Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 289 от 09.03.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 3581/2021
Вид
Решение № 289
Подписан
09.03.2022
Състав
Елизабет Петрова, Катерина Рачева, Кристина Филипова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. София, 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20211000503581 по описа за 2021 година при участието на секретаря Мария Крайнова, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по гр. дело 3581/2021 г. по описа на Апелативен съд - София, Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба от Прокуратурата на Република България и въззивна жалба от Т. А. К. срещу решение 265453 на СГС от 16.08.2021 г. по гр.д. 1104/2021 г., I ГО, 22 състав, поправено с решение от 18.10.2021 г., с което е уважен иск на Т. А. К. по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от 50000 лв. ведно със законната лихва, считано от 27.01.2018 г. до окончателното плащане, като е отхвърлена разликата до претендирания размер за неимуществени вреди от 100 000 лв. и за периода от 08.01.2018 г. до 27.01.2018 г. за законна лихва. С решението Прокуратурата е осъдена да заплати и 69 600 лева обезщетение за имуществени вреди, направени разходи за адвокатски хонорар по наказателното дело, ведно със законната лихва от 27.01.2018 г. Жалбите са подадени в срок и са допустими.

В жалбата на ищеца се съдържа искане за уважаване на иска за неимуществени вреди в цялост. Поддържа се, че следва да бъде съобразено, че предвиденото наказание за престъплението, в което е бил обвинен ищецът, е лишаване от свобода до 20 години, а не до 8 години, както е прието от СГС. В жалбата на Прокуратурата се съдържа искане за отмяна на решението в осъдителната му част, евентуално за намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди поради факта, че спрямо ищеца никога не е била прилагана най-тежката мярка за неотклонение, Прокуратурата не носи отговорност, че делото е продължило двадесет години, тъй като в досъдебна фаза е било само четири години, а през останалото време – висящо в съда. Искът за имуществени вреди е неоснователен, тъй като платената гаранция като мярка за неотклонение не подлежи на връщане по този ред, а адвокатските хонорари са необосновано високи, като не са представени и доказателства за плащането им.

На въззивната жалба на Прокуратурата адв. Т. от името на ищеца е подал отговор, в 1 който се твърди, че обезщетението от 50 000 лева не е завишено, а искът за имуществени вреди е доказан чрез документи, приложени още към исковата молба.

Страните не са направили доказателствени искания. В съдебно заседание представителите на ищеца и на Софийска апелативна прокуратура поддържат жалбите си и оспорват жалбата на насрещната страна.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Не се спори, че с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 21.04.1999 г. ищецът е привлечен като обвиняем за извършено от него престъпление по чл.282 ал.3 вр. ал.1 НК и му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 300 000 лв.“ неденоминирани. На 14.02.2000 г. бил привлечен към наказателна отговорност за престъпления по чл.203 ал.1 вр.чл.202 ал.1 т.1 вр. чл.201 вр. чл.282 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК и му била потвърдена взетата мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 300 000лв. неденоминирани лева.

През 2001 г. бил изготвен и внесен обвинителен акт, въз основа на който било образувано НОХД №1507/2001г. по описа на СГС. Делото било прекратено и върнато на СГП за допълнително разследване. На 06.11.2003 г. с постановление за привличане на обвиняем на ищецът било повдигнато ново обвинение за извършено престъпление по чл.203 ал.1 вр. чл.202 ал.1 т.1 вр. чл.201 вр. чл.282 ал.3 вр. с чл.202 ал.1 т.1 вр. чл.201 вр. чл.282 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК с потвърждаване на паричната гаранция.

Обвинителен акт по пр.пр.№302/1997г. на СГП бил внесен в СГС на 05.02.2004г. и бил образувано НОХД №285/2004г., за това , че за периода от 28.04.1995г. до 03.05.1995г. при условията на продължавано престъпление като извършител и в съучастие с длъжностни лица от ЦКБ в различно качество, в качеството му на длъжностно лице „дилър“ в звено „Управление финансови пазари“ на ЦКБ АД е присвоил чужди пари на стойност 387 900 000лв. неденоминирани, собственост на ЦКБ, с цел да набави за П. Т. и Д. Г. Д. имотна облага и да причини вреда на ЦКБ АД в посочения размер и от това са настъпили значителни вредни последици за ЦКБ АД, пропуснати ползи, невъзможност на банката да разполага със сумата и разколебаване доверието в същата, като случаят е особено тежък.

НОХД №285/2004 г. по описа на СГС е приключило с присъда от 05.02.2013г. след девет години съдебно производство. С тази присъда ищецът е бил признат за невиновен и е бил оправдан по повдигнатите му обвинения. Присъдата е била протестирана от прокуратурата, като с решение №192 от 27.05.2014г. по ВНОХД №101/2014г. е била потвърдена. Решението на САС е било протестирано пред ВКС, където било образувано н.д.№1757/2014г. по описа на ВКС. С решение №8 от 17.07.2015 г. ВКС е отменил изцяло решение №192 от 27.05.2014 г. и е върнал делото на САС за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото САС е потвърдил присъда №167 от 05.02.2013г. по НОХД №285/2004г. на СГС.

Решението отново било протестирано. С решение №181 от 08.01.2018г. по н.д.№818/2017 г.

ВКС е оставил в сила решение №188/28.04.2017 г. по описа на САС.

При тези факти първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав на отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т. 3, предложение първо от ЗОДОВ. Оплакванията срещу неправилно приложение на материалния закон се свеждат до установяване на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Съгласно установената практика на ВКС е нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване (Решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК). Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е 2 длъжен да определи неговия размер по своя преценка. (Решение № 253 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., ГК).

От значение за определяне на размера на обезщетението е естеството на повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице. На ищеца първоначално е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 282, а след 11.2003 г. по чл. 203 НК. И двете престъпления са тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, но второто предвижда наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години, като в този смисъл са основателни оплакванията във въззивната жалба на ищеца. Това предполага съществен душевен дискомфорт поради угрозата от наказание лишаване от свобода.

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя също така от вида и характера на упражнената процесуална принуда - колко и какви процесуални действия са извършени с участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. В случая наказателното производство е започнало с привличането като обвиняем на 21.04.1999 г. и е приключило на 08.01.2018 г., когато е влязла в сила оправдателната присъда. Тази продължителност от близо деветнадесет години категорично не отговаря на критериите на чл.6 от ЕКЗПЧОС (в сила за България от 07.09.1992 г.), тълкуван в светлината на практиката на Европейския Съд по правата на човека (ЕСПЧ), независимо от характера на обвинението, множеството обвиняеми, необходимостта от множество процесуално-следствени действия, както и протичането на досъдебно и съдебно производство на няколко инстанции, в какъвто смисъл са доводите на Прокуратурата. Не е основателен доводът на ищеца, че периодът, който следва да бъде съобразен, започва от 15.11.1996 г., тъй като преди няма доказателства за предприети действия спрямо него преди привличането му като обвиняем на 21.04.1999 г. В постановлението за предварително производство не се споменава името на ищеца. Това обаче няма значение за определяне на вредите от неразумно дълго продължилия процес, тъй като деветнадесет години е достатъчно дълъг период, свързан с обсъдените неимуществени вреди.

На следващо място, размерът на обезщетението се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за развитието на заболяването. Няма твърдения и няма представени доказателства за наличие на заболяване във връзка с воденото наказателно производство.

Съгласно твърденията в исковата молба наказателното дело е предизвикало страдания от морален, психологически и емоционален характер, психологически и емоционален стрес. Бил уронен престижът му и доброто му име, в личен и професионален план претърпял морални страдания и унижения от положението, в което бил поставен.

Поради психическата му затормозеност, той не полагал достатъчно грижи за него. В професионален план изпитвал затруднения да намери работа, съответстваща на професионалната му квалификация и бил поставен в положение на социална и професионална изолация.

Разпитана като свидетел, М. В., живееща на семейни начала с ищеца от 1994 г. досега, наказателното дело се е отразило негативно. Първоначално бил привикван в следствието за разпит и той много се притеснявал от това, защото очаквал всеки път да бъде арестуван. Споделил й, че наказанието, което се предвиждало, било между десет и двадесет години. Бил много травмиран. При едно от посещенията в следствието получил аритмия и от тогава психиката му започнала да поддава. Останал без работа, срамувал се от всички – от роднините си, от хората с които контактувал, не се виждал с приятели. Срамувал се от обвинението. Страхувал се да не бъде осъден в продължение на 20 години. Получил паник атаки – изтръпвали му крайниците. Викали лекари в къщи. Започнал да не може да спи.

Потърсил помощ от психиатър, който посещавал около година. Било му назначено лечение с медикаменти по схема. Преди всяко съдебно заседание ходел трескаво из къщи, не можел да спи. Била му наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“, била му наложена 3 забрана да напуска страната, както и възбрана на недвижим имот, която доста години не била вдигната. Това им попречило да продадат имота. Загубил работата си и се опитвал да намери нова по неговата специалност – главен дилър, но не успявал или му отказвали, или изобщо не се срещали с него и от това се чувствал още повече унизен. Свидетелката твърди, че имало периоди, когато ищецът започнал да пада без причина, при ставане от дивана се срутвал на земята, веднъж паднал по стълбите, след това в банята. Започнал да ходи по лекари, направил множество изследвания, но нищо не било установено като заболяване, а било свързано с психиката му. Започнал да посещава психотерапевт, който му изписал да приема медикамента Лирика. В продължение на две години взимал лекарството, което било отпускано със зелена рецепта. Нямали деца: докато били по-млади, отлагали заради неяснотата във времето какво би се случило с него – дали ще бъде осъден и за колко време.

В крайна сметка ищецът не пожелал да има деца, защото не би понесъл, че ще бъде в затвора и не би могъл да отглежда децата си. Свидетелката споделя, че и с адвокатите имали проблем, защото повечето не искали да поемат делото му, след като разберели, че е свързан с М. Ч., и се страхували от руската мафия. След приключване на делото вече не страда от безсъние, но се ядосва без причина. След 2007 г. вече имал добра работа като изпълнителен директор.