Решение № 249 от 08.09.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. гр. Димитровград, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Т. Г. Д. като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело № 20245610101461 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК.

И Щ ЕЦ Ъ Т - „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ„ АД С. твърди, че против ответниците била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК – по ч.гр.д. № 562/2023 г. на РС-Димитровград, която била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което били дадени указания за предявяване на иск за вземането по реда на чл.422 ГПК.

П. Т. Т. ползвал банков кредит, съгласно сключен с ,,Юробанк България" АД Договор за потребителски кредит № F11071537/28.04.2020. На дата 17.01.2022 г. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите вноски за главница, а на дата — 17.02.2022 г. и за лихва, като е изпаднал в забава. Допуснато е просрочие на дължимите по кредита вноски за главница, считано от датата на изпадане в забава - 17.01.2022 г., и за лихва, считано от дата — 17.02.2022 г. С оглед на формираното просрочие Банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 12.10.2022 г. с връчена Покана до длъжника. В производството по връчване на поканата е установено, че длъжникът е починал и е оставил наследници: С. Т. Н. -сестра, В. Т. С.А-Г., сестра, З. Т. С. - брат и А. Т. С.. В. Т. С.а-Г. е направила отказ от наследството на наследодателя й П. Т., вписан в особената книга за отказ от наследство пpи РС—Димитровград под № 79/26.06.2023 г.

До наследниците са изпратени покани, като с тях, са поканени в дадения срок да изпълнят задължението на наследодатепя им, като предсрочната изискуемост по договора за кредит е обявена надлежно на 12.10.2022г. Към настоящия момент от С. Н., З. С. и А. С. не е получено възражение, както и отказ от наследство. Наследниците не са изплатили дължимите суми за лихви, 1 главница, такси и разноски по договора на „Юробанк България" АД, което обуславя правния интерес от предявяване на иск за установяване на вземането.

Освен задълженията, произтичащи от посочения договор, длъжниците дължали и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски, включително и адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС.

Моли за постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на всеки един от тримата ответници, че ищецът има валидно и изискуемо вземане съответно ¼ от цялото задължение или: 1 482,62 лева главница, 168,34 лева – дължима възнаградителна лихва, 176,18 лева мораторна лихва, ведно с лихва за забава от датата на подаване на исковата молба. Претендира разноски.

ОТВЕТНИЦИТЕ - С. Т. Н., З. Т. С. и А. Т. С., всички от гр.Меричлери, общ.Димитровград – призовани по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Назначеният особен представител на ответниците адв. С. У. от АК-Хасково подава отговор.

Счита предявените искове за допустими, но неоснователни и недоказани.

Посочва, че покана до кредитополучателя за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не била връчена, а такива били връчени на ответниците по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Оспорва останалите твърдения на ищеца.

Посочвало се, че ответниците били наследници на кредитополучателя, но не се посочвала датата на смъртта, като за да възникне отговорност на наследниците за процесното задължение, следвало да е налице наследствено правоприемство, което не се доказвало. Лисвали доказателства за инициирано производство по чл.51, ал.1 ЗН за установяване на наследниците на починалия длъжник. Липсвали доказателства за приемане на наследството от наследниците. Ищецът не твърдял и не представял доказателства, установяващи, че ответниците са приели изрично или конклудентни действия наследството. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и твърденията на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД на 10.05.2023 г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 562/2023 г. на РС-Димитровград. По същото е издадена Заповед № 732 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 21.11.2023 г., като е разпоредено всеки един от от длъжниците А. С., З. С., В. Г. и С. Н. да заплати на кредитора сумата: 1482,62 лева – главница, 168,34 лева – договорна лихва за периода от 17.02.2022 г. до 12.10.2022 г., 176,18 лева – мораторна лихва от 17.02.2022 г. до 03.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2023 г. до изплащането й, както разноски: Дт- 36,54 лева и 199,63 лева адвокатско 2 възнаграждение.

За вземането е посочено, че произтича от неизпълнение на задължения по Договор за кредит № FL1071537 от 28.04.2020 г. сключен между заявителя и П. Т. Т., починал на 02.10.2022 г. и оставил за свои наследници длъжниците.

Вземането по договора за кредит са обявени за изцяло предсрочно изискуеми, считано от 12.10.2022 г. Допуснато е незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист.

По изп.д. № 1445/2023 г. на ЧСИ Самуил Пеев с рег. № 874 КЧСИ поканите за доброволно изпълнение и заповедта за незабавно изпълнение до длъжниците-ответници в настоящото производство, са били връчени при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради заповедният съд с разпореждане от 19.07.2024 г. указва на заявителя за възможността да предяви иск за установяване на вземането си в 1-но месечен срок. Разпореждането е съобщено на заявителя на 31.07.2024 г., като исковата молба по настоящото производство е подадена в този срок.

Представен е Договор за потребителски кредит № FL1071537 от 28.04.2020 г. сключен между ищеца и П. Т. Т., по силата на който се предоставя потребителски кредит в размер на 7 265,28 лева за текущи нужди, при посочени условия ГЛП, ГПР, с краен срок на погасяване 17.04.2027 г., при вноски съгласно приложен погасителен план, неразделна част от договора.

Кредиторът е изпратил покана за изпълнение до длъжника П. Т. Т., с която го уведомява, че поради забава в плащанията по договора, вземанията на кредитора по същия договор, се обявяват за изцяло и предсрочно изискуеми, като длъжникът се кани в седемдневен срок да заплати дължимата общо сума от 6324,33 лева. Поканата не е била връчена на длъжника, тъй като е установено, че адресата е починал на 02.01.2022 г.

Изпратени са покани за изпълнение и до ответниците в настоящото производство в качеството им на наследници на кредитополучателя, които са били връчени при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

Към заявлението е приложено и извлечение от счетоводните книги на банката към 03.04.2023 г., с отразена дата на изпадане в забава 17.02.2022 г. – съответно по 15 непогасени вноски за главница и лихва, обявен за изцяло изискуем на 12.10.2022 г., съответно общ дълг 1308,57 лева, при посочени отделни компоненти.

3

По настоящото производство е представено удостоверение от 10.07.2023 г. за съпруг/а и родствени връзки, видно от което П. Т. Т. – починал на 02.01.2022 г. има две сестри – С. Т. Н. и В. Т. С.а-Г. и двама братя – З. Т. С. и А.

Т. С..

Към заповедното производство от ЧСИ е приложено Удостоверение № 1978/26.06.2023 г., съгласно което по ч.гр.д. № 819/2023 г. на РСДимитровград, е вписан отказа на наследника В. Т. С.а-Г. от наследството на П. Т. Т.. Отказа е вписан под № 79/26.06.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Безспорно е установено, че между „Юробанк България“ АД и наследодателят на ответниците П. Т. Т. - на 28.04.2020 г. е бил сключен Договор за потребителски кредит FL 1071537, по силата на който на кредитополучателя е бил предоставен потребителски кредит в размер на 7265,28 лева за текущи нужди, който е следвало да бъде погасен съгласно погасителен план, неразделна част от договора, с кроен срок на погасяване – 17.04.2027 г.

Не е спорно отпускането на посочената сума.

Поради допуснато просрочие – забава в плащанията, банката изплаща до кредитополучателя покана, с която го уведомява, че вземанията по договора за кредит (кредитна сделка 4908300) се обявяват за изцяло и предсрочно изискуеми. Поканата не е била връчена на кредитополучател, тъй като в хода на връчването е установено, че адресатът е починал на 02.01.2022 г.

Поканите до ответниците по настоящото дело – братя и сестра на кредитополучателя, са връчени при условията на чл.47, ал.5 ГПК, тъй като същите не са открити и след залепване на уведомление по чл.47 ГПК не са се явили да получат книжата.

Издадената по ч.гр.д. № 562/2023 г. Заповед по чл.417 ГПК също е била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и след дадените указания на съда, за ищецът е възникнал правния интерес да установи съществуване на вземането си против ответниците.

В случая кредитополучателя е починал на 02.01.2022 г., като кредиторът е поискал издаването на ЗИ и ИЛ срещу неговите наследници по чл.8 ЗН когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части.

По делото е представено удостоверение за отказ от наследството на П. Т.

Т., извършен от едната от сестрите му - В. Т. С.а-Г..

В случая искът против останалите трима наследници и ответници в настоящото производство е неоснователен.

По делото не се събраха доказателства, установяващи приемането на 4 наследството на П. Т. Т. от ответниците.

Съгласно разпоредбата чл. 48 ЗН, наследството се придобива с приемането му, което произвежда действие от откриването му. Приемането може да стане с писмено заявление до районния съд или с конклудентни действия, т.е. действия, които несъмнено предполагат намерение на наследника да приеме наследството, съгл.чл.49 ЗН. В този случай, от ищеца не се твърди и не се представиха доказателства, установяващи по делото ответниците – братя и сестра на кредитополучателя, да са приела изрично с писмено заявление оставеното от брат им наследство. Няма твърдения и не са представени и доказателства, установяващи, че те са приели наследството с конклудентни действия.

Съгласно разпоредбата на чл.60, aл.1 ЗН, наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. В случая не са представени каквито и да е било доказателства, че ответниците са приели наследството на своя брат, нито изрично, нито с конклудентни действия, поради което сьщите не отговарят за задълженията, оставени като пасив в наследството на наследодателя.

Когато наследството не е прието изрично или по опис, кредиторите на оставеното в наследство задължение разполагат с възможността да принудят наследниците в определен от съда срок да заявят дали приемат наследството или се отказват от него - чл. 51 ЗН. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото.

Такова искане до решаващия съд ищцовата страна не е заявила в исковата молба. Отправя се искане в хода на производството, но в настоящото производство отвениците са призовани при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като на основание чл.47, ал.6 ГПК им е назначен особен представител.

Същият особен представител няма как да заяви дали ответниците приемат или се отказват от наследството, тъй като се касае за лично изявление на лицата по чл.51 ЗН и същото не може да се извърши от особен представител.

Приемането или отказът от наследство са едностранни и неотменими волеизявления; те имат строго личен характер и зависят изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване.

Приемането на наследството от ответниците се явява благоприятен за ищеца положителен факт, на който той основава иска си и поради това подлежи на доказване от него, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС - Решение № 577 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 732/2010 г., IV г. o., ГК, Определение № 1355 от 27.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3353/2013 г., IV г. o., ГК и др.

В исковата молба не са изложени каквито и да са твърдения, че ответниците са приели наследството.