Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2587 от 29.05.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 1602/2024
Вид
Определение № 2587
Подписан
29.05.2024
В сила
29.05.2024
Състав
Илияна Папазова, Майя Русева, Джулиана Петкова

Цитирани разпоредби

  • чл.118 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2587 гр. София, 28.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Частно касационно гражданско дело № 20248003101602 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.

С определение №.89/29.01.24 по ч.г.д.№.532/23 на АС Варна е потвърдено опр.№.474/9.11.23 по г.д.№.270/23 на ОС Разград за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.

Постъпила е частна касационна жалба от М. В. С. и „Петрол холдинг“АД /в несъст./, в която се твърди, че определението е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Касаторите се позовават на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и въпроси, свързани със задължението на съда да обсъди фактическите твърдения в исковата молба, с отговорността за нарушение на правото на ЕС по отношение на постановен от съд акт, който е окончателен, и с редовността на исковата молба.

Ответните страни Народно събрание на Република България и Окръжен съд Варна оспорват жалбата.

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с третия въпрос. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитирана /опр.№.4406/20.12.22 по ч.г.д.№.4239/22, ІІІ ГО/, СЕС 1 извежда три материални предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за нарушаване на ПЕС: нарушената правна норма от правото на ЕС следва да предоставя права на частноправни субекти; нарушението трябва да е „достатъчно съществено“ или „явно квалифицирано“; в причинна връзка от нарушението да са настъпили вреди за частноправния субект; ищецът индивидуализира предмета на иска/исковете, чрез правопораждащите юридически факти, петитум и страни; основанието на иска, т.е. обстоятелствата, на които се основава същия, обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право; при търсене на обезщетение за причинени вреди последните трябва да бъдат ясно посочени поотделно по вид и по размер, както и всяка вреда в резултат на чие поведение е /при гаранционно-обезпечителната отговорност е достатъчно твърдение, че деликтът е осъществен от субект, за който ответникът отговаря/ и в какво се изразява деликтното поведение; за страната е налице задължение, при сезиране на съда, да посочи в исковата молба, съответно в допълнителна молба по чл.129 ал.2 вр. с ал.5 ГПК, ясно, точно и последователно конкретните обстоятелства /т.е. факти/, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право; преценката за наличието на тези обстоятелства, за наличието или не на причинна връзка на същите със съответните вреди, които се претендират, и тяхното обезщетяване, е преценка по основателността на иска. В случая с исковата молба и уточненията й са изложени пространни твърдения във връзка с горепосочените обстоятелства, като в отклонение от цитираната практика съдът е приел, че е налице нередовност, вместо да се извърши дължимата преценка за основателност на претенциите. При тези обстоятелства атакуваното определение е незаконосъобразно и като такова трябва да се отмени. Същевременно, след връщане на делото на първоинстанционния съд, същият, преди да пристъпи към разглеждане на спора, следва да извърши дължимата преценка дали е местно компетентен с оглед разпоредбата на чл.7 ал.2 ЗОДОВ и установената задължителна практика на ВКС в тази връзка /напр. опр.№.145/9.04.21 по ч.г.д.№.568/21, ІІІ ГО/, и, предвид чл.118 ГПК, да обезпечи произнасяне по делото от надлежно местно компетентен съд /понастоящем акт съобразно горепосоченото не е постановяван и съответно не е непосредствен предмет на преглед за законосъобразност - поради което и такава преценка в настоящото производство не може да бъде извършена/.

2

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.89/29.01.24 по ч.г.д.№.532/23 на АС Варна.

ОТМЕНЯ определение №.89/29.01.24 по ч.г.д.№.532/23 на АС Варна, с което е потвърдено опр.№.474/9.11.23 по г.д.№.270/23 на ОС Разград за връщане на исковата молба и прекратяване на производството.

ВРЪЩА делото на ОС Разград за извършване на по-нататъшни процесуални действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3