Присъда № 14 от 23.02.2023, Районен съд - Хасково

МОТИВИ към присъда № 14/23.02.2023 година, постановена по

НОХД № 165/2023 година по описа на РС-Хасково

Районна прокуратура /РП/ – Хасково е повдигнала обвинение против подсъдимия П.

Т. М. - роден на *********г. в гр.Х., български гражданин, българин, със средно образование, неженен, осъждан, безработен, живущ в гр.Х, ж.к.„*******" №**, вх.*, ет.*, ап.**, ЕГН ********** за това, че към 25.01.2023г. в гр.Хасково, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество /съгласно чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП и Приложение №1 към Списък №1 на чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични/, а именно - 6.55 грама коноп /марихуана,канабис/, със съдържание на активен наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол" 17.9% /тегловни проценти/, на стойност 39.30 лева - престъпление по чл.354а, ал.3,т.1 от НК.

В с.з. РП-Хасково, чрез свой представител, поддържа внесения обвинителен акт. Моли съда да признае за виновен подсъдимия в извършване на престъплението, за което е предаден на съда. С оглед факта, че подсъдимият в съдебно заседание призна всички факти и обстоятелства изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурора считал фактическата обстановка за изяснена по несъмнен начина. Спорът според прокурора е дали е налице маловажен случай и дали да се приложи разпоредбата на чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК. прокурора счита, че подсъдимия следва да се признае за виновен, по потежкото престъпление, защото маловажността на самия случай, не се определяла само и единствено от количеството на държаното високорисково вещество и неговия вид и съдържание на активен наркотично действащ компонент, а и от самата личност на подсъдимия и неговото отношение към извършеното деяние. Подсъдимият бил осъждан три пъти до настоящия момент и все за държане на наркотични вещества. В многобройни решения ВКС приемало именно високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, както и предишните му осъждания за обстоятелствата които квалифицирали деянието като такова по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, а не като маловажен случай. Отделно от това, следвало да се има предвид, че 6,55 грама, всъщност макар и малко като стойност, всъщност били на практика няколко дози по един грам. Ето защо, с оглед неговата негативна характеристика, осъжданията му и лошите му характеристични данни, случаят не можел да се определи като маловажен. За прокурора моли съдът да признае подсъдимия за виновен в престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК. Иска в тази връзка съдът да му определите наказание около минимума, или под минимума, ако реши съдът, с приложението на чл. 58, ал. 4 от НК, т.е. да се определи при условията на чл. 55 от НК, както и по отношение на наказанието „глоба“.

Подс. П. Т. М. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и вината си. Същият е съгласен, да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за постъпката си, която осъзнал и нямал да повтаря.

Защитникът на подс. П. Т. М., адв.Р. приема за установено, че нейният подзащитен се доказва в производството да че е държал наркотични вещества без съответно разрешение.

Нямало спор по фактите и по обстоятелствата, затова нямало да се спира на тях. Спорът бил чисто правен, а именно, коя материално правна норма следва да бъде приложена, по която да бъде наложено наказание на подсъдимия. Защитата пледира съдът да приеме, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК. в тази връзка иска съдът да 1 преквалифицира деянието именно по този текст. Според адв.Р. в случая се касаело за маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 от НК, защото на първо място се касаело се за престъпление, чиито обществено опасни последици са измерими по стойност. Тази стойност, в случая била 39 лв. и стотинки. Тоест изключително ниска. В рамките на благоприятстващото обстоятелство, маловажен случай, тя била 18 пъти по-малка, от размера на минималната работна заплата към момента, т.е. в прага на много ниския размер, който следвало да мотивира съда да приложи маловажен случай. В такива хипотези имало и различни решения на ВКС. Освен това подсъдимият съдействал при разследването и доброволно предал наркотичните вещества. Според защитата подсъдимият бил осъждан за дреболии, деяниета били на ръба на ниската степен на обществена опасност на засягане на обществените интереси. С оглед горното адв.Р. моли съдът да преквалифицира деянието и да наложи на подсъдимия съответстващата се с това наказание.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка със самопризнанията на подсъдимия, приема за установено от фактическа страна следното: На 25.01.2023г., свидетелите М. С. Д. и М. И. Ч. - разузнавачи в Сектор „Криминална полиция" при РУ Хасково, заедно с колегата си И.Т., били на работа и изпълнявали служебните си задължения. Около 16.20 часа се намирали в гр.Хасково, на ул."Волга", на паркинга на цех за сладкарски изделия, над заведение бистро „Кьошето". Там забелязали подс.П. Т. М. от гр.Хасково, който бил криминално проявен. Полицейските служители се приближили към него, легитимирали се и го попитали дали държи в себе си забранени от закона вещества или предмети. На зададения въпрос от страна на полицейските служители, подс.М. отговорил положително, като им заявил, че в десния джоб на панталона си държи марихуана. В тази връзка, полицейските служители отвели подс.М. в сградата на РУ Хасково. Там с протокол за доброволно предаване подс.М. предал 1 бр. черен на цвят полиетелинен плик с неправилна форма, съдържащ 1 бр. станилова сгъвка съдържаща суха зелена листна маса. Подсъдимия М. обяснил пред свидетелите Д. и Ч., че веществото, което държи в джоба си е марихуана, която бил закупил преди няколко дни от непознато за него лице, била негова за лична употреба. Същото което е заявил и пред полицейските служители подс.М. е написал собственоръчно и в протокола за доброволно предаване относно произхода на вещите.

Инкриминираното вещество представляващо суха зелена листна маса предадена с протокол за доброволно предаване е било приобщено по делото с неговия оглед. То е било надлежно запечатано в бял хартиен плик с подписите на разследващ полицай, поемни лица и експерт, като станиловата сгъвка съдържаща суха зелена листна маса е била обозначена условно, като обект №1.

От заключението изготвено по назначената по делото физико-химическа експертиза №Х- 57/31.01.2023г. е установено, че растителната маса от обект№1 е коноп /марихуана, канабис/ със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 17.9 % /тегловни проценти/. Нетното тегло преди всички изследвания е 6.55 грама. Остатък неизразходван коноп за анализ - 6.25 гр.

Марихуаната се намира в Списък 1 на чл.3, т.1 от Наредбата за квалифициране на растенията и веществата като наркотични. Същите представляват високо рискови наркотични вещества съгласно Приложение №1 към чл.3, ал.1 от ЗКНВП, с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.

Стойността на наркотичното вещество е определена съгласно Постановление №23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, а именно за марихуаната - 6 лева на грам, като общата стойност на наркотичното вещество е 39.30 лева.

Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана от събраните по делото 2 гласни и писмени доказателства, а именно приобщените материали от ДП – протокол за претърсване и изземване одобрено с разпореждане на съда, протокол за доброволно предаване, протоколи за разпит на свидетелите Д. и Ч., протокол за оглед на веществени доказателства ведно с албум, заключение по физикохимическа експертиза, справка за съдимост ведно с бюлетин, характеристична справка, декларация за семейно и имотно състояние, карта за обвиняем, както и от самопризнанията на подсъдимия в съдебно заседание и признаването на фактите и обстоятелствата описани от прокурора в обвинителният акт.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема че подс. П. Т. М. от гр.Хасково е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.354а, ал.3, т.1 от НК, а именно: към 25.01.2023г. в гр.Хасково, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество /съгласно чл.З, ал.2, т.1 от ЗКНВП и Приложение №1 към Списък №1 на чл.З, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични/, а именно - 6.55 грама коноп /марихуана,канабис/, със съдържание на активен наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол" 17.9% /тегловни проценти/, на стойност 39.30 лева.

От субективна страна обвиняемия е осъществил престъплението умишлено, с пряк умисъл - съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и настъпването на обществено-опасните му последици и е целял тяхното настъпване. Умисъла на дееца е обхващал както обстоятелствата, че упражнява трайно фактическа власт върху наркотичното вещество, от вид и със съдържание, описани по-горе, така и че същите действия извършва по отношение на високорисково наркотично вещество и без надлежно издадено разрешение за това.

За да приеме горното настоящият състав на съда на първо место кредитира изцяло показанията на свидетелите М. С. Д. и М. И. Ч., които лично са спрели за проверка подсъдимия и той пред тях е заявил, че в джоба си има високорисково наркотично вещество – марихуана за лични нужди. Именно в тяхно присъствие подсъдимият е предал с протокол тази марихуана. Тези свидетелски показания които съдът изцяло кредитира, се подкрепят от писмените доказателства по делото описани по-горе. Нещо повече подкрепят се и от самопризнанието на пос.М. в съдебно заседание. Безспорно от назначената по делото физико-химическа експертиза №Х- 57/31.01.2023г. се установява, че растителната маса която е предал подсадимият е коноп /марихуана, канабис/ със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 17.9 % /тегловни проценти/. Нетното тегло преди всички изследвания е 6.55 грама. Тоест от описаните доказателства по безспорен начин се доказва, че подс.М. е извършил престъплението за което му е повдигнато обвинение и е предаден на съд.

В случая настоящият съдебен състав не споделя становището на защитата на подсъдимия, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 93,т.9 от НК. Съдът счита че в случая е на лице именно престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК. При преценка на въпросите, които поставя правната квалификация на престъплението, при условията на чл.

93, т. 9 НК и обсъждане на обективираната в термина маловажен случай законодателна воля, следва да се преценят в кумулативна даденост, както обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, в контекста на неговите времеви и пространствени измерения, реализирания механизъм, характеризиращите инкриминирания предмет особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите, ръководещи дееца, социалните отражение и отзвук на престъплението, така и фактическите данни досежно личността на автора на престъпното посегателство. Именно в тази насока е и константната практика на ВКС изразена в Решение № 25 от 19.02.2008 г. на ВКС по НОХД № 694/2007 по описа на Второ наказателно отделение, Решение № 46 от 28.03.2022 г. на ВКС по НОХД № 116/2022 Г. по описа на Второ наказателно отделение и Решения № 343 от 3

09.11.2015 г. по описа на ВКС, по НОХД 856/2015 г. Трето наказателно отделение.

Престъпленията, регламентирани в чл. 354а НК, като своеобразен вид посегателства против здравето, с оглед техния интензитет, обективиран в честотата на престъпните прояви и насоченост към лица в незряла възраст, предвид индивидуализиращите ги белези по отношение формите на изпълнително деяние и общественоопасния резултат и съобразно облика на инкриминирания предмет - рискови и високорискови наркотични вещества, сочат на сериозна социална нетърпимост и неправомерност на деянието. В аспекта на изложеното, конкретиката на очертаната и доказателствено обезпечена фактология предпоставя маловажност на престъпния акт, само когато извършеното, оценено при съблюдаване комплекса от фактори, правнозначими за тежестта на противоправното посегателство и личните качества на дееца, които се описаха по-горе, представлява по-ниска степен на обществена опасност и морална укоримост, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.