Решение № 143 от 03.11.2021, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. С.З., 03.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно гражданско дело № 20215500501488 по описа за 2021 година Производството е образувано по въззивна жалба на С. В. З. от гр.С.З., Н.Т. З. и Ч. Т. З. и двамата от гр.С., в качеството им на наследници на Т.С. З., б.ж. на гр.С.З., чрез пълномощника им адв. Ж.З. от АК С.З. против решение № 260227 от 14.03.2021г., постановено по гр.дело № 4981/2017г. по описа на Старозагорския районен съд.

Въззивниците не са доволни от първоинстанционното решение и го обжалват, като неправилно и незаконосъобразно в частта, в която предявените искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди са отхвърлени над присъденото обезщетение от 100 000 лева до сумата от 200 000 лева за ищцата С. В. З. и над присъдените им обезщетения от по 60 000 лева до сумите от по 150 000 лева за ищците Н.Т. З. и Ч. Т. З.. Въззивниците считат, че фактическата обстановка по делото е правилно установена от РС С.З. и правилно съдът е отхвърлил, като неоснователно възражението на работодателя за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника Т. З., поради допусната от последния груба небрежност, тъй като липсват доказателства. Считат обаче, че първоинстанционният съд им е 1 присъдил силно занижени по размер обезщетения, които са несправедливи и не могат по адекватен начин да репарират действително понесените от тях болки и страдания от загубата на толкова близък за тях човек. Цитират константна практика на ВКС по сходни казуси.

Във въззивната жалба са наведени твърдения, че първоинстанционният съд при правилно установена фактическа обстановка е достигнал до неправилен правен извод относно прилагането на принципа за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД, като по този начин е присъдил обезщетения в един занижен размер.

Претендират отмяна на обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да бъде постановено друго, с което бъдат уважени предявените от ищците искове до размера от 200 000 лева за ищцата С.В. Т. и до размера от по 150 000 лева за ищците Н.Т. З. и Ч. Т. З., представляващи обезщетения за неимуществени вреди за болките и страданията претърпени в резултат на трудова злополука, при която е настъпила смъртта на съпруга на ищцата С.З. и баща на ищците Н. и Ч.З.и, ведно със законната лихва върху обезщетенията считано от 12.12.2014г. до окончателното им изплащане.

Претендират присъждане и на разноските както пред първа инстанция, съобразно уважената част от исковете, така и пред въззивната инстанция – възнаграждения за един адвокат.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна – третото лице помагач на страната на ответника З.А.Д. „А.“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.С., чрез юрисконсулт Г. СТ., в който оспорват изцяло подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени предявените срещу „Х.З.“ ООД искове. Считат жалбата за неоснователна и необоснована. Навеждат твърдения, че при постановяване на решението си РС С.З. е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и ги е взел предвид при определяне размера на присъдените обезщетения, взел е предвид и конкретните обстоятелства по случая – възрастта на пострадалия, общественото му положение, отношенията между него и съпругата, сина и дъщеря му. Считат, 2 че размерът на обезщетенията е съобразен както и с икономическата обстановка в страната, така и с обществено икономическите отношения към момента на деликта – 2014г.

Претендират оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните му части, ведно с всички законови последици.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от „Х.З.“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. С.З., чрез адв.Е.П. от АК – С.З., в която обжалват първоинстанционното решение в частта, в която искът на ищцата С.З. е уважен за сумата над 80 000 лева, а исковете на Н. З. и Ч.З. са уважени за сумите над по 35 000 лева за всеки. Ответното дружество моли решението да бъде отменено в обжалваните части като неправилно, както и да бъде съответно изменено в частта за разноските. Излагат се доводи за неправилност на постановеното решение, поради допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в несъбиране на допуснати от съда доказателства и постановяване на решението без да се изчака изпълнението на допусната съдебна поръчка от страна на Р.Т.. Работодателят твърди също, че размерът на присъденото обезщетение на всеки от ищците било в неоснователно завишен размер при неправилно приложение на чл.200 от КТ и на чл.52 от ЗЗД.

Претендират отмяна на решението в оспорваните части и съответно присъждане на разноските в тежест на ищците.

Постъпил е и отговор на подадената насрещната въззивна жалба от С.

В. З. от гр.С.З., Н.Т. З. и Ч. Т. З. и двамата от гр.С., в качеството им на наследници на Т.С. З., б.ж. на гр.С.З., чрез пълномощника им адв. Ж.З. от АК С.З., в който вземат становище, че направените оплаквания и възражения в насрещната въззивната жалба са напълно неоснователни, необосновани и недоказани, а решението на първоинстанционния съд не страда от нито един от посочените във въззивната жалба пороци, а е постановено при съобразяване на всички събрани по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Излага подробни съображения.

Счита, подадената въззивна жалба от ответното дружество – 3 работодател за неоснователна и необоснована, поради което молят да бъде отхвърлена, а въззивната жалба подадена от ищците С.В. З., Н.Т. З. и Ч. Т. З. да бъде уважена.

Претендират присъждане на направените разноски и пред двете съдебни инстанции, съразмерно с уважените искови претенции.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявени са субективно кумулативно съединени искове по чл. 200 ал.

1 от КТ от трима ищци всеки за 200 000 лева или общо за сумата от 600 000 лева.

Производството е образувано по предявени искове от С. В. З., Н.Т. З. и Ч. Т. З., в качеството има на наследници на Т.С. З. представлявани от адв.

Ж.З. против „Х.З.“ ООД за определяне на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука по чл. 200 ал. 1 от КТ.

Ищците твърдят, че наследодателят им е бил в трудови правоотношения с ответното дружество по силата на сключен трудов договор. По време и в изпълнение на възложената от работодателя работа при връщане от командировка в И. на 12.12.2014г. Т. З. е пътувал като пътник в МПС и преминавайки през Р.Х. гр. Л.обл.В. е претърпял летален край.

Настъпилата трудова злополука била декларирана от съпругата на пострадалия С.З. пред ТП на НОИ гр. С.З. на 16.12.2014г, С влязло в законна сила разпореждане № 176 от 14.01.2015г. и на основание чл. 60 ал. 1 от КСО инцидентът бил приет за трудова злополука по чл. 55 ал. 1 от КСО - като настъпила през време и във връзка с извършваната работа. Предвид наличието на валидно трудово правоотношение и настъпилата трудова злополука за ищците е възникнало правото им да претендират от ответното дружество обезщетение за неимуществени вреди за починалия съпруг (за С.З.) и баща за ищците и негови деца Чавдар и Н. З.и.

4

Изложени са правни аргументи защо следва да се уважат исковете ищците са материал но правно легитимирани и са установени всички елементи от фактическия състав на чл. 200 ал. 1 от КТ. Сочи се, че отношенията на ищците - съпруга и две деца са били изключително близки с починалия. Скръбта в резултат на смъртта му име причинила много страдания. Децата макар и живеещи в отделни домакинства към момента на смъртта на баща им, са били привързани към него и са разчитали на неговата морална и финансова подкрепа в различни житейски ситуации. Така и съпругата му - заедно са изградили едно здраво семейство и внезапната му кончина се е отразила значително на психиката на С.З.. Цитирана е разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и практика на ВС, а именно че следва да бъдат взети предвид личността на починалия, неговата позиция в дружеството, заплатата, която е получавал и освен това отношенията с близките му и техните преживявания след инцидента.

Молят да се осъди „Х.З.“ ООД да заплати на всеки един от ищците в качеството им на законни наследници на Т.С. З. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на загубата техния съпруг и баща вследствие на трудово злополука от 12.12.2014г. ведно със законната лихва от 12.12.2014г. до окончателното плащане.

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор от страна на ответника, в който исковете се оспорват като неоснователни.

Изразяват становище, че исковете са допустими. Признават, че с ответника са имали сключен трудов договор и че същият е загубил живота си по време на командировка т.е. злополуката е трудова.

На следващо място твърдят, че ищците са легитимирани да получат обезщетение за претърпените от тях вреди от застрахователите на виновните за произшествието водачи. В транспортното произшествие са участвали три автомобила:

Българско А. рег.номер СТ ** ВМ, собственост на У.Л. и с ползвател по Договора за лизинг „З.М.“ ЕООД. В този автомобил е пътувал починалият Т.

З., като автомобилът е бил шофиран от друг служтител на Х.З.. Застраховател 5 е ЗД „А.“ АД.

- Два турски товарни автомобила с ремаркета, собственост на Barsan Global Lojistik IK Ve Истанбул като и двата били застраховани при Groupama Sigorta Истанбул.

Освен това се твърди, че ищците били предявили претенциите си и пред националното бюро на застрахователите в Р.Х., което участва и съдейства за функционирането на системата „Зелена карта, а освен това и пряко пред застрахователите, издатели на Зелена карта. Освен това се твърди, че ищците са обезщетени или ще бъдат обезщетени за вредите, които претендират и в настоящото дело.

Отговорността по чл. 200 от КТ била обективна и безвиновна и предвидена за компенсиране на същите вреди, за които отговаря и прекия причинител или застрахователя му. Затова и работодателя има право на регрес за платеното обезщетение при трудова злополука, респективно не дължи такова ако вредите са вече овъзмездени. Предвид това твърдят, че исковете са неоснователни, след като на ищците вече им е признато и изплатено обезщетение за същите вреди от застраховател по ГО на автомобилистите/Зелена карта. Оспорват исковете и по размер, като считат, че са силно завишени като претенции. Отправят множество доказателствени искания.

В дадения му срок третото лице помагач „А.“ АД е изпратило отговор, в който оспорва исковете по основание и по размер. Поддържа всички възражения на ответника. Твърди, че ищците не са предявявали претенции пред ,А.“ АД за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. Признава се наличието на застрахователно правоотношение, породено от Договор за застраховка на ГО на автомобилистите- зелена карта BG/11/07042034 за лек автомобил А. с рег.номер СТ ** ВМ към датата на процесното събитие. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя.

Оспорва всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. Оспорва, че отговорен за ПТП е водачът на българския автомобил Р.С.Р. - не е неговата вината и не е могъл да предотврати настъпването на 6

ПТП. Също така твърди съпричиняване от страна на пострадалия наследодател — чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. Твърди, че починалият наследодател на ищците е нарушил чл. 137а от ЗДвП и не е ползвал предпазен колан. По този начин е проявил груба небрежност по смисъла на чл. 201 ал. 2 от КТ и отговорността на работодателя следва да се намали. Твърди, че при ползване на колан Т. З. е нямало да получи травми несъвместими с живота. При условията на евентуалност прави възражение за независимо съпричиняване на вредоносния резултат от страна на трима съизвършители - Р.Р., Т.Д. и Е.Т..