Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 212 от 27.04.2023, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 2646/2022
Вид
Решение № 212
Подписан
27.04.2023
В сила
11.05.2023
Състав
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА ТОДОРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Казанлък, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20225510102646 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 149 от СК.

Образувано е по искова молба от М. С. Ц., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетната С. Т. М., ЕГН **********, двете с адрес: ****, против Т. З. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: ****. Твърди, че с Т. З. М. имали близки отношения и кратко съвместно съжителство през 2020 г. в жилището й. Ответникът знаел, че М.

Ц. била разведена и имала пълнолетна дъщеря от първия си брак. Решили да имат съвместно дете и така на 04.01.2021 г. им се родила дъщеря - С. Т. М..

След раждането на дъщеря им живели съвместно още няколко месеца до 26.05.2021 г., когато ответникът около полунощ напуснал дома им и решил, че повече няма да живее с тях. Сочи, че от този момент той не се интересувал от дъщеря им, не участвал в грижите за отглеждането и възпитанието й, дори в телефонен разговор заявил, че не желаел да я вижда. Твърди, че за С. се грижела единствено нейната майка, от както се е родила. Ответникът не давал никакви парични средства за издръжката и отглеждането на детето С. от момента на нейното раждане, което мотивирало подаването на настоящата искова молба, с цел защита правата и интересите на С.. Сочи, че в настъпилата икономическа криза през 2022г. и растяща инфлация и постоянно покачване стойността на цените на всички хранителни продукти, санитарни консумативи, дрехи, както и цената на електроенергията и питейната вода необходимите средства за издръжка за отглеждането на дете на едногодишна 1 възраст надхвърляли 1000 лв. за месец. По тази причина следвало и ответникът, като баща на дъщеря им С., да участва в издръжката за отглеждането на детето поне с половината от необходимите средства, защото средствата, които получавала от инвалидна пенсия и майчинство вече били недостатъчни за издръжката на майката и дъщерята. По тази причина пред дъщеря им С. бил налице правния интерес от завеждане на настоящите съдебни искове, които формулира в защита на правата й в тази искова молба като неин законен представител. С уточнителна молба от 16.12.2022 г. майката заявява, че нуждите на детето за издръжка на месец към 10.11.2022 г. за храна, дрехи, памперси, препарати и средства за пране на дрехи и за миене и къпане, съответно за лекарства, отопление, осветление и играчки за развитие на двигателните и и комуникативни способности възлизат на стойност от около и над 1000 лв. Сочи, че в момента била в отпуск за отглеждане малолетната С. Т. М., ЕГН ********** и получавала обезщетение по чл. 50, ал. 1 или ал. 5 от КСО. Твърди, че получава и пенсия поради инвалидност. С дъщеря им С. Т. М., ЕГН **********, живеели в собственото на майката жилище в ****. Всеки ден хранела под режим дъщеря им С., къпела я, сменяла й дрехите, перяла ги и ги сушала. Осигурила постоянна стайна температура над 20 градуса целзий в стаите на апартамента, посредством ползваните в апартамента отоплителни електрически уреди.

Когато не спяла й отделяла грижи и внимание, говорела й, за да можела тя да се движи и да комуникира с майката по своя си детски начин и така да израства. Сочи, че в момента не контактувала по никакъв начин с ответника Т. З. М.. Не й било известно къде точно живеел в момента. Не й било известно къде е и какво работел. Не й било известно и какви доходи реализирал или получавал и от каква дейност. Последното му местоживеене и адрес който бил известен е и посоченият в исковата молба. Не й било известно да има друго непълнолетно дете или друго лице за което да е задължен да заплаща месечна издръжка. Моли съда постанови решение, с което да осъди бащата на детето С. Т. М., ЕГН ********** - ответника Т. З.

М., ЕГН **********, да заплаща на детето, чрез неговата майка М. С. Ц., ЕГН**********, месечна издръжка на стойност от 500 лв. с падеж на плащане до последното число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка издръжка при забава до датата на изплащането й, до настъпване на основания за изменение или прекратяване считано от 10.11.2022 г., както и да го осъди да плати издръжка на детето С. Т. М., ЕГН **********, за периода от време от 10.11.2021 г. до 10.11.2022 г. на стойност от 4800 лв., съответно по 400 лв. на месец за една година назад от регистриране на настоящата искова молба в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 10.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Посочва банкова сметка по която да бъде заплащана издръжката – IBAN:

****. Претендира разноски в производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.

2

В откритото съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа изложеното в исковата молба.

Ответникът Т. З. М., редовно призован за датата на съдебното заседание, не се явява и не взе становище по молбата.

Заинтересованата страна АСП, Дирекция “Социално подпомагане“ – гр. К., редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител.

РС-Казанлък, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № **** г. на Община С.З., родители на детето С. Т. М., ЕГН **********, са М. С. Ц., ЕГН ********** – майка и Т. З. М., ЕГН ********** – баща.

Видно от експертно решение № ****/**** г. на ТЕЛК Втори състав при ,,**** „АД гр. С.З., майката има издаден пожизнен ТЕЛК с 50% тр. н. раб. и с водеща диагноза – централна част на млечната жлеза.

От представеното Удостоверение № ****/**** г., издадено от ТП на НОИ С.З. се установява, че за периода м. ноември 2021г. до м. ноември 2022г. майката е получила пенсия и добавки към нея в размер на 6005,95 лв.

От представеното Удостоверение № ****/**** г., издадено от ТП на НОИ С.З., на името на майката са извършени плащания през периода от 01.11.2021 г. до 31.10.2022 г. в общ размер 8160 лв., представляващи обезщетения при бременност и раждане по чл. 50, ал.1 или ал. 5 от КСО и за отглеждане на дете по чл. 53 от КСО.

По делото е изготвен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. К.. В хода на извършеното проучване служителите на отдел „Закрила на детето“ установили, че детето С. М. се отглежда от своята майка в жилището й в град К.. След раздялата между страните бащата е прекратил контакт с дъщеря си и създадената емоционална връзка е прекъсната. Ответникът не участва в нейното обгрижване и не се интересува за емоционалното, здравословното, образователното и социалното й развитие.

По данни на майката, бащата не участва и във финансовата издръжка на дъщеря си. Не е изпращал финансови средства до момента, не е закупувал дрехи, храна, обувки, лекарствени средства, не е участвал в нейното отглеждане и обгрижване, не е задоволявал потребностите й. Ищцата е получила парично обезщетение за отглеждане на дете, както и помощи по чл.70 от ЗХУ и месечна социална помощ по чл.7 от ЗСПД, които са крайно недостатъчни за задоволяване основните жизнени потребности на С.. Бащата не е открит на адреса, посочен в исковата молба. По време на изготвянето на социалния доклад не е установен контакт и среща с него, поради което не е отразено мнението му по делото. Социалните работници са събрали данни, че 3 г-н М. има и друго дете – син от предишно съжителство.

Приобщено по делото е и писмо с изх. № **** г., на ДСП-С., с което се твърди, че е извършено посещение на адрес: ****, който е посочен, като постоянен на Т. З. М.. Същият не е открит на адреса. По информация на А.П.Х. /баба на ответника/, внукът й от около две години живее в чужбина, но не може да посочи в коя държава. Предвид гореизложеното и отсъствието на същия, уведомяват съда за невъзможността да изпълнят дадените указания и да предоставят изисквания социален доклад.

Видно от писмо с изх. № **** г., на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. К.., се установява, че на 31.01.2023г. е проведен телефонен разговор с Т.Д. (тел.: ****), живуща на адрес: ****, посочен като настоящ адрес за ответника. Д. заявила, че ответникът е приятел на съпруга й. От години е адресно регистриран на техния имот, но същият не живее там. По данни на Д., ответникът е извън страната. Живее и работи в И., където се намира и към настоящия момент. По нейни данни същият е запознат е предстоящото дело и си е наел адвокат, който да го представлява в съда. Споделила, че тя и съпруга й поддържат приятелски отношения с ответника по телефона. Предвид предоставената по-горе информация и пребиваването на г-н М. на територията на друга държава, ОЗД при ДСП-К. е в невъзможност да изготви социален доклад за положението на лицето Т. З. М..

Видно от представената декларация от 09.02.2023 г. от М. С. Ц., същата е декларирала, че за периода от 10.11.2021 г. до 09.02.2023 г. не е получавала никакви парични средства от ответника Т. М..

По делото бяха ангажирани гласни доказателства.

Свидетелката Г.П.Г., дъщеря на ищцата, заявява, че майка й и ответника не живеели заедно от м. май 2021 г. и той не помагал в отглеждането на детето. Знаели, че той бил в чужбина, но нямали информация къде точно. Не можела да каже кога заминал за чужбина. Майка й се грижела за С..

Свидетелката и баба й също помагали. Разходите за отглеждане на С. възлизали най-малко 1000 лева на месец. Доколкото знаела, ответникът нито веднъж не бил изпращал пари за С.. Майка й не можела да разговаря с него, защото той изобщо не й отговарял на обажданията. Не търсел контакт с детето. Знаела, че ответникът имал още едно дете, момченце. То живеело в гр.

С.. Докато живеел с майка й, работел за около 1-2 месеца в строителна фирма.

Свидетелката не живее с майка си. Свидетелката щяла да учи, получавала помощ от майка си, но не както преди, сама се справяла.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно и субективно съединени иска с правни основания чл. 143, ал.2 от СК и чл. 149 от СК.

Съгласно законовата разпоредба родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и 4 дали могат да се издържат от имуществото си. Всеки родител е длъжен съобразно възможностите си и материално състояние да осигурява условия за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно разпоредбата на чл.

142, ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. В чл. 142, ал.2 от СК законодателят е приел, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, или към настоящия момент минималният размер на дължимата издръжка е в размер на 195 лв. месечно. Максимален размер на издръжката не е определен. Обстоятелства, имащи значение при определяне размера на дължимата издръжка са потребностите на детето и възможностите на родителите.

От доказателствата по делото се установи, че С. е малолетна и е дете на ответника. Преки и непосредствени грижи за нея, от раздялата на родителите й, полага майка й. В хода на социалното проучване е установено, че бащата не се вижда с детето и не е изпълнявал задължението си да й заплаща издръжка.

Съгласно приетото в ППВС № 5 от 16.11.1970 г. нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Не следва да се присъжда и издръжка в размери, стимулиращи към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката. Детето С. е на 2 години и 3 месеца. Не се нуждае от доказване обстоятелството, че в тази възраст децата имат нужда от закупуване на храна, дрехи, памперси, препарати и средства за пране на дрехи и за миене и къпане, съответно за лекарства, отопление, осветление и играчки за развитие на двигателните и и комуникативни способности.