Решение № 5832 от 12.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5832 гр. София, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря Р.Д. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20221110154475 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Д.С.” ЕООД, против „А.Б.“ЕООД за признаване за установено, че „А.Б.“ЕООД дължи на ищеца сумата от сумата 22 315,05 лева, представляваща главница за незаплатен остатък от задължения по 4 бр. фактури, издадени във връзка с договор за изпълнение на дейности от 22.04.2019 г., ведно със законна лихва за период от 22.07.2022 г. до изплащане на вземането Твърди се, че вземането произтича от неизпълнение на задължения по сключен между И.В.С. ЕООД и А.Б. ЕООД договор за изпълнение на дейности от 22.04.2019 г., вземанията по които прехвърлени с Договор за цесия от 28.10.2021 г. на ищеца „Д.С.“ЕООД. Тъврди се, че по време на изпълнение на предвидените СМР по договора и съгласно т. 3.1., параграф втори от договора са съставяни констативни протоколи за извършените през периода работи , като за изпълнените СМР са издадени следните надлежни фактури: Фактура № ********** / 15.07.2019 г. на стойност 51 720.73 лева; Фактура № 0000000389 / 19.08.2019 г. на стойност 24 041.14 лева; Фактура № 0000000391 / 09.09.2019 г. на стойност 21714.98 лева; Фактура № ********** / 10.10.2019 г. на стойност 18 898.90 лева. Във всяка фактура подробно са посочени стойността на извършеното СМР. както и размера на аванса и гаранцията от 7% по т. 3.2 от договора, които се приспадат. Фактурите е следвало да бъдат заплатени до седем дни от издаването им. Сочи се, че по същите са направени частични плащания от страна на Възложителя. Твърди, че Общата дължима сума по всички фактури е в размер на 22 315.05лв. В исковата молба е посочено, че на 10.01.2-21г. ответното дружество е потвърдило горепосочените задължения към „И.В.С.“ ЕООД с нарочно писмо във връзка със съставянето на годишния финансов отчет за 2020 година. На 28.10.2021г. е сключен договор за цесия между ищеца и „И.В.С.“ЕООД, с който процесното вземане му е прехвърлено, като ответникът е бил уведомен от цедента за извършената цесия на 04.11.2021г., с което обосновава и интереса си от предявяване на настоящия иск. Претендира разноски.

В срока за отговор ответникът дава становище за недопустимост на предявения иск, тъй като не бил ясен предмета на извършената цесия. Не оспорва, че на 22.04.2019 г. между „А.Б.“ ЕООД с ЕИК *** и „И.В.С.“ ЕООД с ЕИК ***, е сключен договор за изпълнение на услуги и дейности на обект ***, с. Х., община С.. По силата на договора „А.Б.“ ЕООД, като Възложител възлага на „И.В.С.“ ЕООД като Изпълнител да извърши услуги и дейности конкретно посочени в Приложение № 1 срещу заплащане на възнаграждение. Не оспорва и 1 че за изпълненото от „И.В.С.“ ЕООД са подписани протоколи и са издадени следните фактури: Фактура № ********** /15.07.2019 г. на стойност 51 720.73 лева; Фактура № 0000000389 / 19.08.2019 г. на стойност 24 041.14 лева; Фактура № 0000000391 /09.09.2019 г. на стойност 21 714.98 лева. Оспорва, че са изпълнени работи на стойност 39 749,08 лв. по издадена фактура № 398/10.10.2019 г„ тъй като липсва двустранен констативен протокол, съгласно чл. 4 от договора. Заявява, че Съгласно чл.3.1 междинните плащания се дължат, както е посочено и в исковата молба. Не е спорно, видно от исковата молба и от приложената справка към нея, че общо на „И.В.С.“ ЕООД е платено 169 660,69 лв. с ДДС, а изпълнената работа, съгласно подписаните протоколи за изпълнено СМР № 1, № 2 и № 3 са на обща стойност 144 276,86 лв. с ДДС. Сочи, че не само, че „А.Б.“ ЕООД не дължи плащане по процесиите фактури, но за свършената работа е надплатила сума в размер на 25 383,83 лв. Твърди, че „А.Б.“ ЕООД не дължи плащане по фактура № ********** / 10.10.2019 г. на стойност 18 898.90 лева, поради това, че не е доказано изпълнението на СМР, а относно останалите фактури № ********** /15.07.2019 г.; № 0000000389 / 19.08.2019 г. и № 0000000391 / 09.09.2019 г. сумите са платени. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

Установява се от приетия като писмено доказателство Договор от 22.04.2019г., че между „А.Б.“ЕООД в качеството му на възложители иэ“И.В.С.“ ЕООД в качеството му на изпълнител е възникнало облигационно правоотношение с предмет изпълнение на услуги и дейности на обект *** с. Х., С.. В чл. 3 от Договора е посочена ориентировъчната цена на дейностите, като окончателната стойност се установява с подписването на акт. Обр.19.

Уговорено е, че следва да бъде извършено авансово плащане в размер на 40000 без ДДС, междинни плащания- след изтичането на всеки 15 дни от изпълнението на договора се съставят двустранни констативни протоколи, с които се актува извършената работа, която Възложителят приема. Ъставените ДКП се връчват на Възложителя или на определено от него лице, като последният следва в седмодневен срок да извърши плащане. Уговорено е и окончателно плащане – в срок от 10 дни от подписване на ДКП за действително извършената работа. Уговорено е, че от всеки протокол за извършена работа се задържат 7% които следва да се изплатят след подписване на акт образец 14, но не по-късно от 3 месеца след приключване на работата. Уговорено е, че стойността на извършените работи се установява с ДКП подписан от странтие и техническия ръководител на обекта.

Видно от Потвърдително писмо на л.29 от делото ответното дружество е потвърдило претендираните в настоящото производство задължения.

Видно от Договор за цесия от 28.10.2021г. „И.В.С.“ЕООД в качеството си на цедент е прехвърлило вземанията си срещу „А.Б.“ЕООД на настоящият ищец „Д.С.“ЕООД По делото е представено Уведомление за извършена цесия изплатено от цедента „И.В.С.“ЕООД до „А.Б.“ЕООД връчено на ответника.

Представена по делото е и покана отправена от настоящият ищеца „Д.С.“ЕООД до ответника, връчена на адреса на техн. Сътрудник на 03.12.2021г.

Установява се от разпита на свидетеля Й.К., че същият е работил на процесния обект – винарски комплекс в с. Х.. Твърди, че ежемесечно се правел отчет и количественостойностна сметка, въз основа на която са изготвяни протоколите за извършената работа.

Твърди, че своевременно от страна на ответното дружество са връщани всички протоколи, но не е върнат протокол №4 Свидетелят твърди, че лично е присъствал при изготвянето на Протокол №4, но последният макар и изпратен не бил върнат.

От заключението на вещото лице се установява, че процесните фактури са осчетоводени както при „И.В.С.“ЕООД, така и в счетоводството на „А.Б.“ЕООД. По време на изпълнение на предвидените СМР по договора и съгласно т. 3.1., параграф втори от договора са съставяни междинни констативни протоколи за извършените през периода работи. За изпълнените СМР са издадени следните надлежни фактури:

2

Фактура № ********** / 15.07.2019 г. на стойност 51 720.73 лева Фактура № 0000000389 / 19.08.2019 г. на стойност 24 041.14 лева Фактура № 0000000391 / 09.09.2019 г. на стойност 21 714.98 лева Фактура № ********** / 10.10.2019 г. на стойност 18 898.90 лева.

Във всяка фактура подробно са посочени стойността на извършеното СМР, както и размера на аванса и гаранцията от 7% по т. 3.2 от договора, които се приспадат. Фактурите е следвало да бъдат заплатени до седем дни от издаването им.

Отразено е че по същите са направени частични плащания от страна на Възложителя, както следва:

По фактура № ********** / 15.07.2019 г., е заплатена сума в размер на 38 000,00 лева на 16.07.2019 г. и сума в размер на 9 793,69 лева на 21.08.2019 г.

Сумата, която остава да се дължи по фактурата е в размер на 3 927,04 лева.

По фактура № 0000000389 / 19.08.2019 г., е заплатена сума в размер на 19 206,31 лева на 21.08.2019 г. и сума в размер на 2522,43 лева на 13.09.2019 г.

Сумата, която остава да се дължи по фактурата е в размер на 2 312,40 лева.

По фактура № 0000000391 / 09.09.2019 г., е заплатена сума в размер на 2 177,57 лева на 13.09.2019 г., сума в размер на 9500,00 лева на 20.09.2019 г. и сума в размер на 7 860,70 лева на 14.10.2019 г.

Сумата, която остава да се дължи по фактурата е в размер на 2 176,71 лева.

По фактура № ********** / 10.10.2019 г., е заплатена сума в размер на 5 000 лева на 01.11.2019г.

Сумата, която остава да се дължи по фактурата е в размер на 13 898,90 лева. Общата дължима сума по издадените фактури е в размера на претендираната.

От счетоводните регистри на дружеството „А.Б.“ЕООД ДДС е отчислен и осчетоводен по сметка 4531 – ДДС на покупките. Вещото лице посочва, че процесните фактури са отразени в дневника за покупки по ДДС, включени са в подадената справкадекларация по ДДС в общата сума на получените доставки с право на пълен данъчен кредит.

В счетоводството на „И.В.С.“ЕООД и в счетоводството на „А.Б.“ЕООД фигурират насрещни вземания за сумата от 22315,06лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Не се оспорва между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между тях е съществувало валидно облигационно правоотношение, по договор за изработка по силата на който ищцовото дружество се е задължило да извърширемонт на покрив на къща, находяща се в облигационно правоотношение с предмет изпълнение на услуги и дейности на обект *** с. Х., С.. Не се оспорва между страните, че са извършвани разплащания в съответствие с уговореното по договора етапно разплащане, като се установява задържането на процесните 7 % - гаранция, потвърдено от заключението на ССЕ.

Съгласно чл.258 ЗЗД изпълнителят е длъжен да извърши възложената му работа, съобразно поръчката на възложителя, и да му я предаде. Основните задължения на възложителя пък са да приеме извършената съгласно договора работа / чл.264, ал.1 ЗЗД/ и да заплати на изпълнителя възнаграждение за приетата работа /чл.266, ал.1 ЗЗД/. Възложителят има право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на поръчката му, като несъответствието на поръчката може да се изразява в забавено изпълнение и липса на интерес от приемането й за възложителя, или пък във формата на недостатъци-явни или скрити и на отклонения по смисъла на чл.265, ал.2 ГПК. Когато недостатъците са явни, 3 възложителят е длъжен след като прегледа работата, да направи всичките си възражения пред изпълнителя незабавно, при предаване на работата, а при скрити такива-веднага след откриването им. При липса на възражения за неточно изпълнение, работата се счита за приета от възложителя-чл.264, ал.3 ЗЗД.

Установи се от събраните гласни доказателства, както и от приетите заключения по допуснатата ССЕ, че ищецът е изпълнил възложената работа и я е предал на ответника. Не се установява от страна на ответника да са направени възражения за неточно изпълнение, при приемане на работата. Възражения за неточно изпълнение не са направени изобщо в отговора на исковата молба, като основното възражение е свързано с липсата на протокол №4 установяващ етап на извършената работа. С подписването на процесната фактура, осчетоводяването й ответникът е признал дължимостта на начислената по нея сума, както и че е приел работата.

Съгласно Решение № 121 от 17.06.2013г. по т.д. № 649/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, липсата на доказана конкретна уговорена цена на стоката и на нейната доставка не води до извода за липсата изобщо на договорни отношения, а се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща при сключването за същия вид стока при подобни обстоятелства. В решение № 100 от 17.08.2011г. по т.д. № 597/2010г. на ВКС, ТК, II т.о. е прието, че договорът за изработка е действителен, дори и в него стойността на възложената работа да е определена ориентировъчно или да е определима. При отсъствие на изготвена писмена форма, договорът подлежи на доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства, като с оглед принципа за еквивалентност на насрещните престации, дължими от страните за заплащане в посочената хипотеза подлежат фактически извършените работи по действителни цени, стойността на които при необходимост може да бъде установена с помощта на вещи лица.