Решение № 1370 от 28.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1370 гр. София, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20231000501470 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 24.03.2023г по гр.д. № 1307/2021г СГС, ГО, І-18 състав е осъдил ЗД Бул инс АД да заплати на К. А. Р. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв и за имуществени вреди в размер на 4727.06лв, които вреди са претърпени от ПТП настъпило на 02.05.2019г , причинено от водач, застраховал своята ГО при ответника , на осн. чл.432,ал.1 от КЗ. Съдът е отхвърлил предявените искове съответно за сумите до 75 000 лв и 5280лв. Съдът е приел, че по делото не се установява съпричиняване на деликта или увреждането от страна на ищеца. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

С определение от 19.06.2023г по същото дело СГС е оставил без уважение искането на ищеца К. Р. за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като е посочил, че съдът е намалил претендираното от процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение спрямо минималният размер по НМРАВ.

Решението на СГС е влязло в сила в осъдителната си част като необжалвано, 1 както и в отхвърлителната част по отношение на обезщетението за имуществени вреди.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца К. Р., представляван от адв.

Х., в отхвърлителната част на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с оплакване за незаконосъобразност. Въззивникът поддържа, че съдът неправилно е приложил чл.52 от ЗЗД, че определеното обезщетение е несправедливо и не са съобразени всички предпоставки за определяне размера на обезщетението. Ето защо, моли апелативния съд , след като съобрази установените болки и страдания, претърпени от ищеца, да постанови решение, с което да отмени решението на СГС в обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди изцяло.

Ответникът по жалбата , ответник пред СГС, ЗД „Бул инс”АД депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Заявява, че решението на СГС е правилно и законосъобразно , а определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди- справедлив и съобразен с вредите на ищеца.

Ищецът обжалва с частна жалба и постановеното определение от 19.06.2023г като моли молбата по чл.238 от ГПК да бъде уважена. Поддържа, че не са налице основания за уважаване на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца.

В о.с.з. въззивникът К. Р. се представлява от адв. Х., която заявява, че поддържа въззивната и частната жалба, моли същите да бъдат уважени. Поддържа, че при ищеца има допълнително влошаване на здравето в причинна връзка с процесното ПТП, което е основание да бъде завишен размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски по делото , за които представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението, претендирано от застрахователя.

Въззиваемата страна ЗД Бул инс АД се представлява в о.с.з. от адв. И., която моли решението на СГС да бъде потвърдено. Възразява, че ищецът е възстановен след ПТП, че твърдяното влошаване на здравето на ищеца се намира в косвена връзка с процесното ПТП. Претендира разноски по делото , за които представя списък по чл.80 от ГПК Прави възражение за прекомерност на възнаграждението, претендирано от застрахователя.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение 2 въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във въззивната жалба.

По делото се установява от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответниказастраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи, че застрахованото по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.

С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото/ ищецът обжалва решението в отхвърлителната му част и решението на СГС е влязло в сила за обезщетението за неимуществени вреди за сумата от 40 000лв / се установяват със сила на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и за съда е установено по обвързващ начин, че ЗД Бул инс АД дължи на ищеца заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП, настъпило на 02.05.2019г от водач ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” , сключена с ответника.

Единствено спорен е размера на дължимото се от ответника на ищеца обезщетение, определен по реда на чл.52 от ЗЗД. Пред настоящата инстанция въззиваемата страна не поддържа възражението си за съпричиняване и не обжалва изводите на пъровинстанционния съд за липса такова.

Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Определянето на справедливо обезщетение е свързано с преценката на конкретно съществуващи обстоятелства по всяко дело като например характер и тежест на уврежданията, обстоятелства, при които са настъпили, 3 интензитет и продължителност на болките и страданията, физически и психически последици от уврежданията, възрастта на пострадалия, както и конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за последните и нивата на застрахователно покритие към същия момент. Тези обстоятелства следва да се преценят в съвкупност за да се обоснове извод кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за конкретни неимуществени вреди.

Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищецът е бил на 36години.

Видно от приетата в о.с.з. на 24.03.2022г СМЕ изготвена от в.л. д-р Б. вследствие на ПТП ищецът е претърпял голяма разкъсно –контузна рана на дясно коляно, разкъсване на собствено сухожилие на дясно колянно капаче, контузия на сухожилието на четириглав мускул на дясно бедро, фрактура-откъс от хрущяла на външен кондил на дясна бедрена кост, фрактура на тялото на гръдната кост и малка разкъсно-контузна рана на долна устна. Вещото лице установява, че ищецът е претърпял операция за възстановяване на разкъсаното сухожилие. Ищецът е носил имобилизация за срок 4560дни и в продължение на 2 месеца му е било забранено да стъпва на крака си. Според вещото лице общия възстановителен период при ищеца е приключил за около 3 месеца.

През този период според вещото лице ищецът е изпитвал интензивни болки през първите 30дни и около 3-4 седмици по време на началната рехабилитация.

По делото е изслушана в о.с.з. на 09.03.2023г допълнителна СМЕ, изготвена от в.л. д-р К., ортопед- травматолог, който дава същото заключение относно претърпените от ищеца травми. Сочи, че по делото, от медицинската документация, се установява безпротиворечиво, че ищецът е претърпял прясна, открита , травматична руптура на собствен пателарен лигамент, тъй като е осъществено първично възстановяване на връзката на разкъсаните краища. Вещото лице разяснява, че от медицинска гледна точка всички увреждания на коляното на ищеца се приемат за една комплексна травма. Според вещото лице болките и страданията на ищеца са били найсилни в периода между настъпването на гореописаните травматични увреди и предприетото оперативно лечение, както и в ранния постоперативен и възстановителен период, като с всеки изминал ден те са намалявали по сила и интензитет. Според експерта , като се има предвид вида на избраната оперативна техника за лечение на руптурата на собственото пателарно сухожилие пълно зарастване на същото може да се очаква до края на третия постоперативен месец, а ищецът е следвало да щади движенията на дясната коленна става за срок от 40-45 дни. Съответно- фрактурите на гръдната кост са лекувани консервативно, което включва ограничение в двигателната активност, преобладаващ постелен режим, болкоуспокояващи и медикаменти, предотвратяващи болезнените мускулни спазми. Според вещото лице очакваните срокове за зарастване на този тип счупвания са от порядъка на 35-40 дни, а пълно възстановяване с възвръщане към нормални физически натоварвания на гръдния кош 4 се достига за два до три месеца след настъпване на травмата. Разкъсно-контузната рана в областта на долната устна на ищеца е повърхностна увреда чието зарастване понякога може да остави видим белег на кожата. Според вещото лице периодът за възстановяване от тези увреди е в рамките на 14 до 21 дни.Вещото лице сочи усложнения, които могат да се очакват при травматичната руптура на собствен пателарен лигамент- скованост на коляна става, реруптура, постоперативна инфекция, атрофия на четириглав бедрен мускул, развитие на постравматична артроза на колянна става. Вещото лице сочи, че към момента на клиничния преглед за изготвяне на експертизата ищецът е в добро общо състояние, контактен, адекватен, ориентиран за време, място и собствена личност, със самостоятелна походка, без накуцване и без помощни средства.Сочи, че пълното клякане е ограничено до 90° в дясното коляно. В областта на долната устна се наблюдава белег, както и по предната повърхност на дясна колянна става. Сочи, че не се отчита хипотрофия на мускулатурата на дясното бедро и подбедрица . Вещото лице сочи още, че травмите не са станали причина ищецът да сменя работата си. Според вещото лице ищецът се оплаква от поносими ежедневни болки в дясното коляно. Вещото лице сочи още, че при изследвания на ищеца на 24.01.2023г са констатирани данни за развитие на посттравматични дегенеративни изменения в областта на дясната коленна става, от които може да се заключи, че състоянието на същата е увредено необратимо и никога няма да се възстанови до нормата, в която е било преди настъпването на ПТП.

В о.с.з. на 09.03.2023г вещото лице допълва, че развиващата се при ищеца в увреденото коляно артроза е преждевременно проявила се, с оглед възрастта му и необратима като процес. Сочи,че медиалния менискус в коляното на ищеца не си е на мястото, изместен е в страни, поради което ищецът изпитва болка В о.с.з. на 24.03.2022г е изслушан свидетелят П. , която установява, че живее с ищеца и според която след ПТП ищецът изпитвал силни болки в гърдите, не можел да се изправи до седнало положение. Установява, че след операцията за въстановяване на сухожилието ищецът изпитвал силни болки, които не са се повлиявали от обезболяващи. Установява, че с лед изписването му от болница ищецът се нуждаел от помощни средства, както и чужда помощ в ежедневието си. Променил се начинът му на живот , престанал да спортува. Според свидетелката ищецът се изморява лесно при ходене. И към момента, според свидетелката , въпреки изминалото време, той още не се е възстановил напълно.