Решение № 1029 от 15.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1029 гр. Варна, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Константин Д. Иванов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100501040 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Д. Ф., ЕГН **********, срещу Решение №1156/04.04.2024г. по гр. дело №15244/2023г. на ВРС , 7-ми състав, в частите с което:

1/ е предоставено упражняване на родителските права по отношение на детето Ал. М.ов Ф., ЕГН**********, на майката Б. Н. Г., ЕГН**********, при която е определено местоживеене на детето на адрес: гр.Варна, ул. „Р.М.“ ***;

2/ е определен подробен и поетапен във времето режим на лични отношения на бащата М. Д. Ф., ЕГН**********, с детето Ал. М.ов Ф., ЕГН**********;

3/ е осъден М. Д. Ф., ЕГН**********, да заплаща издръжка в полза на детето Ал. М.ов Ф., ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител Б. Н. Г., ЕГН**********, в размер на 450.00лв. на месец, считано от подаване на насрещната искова молба в съда – 18.12.2023г., с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на основание за изменението или за прекратяването на задължението.

Решението не е обжалвано в останалата му част – по отхвърлителната по 1 размер част на иска за издръжка.

Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушения на материалните и процесуалните закони, необосновано, немотивирано досежно преценката на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, както и противоречащо на интересите на детето. Относно родителските права ВРС е приел и кредитирал неправомерно „сугестиращи го документи“ – медицински удостоверения. Тези документи и неаргументирано интерпретираните от ВРС свидетелски показания са довели до формирането на неверен и неправилен личностен профил на бащата, както и са повлияли на вътрешното убеждение на съда и са изместили фокуса от главния предмет на делото - родителските качества и способности на страните. Не са били взети предвид и няколко доказани от материалите по делото и важни за случая родителски слабости на майката, а именно: Б. Г. има лабилна психика (прави истерии, говори за черни сили и енерии, обвинява бащата за всичко и др.), проявила се през бременността и останала и до момента. Майката е неглижирала значително време грижите за детето през кърмаческата му възраст, като ги е оставила на детегледачката. Г. е осуетявала поставянето на ваксини на момчето и го е поставила в опасност. След раздялата на родителите майката лишила бащата от контакт със сина му за дълго време, като е поставяла неизпълними и основно материални условия за да позволява срещите между тях. Г. е предавала детето болно и неподдържано на баща му. Отделно приоритизирала работата си пред грижите за детето. В същото време ВРС е пренебрегнал доказаният висок родителски капацитет на бащата и важната му роля в живота и ежедневието на момчето, в която връзка излага съображения. Обобщено поддържа, че притежава повече способности и възможности да се грижи за детето от майката. Относно режима на лични отношения (РЛО) изтъква изключително силната връзка баща-син, полаганите до момента постоянни и качествени грижи за момчето от баща му и желанието и възможностите да продължи да го прави и занапред, поради което претендира още по-разширен режим, без разграничаване спрямо възрастта на детето. По издръжката акцентира на ниската възраст на детето, на доброто му здравословно състояние и на липсата на извънредни нужди. От приетите от ВРС доказателства не се изяснява кои разходи са за детето и кои са за майка му.

Относно възможностите на бащата ВРС неправилно е приел за получавани доходи от 1500лв. на месец, тъй като такива са максимално и само спорадично реализирани от бащата; средният му доход е едва 780лв. за 12 месеца назад.

От друга страна майката получава много повече средства – 3600лв. на месец, с които може да посреща всички нужди на детето. Поради което счита, че сума от 250лв. месечно е нужната и възможната за плащане от бащата на детето му.

По същество моли за отмяна на решението на ВРС в обжалваните му части и за уважаване на исковете на бащата; евентуално моли за предоставяне на поразширен и посочен РЛО и за намаляване на издръжката до 250лв., като в осз. поддържа доводите и молбата си до съда.

2

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно, обосновано и съобразено с интересите на детето, за което излага съображения. Въззивната жалба счита за неоснователна, бланкетна, включващи общи доводи, извлечени от други съдебни актове, неотносими към точно изяснената от ВРС фактическа обстановка. Агресивното поведение на бащата е изцяло доказано и от значение при разглеждане на делото, с оглед средата, при която би било отглеждано при него детето; не е в интерес на детето да живее в положение на безпокойство и несигурност от потенциална агресия пред него. Всички оплаквания за укоримо поведение на майката са неоснователни – тя трябва да работи за да издържа себе си и детето; полага необходимите грижи за детето; ваксинациите му са извършени в срок; неверно и недоказано е тя да е лишавала бащата от срещи с момчето; налице са всички предпоставки тя да упражнява родителските права. Въпреки готовността й за споразумение до такова не се е стигнало, но майката изпълнява стриктно постановените от ВРС привременни мерки. Както РЛО, така и издръжката, са определени правилно и в интерес на детето. По тези причини моли за потвърждаване на решението в обжалваните му части и за разноски пред ВОС, като в о.с.з. поддържа становището и молбата си до съда.

Контролиращата страна – ДСП-Варна не изразява конкретно становище по съществото на въззивната жалба.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК и чл.143 от СК на М. Д. Ф., ЕГН ********** , срещу Б. Н.

Г., ЕГН**********, със следните искания:

- за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Ал. М.ов Ф., ЕГН**********, на бащата М. Д. Ф.; за определяне при него на местоживеенето на детето на посочен в исковата молба адрес; за определяне на посочен режим на лични отношения на детето Ал. с майката Б.

Н. Г.; и за осъждане на майката да заплаща издръжка в полза на детето Ал.

Ф. чрез неговия баща и законен представител М. Д. Ф., в размер на 250.00лв. на месец, с падеж 1-во число на всеки месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.11.2024г. до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на издръжката.

В срока по чл.211 от ГПК са предявени насрещни искове от Б. Н. Г., ЕГН**********, срещу М. Д. Ф., ЕГН **********, с правно основание чл.127, ал.2 от СК и чл.143 от СК и следните искания:

- за предоставяне упражняването на родителските права по отношение 3 на детето Ал. М.ов Ф., ЕГН**********, на майката Б. Н. Г.; за определяне при нея на местоживеенето на детето на посочен в насрещната искова молба адрес; за определяне на посочен режим на лични отношения на детето Ал. с бащата М. Д. Ф.; и за осъждане на бащата да заплаща издръжка в полза на детето Ал. чрез неговата майка и законен представител Б. Н. Г., в в размер на 1000.00лв. на месец, с падеж 1-во число на всеки месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от подаване на насрещната искова молба в съда – 18.12.2023г. до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на издръжката.

Ищецът твърди, че той и ответницата са родители на детето Ал. М.ов Ф., родено на 19.09.2022г. от съвместното им съжителство без брак. Родителите са във фактическа раздяла към датата на исковата молба.

Твърди още, че след раждането на детето Б. Г. станала все по-агресивна към М. Ф.; била винаги уморена, не полагала грижи за домакинството, искала единствено и само да има време да работи, но в същото време не посрещала и разходите за семейството, които плащал само Ф.. Поради това ищецът се принудил да наеме жена, която да помага на Г. да се справя със задълженията в домакинството и по отглеждането на детето, и с което майката не успявала сама да се справи. Взаимоотношенията между партньорите се влошавали, а ответницата се дезинтересирала от нуждите на детето и семейството. Бащата от своя страна, освен че издържал семейството, поел и по-голямата част от грижите за детето, като между тях се оформила и силна привързаност. А след раздялата на родителите майката ограничавала контактите на детето с баща му.

С оглед на изложеното, своите родителски качества, условията в дома си и привързаността си с детето ищецът поддържа, че той следва да упражнява родителските права върху общото на страните дете.

Твърди и че предложеният режим на лични отношения (РЛО) на детето с другия родител е подходящият за случая.

Твърди също, че възрастта и нуждите на детето предполагат издръжка в предявения размер, която другият родител може да поеме.

По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски.

В о.с.з. страната поддържа исканията си и оспорва насрещните искове.

В срока по чл.131 ГПК ответницата депозира писмен отговор, в който не оспорва, че с ищеца са родители на детето Ал., че след раждането му са започнали конфликти между родителите, както и че те са във фактическа раздяла към момента.

В отговора и в насрещната си искова молба обаче оспорва останалите твърдения на ищеца по делото. Твърди, че споровете от битов характер бързо са прераснали в редовна физическа саморазправа от М. Ф. върху Б. Г.. Ф. се занимавал активно с бодибилдинг и в период на растеж приемал анаболни стероиди и други медикаменти, които сериозно влияели на поведението му и 4 го правили изключително агресивен. А действително ангажираната детегледачка на детето отказвала да приема указания и напътствия от Г.. След като детегледачката напуснала майката поела изцяло грижите за детето.

Сочи още, че първият сериозен конфликт между майката и бащата бил през м.12.2022г., когато последният проявил физическа агресия срещу нея, в т.ч. и опрял кухненски нож до гърлото и я заплашил, че ще я заколи. След като напуснала за кратко семейното жилище заедно с детето отново се върнала там след 30.12.2022г. Но на 18.04.2023г., последвал нов скандал, който прераснал във физическа саморазправа – докато повивала бебето, ищецът я нападнал в гръб, хванал я за косата и я съборил на земята, като й крещял и я заплашвал, а детето плачело до тях; Г. била много изплашена и веднага след като се освободила позванила на телефон „112“, на което се отзовал полицейски екип.

За получените наранявания й било издадено медицинско удостоверение и тя подготвила жалба, която обаче не депозирала. Окончателната раздяла между страните настъпила на 23.07.2023г., когато след конфликт между тях Ф. й нанесъл поредния побой с удари, блъскане и ритници по тялото, за последиците от който било издадено медицинско удостоверение № 886/2023г.

Твърди и че бащата не познава елементарните нужди и хигиенни навици на детето, отказва да спазва режимите му на хранене и сън, не разполага и с родителски капацитет да възпитава дете, особено толкова малко.

С оглед на изложеното, своите родителски качества, условията в дома си и привързаността си с детето майката поддържа, че тя следва да упражнява родителските права върху общото на страните дете.

Твърди и че предложеният от нея режим на лични отношения (РЛО) на детето с другия родител е подходящият за случая.

Твърди също, че възрастта и нуждите на детето предполагат издръжка в предявения размер, която другият родител може да поеме.