Решение № 55 от 21.05.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Велико Търново , 20.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно гражданско дело № 20204000500330 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение №96 от 20.07.2020г., постановено по гр.д. №69/2019г., Окръжен съд-Търговище е отхвърлил предявените от В. Н. Н. от с.Кичево, Община Аксаково, ЕГН **********, с назначен от съда особен представител адвокат Р.Т. Д. от Адвокатска колегия-Варна, против Районен съд-Варна, Окръжен съд-Варна и Апелативен съд-Варна искове по чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетения в размер на по 100 000 лева от всеки ответник за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в „уронване на престижа му в обществото, незачитане на правата му, претърпяване на душевни болки и страдания”, неспазване на служебните задължения на съдиите по чл.7 ал.2 изр.2, чл.9 и чл.10 от ГПК за съдействие на ищеца за изясняване делото от фактическа и правна страна, предоставяне на равна възможност за упражняване на правата му и осигуряване на възможност за установяване на правнорелевантните факти, чрез своевременно предоставяне на правна помощ, съобразно чл.3 от ЗПП, както и срещу Районен съд-Варна и Окръжен съд-Варна за присъждане на обезщетения в размер на по 30 000 лева от всеки ответник за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на наследствения му дял от недвижим имот в с.Кичево, Община Аксаково – дворно място от 380 кв.м. с построената в него жилищна сграда, причинени му от правораздавателната дейност на съдии от състава на посочените съдилища с 1 решение №151/13.01.2017г. по гр.д. №659/2016г. на Районен съд-Варна, решение №716/09.05.2017г. по в.гр.д. №476/2017г. на Окръжен съд-Варна и определение №694/05.12.2017г. по в.ч.гр.д. №556/2017г. на Апелативен съдВарна по цитираните граждански дела, образувани по съдебен спор за делба на описания недвижим имот, като неоснователни. Осъдил е на основание чл.78 ал.7 от ГПК В. Н. Н. да заплати по сметката на Окръжен съд-Търговище направените разноски по делото в размер на сумата 500 лева.

Против решението е постъпила въззивна жалба, подадена от адвокат Р.Д., от Адвокатска колегия-Варна, като особен представител на ищеца В.Н. от с.Кичево, област Варна.

Въззивникът моли Апелативният съд да отмени изцяло първоинстанционното решение и вместо него да постанови ново решение по същество, с което да уважи исковите претенции в тяхната цялост.

Счита обжалваното решение за неправилно. По отношение на ответника Районен съд-Варна трябвало да бъде постановено неприсъствено решение, но Търговишкият окръжен съд се произнесъл веднага, без да изчака писмените му бележки. Със събраните по делото доказателства били доказани причинените му морални вреди. По отношение на претендираните имуществени вреди била нарушена защитата му по делото, тъй като не била допусната исканата от него повторна СТЕ.

В частна жалба против определение на Окръжен съд-Търговище, с което е прието че недопускането на исканата повторна съдебно техническа експертиза, не подлежи обжалване, по която Апелативният съд се е произнесъл в закрито заседание с определение от 17.12.2020г. като е потвърдил атакуваното разпореждане, жалбоподателят е направил искане за назначаване на такава експертиза в тази инстанция. Със същото определение от 17.12.2020г. Апелативният съд е оставил без уважение искането като е изложил подробни съображения защо постановява отказ.

Постъпила е допълнителна въззивна жалба, подадена на 17.03.2021г. лично от ищеца В.Н., в която въззивникът отново прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, моли същият да бъде отменен и вместо него по съществото на спора Апелативният съд да уважи исковите му претенции, както и отново иска назначаване в тази инстанция на повторна съдебно техническа експертиза относно пазарната стойност на имота, предмет на предходно делбено дело.

С определение от 17.12.2020г., постановено в подготвително заседание по реда на чл.267 от ГПК, настоящият съдебен състав е посочил че не дължи повторно произнасяне по този въпрос, тъй като вече е отговорил на направеното искане, което е било заявено още преди подаване на допълнителната въззивна жалба, като е отказал мотивирано да уважи това доказателствено искане.

2

Процесуалният представител адвокат Р.Д. в съдебното заседание, проведено във Въззивната инстанция поддържа изцяло жалбата. Въззивникът Н. е заявил лично, че се надява на справедливост.

Въззиваемият, ответник в Първата инстанция, Районен съд-Варна, в писмен отговор и в писмена защита, моли Апелативният съд да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и да остави без уважение жалбата, като неоснователна. Правилен бил изводът на Окръжен съдТърговище, че в случая не са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на съдилищата за постановените от магистратите съдебни актове по гр.д. №659/2016г., поради което предявените искове са неоснователни.

Въззиваемият, ответник в Първата инстанция, Окръжен съд-Варна, в писмен отговор и в писмена защита, моли Апелативният съд да потвърди обжалваното решение. Счита същото за правилно. Неоснователни били твърденията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения от Окръжния съд, тъй като са допуснати само допустимите и относимите към спора доказателства. Не са налице предпоставките за допускане на повторна съдебно техническа експертиза.

Въззиваемият ответник Апелативен съд-Варна, в писмен отговор и в писмени бележки, счита че въззивната жалба е нередовна, тъй като е адресирана до Великотърновския апелативен съд, без да е бил сезиран Варненският апелативен съд и неговите съдии да са си направили отводи. Ако се приеме, че е налице надлежно сезиране на Апелативен съд-Велико Търново, моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Неоснователно било твърдението на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение от Първоинстанционния съд във връзка с правото на защита по повод доказателственото искане за повторна съдебно икономическа експертиза. Искане от този вид не било направено във въззивната жалба.

Неоснователно било възражението, че първоинстанционното решение било постановено преди изтичане на срока за представяне на писмена защита – предоставен е срок 5 дни, считано от откритото съдебно заседание на 13.07.2020г., а решението е от 20.07.2020г.

Варненският апелативен съд не бил работодател/възложител на съдиите, постановили съдебния акт, който според жалбоподателя бил неправилен, поради което не може да бъде ангажирана отговорността на съда по чл.49 от ЗЗД, която е обезпечително-гаранционна. Не били налице предпоставките по чл.49 от ЗЗД. По силата на закона съдията не носи гражданска/наказателна отговорност за служебните си действия и за постановените актове, поради което и съдилищата не може да отговарят по реда на чл.49 от ЗЗД.

Апелативен съд-Варна предлага Апелативен съд-Велико Търново да потвърди обжалваното първоинстанционно решение и да остави въззивната жалба без уважение.

3

Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима.

При обсъждане на нейната основателност приема за установено следното.

Ищецът В. Н. Н. от с.Кичево, област Варна, твърди в първоначалната искова молба, подадена до Административен съд-Върна, че съдиите от Варненския районен съд, Варненския окръжен съд и Варненския апелативен съд извършили своеволни, неправилни действия/бездействия, постановили незаконосъобразни решения, поради което предявява иск срещу Държавата, по-конкретно срещу Районен съд-Варна, Окръжен съд-Варна и Апелативен съд-Варна за сумата 300 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от тези действия/бездействия, както и тъй като бил уронен престижа му в обществото.

След изпращане на делото по подсъдност в Окръжен съд-Варна, назначеният от същия съд служебен адвокат по реда на Закона за правната помощ – адвокат Р.Т. Д., от Адвокатска колегия-Варна, с уточняваща искова молба посочва, че ищецът предявява три иска отделно срещу Районен съдВарна, Окръжен съд-Варна и Апелативен съд-Варна за по 100 000 лева срещу всеки един от тримата ответници, а не солидарно, за причинените му неимуществени вреди от тях. Твърди се, че неправилно Районният съд по воденото от него срещу сестра му дело за делба не му назначил правна помощ. Поради това не изяснил фактите и искът му бил отхвърлен.

Неправилно Варненският окръжен съд не му допуснал исканите доказателства, а именно ответницата да отговори на въпросите му.

Неправилно Апелативен съд-Варна потвърдил връщането на касационната жалба, подадена от него.

При разглеждането на делото в Окръжен съд-Търговище, където същото е изпратено от Върховния касационен съд след отводи на съдиите от района на Окръжен съд-Варна, на 01.06.2020г. ищецът предявява т.н. от него присъединителен иск за сумата 60 000 лева, претърпени от него имуществени вреди, поради това че процесният имот е даден на сестра му като тази сума е стойността на неговия дял от имота и иска по 30 000 лева от Районен съдВарна и от Окръжен съд-Варна, а не солидарно 60 000 лева от тези двама ответници.

Искът за имуществени вреди е приет за съвместно разглеждане по делото с протоколно определение на Търговишкия окръжен съд, постановено 4 на 01.06.2020г. по гр.д. №69/2019г.

Като краен резултат ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците Районен съд-Варна, Окръжен съд-Варна и Апелативен съд-Варна да му заплатят по 100 000 лева, за причинени му неимуществени вреди – болки и страдания, и уронване престижа му в обществото, поради допуснати неправилни действия/бездействия и постановени незаконосъобразни съдебни актове от съдии при тези съдилища по гр.д.

№659/2016г. по описа на Варненски районен съд, в.гр.д. №476/2017г. на Варненски окръжен съд и в.ч.гр.д. №556/2017г. на Варненски апелативен съд; както и Районен съд-Варна и Окръжен съд-Варна да му заплатят по 30 000 лева всеки един от тях – имуществени вреди, поради това че по посочените дела бил лишен от наследствен имот в с.Кичево като бил отхвърлен предявеният от него иск за делба

Ответниците Районен съд-Варна, Окръжен съд-Варна и Апелативен съд-Варна, в писмени отговори по реда на чл.131 от ГПК и по делото, оспорват изцяло предявените искове, като неоснователни. По отношение правораздавателната дейност на съдиите те нямали правомощия на работодател и възложител. По посочените дела нямало противозаконни действия или бездействия на магистратите. От посочените съдебни актове не били настъпили вреди за ищеца.

Като прецени събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните Апелативният съд намира за установено следното.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК в случая Въззивният съд следва да се произнесе по валидността и по допустимостта на решението, тъй като по валидността се произнася служебно, а по допустимостта в обжалваната част, която в случая е решението в неговата цялост.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, постановено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.

Първоначално със спора е бил сезиран Административен съд-Варна, който е изпратил делото по подсъдност на Варненския окръжен съд. Отначало Окръжен съд-Варна изпраща делото на Инспектората, тъй като приема че искането е от неговата компетентност. След връщане на делото на Варненския окръжен съд за разглеждане, същият съд оставя исковата молба без движение за внасяне на държавна такса от 12 000 лева, след това освобождава ищеца по реда на чл.83 ал.2 от ГПК от заплащане на такси и 5 разноски по делото, прекратява производството по делото срещу Държавата и същото продължава против ответниците Варненски районен съд, Варненски окръжен съд и Варненски апелативен съд. Варненският окръжен съд предоставя правна помощ на ищеца под формата на процесуално представителство като му назначава за служебен адвокат Р.Д., от Адвокатска колегия-Варна. По повод искане на адвокат Д. делото да се разгледа от съд, извън Варненския апелативен район, всички съдии от Окръжен съд-Варна се отвеждат. Апелативен съд-Варна изпраща по реда на чл.23 ал.3 от ГПК делото на Окръжен съд-Търговище. Първоначално Търговишкия окръжен съд прекратява производството по делото, тъй като приема че съдиите имат функционален имунитет и не отговарят имуществено за правораздавателната си дейност. Ищецът подава частна жалба срещу това определение, по която се образува частно въззивно гражданско дело, по което всички съдии от Варненския апелативен съд депозират отводи. Върховният касационен съд определя Великотърновския апелативен съд да разгледа производството по тази въззивна частна жалба. С определение №213 от 19.08.2019г., постановено по в.ч.гр.д. №243/2019г., Великотърновският апелативен съд потвърждава прекратителното определение на Окръжен съд-Търговище. С определение №534/13.12.2019г. по ч.гр.д. №4266/2019г. Върховният касационен съд отменя въззивното определение, с което се потвърждава определението за прекратяване на делото и връща същото на Търговишкия окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като делото продължава под номер гр.д. №69/2019г.