Решение № 1749 от 23.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1749 гр. София, 23.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радост Бошнакова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Гражданско дело № 20211100114101 по описа за 2021 година

Предявени са осъдителни искове по чл. 430 от ТЗ, чл. 92 и чл. 82 от ЗЗД.

Ищецът А.Б. БЪЛГАРИЯ АД излага следните обстоятелства за обосноваване на исканията си: сключен на 14.10.2020 г. договор за банков кредит, въз основа на който са предоставени в заем парични средства в размер на 50000 лева при годишен лихвен процент от 4.55 %; забава за погасяването на дължими месечни вноски за периода 11 ноември 2020 г. – 10.11.2021 г., обуславяща дължимост на неустойка върху дължимите вноски от главница и възнаградителна лихва и предсрочна изискуемост на кредита; ползването на кредитна карта с лимит от 1000 лева въз основа на т. 3.10 от договора и сключен рамков договор, по която са предоставени и усвоени парични средства и са дължими такси; дължимост на сумите поради възникване на правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, което последната упражнявала с исковата молба, и настъпването на уговорения в договора падеж (така за вземанията по рамковия договор за ползваната кредитна карта). Иска присъждане общо на сумата 54192.78 лева, от която по договор за банков (потребителски) кредит от 14.10.2020 г. заемни средства (главница) сумата от 50000 лева, сумата от 2260.22 лева – възнаградителна лихва върху заемните средства за периода 11 ноември 2020 г. – 10.11.2021 г., сумата от 757.96 лева – наказателна лихва (неустойка) върху просрочената главница за същия период, и сумата от 116.80 лева – неустойка върху възнаградителната лихва за същия период, а по рамков договор за карта с кредитен лимит от 14.10.2020 г. сумата от 1000 лева – главница, сумата от 56.61 лева възнаградителна лихва за периода от 05.01.2021 г. до 31.10.2021 г., и сумата 1.16 лева – използван неразрешен овърдрафт, заедно със законната лихва върху главниците от 1 завеждане на делото до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

Ответникът С. Б. в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е подал отговор и не е изразил становище по същите в първото заседание по делото.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.

235, ал. 2 от ГПК, приема следното:

По делото се установява от представения договор за потребителски кредит (с превод на работна заплата) № 96277 от 14.10.2022 г., че на посочената дата между ищеца А.Б. България АД и ответника С. Б. е сключен договор за кредит, по силата на който банката се е задължила да предостави на ответника - кредитополучател, кредит в размер 50000 лева за текущи нужди, при срок за издължаване на кредита до 14.10.2025 г. – чл. 1 и 4 от договора. Усвояването на кредита е осъществено на 14.10.2020 г., видно от договора и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като страните са се съгласили в чл. 4 от договора погасяването му да става с периодични плащания на погасителни вноски (главница и възнаградителна лихва) по погасителен план и с падеж на плащане на 10 число на месеца. В чл. 3.1 от договора възнаградителната лихва е определена като годишен променлив лихвен процент в размер на базовия депозитен индекс за физически лица (БДИФЛ), чийто размер и методика на определяне са предвидени в чл. 3.1.1 от договора, и фиксирана надбавка от 4.420 процентни пункта, като към момента на сключването на договора лихвеният процент по кредита е в размер на 4.55 %.

При просрочие в изпълнение на поетото по процесния договор за кредит задължение за връщане на предоставените заемни средства съгласно чл. 4.3 кредитополучателят дължи на банката и обезщетение за забава в размер на 10 % годишно върху просрочената сума, което се дължи независимо от начисляването и събирането на възнаградителната лихва по чл. 3.1 от договора. Предвидено е в чл. 4.4 да се дължи неустойка в размер на 10 % годишно и върху дължимата, но неплатена в срок възнаградителна лихва. При забава в изпълнението на тези задължения съгласно т. 9.1 от общите условия за предоставяне на потребителски кредити банката има право да обяви за изискуемо цялото кредитно задължение, което тя в случая упражнява с предявяването на настоящите искове по исковата молба, връчена на ответника на 07.09.2022 г. по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК.

Точното изпълнение на поетите от кредитополучателя парични задължения по процесния договор за потребителски кредит е било обезпечено с учредяването на залог върху за вземанията на кредитолучателя по безсрочен трудов договор от 14.02.2019 г. с К.С.Б. ЕООД – чл. 5 от договора. Неразделна част от последния са посочените в приложение: Общи условия по потребителски договори; извлечение от тарифата за лихвите, таксите и комисионите на банката, за които кредитополучателят е поел задължение в чл. 3.4 от договора, и погасителен план, подписани също от страните по 2 договора.

Предвидено е в чл. 3.10 от договора и кредитополучателят да ползва кредитна карта по рамков договор за предоставяне на платежни услуги по банкова разплащателна сметка, за издаване и използване на платежен инструмент – международна кредитна банкова и за кредитен лимит. Такъв договор е сключен между страните на 14.10.2020 г. при определен в чл. 9 от същия кредитен лимит от 1000 лева с краен срок на усвояване до 12 месеца от подписването на договора. Предвидени са гратисен период от 45 дни при извършвани безналични плащания и липсата на просрочени задължения за предходен период и размери на възнаградителна лихва при различни платежни операции с картата и на неустойка при неточно изпълнение от 10 % годишно. За първите три месеца от подписването на договора възнаградителната лихва е предвидена в размер на 6.84 %, а след изтичането им при плащания с картата - 15.75 %, и при теглене на пари в брой – 18.75 %, като при превишение на задължението по кредитната карта над уговорения лимит – 24 % за превишението. Погасяването на задълженията поне в минималната погасителна вноски трябва съгласно чл. 20 – 23 от договора кредитополучателят следва да извършва до 15-то число на месеца.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема за достоверно като изготвено въз основа на всички приобщени и относими към процесния договор доказателствени средства и дадени с него изводи по поставените задачи въз основа на ясен анализ на установените от тях данни. Вещото лице изяснява, че с уговорените в заем парични средства в размер на 50000 лева сметката на ответника С. Б. е заверена на 14.10.2020 г., с което кредитът е изцяло усвоен. Към 23.11.2021 г. размерът на просрочените задължения за погасителни вноски за главница е 9915.76 лева, като при предсрочна изискуемост вземането за главница възлиза на 50000 лева, от което 40084.24 лева – предсрочно изискуема част от главницата, и 9915.76 лева – падежирали вноски за главница. Размерът на възнаградителната лихва за периода от 11.10.2020 г. до 22.11.2021 г. възлиза на 2260.27 лева. Според заключението размерът на наказателната лихва върху просрочената главница за същия период възлиза на 757.96 лева, а на неустойката върху неизплатените вноски за възнаградителна лихва – 116.80 лева, като определени в размера на законната лихва за същия период те възлизат съответно в размер на 536.84 лева и 122.39 лева.

Установява се от заключението и че дължимите от ответника по рамковия договор суми възлизат общо в размер на 1057.77 лева. Последните включват сумата от 1000 лева – заемни средства, сумата 1.16 лева – ползван от ответника неразрешен овърдрафт по кредитната карта, формиран след начисляване на такса теглена на АТМ на 05.01.2021 г. в размер на 15.50 лева и приспадане на възстановена такса годишно обслужване от 8.33 лева, и сумата 56.61 лева – възнаградителна лихва за периода 3

05.01.2021 г. – 31.10.2021 г.

Други доказателства не са ангажирани в предвидените от закона срокове.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

По исковете по чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ, чл. 92 и 82 от ЗЗД.

При тези искове съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес в тежест на ищеца е да установи, че между страните е имало валидно правоотношение, възникнало въз основа на сключен помежду им договор за банков кредит, по който ищецът е изпълнил задълженията си и отпуснал на ответника заетата парична сума по договора за кредит и съответно за ответника е възникнало задължението за връщане на парична сума и уговорените по договора лихви поради настъпила предсрочна изискуемост на кредита.

В разглеждания случай по делото се установи, че между ищеца А.Б. България АД и ответника С. Б. е възникнало валидно правоотношение по договор за банков кредит от 14.10.2020 г., характерът на който е потребителски по смисъла на дефинитивната разпоредба на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и въз основа на който банката му е предоставила кредит в размер на 50000 лева за текущи нужди при годишен лихвен процент в размер на 4.55 %, с погасяване на равни погасителни вноски, дължими на 10-то число на съответния месец, считано от неговото усвояване. Налице е такова правоотношение възникнало между страните и по сключения помежду им рамков договор за предоставяне на платежни услуги чрез издаване и ползването на процесната кредитна карта.

При наличието на валидно сключени между страните договори за кредит, с изключение на клаузите за неустойки върху вземанията за предоставените за ползване парични средства и дължимата за последното възнаградителна лихва, чрез които се уговоря обезщетение за забава над допустимия от закон размер и за суми, за които не се дължи такова, по арг. от чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК, приложими в случая, ответникът е следвало да извърши плащания за погасяване на валидно възникнали за тях парични задължения в срок. По делото се установи, че към момента на получаване от ответника С. Б. като кредитополучател по договора за потребителски кредит от 14.10.2020 г. на ясното и недвусмислено изявление на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, обективирано в исковата молба, по която е образувано настоящото производство – 07.09.2022 г., същият е забавил плащанията на 22 погасителни вноски по процесния договор за кредит с падежирани дати от 10.11.2020 г. до 10.08.2022 г.

(водно от погасителния плана) и тази забава за тях и за следващите погасителни вноски е продължила и понастоящем.

В т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК или друг иск е за вземане, произтичащо от банков кредит, съдържащ уговорки, че целият кредит става 4 предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, което трябва да е изрично и недвусмислено, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. С изложеното в исковата молба, обективиращо волеизявление на представител на банката с изрично и недвусмислено позоваване на забавата в плащанията именно по процесния договор за кредит, банката е упражнила правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита, уговорено в т.

9.1 от общите условия към процесния договор. Така изразеното волеизявление на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, обективирано в исковата молба, при изпадането на ответника - длъжник по процесното кредитно правоотношение, в забава за плащането на месечните погасителни вноски по договора, обуславяща правото на банката да изиска предсрочно връщане на кредита, водят до несъмнения извод, че предсрочната изискуемост в случая е породила действие от момента на получаването на препис от исковата молба от длъжника С. Б. – 07.09.2022 г. Поетото задължение по процесния договор за кредит е станало изцяло изискуемо и за ответника е възникнала отговорност не само за задълженията, за които е настъпил уговореният по договора за кредит падеж, но и за предсрочно изискуемото задължение за главница. Изискуемост поради настъпил падеж е налице и за възникналите за ответника задължения по процесния рамков договор.