Определение № 2894 от 21.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2894 гр. София, 21.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20268002901208 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Касационният жалбоподател ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, чрез адвокат И. Т., обжалва решение № 427 от 02.04.2026 г. по в.гр.д. № 196/2026 г. на Апелативен съд - София, 16-ти граждански състав, с което е потвърдено решение № 6369 от 24.10.2025 г. по гр.д. № 7107/2024 г. на Софийски градски съд, ГО, I-19 състав, в частта, с която е уважен предявеният от И. Д. И. против настоящия жалбоподател иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за следните суми - 25 564,99 евро /50 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 07.11.2023 г., ведно със законната лихва от 03.01.2024 г. до окончателното плащане на сумата; 2126,06 евро /4158,15 лв./, представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение, извършени по повод лечение на травмите, причинени при ПТП на 07.11.2023 г., ведно със законната лихва от 03.01.2024 г. до окончателното плащане на сумата.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени въззивното решение в обжалваните части, в условията на евентуалност – да 1 бъде постановено друго решение по съществото на спора, като се намали присъденото обезщетение. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовава на правното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно.

Сочи и следните въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1.Следва ли въззивният съд да извърши цялостна преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства, като прецени извършено ли е правонарушение на сочения за виновен водач на МПС и да съобрази решението си с представените писмени доказателства - прекратяване на досъдебното производство по отношение на лицето, управлявало застрахования по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, автомобил и образуването на досъдебно производство срещу неизвестен извършител?

2.Следва ли гражданският съд да прецени кое противоправно поведение е причина за настъпване на пътния инцидент и да не релевира мотиви относно всички правоизключващи елементи от деликтната отговорност на сочения за виновен водач?

3.Какво е съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД? Спазен ли е и приложен ли е принципът за справедливо обезщетяване на претърпените вреди по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди по конкретното дело в съответствие с ППВС № 4/1968 г.? Как следва да се прилага принципът на справедливост, уреден в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател? Правилно ли са разгледани и оценени от въззивната инстанция въпросите за критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинено в резултат на деликт увреждане? – противоречие с: ППВС № 4/1968 г.; решение № 182/19.11.2019 г. по гр.д. № 4662/2018 г. на ВКС, III г.о.; решение № 60180/24.10.2022 г. по т.д. № 2393/2020 г. на ВКС, I т.о.; решение № 50085/10.06.2024 г. по гр.д. № 3029/2022 г. на ВКС, I г.о.; решение № 2

232/29.10.2014 г. по гр.д. № 754/2014 г. на ВКС, III г.о.; решение № 95/28.09.2022 г. по гр.д. № 609/2022 г. на ВКС, I г.о.; решение № 50066/15.01.2024 г. по т.д. № 1196/2022 г. на ВКС, II т.о.

4.Длъжен ли е съдът да обсъди възраженията за съпричиняване и прекомерност, без да вземе предвид факти, базирани на събраните по делото доказателства, които са от водещо значение за продължителността на търпените болки и страдания? – противоречие с: ППВС № 1/53 г.; ППВС № 7/1965 г.; ППВС № 1/1985 г., тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г.; решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т.о.; решение № 17/23.07.2014 г. по т.д. № 811/2012 г. на ВКС, II т.о.; решение № 111/03.11.2015 г. по т.д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т.о.; решение № 136/06.11.2015 г. по т.д. № 2483/2014 г. на ВКС, II т.о.; решение № 180/11.01.2016 г. по т.д. № 1618/2014 г. на ВКС, II т.о.; решение № 94/13.09.2016 г. по т.д. № 3768/2014 г. на ВКС, II т.о.; решение № 161/04.10.2016 г. по т.д. № 2220/2015 г. на ВКС, II т.о.

По въпроси от 1 – 4 обосновава допълнително основание за допускане на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и чл.

280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

5.Когато пред въззивния съд е направено оплакване за неправилни фактически и правни изводи, сторени от първоинстанционния съд, такъв по отношение възникването и механизма на ПТП, следва ли въззивната инстанция да направи самостоятелен анализ на събраните от първата такава доказателства и да изведе собствени фактически и правни изводи за фактическата обстановка, от която се твърди че са произтекли процесните вреди? По този въпрос се твърди основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба И. Д. И. , чрез адвокат Н. Д., оспорва подадената касационна жалба. Излага съображения, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението ли це.

3

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата И. Д. И., е претърпяла неимуществени и имуществени вреди. По отношение на неимуществените вреди е прието, че се изразяват в болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 07.11.2023 г.

Към момента на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, безспорно е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за автобус А 1310 на градския транспорт по линия № 49, с рег. № СВ 6510 НВ, управляван от П. А. П..

Относно механизма на ПТП и вината за настъпването на деликта, въззивният състав е приел следното:

Установил е, че в процесния случай не е налице влязла в сила присъда, която да обвързва гражданския съд съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК.

Уточнил е, че постановленията на прокуратурата не се ползват със задължителна сила и не формират сила на пресъдено нещо, като същите не са и окончателни, тъй като наказателното производство може да бъде подновено при наличието на нови доказателства. Установил е, че в случая наказателното производство е спряно до установяване на извършителя, поради което е приел, че механизмът на произшествието и противоправното поведение на дееца следва да бъдат установени въз основа на събраните в гражданския процес доказателства.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, се установило, че на 07.11.2023 г. автобус „Мерцедес Интуро“, с рег. № СВ 6510 НВ, управляван от П. А. П., се движил в гр. Банкя със скорост около 20–25 км/ч. Ищцата е пътувала седнала на двойна седалка срещу входната врата в предната част на автобуса, която не е била обезопасена с предпазни тръби и парапети. При преминаване покрай спрян автомобил, неговият водач внезапно отворил вратата, поради което водачът на автобуса предприел маневра за аварийно спиране. В резултат на отрицателното ускорение на автобуса, ищцата политнала напред, паднала на пода на автобуса и получила телесни увреждания.

Показанията на водача на автобуса потвърждавали този механизъм. Той заявил, че при движение по наклон, след като срещу него се е движил товарен автомобил, водачът на паркирана кола внезапно отворил вратата, поради което 4 бил принуден да натисне рязко спирачките и да спре, защото щял да предизвика ПТП. От показанията на самия водач се установило още, че ежедневно преминавал по този маршрут и отлично познавал особеностите на пътната обстановка-наличието на паркирани автомобили, стесненото платно и честото пресичане на пешеходци. Именно поради това е следвало предварително да съобрази скоростта и начина си на управление така, че да избегне необходимостта от аварийно спиране.

Съдебно-автотехническата експертиза изключвала техническа неизправност на автобуса като причина за произшествието. Въззивният съд е възприел заключението на вещото лице и е установил, че водачът е разполагал с техническата възможност да управлява автобуса така, че при необходимост да спре плавно, без пътниците да изгубят равновесие. Макар аварийното спиране да е предотвратило удар с автомобила, причината за настъпилия инцидент била в начина, по който водачът е управлявал автобуса и е използвал органите за управление. При тези фактически данни, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че произшествието е причинено по вина на водача на автобуса, който е нарушил задълженията си по чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП да контролира непрекъснато управляваното превозно средство и да избере такава скорост, която да му позволи да спре пред всяко предвидимо препятствие. Направен е извод, че водачът на автобуса не е съобразил както особеностите на пътната обстановка, така и обстоятелството, че превозва пътници, които могат да пострадат при внезапно спиране.

Въззивният състав е приел още, че експертизите, изготвени в досъдебното производство, не представлявали годни доказателствени средства по смисъла на ГПК и не можели да бъдат използвани при формиране на изводите на съда. За сметка на това съдебно-автотехническата експертиза, назначена в гражданския процес, била изготвена компетентно, не била оспорена от страните и съответствала на останалите доказателства, поради което правилно била кредитирана и от двете съдебни инстанции.

Предвид приетото наличие на противоправно поведение от водача на автобуса, причинило телесни увреждания на пострадалата ищца, въззивният съд е приел, че с оглед чл. 52 от ЗЗД, следва да бъдат отчетени характерът и тежестта на уврежданията, начинът на настъпването им, интензитетът и продължителността на болките и страданията, физическите и психическите 5 последици от уврежданията, възрастта на пострадалия, както и конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането и нивото на застрахователното покритие.

С помощта на изслушаната съдебно-медицинска експертиза е установено, че вследствие на инцидента ищцата е получила двуглезенно счупване на дясна глезенна става и счупване на капачката на дясна колянна става, довели до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок над 30 дни. По делото е установено, че между тези увреждания и процесното ПТП била налице пряка причинно-следствена връзка. Лечението е включвало две оперативни интервенции с поставяне на метални импланти и последваща гипсова имобилизация на глезена, фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза – плака на винтове. По отношение на счупването на капчакта на дясното коляно били проведени оператично лечение, изразяващо се в наместване на фрагментите и фиксирането им метална остеоситеза Кспици и телен серклаж по метода на Вебер. Поставена е и гипсова имобилизация.

Проведен е курс по физиотерапия и рехабилитация. Направен е извод, че липва подобрение след това лечение, с оглед установеното състояние към приключване на устните състезания. Налице е накуцваща самостоятелна походка с помощни средства-патерици, наличие на белег по предната дясна колянна става с дъговиден ход и дължина 11 см. Наличие на оперативен белег по външната страна на дясна глезенна става с надлъжен ход и дължина 9 см.