Решение № 4250 от 03.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4250 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело № 20251100507099 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.436 вр. чл.435, ал.2, т.7 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 31353/16.06.2025 год. по описа на ЧСИ М.Б., депозирана от В. В. Т. чрез адв. Г.Б. срещу Разпореждане от 27.05.2025 год. на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, постановено по изп.д. № 20258380403017, с което не е уважена жалба с вх. № 25736/09.05.2025 год. от В. Т. чрез адв. Б. за намаляване на присъединеното за събиране като разноски на взискателите адвокатско възнаграждение от 1200 лева и за намаляване на размера на пропорционалната такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /ТТР към ЗЧСИ/.

Жалбоподателят поддържа, че по делото липсват доказателства за реално заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на по 600 лева за всеки един от взискателите, алтернативно посочва, че така претендираният размер на адвокатското възнаграждение е прекомерно завишен и същият следва да бъде редуциран до 200 лева общо съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Посочва, че след редуциране на адвокатското възнаграждение, то следва да бъде намален и размера на таксата по чл. 26 ТТР към ЗЧСИ.

Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК взискателите по изпълнителното дело Г.Д.Г.-В. и С.Й.В. чрез адв. Е.В. – САК са депозирали писмени възражения, в които излагат аргументи за неоснователност на жалбата. Посочват, че по 1 делото са представени два отделни договора за правна защита и съдействие, по които действително са заплатени адвокатски възнаграждения, съгласно представени разписки. Твърдят, че от името на всеки един от взискателите са предприети действия по образуване и водене на изпълнителното производство, за което се дължат и отделни възнаграждения, които са съобразени с минимума предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатската работа.

По делото са изготвени мотиви от ЧСИ М.Б., в които е застъпено становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че между страните няма спор, че длъжникът е извършил плащане след образуване на изпълнителното дело, въпреки това, той отговаря за разноски в изпълнителното производство за процесуално представителство на взискателя, включително и за такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ, като са изложени подробни съображения в тази насока.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Изпълнително дело № 20258380403017 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ е образувано по молба с вх. № 23771/25.04.2025 год. депозирана от Г.Д.Г.-В. и С.Й.В. чрез адв. Р.К. – СлАК, въз основа на изпълнителен лист издаден на 23.04.2025 г. по гр.д. № 20221110171005/2022 г . по описа на Софийски районен съд за сумата от 980 лева – представляваща съдебноделоводни разноски по делото, както и сумата в размер на по 375 лева за всеки един от двамата взискатели – представляваща разноски във въззивното производство. В молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателите са претендирали сумите в размер на по 600 лева за всеки от тях представляваща адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело.

Към молбата е представено пълномощно и два броя договори за правна помощ и съдействие от 25.04.2025 год., в които е вписано, че за осъществяване на процесуално представителство по образуване и водене на изпълнително дело срещу длъжника В. Т. е договорено адвокатско възнаграждение в размер на по 600 лева за всеки един от взискателите.

Н а 28.04.2025г. е подадена Молба с вх. №23834/28.04.2025г. от взискателите Г. Д.Г. - В. и С.Й.В., чрез адв. Р.К. за насрочване на опис на движими вещи в жилището на длъжника.

На 09.05.2025г. на длъжника В. В. Т. чрез адв. Г. Б. е връчено съобщение с изх. № 30158/09.05.2025г. с актуалния размер на задължението на длъжника.

На 09.05.2025г. е постъпила Жалба с вх. № 25736/09.05.2025г. от В. В. Т. чрез адв. Г.Б. за намаляване на адвокатско възнаграждение от 1200.00 лв.

(600.00 лв. за взискателя Г.Д.Г. - В. и 600.00 лева за взискателя С.Й.В.) на 200.00 лв., като с Разпореждане от 27.05.2025год. на ЧСИ М.Б. е постановен отказ за намаляване на адвокатския хонорар.

Н а 03.06.2025г. е връчено Съобщение с изх. №33067/27.05.2025г. на длъжника В. В. Т. чрез адв. Г.Б. в кантората на ЧСИ М.Б. с което задълженото 2 лице е уведомено на 03.06.2025г. за постановения отказ.

На 10.06.2025г. е постъпила Молба с вх. №30555/10.06.2025г. от Г. Д. Г.. В. и С.Й.В., чрез адв. Е.В., към която са приложени два броя разписки (по една за всеки един от взискателите) к а т о доказателство, че адвокатските възнаграждения з а образуване и водене н а изпълнителното дело са действително заплатени в брой.

На 16.06.2025г. е постъпила Жалба с вх. № 31353/16.06.2025г. от В. В. Т. чрез адв. Г.Б. срещу Разпореждане от 27.05.2025г. по изпълнително дело №20258380403017 по описа на ЧСИ М.Б. с правно основание чл.435, ал. 2, т. 7 ГПК, инициираща настоящото производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата по чл. 435, ал. 2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице - длъжник по изпълнението, в рамките на двуседмичния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител. Внесена е и дължимата държавната такса по сметка на СГС. Следва, че разглежданата жалба е процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Разпоредбата на чл. 435 от ГПК въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване действия в изпълнителното производство, както и кръга от субекти, процесуално легитимирани да предявят жалба. Съгласно нормата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определят разноските по изпълнението, а оспорването на тези разноски не лишава длъжника от възможността да изпълни задължението си (т.2 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС).

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в Част I „Общи правила”. Нормите са приложими както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в чл. 79 от ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, извън предвидените изключения. Таксите по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни и други действия, като размерът и видът на разноските се определят с тарифа (чл.78, ал.1 ЗЧСИ). За да бъде извършена преценка за дължимите разноски и размера им, съдът следва да съобрази предприетите действия във връзка с изпълнението и правната и фактическа сложност на конкретния случай.

От копието на изпълнителното дело е видно, че взискателите са заплатили суми за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното производство, които представляват направени от тях разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл.79, ал.1 ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист 3 чрез съответното изпълнително действие. Нормата на чл.78, ал.5 ГПК предвижда възможността при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата. Доколкото цитираните две разпоредби се намират в Част I "Общи правила", Глава VIII на ГПК, то те намират приложение и в изпълнителното производство.

Неоснователно е възражението на длъжника за недължимост на приетото за събиране като разноски по изпълнението адвокатско възнаграждение, поради липса на доказателства за неговото заплащане. По изпълнителното дело такива доказателства са своевременно ангажирани още с молбата за образуване на производството чрез представяне на пълномощно и два броя договори за правна помощ и съдействие от 25.04.2025 год., както и два броя разписки (по една за всеки един от взискателите) като доказателство, че адвокатските възнаграждения з а образуване и водене н а изпълнителното дело са действително заплатени в брой.

Представеното пълномощно служи като разписка за получаване на сумата по смисъла на чл.77 ЗЗД. Удостоверяване на плащането се извършва чрез изходящ от кредитора документ, поради което положеният от адвоката подпис надлежно удостоверява получаване на сумата. Съставеното пълномощно е съобразено с даденото в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС тълкуване.

По въведеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, досежно претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно задължителните указания по т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, при преценка основателността на възражението по чл.78, ал.5 от ГПК, съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на спора и усилията на защитата.

Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото.

В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл.10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – дв. бр. 14 от 2025 г.).

В посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лева /чл.10, т.1 от Наредбата/ и възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, което с оглед размера на вземането на взискателя възлиза на 1/2 от възнаграждението, посочено в чл.

4

7, ал. 2, т.2 от Наредбата / чл.10, т.2 от Наредбата/.

Спорен е въпросът дължат ли се на взискателите адвокатско възнаграждение над размера от 200 лева, т.е. и за процесуално представителство, защита и съдействие на взискателите по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания в хода на изпълнителното дело на основание чл.10, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.

В конкретния случай, следва да се приеме, че дължимите по изпълнителното дело суми са събрани в срока за доброволно изпълнение.

Последното е потвърдено от взискателите в становището по частната жалба.

Посочване от взискателя в сезиралата съдебния изпълнител молба на изпълнителен способ е свързано с изискването за редовност по чл.426, ал.2 ГПК, поради което обосновава приемане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл.10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в размер на по 200 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл.10, т.2 от същата наредба.

С нарочна молба от 28.04.2025 год. е посочен изпълнителен способ за събиране на вземанията, но по делото липсват доказателства за извършени от съдебния изпълнител действия в тази насока, а изпълнение на задължението е станало в срока за доброволно изпълнение и не е било наложително прилагане на соченият от взискателите способ – опис на движими вещи в дома на длъжника. Когато дължимата сума - предмет на изпълнителното дело е в големи размери, при сложност за събиране на сумата и необходимост от множество изпълнителни действия, то това би определило нуждата от извършване на допълнителни действия от пълномощника на взискателя и би обосновало начисляването и на възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата. В сезиращата съдебния изпълнител молба е бил посочен конкретен способ, но както вече бе посочено, това е задължителен реквизит за редовност на молбата за образуване на изпълнително дело.