Решение № 111 от 25.11.2022, Районен съд - Девин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Д., 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20225410100039 по описа за 2022 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по чл.32, ал.2 от ЗС.

В исковата си молба ищцата твърди, че е законен наследник-дъщеря на Л. Ас. Уз.- б. ж. на гр.Д., починал на 25.02.2013г. и Р. Ат. Уз.- б.ж. на гр.Д., починала на 23.07.2014г., видно от удостоверение за наследници изх. № 058/19.01.2022г. на Община-Д. като имената Л. Ас. Уз. и Л. Ар. Уз. са имена на едно и също лице, с ЕГН ********** според удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 130/08.02.2022г. Твърди, че между ГОНС-гр.Д. и Л. А р . Уз., като строител е подписан Договор от 17.02.1969г., за отстъпено право на строеж, въз основа на който ГОНС-гр.Д. е отстъпил на строителя правото да строи жилищна сграда върху урегулирано дворно място, съставляващо парцел XVI, кв.77 по утвърдения регулационен план на гр.Д., площ на целия парцел от 360 кв.м. като в т.8 от договора е посочено, че съгл. чл.7 от Правилника за приложение на Указа за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно строителство, строителя става собственик на построената жилищна сграда и придобива право на безсрочно ползване на мястото. Освен това изрично е отразено, че построената сграда, заедно със сервизните помещения и подобренията в мястото, преминават по право в наследството на наследниците на строителят, 1 с всички права на ползване на мястото. Твърди, че с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 028, том IV, peг.№ 5948, дело № 594/30.11.2021г., ищцата е призната за собственик-лична собственост, на основание дарение, върху недвижим имот в гр.Д., обл. Смолян, както следва:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Д., одобрени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г., административен адрес: гр.Д., ул. Г. из. № *, ет.*, с площ от 132.60 кв.м., предназначение: жилище, апартамент, съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж-няма, под обекта: *** /собственост на ответника/, над обекта- няма, ведно с 1/2 идеална част от избен етаж, със застроена площ 45.56 кв.м., с реално ползване на югоизточното избено помещение, с площ- 24 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху имота. Твърди, че самостоятелният обект се намира на ет.* в сграда с идентификатор ***, с предназначение:

Жилищна сграда-многофамилна, разположена в Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Д., одобрени със Заповед № РД- 18-90/18.12.2009г., с административен адрес: гр.Д., ул. Г. изв. №*, с площ464 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, при съседи с идентификатори:

***, ***, ***, ***, номер по предходен план: 721, за който е отреден УПИ XV- 721, кв.14 по плана на гр.Д., одобрен със Заповед № РД-1004/06.10.1980г. Твърди, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 153, том II, рег. № 3463, дело № 334/26.07.2021г., сестрата на ищцата- В. Л. Арн., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., обл. Смолян, ул. Ал. м. № **, продала на ответника собствен недвижим имот-лична собственост в гр. Д., обл. Смолян, а именно:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Д., одобрени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г., административен адрес: гр.Д., ул. Г. изв. №*№*, ет.*, с площ 90.68 кв.м., предназначение:

Жилище, апартамент, съседи на самостоятелния обект с идентификатори: на същия етаж-няма, под обекта: няма, над обекта: ***

/собственост на ищцата/, ведно с 1/2 идеална част от избения етаж, със застроена площ-45.56 кв.м., заедно с приспадащите се идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху имота. Твърди, че самостоятелния обект се намира в Сграда № 1, 2 построена на осн. ОПС върху Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Д., одобрени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г., с административен адрес: гр.Д., ул. Г. изв. №*, с площ-464 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:

Ниско застрояване /до 10 м./, при съседи на имота с идентификатори:

***, ***, *** и ***, който попада в УПИ XV-721 и в част от УПИ XVI-725-за охранителна зона на ВН и подземни гаражи, кв.14 по действащия план на гр.Д., одобрен със Заповед № РД-1004/06.10.1980г., Заповед № 6/23.01.1984г. и Заповед № ИК241/30.07.1990г., за сумата от 20000 лева, която сума ще бъде изплатена от купувача на продавача, чрез банков кредит в едноседмичен срок след подписване на настоящия нотариален акт. В него е посочено, че владението на имота се предава от продавача на купувача в деня на изповядване на нотариалния акт пред Нотариус. Твърди, че подала до Началника на РУ “Полиция“-гр.Д. жалба от 16.08.2021 г., вх.№ 252000-5076/17.08.2021г., в която е посочила, че тя и съпругът й живеят в гр. Д., ул. Г. изв. №*, като техен е втори етаж от къща и преди около 2 месеца, на първи етаж дошли да живеят ответника, заедно със съпругата и децата си като вечерта на 15.08.2021г. /неделя/, ищцата била сама, когато ответника в нетрезво състояние отишъл на техния етаж, започнал да тропа по вратата и да вика, поради което тя излязла и го попитала какво иска. Малко след това, без никаква основателна причина, ответника започнал да отправя обидни думи и псувни към нея, след което се е прибрал. Когато тя отишла при него и го попитала защо я псува на майка, той я заплашил, че ще й отреже тръбата на обратната вода. Нейното семейство има камери, които освен картина, произвеждат и звук, а цялата случка била видяна и чута от дъщеря им Ил. Мл.

К., която живее в гр. Д., кв.Н. и тя веднага се обадила на тел. 112, за да потърси съдействие от полицията. Това не е първия случай, когато ответника влиза в пререкания с тях, понеже преди около 3 седмици отново вдигнал скандал, като ги обвинил, че пращали шофьори на таксита да му ритат неговата външна врата. Началника на РУ-Девин отговорил на ищцата с писмо УРИ: 252000-5826/16.09.2021г., в което е посочено, че по подадената от нея жалба е извършена проверка и не са констатирани данни за престъпление от общ характер, а за взаимоотношение от частно-правен характер, относно отправените й обиди като на ответника е съставен 3 протокол за предупреждение, на осн.чл.65 от ЗМВР, а преписката е прекратена и приложена към дело. Твърди, че е подала до Кмета на ОбщинаД. жалба от 20.01.2022г., вх.№ ТСУ-ПЖ -4/20.01.2022г., затова, че на 19.01.2022г. /сряда/, ответника започнал да копае извън къщата канализация за тоалетна, която включва в тръба, около Ф-80 и разбил цимента, който е до къщата и по който преминават ищцата и съпругът й като тази част от имота, в която ответника копае е обща, а той прави тези изкопни работи за канализация за обратни води, които иска да включи в тръба, която не е за тази цел. Счита, че тя има право на ползване върху по-голяма част от имота, с площ 267 кв. м., тъй като с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 028, том IV, peг. № 5948, дело № 594/30.11.2021г. е призната за собственик на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Д., с по-голяма застроена площ от 132.60 кв.м., ведно с 1/2 идеална част от избен етаж, с площ от 45.56 кв.м., докато с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 153, том II, рег.№ 3463, дело № 334/26.07.2021г., ответника е закупил Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Д., с по-малка застроена площ от 90.68 кв.м., ведно с 1/2 идеална част от избен етаж, с площ от 45.56 кв.м., поради което той има право на ползване върху по-малка част от имота, която е в размер на 197 кв.м., от източната му страна /граничеща с Поземлен имот с идентификатор ***/. Твърди, че поради действията на ответника, описани в жалба от 20.01.2022г., вх.№ ТСУ-ПЖ4/20.01.2022г. до Кмета на Община-Д. и в жалба от 20.01.2022 г., вх.№ 252000-358/21.01.2022г. до Началника на РУ-МВР-гр.Д., тя и нейното семейство не могат спокойно да ползват част от имота, предвидена за достъп до къщата и около нея. Твърди, че действията на ответника пречат семейството й да използват реална част от дворното място, от западната му страна /граничеща с Поземлен имот с идентификатор ***/, която ползвали според нейния дял от правото на ползване на имота, преди ответника да закупи първия жилищен етаж и 1/2 идеална част от избения етаж, което обуславя правния интерес на ищцата от предявения иск по чл.32, ал.2 от ЗС, понеже ползвателите на дворното място не могат да постигнат съгласие помежду си, за реалното му използване.

Моли съда да постанови решение, с което на осн. чл.32, ал.2 от ЗС, разпредели за реално ползване дворното място в Поземлен имот с 4 идентификатор *** по КККР на гр.Д., одобрени със Заповед № РД18-90/18.12.2009г., с площ 464 кв.м., с административен адрес: гр.Д., ул. Г. и з в . № *, при съседи на имота с идентификатори: ***, ***, *** и ***, според досегашното ползване на имота: за ищцата от западната му страна /граничеща с Поземлен имот с идентификатор ***/, а за ответника от източната му страна /граничеща с Поземлен имот с идентификатор ***/, съобразно правото им на ползване: 267 кв.м. от ищцата и 197 кв.м. от ответника.

Претендира за разноски.

В о. с. з. ищцата лично и с адв. Н. П., поддържа исковата молба.

Моли съда да постанови решение, с което да разпредели ползването на незастроените части от процесния имот по първия вариант, който е обективиран в схема към първоначалното заключение на вещото лице.

Счита, че този първи вариант отговаря на действително фактическо положение на застроената и незастроената част на поземлен имот, това не може да се каже за допълнителното заключение, което е прието в съдебно заседание, тъй като вещото лице посочва пред съда при нейното изслушване, а и това е безспорно, че между първия етаж на къщата, собственост на ответника и спорната тоалетна, която за тях е външна тоалетна, спора е за нея, има разстояние повече от един метър повдигнато в син цвят и това е фактическото положение, докато вещото лице посочва, че дадения вариант за ползване към допълнителното заключение не отговаря реално на размерите и местоположение на банята така, както е заснета по архитектурния проект, т.е. по архитектурния проект е заснето по един начин, но реално на терена размерите и местоположението на тази баня са различни.

Счита, че допълнителното заключение противоречи на всички събрани по делото писмени доказателства, от които е видно, че това е външна тоалетна, а не тоалетна част от първия етаж. Такава външна тоалетна, част от първия етаж не фигурира нито в нотариалния акт за дарение на недвижим имот от 12.10.2011г., с който родителите Л. Ас. Уз. и Р. Ат. Уз. даряват първия етаж от къщата и половината избен етаж на В. Л. Арн., не фигурира и в нотариалния акт за покупко- продажба на недвижим имот от 26.07.2021г., с който В. Л. Арн. продава същите тези имоти- първи етаж и половината от избения етаж на ответника по делото. Отделно от това, писмото на Община Д. доказва, че това е външна тоалетна, тя се вижда, че е такава и от 5 първоначалното заключение на вещото лице, а и от една скица на поземлен имот, представена с исковата молба от 21.06.2010г., издадена от СГККСмолян, от която е видно, че югозападната страна или стена на къщата, включително и на първия етаж е права линия, няма такава чупка каквато вещото лице е начертало в допълнителното си заключение, което ако бъде възприето няма да има достъп и до прохода от пристройката на втория етаж, която пристройка е собственост на ищцата. Доверителката му заявява, че ако съдът възприеме първия вариант от заключението по първоначалното заключение и тази външна тоалетна остане за общо ползване на страните, както е предвидено в жълт цвят, ищцата няма да пречи на ответника и на неговото семейство да ползва тази тоалетна, тъй като ищцата си има тоалетна на втория етаж, но желае да има достъп до тази външна тоалетна, тъй като може да се наложи ремонт, смяна на тръби, запушване и т.н. така, че няма да е ощетен по никакъв начин ответника ако съдът възприеме първия вариант.