Определение № 338 от 30.07.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 338 гр. Смолян, 30.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500304 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба Вх. № 3491/27.07.2026г /регистратура ОС – Смолян/ от "С. К." ООД, ЕИК ****** против определение № 171 от 11.05.2026 г., постановено по гр. д. № 532/2025 г. на PC - Девин , в частта, с която е отхвърлена молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 32/13.03.2026г., като изцяло се остави без уважение искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на адв. А. З. Д. като процесуален представителен на Д. А. Б., а при условията на евентуалност, да се намалят съществено първоначално присъдените разноски в размер на 362,55 евро с ДДС като прекомерни.

В останалата му част определението е влязло в сила като необжалвано /по отношение отхвърлената молба на ищеца по чл. 248 ГПК/.

В частната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на определението в обжалваната му част. Търси се отмяната му и уважаване на молбата по чл. 248 ГПК изцяло, евентуално – значително намаляване на присъдените на ищеца разноски.

Прави се доказателствено искане за служебно събиране от съда на информация за имущественото състояние на ищеца към момента на образуване на делото за опровергаване предпоставките на чл. 38 ЗА.

Ответникът по частната жалба - Д. А. Б., чрез адв. А. Д., изразява становище за нейната неоснователност по подробно изложени съображения.

Търси потвърждаване на определението в обжалваната му част. Не претендира разноски.

Смолянски окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

С постановеното по делото решение, чието изменение в частта за разноски съдът е отказал, е прогласена нищожността на Договор за 1 потребителски кредит № 1029069/29.02.2024г., с размер на предоставен кредит 1300 лева (664, 68 евро), при общо дължима сума 1546,50 лева (790,71 евро) и неустойка по чл. 11 - 835,50 лева (427,18 евро) като противоречащ на императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.

Със същото решение съдът е осъдил ответното дружество „С. К.“ ООД да заплати на ищеца сумата от 269,45 евро /527 лева/, представляваща заплатена сума без основание по нищожен Договор за потребителски кредит № 1029069/29.02.2024г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 02.04.2025г., до окончателното плащане.

Ответното дружество е осъдено да заплати на адв. А. Д. адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/09.07.2004г. за ВАР – 362,55 евро /709,08 лева/ с ДДС за оказана правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Срещу решението в частта за разноските е подадена молба от ответника жалбоподател за изменението им, с която като правен резултат се търси отхвърляне на искането за присъждане на разноски при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА поради това, че ищецът не е материално затруднено лице и събраните по делото доказателства оборват декларираната материална затрудненост. В условията на евентуалност, да не се присъжда адвокатски хонорар и по двата предявени иска. В условията на евентуалност, да се намали съществено размерът на първоначално присъдените разноски.

С определението в обжалваната му част съдът е оставил молбата без уважение, като е изложил мотиви за правилно определяне размера на хонорара и липса на основания за намаляването му.

Определението е правилно като краен резултат, като по доводите в жалбата въззивният съд намира следното:

Неоснователни са доводите в жалбата, че съдът е бил длъжен да изследва материалното положение на ищеца. Действително, практиката на ВКС по този въпрос е противоречива, поради което е образувано тълкувателно дело № 3/2025 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, насрочено за 08.10.2026г, по въпроса: „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?“. Установяват се три различни становища по този въпрос: 1. съдът извършва преценка за наличието на основанието за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА с оглед данните по делото, които го опровергават; 2/ само при наличието на спор между страните съдът извършва преценка за наличието на основанието за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА и 3/ изявленията за наличието на конкретно основание за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.

До постановяването на ТР по така повдигнатия въпрос настоящият състав споделя третото становище. То е обективирано в определение № 203 от 17.05.2022 г. по ч. т. д. № 1518/2021 г. на І т. о. на ВКС и в определение № 654 от 27.11.2020 г. по т. д. № 720/2020 г. на ВКС, II т. о, в които се приема, че страната, която получава безплатна адвокатска помощ, не е длъжна да доказва наличието на обстоятелствата по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, нито съдът следва да събира доказателства за имущественото и финансово й състояние. Достатъчно е да бъде представен договор между страната и нейния адвокат процесуален представител по делото, в който да е постигнато съгласие да бъде оказана безплатна адвокатска защита на това законово основание. При наличие на договор, с който е уговорено осъществяване на процесуално представителство 2 при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА, възражението на ответника, че другата страна не е била материално затруднена и е била в състояние да заплати възнаграждение на упълномощения от нея адвокат, не обосновава извод за неоснователност на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Според приетото в определение № 643 от 07.12.2022 г. по ч. т. д.№ 2370/2022 г. на І т. о. на ВКС и определение № 289 от 27.08.2020 г. по ч. т. д. № 992/2020 г на І т. о. на ВКС, обстоятелството дали е било налице материално затруднено положение е без значение, тъй като се касае за вътрешни отношения между адвокат и клиент.

Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗА адвокатът има право да окаже адвокатска помощ и съдействие на изчерпателно посочени категории лица и да получи възнаграждение в определен от съда размер, когато насрещната страна бъде осъдена за разноски. Това възнаграждение съдът присъжда на адвоката, за което е необходимо да бъде отправено отделно искане. За да упражни това свое право, адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание изрично посочена хипотеза по чл.

38, ал. 1 ЗА, без да е необходимо да я доказва. Касае се за вътрешни отношения между страните, в които съдът не може се намесва, за разлика от хипотезата при освобождаване от публични държавни вземания по чл. 83 ГПК. Наред с това при договора за правна помощ и съдействие писмената форма не е такава за действителност, а само за доказване, като дори липсата на писмен договор между адвокат и клиент не препятства упражняването на правото по чл. 38, ал. 2 от ЗА , стига заедно с искането до съда наличието на предпоставките на закона да са заявени от адвоката и от страната с посочване на някое от основанията по ал. 1 на същия текст, като това може да бъде направено и с декларация на представлявания. В случая искането е надлежно направено с цитиране на приложимата хипотеза по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА без задължение за нейното доказване. Същевременно жалбоподателят не твърди, нито доказва страните по договора за адвокатска услуга да са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от посочените в чл. 38 ЗА, а оспорва ищеца да е материално затруднено лице.

Поради това и направените в частната жалба доказателствени искания са неотносими.

Не се споделят и доводите за завишен размер на възнаграждението.

Няма спор, че признатият за недействителен договор за кредит е за сумата от 1 300 лева, като общата дължима от потребителя сума е по – голяма.

Доколкото се претендира недействителност на целия договор за кредит, цената на иска се определя от стойността на договора по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. Тази стойност не е паричното изражение на всички права и задължения, възникнали въз основа на договора, т.е. общата сума, дължима от потребителя. Определянето на стойността на договора се основава на неговото съществено съдържание – минимално необходимите правни последици, без които той не би бил договор от даден вид. Това на практика е общият размер на кредита - заемната сума, която кредиторът се е задължил да предостави на потребителя, а той да върне при условията на договора. Според практиката на ВКС /така напр. определение № 134 от 22.01.2024 г. по ч. т. д.

№ 1958/2023 г., I т. о., ТК, определение № 790 от 18.11.2013 г. по ч. т. д.

2946/2013 г., I т. о. и др./, която настоящият състав споделя, съдържанието на понятието "стойност на договора", когато няма за предмет вещни права, се предопределя от оценката на обекта на разпореждане, дадена от самите страни и материализирана в договорената цена /респ. възнаграждение, комисионна, навло и др./. В случая предмет на договора за кредит е сумата от 1 300 лева, която е била предоставена на ищеца за разпореждане, като върху нея са начислени всички акцесорни по договора за кредит вземания на кредитора, 3 които макар и сумарно да надхвърлят тази сума, не влизат в понятието "стойност на договора" и съответно - цена на иска. Не водят до друг извод разпоредбите на чл. 19 и 23 ЗПК, доколкото те са с материалноправен характер и регламентират реда за определяне на ГПР по кредита, респ. правните последици от обявяването на договора за нищожен, поради което не дерогират императивни процесуалноправни правила.

В случая при условията на кумулативност са предявени два обективно съединени иска – установителен с цена на иска 1300 лева и осъдителен с цена на иска 527 лева. Предявените евентуални искове не са разгледани от съда поради несбъдване на процесуалното условие за това, респ. за тях не се дължи отделно възнаграждение, като същевременно те касаят евентуалната недействителност на клаузата, ако съдът приеме, че тя не опорочава действието на договора в цялост, което по същината си припокрива доводите и защитата по главния иск. Както се приема в определение № 146 от 04.04.2022г по т.д. № 358/2022г, от значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединение на искове се определя върху цената на всеки от исковете по отделно, а не в сбор. Съгласно чл. 68 от ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове.

Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Съгласно чл. 7, ал. 2 определянето на адвокатското възнаграждение става съобразно материалния интерес, но тълкувани, разпоредбите на чл. 7, ал. 2 вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1, както и като се вземе предвид вида на съединяване на исковете, следва, че под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 законодателят е имал предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техния сбор. Т.е. за определяне на материалния интерес се взема предвид цената на всеки иск по отделно, съобразно която се определя отделно минимално възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски.