Определение № 632 от 22.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 632 гр. Благоевград, 22.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

Миглена Кавалова като разгледа докладваното от Росица Велкова Въззивно гражданско дело № 20261200500478 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 813/20.10.2025 г. по гр. д. № 982/2022 г. по описа на БлРС, съдът отхвърля като неоснователен предявения от М. М. Я., ЕГН **********, с адрес гр. С., Е. М. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Б., М. А. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Б., В. И. Т., ЕГН **********, починала в хода на делото и заместена на основание чл. 227 от ГПК от М. А. Т., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, за признаване за установено спрямо ответниците К. А. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Б., А. И. Н., ЕГН **********, с адрес гр. С., Н. И. Н., ЕГН **********, с адрес гр. С., Й. А. И., ЕГН **********, с адрес: Б. Н., ЕГН **********, починал в хода на делото и заместен на основание чл227 от ГПК от Т. Д. Н., ЕГН **********, с адрес грБ., и Р. Д. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Б., че ищците са собственици на следния недвижим имот, а именно: реална част с площ от 16 кв. м от ПИ с идентификатор *** по КК на Благоевград, одобрена със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на ИД на АК, с последно изменение от 30.09.2013г., целият с площ от 371 кв. м, с предназначение - урбанизирана територия, административен адрес: гр. Б., при съседи на целия ПИ: имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и

***, която реална част се намира по западната граница на ПИ *** и е при граници: улица, останалата част от ПИ ***, ПИ ***, заключена между букви A-B-M S, тонирана в жълт цвят на Скица – Приложение №10 от Съдебно техническата експертиза на в. л. инж.

1

И.Д.В., находяща се на л. 196 от делото, която приподписана от съдебния състав, представлява неразделна част от съдебното решение, както и че е налице грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри на Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на ИД на АК, относно границата между ПИ *** и ПИ ***, изразяваща се в неправилно заснемане на описаната по-горе реална част с площ 16 кв. м., разположена непосредствено до западната граница на имот с идентификатор *** и до североизточната граница на имот ***, като тази реална част, неправилно е включена и е показана на КК като част от имот с идентификатор ***.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от М. М.

Я., Е. М. Т., М. А. Т., чрез адв. А. Б. - пълномощник. Въззивниците твърдят, че решението на първоинстанционния съд е изцяло неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна и уважаване на предявения иск по чл. 54 от ЗКИР. На първо място се поддържа, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, тъй като не е обсъдил събраните доказателства в тяхната съвкупност, а е игнорирал значителна част от представените от ищците документи, експертизата и свидетелските показания без да изложи мотиви защо не ги кредитира. Вместо това съдът е основал изводите си на предположения и едва в крайния съдебен акт е поставил под съмнение доказателства, които преди това са били приети без възражения, с което е създал недопустима процесуална изненада. Освен това е допуснал неравнопоставеност между страните, като е позволил на ответниците да представят доказателства извън сроковете, а същевременно е отхвърлил доказателства на ищците. Посочва се и че съдът сам е въвел нови спорни обстоятелства, каквито страните не са твърдели, включително относно съществуването на сграда, и по този начин е лишил ищците от възможност да вземат становище.

По същество се твърди, че изводите на съда относно липсата на доказателства за плащане на придаваемите части са неправилни. Според жалбата по делото е представена квитанция за извършено плащане, която не е била оспорена нито от ответниците, нито от съда при приемането , поради което е недопустимо тя да бъде отхвърлена едва с решението. Поддържа се, че плащането е доказано, а липсата на нотариален акт не е условие за придобиване на собствеността върху придаваемите части.

Независимо от това, дори да се приеме, че плащането не е доказано, жалбата изтъква, че е налице завземане и продължително владение върху спорните 16 кв.м. Според изложеното съдът не е анализирал свидетелските показания и заключението на експертизата, а се е позовал единствено на скици, които е тълкувал неправилно. Поддържа се, че няма доказателства за съществуване на сграда на ответниците в спорната площ през релевантните периоди, а съдът е направил изводи в тази насока въз основа на предположения. В същото време не са обсъдени доказателства за незаконно 2 строителство в имота на ответниците, които според жалбата опровергават изводите на съда.

Въззивната жалба подчертава, че доказателствата установяват фактическа власт на ищците върху спорната площ в продължение на десетилетия, включително чрез изграждане и ползване на сграда, тераси, врата и стъпала, които попадат в тези 16 кв.м., както и чрез тяхното поддържане и използване. Посочва се, че достъпът до дворното място на ищците се осъществява именно през тази площ, което според жалбата е несъвместимо с извода на съда, че тя се владее от ответниците. Твърди се още, че в продължение на дълъг период е съществувала ограда по регулационната граница, която е приобщавала спорната площ към имота на ищците, и че владението е упражнявано повече от необходимия срок.

Излага се също, че съдът неправилно е приел липсата на нотариален акт като основание за липса на права, тъй като при действието на тогавашната уредба регулационните планове са имали непосредствено отчуждително действие и собствеността върху придаваемите части е преминавала с влизането в сила на плана, независимо от издаването на нотариален акт или заплащането. Според жалбата именно въз основа на регулационния план от 1955 г. наследодателят на ищците е придобил собствеността върху спорните 16 кв.м., която впоследствие е преминала върху самите ищци. Накрая се твърди, че последващите изменения на регулационните планове са незаконосъобразни или неприложими, като действащ остава планът от 1955 г., според който спорната площ принадлежи на ищците. Поддържа се, че кадастралната карта неправилно не отразява тази граница. В заключение се иска въззивният съд да отмени решението на първата инстанция и да уважи иска, като присъди и направените разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от възиваемите М.

Т. и Й. И., чрез пълномощник адв. Д. Д.. В отговора се поддържа становището, че въззивната жалба е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а решението на Районен съд – Благоевград да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано. Твърди се, че първоинстанционният съд е изяснил напълно спора както от фактическа, така и от правна страна, обсъдил е всички доказателства в тяхната съвкупност и е приложил правилно установената практика на ВКС относно действието на регулационните планове и предпоставките за тяхното приложение.

Според отговора въззивната жалба не съдържа реални правни аргументи срещу решението, а представлява несъгласие с преценката на доказателствата, като се прави опит за тяхното избирателно и фрагментарно тълкуване. Поддържа се, че не са налице нито процесуални нарушения, нито неправилно приложение на закона, нито грешка в разпределението на доказателствената тежест.

По отношение на твърдените процесуални нарушения се изтъква, че съдът е обсъдил всички доказателства – както писмени, така и гласни и 3 експертни, и е формирал вътрешното си убеждение въз основа на тях. Отрича се твърдението, че съдът е въвел нови факти или е работил с предположения, като се подчертава, че той е действал в рамките на очертания предмет на спора и е анализирал всички приети доказателства, независимо дали страните са ги коментирали изрично.

По същество се поддържа, че правилно съдът е приел липса на доказателства за заплащане на придаваемите 16 кв.м. Посочва се, че представената разписка за пощенски запис от 200 лв. не доказва плащане по регулационната процедура, тъй като сумата не съответства на определеното със съдебно решение обезщетение от 328,18 лв., в документа липсва основание за плащането и не е налице връзка с конкретна регулационна преписка. Допълнително се твърди, че от придружаващ документ – покана за пощенския запис – се установява, че сумата е изпратена във връзка с жалба от 1993 г., а не по повод регулацията от 1965 г., както и че самото плащане е извършено десетилетия по-късно, което изключва връзката му с първоначалната процедура. Оттук се прави извод, че не е доказано уреждане на регулационните сметки и съответно не е настъпило отчуждително действие.

Поддържа се също, че липсват доказателства и за завземане на спорната площ, като се изтъква, че не е установено трайно приобщаване на тези 16 кв.м. към имота на ищците чрез ограда, строеж или друго ясно проявление на фактическа власт. Според отговора не е доказано нито кога, нито как е осъществено подобно завземане, а последващите регулационни планове, включително този от 1997 г., отразяват площта като част от имота на ответниците, което е несъвместимо с твърденията на ищците.

Отхвърля се и тезата за „незаконен строеж“, като се посочва, че сградата на ответниците има необходимия административен статут и че дори да е имало спор относно законността, това е неотносимо към въпроса за собствеността върху спорната площ. Подчертава се, че наличието на сграда или нейното отразяване в скици не доказва завземане по смисъла на регулационното право.

Неоснователни се считат и доводите, свързани с наличието на врата, тераси и други елементи от сградата на ищците, като се подчертава, че фактическото ползване или преминаване не е равнозначно на владение и не води до придобиване на собственост. Посочва се, че дори евентуално навлизане на части от сграда във въздушното пространство на съседен имот не представлява завземане на земя.

По отношение на свидетелските показания се твърди, че съдът ги е 4 обсъдил правилно и че те не установяват нито конкретен начален момент на владение, нито ясно индивидуализирана площ, нито изключително и несъмнено упражняване на фактическа власт с намерение за своене. Освен това се изтъква, че свидетелите са заинтересовани лица и показанията им не доказват необходимите предпоставки за придобиване по давност или за приложена регулация.

Отговорът оспорва и доводите, свързани с жалбата от 1995 г., като поддържа, че тя доказва единствено наличие на спор за ограда, но не и владение или придобиване на собственост. Наличието на спор дори изключва спокойното и необезпокоявано владение.

В правната част се изтъква, че искът по чл. 54 от ЗКИР е ограничен до установяване на грешка в кадастралната карта, а не служи за разрешаване на спор за собственост или за преразглеждане на регулационни планове.

Поддържа се, че към момента на одобряване на кадастралната карта не е било доказано ищците да са собственици на спорната площ, поради което не е налице грешка, а кадастърът правилно отразява действащия регулационен план.

Накрая се възразява срещу исканията на въззивниците за събиране на нови доказателства, като се твърди, че те са преклудирани и неотносими, тъй като страната е могла да ги представи още в първата инстанция. Прави се искане въззивната жалба да бъде отхвърлена, решението да бъде потвърдено и да се присъдят разноските, както и да се приемат допълнителни документи, свързани с пощенския запис, за пълното изясняване на фактите.

По делото е депозиран отговор и от Н. Н., чрез адв. Ю. А., назначена за особен представител. В този отговор се поддържа становище, че въззивната жалба е изцяло неоснователна и не съдържа реални процесуални или материалноправни пороци които да оправдават отмяна на първоинстанционното решение. Твърди се, че съдът е извършил пълен и задълбочен анализ на всички доказателства включително експертизата и че няма нито необсъдени доказателства, нито изводи основани на предположения, като се отхвърля тезата на жалбоподателя за процесуални нарушения. Подчертава се, че част от представените от ищците документи правилно не са били ценени защото са неотносими към спора и касаят други обстоятелства. По същество се сочи, че не е доказано приключване на 5 отчуждителната процедура, липсват данни за плащане на обезщетение, липсва нотариален акт по регулация и липсват доказателства за уредени регулационни сметки, поради което не е настъпило приложение на регулацията. Твърди се също, че ищците не са доказали да са владели процесните 16 кв. м. като се приема, че площта винаги е била част от имота на ответниците, което се потвърждава от действащите планове скици и експертизата. Изтъква се, че ответниците и техните праводатели са упражнявали трайно и необезпокоявано владение върху тази площ дълги години, поради което се поддържа и възражение за придобивна давност.