Решение № 4801 от 13.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4801 гр. София, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

Г. Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Г. Кацаров Въззивно гражданско дело № 20231100508552 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.

Образувано е по повод на въззивна жалба от 16.05.2023 г. на Г. П. Л. – ищец по гр. дело № 3963/2022 г., Софийски районен съд, 155 състав срещу постановеното по него решение от 25.04.2023 г., с което съдът е отхвърлил иска му срещу „Софийска вода“ АД с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено спрямо ответника, че не дължи сумата в размер на 407, 64 лв., представляваща част от сумата от 427, 91 лв., начислена по партида на абонатен № 1005047495 за имот с адрес: с. Панчерево, в. з. *******“ № 49 по фактура № 0109604985/08.11.2021 г., поради липса на облигационно отношение, липса на доставена ВиК услуга и погасяване на вземането по давност. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв. – разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Счита се, че ответникът не доказал, въпреки че негова била доказателствената тежест, че с ищеца имали договор за доставка на питейна вода.

Съдът неправилно се позовал на вписването от ответника във фактурата на имота като „адрес на потребление“. Поддържа се, че съдът неоснователно взел предвид неподписана „Справка за вписвания, отбелязвания и заличавания“, в която било посочено, че ищецът придобил имот, който не можел да се идентифицира с процесния. Сочи се, че по делото бил представен документ, в който ищецът заявявал желание да бъде открита партида за имот на същата улица, но с № 80, а процесният бил с № 49. Прави се позоваване на съдебна практика на СГС, в която било прието, че дори и справка за данъчно задължено лице не представлявало доказателство за наличие на вещни права. Твърди се като неправилен извода на съда за доставка на вода до имота само въз основа на записванията във фактурите на дружеството-ответник. Поддържа се, че липсват доказателства за периода, в който са извършвани начисляванията по фактурите.

Въз основа на изложеното се иска отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен. Претендират се 1 разноски за двете инстанции.

Насрещната страна „Софийска вода“ АД редовно уведомена не взема становище в законоустановения срок.

От фактическа страна съдът установява следното:

Производството по гр. дело № 3963/2022 г., Софийски районен съд, 155 състав е образувано по искова молба от 27.01.2022 г., подадена от Г. П. Л., в която ищецът твърди, че е получил Фактура № 0109604985/08.11.2021 г. за клиентски № 1005047495, издадена от „Софийска вода“ АД за доставена и потребена питейна вода до имот с адрес: с. Панчерево, в.з. „Беликата“ , ул. ******* за сума в размер на 427, 91 лв. Оспорено е наличието на облигационно взаимоотношение с ответното дружество и доставка на питейна вода до имота. Не било извършено коректно отчитане на индивидуалния водомер на потребителя, което било в разрез с чл. 32, ал. 3 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на канализационната мрежа. „Софийска вода“ АД нарушила чл.

21, ал. 5 от ОУ по повод периода на отчитане на водомерите. В условията на евентуалност е посочено, че паричното вземане е погасено по давност поради изтичането на три години.

Въз основа на изложеното е поискано установяване със съдебно решение, че ищецът не дължи на ответника сумата от 407, 64 лв., представляваща част от издадената процесна фактура.

Ответникът „Софийска вода“ АД оспорил иска по основание и размер. Посочил, че липсвал подписан между страните договор, но индиция за правоотношението помежду им бил информационен лист, подписан от потребителя във връзка с откриване на индивидуална партида за имота. Собствеността на имота се доказвала от вписаната в Службата по вписванията сделка по придобиването му. Допълнително доказателство бил талон № 2025940/16.07.2020 г., съставен по повод извършено индивидуално пломбиране на водомер, който талон бил подписан от ищеца. Било извършено измерване както на общия водомер, така и на индивидуалния, монтиран след водопроводното отклонение към имот на ищеца.

Търсената от дружеството сума била формирана от: индивидуалната консумация за периода 30.09.2021 г. – 24.10.2021 г. в размер на 11 куб.м. и индивидуалния дял от общото потребление за периода 29.04.2021 г. – 24.10.2021 г. от 221, 15 куб. м. Потреблението за посочения период било в размер на 10 851 куб. м. По индивидуалните партиди били начислени 2 838, 191 куб. м. Разликата от 8 012, 809 куб.м. била разпределена по имоти като количества „общо потребление“. Показанията били снети от метрологично годни средства за търговско измерване. Отчетените количества по приходния водомер били разпределени между всички потребители пропорционално на отчетените водомери – чл. 25, ал. 2 от Общите условия във вр. Наредба № 4.

По делото е представена Фактура – дубликат № 0109604985/08.11.2021 г., в която е посочено, че Г. П. Л. с клиентски № 1005047495 дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 427, 91 лв. за доставка на питейна вода до имот с адрес: с. Панчерево, в.з. „Беликата“ , ул.

*******. Представена е и справка № 320448/16.03.2022 г. от Агенция по вписванията, в която е посочено, че на 04.02.1999 г. Г. Петков Л. и Е.С. Л.а са придобили парцел в гр.

София, пл. *******, представляващ дворно място от 660 кв.м. Представен е информационен лист, в който е посочен адресът на имота, придобивното основание, броя на живущите.

Листът носи подпис на попълнилото го лице – Г. Л.. В делото се съдържа и талон № 2025940/16.07.2020 г., съставен по повод извършено индивидуално пломбиране на водомер, който талон e подписан от посоченото в него лице – Г. Л.. Според Приемо-предавателен протокол № 0095205/21.12.2016 г. в имот, чийто собственик е с клиентски № 1005047226 бил поставен водомер. Документът носи подписа на териториален инспектор на дружеството.

На 12.06.2021 г. била извършена подмяна на общ водомер– приемо-предавателен протокол № 0000147633

В своето решение от 25.04.2023 г. съдът е приел, че потреблението на питейна вода за имота, собственост на ищеца е в размер на 427, 91 лв. за отчетения период. Тъй като плащането на сумата следвало да стане най-късно до 08.12.2021 г., то към датата на 2 предявяване на исковата молба – 27.01.2021 г. тригодишната давност за вземането не била изтекла. По тези съображения исковата претенция била отхвърлена.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и частично правилно.

Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави следното:

Неоснователно е възражението, че ответникът „Софийска вода“ АД не доказал наличието на облигационно взаимоотношение между страните. По делото е представен информационен лист, подписан от ищеца, в който той е декларирал, че е собственик на имота от 1999 г. Коректния прочит на този документ показва, че направеното записване „№ 80“ касае планоснимачния номер на имота, а не номерът на административния му адрес. В подкрепа на този извод е и представената справка от Агенция по вписванията, която не е оспорена от ищеца. Не е оспорен и талонът за пломбиране на водомери за процесния имот, подписан от ищеца с дата 16.07.2020 г.

Неоснователно е и възражението, че в представените с исковата молба фактури липсвал периодът на отчитане. Той е посочен като 30.09.2021 г. – 24.10.2021 г. и е за отчетени 11 куб. м.

Основателно се явява възражението, че част от присъдената сума е начислена въз основа на отчет, за който липсват доказателства да е извършен по реда на чл. 32, ал. 3 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на канализационната мрежа. В цитираната разпоредба е посочено, че за водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери.

Отчитането на общия водомер се извършва в присъствието на представител на потребителите. Датата и часът на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено на подходящо място в сградата, в срок не по-кратък от три работни дни преди деня на отчитането. Доказателствената тежест за спазването на тази процедура е била в ответника.

Предвид липсата на други доказателства относно начинът на начисляване на дължимата сума, съдът следва да вземе предвид данните от Фактура № 0109604985/08.11.2021 г. и приложението към нея, в която е посочено, че цената на един кубик питейна вода е 1, 536 лв., показанието на индивидуалният водомер на потребителят Л. е в размер на 11 куб.м., което означава, че дължимата от потребителя сума е в размер на 19, 28 лв. с ДДС. Остатъкът от 221, 15 куб.м. е разпределение на количеството доставена питейна вода според показанията на общия водомер. Именно за цитираното измерване липсват данни за спазване процедурата по Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на канализационната мрежа.

Правилно съдът е приел, че не е настъпила погасителна давност в полза на ищеца.

Общата претенция от 427, 91 лв. е за периода 30.09.2021 г. – 24.10.2021 г. Старото салдо от 262, 16 лв. не се обхваща от спора и е неоснователно възражението на въззивника, че първоинстанционният съд е следвало да приложи тригодишната погасителна давност и за 3 него.

Доказаното от ответника задължение на ищеца спрямо него е в размер на 19, 28 лв.с ДДС за потребени 11 куб. м. питейна вода. Остатъкът от 388,36 лв. се явява неоснователно начислен и отрицателният установителен иск в тази му част следва да бъде уважен.

Предвид този изход на делото право на разноски имат и двете страни. Ищецът е поискал присъждането на 450 лв. разноски пред първоинстанционния съд /50 лв. държавна такса и 400 лв. разноски, определени по реда на Наредба № 1/2004 г. за оказана безплатна правна помощ/. Ответникът „Софийска вода„ АД следва да му заплати 47, 63 лв. държавна такса.

След решение на Съда на Европейския съюз по дело С-438/2022 г. съдът не е обвързан от разпоредбите на цитирания нормативен акт, а извършва своя преценка за размера на адвокатския хонорар по конкретното дело, след като съобрази сложността на спора, поведението на страните, броя на заседанията, направените доказателствени искания.

Делото не е с фактическа и правна сложност, естеството на предявения иск прехвърля доказателствената тежест изцяло на ответника. Проведено е само едно заседание. Предвид това адвокатското възнаграждение на адв. Билева следва да бъде определено на 250 лв., от които ответникът следва да й заплати 238, 18 лв.

За разглеждане на въззивната жалба ищецът е заплатил 25 лв. държавна такса.

Съобразно изхода на делото въззиваемият следва да му заплати 23, 81 лв. държавна такса.

Въззивната жалба подадена чрез адв. М. Л. не съдържа доказателствени искания, по делото е проведено едно съдебно заседание, на което същият не се е явил и не е подал становище по спора. Поради това следващото му се адвокатско възнаграждение, по посочените критерии следва да бъде в размер на 100 лв. или съобразно уважената част от иска 95, 27 лв.