Определение № 2595 от 11.10.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2595 гр. Бургас, 10.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И. като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501079 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. Б. Г., ЕГН: ********** от *****, подадена чрез адвокат Т. Римполов от АК – Стара Загора със съдебен адрес в гр. Стара Загора, ул. „Хаджи Димитър“ № 87, ет.2, офис 9 против определение № 3459/10.06.2024г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 7676/2023г. С това определение, съдът оставя без уважение молбата на Г. с вх.№ 23230/05.06.2024г. за изменение на иска за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.09.2023г., сключен между него и предварителния продавач Р. И. М., ЕГН: ********** от ***** за следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Бургас, одобрена със заповед № РД-18-9/30.01.2009г., издадена от изпълнителния директор на АГКК с последно изменение, засягащо обект от 03.12.2018г. с адрес на имота в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, бл.81, вх.1, ет.2, ап.5, находящ се на етаж втори в сграда с идентификатор № *** с предназначение: жилищна, многофамилна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение; брой нива – едно със застроена площ от 60,42 кв.м., състоящ се от: дневна, спалня, кухня, баня – тоалетна и коридор, ведно с прилежащо избено помещение с полезна площ от 3,02 кв.м. и 0,669 идеални части от общите части на сградата и 0,669 идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е построен от 68,93 кв. м. при съседи на самостоятелния обект по схема: на същия етаж – СОС с идентификатор № *** и № ***; под обекта: СОС с идентификатор № ***; под обекта – СОС с идентификатор №

***; над обекта – СОС с идентификатор № ***; при съседи на жилището по документ за собственост: изток – външен зид; запад – ведомствен апартамент; север – външен зид; юг – коридор; отгоре – ведомствен апартамент; отдолу – ведомствен апартамент и при съседи на избеното помещение: изток – външен зид; запад 9 ведомствено мазе; север – външен зид; юг – коридор за ¼ идеална част от имота, собственост на Р. И. М. по наследяване срещу продажна цена в размер на 22 750 лева чрез увеличаване на размера на иска от ¼ идеална част на ½ идеална част.

Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно в частта, в която е посочено, че не подлежи на обжалване. Г. отбелязва, че искът действително е предявен за ¼ идеална част от процесния имот, но в хода на делото е представен нотариален акт за право 1 на собственост, придобито по давност и наследство, от който се установява, че ответникът притежава ½ идеална част от имота. Поради това, Г. иска от районния съд да допусне изменение на иска до размер на ½ идеална част и да събере доказателства, от които да се установи действителния обем на правата, притежавани от М.. Частният жалбоподател твърди, че районният съд е трябвало да допусне изменението на иска и да се произнесе с решението си дали предварителния договор обвързва продавача и купувача по него за ¼ или за ½ идеална част, т.е. да установи кому принадлежи правото на собственост върху имота – на Р. И. М. и М. И. М.а или на двамата и на А. А. Д.. Ако съдът допусне исканото изменение, образуваното гр. д. № 2004/2024г. по описа на РС - Бургас ще бъде спряно до приключване на настоящото производство. Освен това, исковата молба по второто дело може да оттеглена по всяко време и тогава ищецът не би имал възможност да предяви иск за ¼ идеална част от имота, предмет на предварителния договор от 19.09.2023г., тъй като първоначалния иск не е предявен като частичен. Жалбоподателят оспорва извода на районния съд, че първоначално предявения иск е частичен и подчертава, че искът е предявен за цялото притежавано от ответника право на собственост. Едва след представянето на констативен нотариален акт по делото, ищецът прави заключение, че при определени обстоятелства, ответникът може да притежава 1/2 идеална част от имота. Г. Г. иска от въззивната инстанция да отмени определението на районния съд и да допусне изменение на иска, както следва: да бъде обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.09.2023г., с който продавачът Р. М. се е задължил да му продаде ½ идеална част от имота за цена в размер на 45 500 лева, от които 4 000 лева са платени като задатък.

Ответната страна Р. И. М. не представя писмен отговор.

След като прецени твърденията на страните и относимите към молбата доказателства, съдът намира за установено следното:

ФАКТИ:

На 15.05.1991г. И. М. М. сключва договор за покупка на държавен недвижим имот по реда на НДИ с председателя на ИК на ОНС, по силата на който придобива правото на собственост върху двустайно жилище № 5, находящо се в бл.81, вх.А, ет.2 в ж.к. „Меден рудник“ в гр. Бургас.

И. М. е починал на 12.02.2022г. и оставя за наследници лицата Р. И. М. – негов син и М. И. М.а – негова дъщеря.

С решение от 07.10.2022г., постановено по гр. д. № 20222120102476, Районен съд – Бургас допуска съдебна делба на процесния имот между съделителите Р. М. и М. М.а. С последващо решение № 952/04.05.2023г., постановено по същото дело, съдът изнася на публична продан недвижимия имот. Имотът е отразен в КККР на гр. Бургас с идентификатор № ***.

На 24.08.2023г. ЧСИ Г. Михалев насрочва публична продан на имота с начална цена в размер на 91 250 лева (изпълнително дело № 20237030400266 по описа на ЧСИ Г. Михалев).

На 19.09.2023г. Р. И. М. и Г. Б. Г. сключват предварителен договор за продажба на недвижимия имот. По силата на договора, М. се задължава да прехвърли на Г. правото на собственост върху имота в срок до 18.10.2023г., а Г. да му заплати сумата от 91 000 лева. При сключване на договора, Г. заплаща на М. задатък в размер на 4 000 лева.

На 18.12.2023г. Г. Б. Г. предявява иск против Р. И. М. с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД. Г. твърди, че на 03.10.2023г. страните се явяват пред нотариус за сключване на окончателен договор, но нотариусът извършва проверка на правата им и установява, че процесният имот е придобит от наследодателя И. М. по време на брака му с А. Д.. Бракът между съпрузите е прекратен през 1995г. Това мотивира Г. да предяви иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, за да установи на кого принадлежи правото на собственост върху имота и да иска обявяване на договора за окончателен за ¼ идеална част от имота за цена от 22 750 лева.

Ответната страна Р. И. М. подава писмен отговор, в който изразява становище за основателност на иска. М. твърди, че след срещата му с Г. пред нотариуса, е предприел 2 действия за отстраняване на причините, които са осуетили сключването на окончателен договор, а именно: отписва имота от актовите книги на държавната собственост и се снабдява с нотариален акт за собственост, придобита по наследство и давностно владение.

Едновременно с това, Р. И. М. и М. И. М.а предявяват против Г. Б. Г. насрещен иск, с който искат от съда да обяви за окончателен предварителния договор за продажба на недвижимия имот, сключен между М. и Г.. Към насрещния иск е приложена заповед № РД11-194/08.11.2023г., издадена от областен управител на област с административен център– гр. Бургас, с която имотът е отписан от актовите книги за държавна собственост, нотариален акт № 198, том ІІ, рег.№ 6345, дело № 300/22.12.2023г., с който нотариус Сталиан Дичев признава М. И. М.а и Р. И. М. за собственици на процесния имот при равни квоти и схема № 15-50654-19.01.2024г. Ответникът по насрещния иск – Г. Г. изразява становище, че не са налице условията на чл.211, ал.1 от ГПК за съединяване на исковете. С определение № 1933/27.03.2024г., Районен съд – Бургас не приема насрещния иск за съвместно разглеждане и отделя насрещната искова молба в друго производство.

С определение № 2278/11.04.2024г. Районен съд – Бургас докладва иска, разпределя доказателствената тежест между страните и допуска доказателства. С протоколно определение № 1565/08.05.2024г. съдът конституира като подпомагаща страна по делото А.

А. Д., бивша съпруга на наследодателя И. М., която се явява съсобственик на ½ идеална част от спорния имот.

На 05.06.2024г. Г. Г. сезира съда с искане за изменение на размера на иска и за обявяване на предварителния договор за окончателен за ½ идеална част от спорния имот. Г. основава искането си факта, че предварителният продавач Р. М. е придобил по наследство и давност ½ идеална част от процесния имот.

С определение № 3459/10.06.2024г., Районен съд – Бургас оставя без уважение искането на Г. за изменение на иска. За да постанови това определение, съдът приема, че предмет на производството пред него е обявяването на предварителен договор за окончателен на ¼ идеална част от процесния имот. Едновременно с това, предмет на производството по предявения от ответника и сестра му насрещен иск, е обявяването на предварителния договор за окончателен на ¾ идеални части от недвижимия имот (след уточнение, направено с молба вх.№ 18922/08.05.2024г.) Следователно, ако приеме изменението на иска, съдът ще създаде недопустима по смисъла на чл.126, ал.1 от ГПК висящност на две паралелни производства с идентичен предмет за ¼ идеална част от имота, собственост на Р. И. М. по наследяване и идентични страни по отношение на Г. Б. Г. и Р. И.

М..

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е подадена в законоустановения срок, но е насочена против съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Поради това, частната жалба е процесуално недопустима. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.214, ал.1, предл. ІІІ от ГПК, до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, ищецът може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен иск и обратно.

Съгласно т.7, б.“б“ от ТР № 1/09.12.2013г., постановено от ОСГТК на ВКС една от проявните форми на изменение на иска е неговото увеличение при запазване на основанието и вида на търсената защита. Така, увеличаването на иска представлява предявяване на нов, допълнителен иск към първоначалния относно тази част на същото спорно право, която не е била заявена с първоначалния иск. Увеличаването на иска се предприема или когато искът първоначално е бил предявен като частичен, или когато в хода на исковото производство ищецът установи, че е допуснал грешка относно неговия размер.

Според тълкувателното решение, определението на съда, с което се отказва увеличаване на размера на иска, когато не е предявен като частичен, подлежи на обжалване, тъй като прегражда по-нататъшното развитие на делото за съответната част. Страната не разполага с 3 възможност да предяви иск за разликата в отделно производство а основание чл.126 и чл.296 и сл. от ГПК. Докато е налице висящ спор между същите страни, на същото основание и за същото вземане, претенцията за разликата е недопустима, защото предявеният иск – предмет на висящия спор, който не е заявен като частичен, обхваща цялото спорно право и постановеният съдебен акт ще изключи възможността повторно да се търси съдебна защита на това право. Обективните предели на силата на присъдено нещо обхващат и размера на спорното материално право, въведено чрез иска като предмет на делото, поради което влязлото в сила решение би било пречка да се предяви иск за разликата, ако първоначалния иск не е бил заявен като частичен, поради недопустимостта да с е пререшава въпросът за размера на вземането в нов исков процес.

В конкретния случай, искът на Г. Б. Г. да се обяви за окончателен сключеният с Р. И.

М. предварителен договор за ¼ идеална част от процесния имот не е предявен като частичен, тъй като ищецът не е направил изрично волеизявление за това в исковата молба (по арг. от мотивите по т.1 и т.3 от ТР № 3/22.04.2019г. на ВКС по т. д. № 3/2016г.). Поради това и искането на ищеца, обективирано в молбата му с вх.№ 23230/05.06.2024г., макар и да е формулирано като такова по чл.214, ал.1, предл.ІІІ от ГПК, представлява всъщност предявяване на нов, самостоятелен иск, наред с първоначалния, при условията на обективно съединяване. Определението, с което се оставя без уважение молбата на ищеца за обективно съединяване на искове не прегражда правото му да установи спорното правоотношение в отделен процес, поради което това определение не подлежи на обжалване.