно разглеждане" и „такса удължаване", предвидени в Договор за кредит № 9744853006/05.09.2022 и Анекса към него са нищожни на основание чл. 10а, чл.19, ал.4 от ЗПК, вр.с чл.22 от ЗПК, на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

Сочи се, че посочените по – горе такси, по своето естество, представляват такси и услуги, свързани, както с усвояването, така и с управлението на кредита, поради което противоречат на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, която не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Дължимостта на посочените такси според ищовата страна е в противоречие и с добрите нрави, като последното се обосновава с липсата на еквивалентност между престациите на страните, от там и клаузите в договора касаещи дължимостта на горните две такси да са нищожни на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.

Уговорените „такса експресно разглеждане" и „такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума", се считат за нищожни и на основание чл.143, ал.1 от ЗЗП, с доводи, че са договорени във вреда на потребителя и не отговарят на изискванията за добросъвестност и справедливост и водят до неравновесие в правата на страните.

Твърди се, че уговорките касаещи горните такси противоречат и на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП - неразбираеми са и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора, както и на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като таксите са били необосновано високи.

Излага се и че процесиите клаузи заобикалят нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като се тях е било уговорено още едно допълнително възнаграждение за кредитора и че основната цел на така уговорените клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още 30% от предоставената главница.

На следващо място ищовата страна, счита клаузите за нищожни на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, поради това, че не са били уговорени индивидуално по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП, поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като същите е следвало да бъдат включени в ГПР.

Въз основа на гореизложеното, се иска съдът да приеме, че уговорените клаузи за „такса експресно разглеждане" и „такса удължава срока на връщане на общо дължимата сума" предвидени в Договор за кредит № 9744853006/05.09.2022 и Анексите към него са нищожни на основание чл.10а, чл.19, ал.4 от ЗПК, вр.с чл.22 ЗПК, на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД и чл.143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.

Претендират се и направени в производството разноски.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „ВИВУС.БГ" ЕООД е подал отговор на исковата молба и насрещен иск.

Ответникът по първоначалния иск и ищец по насрещния „ВИВУС.БГ" ЕООД твърди, че на 05.06.2022 г. между него - „ВИВУС.БГ" ЕООД, с ЕИК *** като Кредитодател и Д. П.

П., с ЕГН ********** като Кредитополучател, е сключен валиден Договор за кредит № 9744853006, при Общи условия, в съответствие с разпоредбите на ЗПК и ЗПФУР, по силата на който „ВИВУС.БГ" ЕООД е предоставило на Д. П. П. сума в размер на 1200.00 лева, представляваща главница по кредита. Към договора са били допълнително сключени анекси, с които на П. е била отпусната допълнителна сума - 100 лева и е променен срока на 2 договора, като крайната падежна дата по договора, след направените удължавания на срока, вкл. и безплатно такова е била 01.01.2023година.

Сочи се, че договорът за кредите е бил сключен за период от 30 дни, с падеж 05.10.2022 г. По същия са били начислени следните такса и лихви: договорна лихва в размер на 40.43 лева и такса „бързо разглеждане" в размер на 247.57 лева. Общият размер на кредита, който Кредитополучателят е трябвало да погаси на падежната дата е бил 1488 лева.

Кредитодателят е изпълнил задължението си по договора и е предоставил на Кредитодателя поисканата от него сума, като я е превел по сметка на каса на „Изи Пей" АД, съобразно заявения от Кредитополучателя начин на получаването й. Спазени са били изискванията относно форма и съдържание на договора. Кредитоискателят П. е кандидатствала на сайта на vivus.bg и преди да подпише Договора за кредит и Общите условия към него по указания начин, договорът й е бил предоставен във формат и със шрифт, спазващ законовите разпоредби. На кредитоискателя е била предоставена и преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр (СИФ) в момента, в който тя е влязла в сайта vivus.bg, избрала е сумата и срока, за които кандидатства. След сключването на Договора за кредит вътрешната система на Дружеството автоматично е изпратила Договора за кредит заедно е Общите условия към него на посочената от Кредитополучателя e-mail поща за контакт - ****@gmail.com.

Излага се, че съгласно чл. 4 от Общите условия към процесния Договор, Кредиторът се задължава да даде отговор на Кредитополучателя дали Искането за отпускане на кредит е одобрено в срок от 7 (седем) календарни дни, считано от дата на получаването му.

Кредиторът е предоставил възможност на Кредитополучателя да заяви дали желае да ползва услугата „бързо разглеждане“ на подаденото Искане за отпускане на кредит, която е допълнителна незадължителна услуга, предоставяна при изрично искане от страна на Кредитополучателя, гарантираща обработка на Искането и предоставяне на отговор до 15 (петнадесет) минути от изпращането му.

Сочи се, че за допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на Искането за кредит, Кредитополучателят дължи Такса за бързо разглеждане, изчислявана спрямо сумата на Кредита и срока на Договора за кредит. Дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга е била посочена в Специалните условия на Договора за кредит и включена в Тарифа на Кредитора, налична на Началната страница на vivus.bg.

Съгласно т. 10 от Общите условия, приложими към Договора за кредит, Кредитополучателя П. е имала правото да кандидатства за допълнителни суми по Договора за кредит. На 07.10.2022 г., между ВИВУС.БГ и Д. П. П. е бил сключен Анекс за допълнителна сума към Договор за кредит № 9744853006/05.09.2022г., по силата на който ищцата е поискала да изтегли допълнителна сума в размер от 100 лева, представляваща главница по кредита. В резултат на горното задължението на ищцата е нараснало на 1604.08 лева общо, от които: главница – 1300 лева; договорна лихва - 41.76 лева; такса за допълнителна и незадължителна услуга за „Бързо разглеждане“ - 262.32 лева.

Излага се, че по силата на т. 13.1. от Общите условия, Кредитополучателят е имал право да поиска да бъде удължен срокът за връщане на кредита, като удължаването на срока за връщане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя по искане на Кредитополучателя, съобразно Тарифа на Кредитора. На 19.10.2022 г. е сключен Анекс за удължаване на срок към Договор за кредит № 9744853006 / 05.09.2022 г., по силата на който новата уговорена падежна дата е била 02.11.2022 г. В последствие ВИВУС.БГ, в качеството си на кредитодател се е съгласило да измени безплатно два пъти падежната дата на кредита, в резултат на което последната падежна дата по кредита, е била 01.01.2023г.

Твърди се, че с настъпване на падежната дата - 01.01.2023 г. ищцата е изпаднала в просрочие и че Дружеството не е получавало каквото и да било плащане по задължението, произтичащо от Договора за кредит.

3

Въз основа на гореизложените твърдения на основание чл.211, ал. 1 от ГПК ответника е предявил насрещния си осъдителен иск срещу Д. П. П., за сумата от 1604.08 лева, представляваща неизплатено задължение по Договор за кредит № 9744853006 / 05.06.2022 г. и Анекс за допълнителна сума от дата 07.10.2022 г. към Договор за кредит № 9744853006 / 05.09.2022 г., от конто: главница - 1300.00 лева; договорна лихва за срока на кредита (от 05.09.2022 г. до 01.01.2023 г.) - 41.76 лева; и такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане на Искането за отпускане на кредит — 262.33 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на насрещната искова молба.

С отговора на исковата молба исковата претенция за прогласяване на нищожност на клаузата, уреждаща такса „Бързо разглеждане" по Договор за кредит № 9744853006/05.06.2022 г. се оспорва като неоснователна и недоказана.

В тази връзка се сочи, че предоставената допълнителна незадължителна услуга, изрично е била заявена от Д. П. П. и същата съответства изцяло на законовата възможност, уредена в чл. 10а, ал.1 ЗПК, съгласно която „Кредиторът може да събира от потребителя такса и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит“.

Таксата е била начислена за услуга, която е пожелателна, допълнителна и незадължителна и която се предоставя само по изрично искане на Кредитополучателя, съобразно Тарифа на Кредитора. Таксата не е била свързана по никакъв начин с усвояването или управлението на кредита, подробно е била описана в Общите условия, които са неразделна част от Договора за кредит, допустима е и отговаряща на разпоредбата на чл. 10а, ал.1 от ЗПК.