Решение № 15009 от 02.08.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 73557/2024
- Вид
- Решение № 15009
- Подписан
- 02.08.2025
- Състав
- НОРА ВЛАДИМИРОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 123 · Кодекс на труда
- чл. 2 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 68, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 70, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 70, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 71 · Кодекс на труда
- чл. 71, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 15009 гр. София, 02.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110173557 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са обективно съединени искове – установителен иск с правна квалификация чл. 74, ал. 4 вр. ал. 1 КТ за прогласяване на недействителността на клаузата на чл. 2.1 от допълнително споразумение № 2 от 27.06.2024г., в сила от 01.07.2024г. към трудов договор № 450 от 06.10.2003г., конститутивен иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със заповед № 76 от 10.10.2024г., с която трудовият й договор е прекратен на основание чл. 71, ал. 1 КТ, конститутивен иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „Отговорник смяна“ и осъдителен иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 18720 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение, за периода от 15.10.2024г. до 15.07.2025г.
Ищецът А. И. К. твърди, че по силата на трудов договор № 450 от 06.10.2003г. заемала при ответника длъжността „Оператор бутилиране“. Със споразумение № 2 от 01.07.2024г. страните се съгласили за изменение на длъжността и мястото в организационната структура на ответника, по силата на което ищцата преминала на длъжността „Отговорник смяна“ при ответника. С посоченото споразумение (чл. 2.1) бил уговорен 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя, а в чл. 2.2. от договора било уговорено, че при неуспешно преминаване на изпитателния срок, служителят ще премине на старата си позиция „Оператор бутилиране“. Твърди, че длъжностната характеристика за новата длъжност не била подписа от страните по трудовото правоотношение, нито била датирана. Със заповед № 76 от 10.10.2024г. трудовото правоотношение на ищцата било прекратено, считано от 15.10.2024г., на основание чл. 71, ал. 1 КТ преди изтичане на срока за изпитване, но работодателят не спазил чл. 2.2. от споразумението относно преминаването на ищцата на старата й длъжност „Оператор бутилиране“. Ищцата поддържа, че уволнението е било мотивирано от несъгласието й и изразеното становище за нарушаване на графиците на работа, нарушение на междудневната почивка и повече от 300 часа положен извънреден труд без нейно съгласие. За това била сезирана и „Инспекцията по труда“ с подаден от ищцата сигнал № 24136181 от 25.11.2024г. Ищцата оспорва клаузата на чл. 2.1 от допълнителното 1 споразумение от 01.07.2024г., предвиждаща срок за изпитване в полза на работодателя, като счита, че същата е недействителна, тъй като е включена след приемането й на работа и изпълнение на трудовите й задължения повече от 20 години при същия работодател за длъжност със същото съществено съдържание, каквото е имала и предходно заеманата длъжност при ответника. Счита, че клауза за срок за изпитване, включена за първи път при преназначаването е недопустимо, а освен това представлява заобикаляне на закона, действие с което работодателя е целял прекратяването на трудовия договор по облекчен ред, не по причини, свързан с изпълняваната длъжност. Това личало и от основните трудови функции на длъжността „Оператор бутилиране“ и „Отговорник смяна“, които се припокривали, като втората включвали в обема си трудовите задължения на първата и отделно допълнителни отчетнически и ръководни функции. Същите били и в един отдел от структурата на работодателя, като годността на ищцата да изпълнява длъжността била изпитана още при сключване на трудовия договор на 06.10.2003г. Работодателят не провел и обещаното въвеждащо обучение за новата длъжност, което било аргумент в подкрепа на поддържаното, че същият е третирал двете длъжности като еднакви. С оглед изложеното моли съдът да прогласи недействителността на клаузата по чл. 2.1. от споразумение от 01.07.2024г. поради противоречие на закона (чл. 70, ал. 5 КТ) и поради неговото заобикаляне по гореизложените причини, както и да приеме за незаконно и да отмени уволнението, извършено със заповед № 76 от 10.10.2024г. Като отделно основание за незаконността на уволнението поддържа и неспазването от страна на работодателя на предвиденото в чл. 2.2. от споразумението от 01.07.2024г. задължение при неуспешно преминаване на изпитателния срок да възстанови ищцата на заеманата до уволнението длъжност „Оператор бутилиране“. Моли да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Отговорник смяна“. Твърди, че вследствие на незаконното уволнение е претърпяла вреди под формата на пропуснати ползи вследствие неполучаване на уговореното месечно брутно възнаграждение, с оглед на което претендира ответникът да й заплати обезщетение в размер на 18720 лв. за периода от 15.10.2024г. до 15.07.2025г., като твърди, че по силата на действащ към датата на уволнението колективен трудов договор в предприятието срокът на дължимото обезщетение поради оставане без работа вследствие на незаконното уволнение е уговорен на 8 месеца, а последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец се равнява на сумата от 2340 лв. Претендира и разноски за производството.
Ответникът „Карлсберг България“ АД е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който е оспорил предявените искове. Посочва, че между страните първоначално е бил сключен срочен трудов договор на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ с № 116 от 16.01.2003г. на длъжността „Оператор АЛБП“, който е изменен с допълнително споразумение № 450 от 06.10.2003г., с което е увеличено трудовото й възнаграждение, а с допълнително споразумение № 64 от 14.01.2004г. трудовото правоотношение е изменено в такова за неопределен срок. Със следващо допълнително споразумение № 1275 от 29.09.2004г. страните се съгласили да изменят наименованието на длъжността от „Оператор АЛБП“ в „Оператор бутилиране“, която длъжност ищцата е заемала до 30.06.2024г. с трудови функции, определени в длъжностна характеристика от 01.01.2010г., връчена на ищцата за подпис на 22.12.2009г. С допълнително споразумение от 27.06.2024г. ищцата била преназначена на от длъжност „Оператор бутилиране“ на длъжност „Отговорник смяна“, за която нова длъжност бил включен срок за изпитване в полза на работодателя. Трудовите задължения за новата длъжност били определени в длъжностна характеристика, която ответникът счита, че е стигнала до знанието на ищцата, щом същата я представя като доказателство с исковата молба. Ответникът-работодател счита, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовия договор преди изтичане на срока за изпитване, тъй като не е нарушена разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ поради факта, че до подписване на допълнителното споразумение от 27.06.2024г. не е имало предходна клауза за изпитване, а такава е включена едва в допълнително споразумение № 2 от 27.06.2024г. и то за новата длъжност „Отговорник смяна“, възложена на ищцата за изпълнение. Поддържа, че законът не въвежда ограничение за момента за включване на клауза за изпитване в трудов договор, а качествата на ищцата за изпълнение на предходната длъжност „Оператор бутилиране“ са неотносими към оценката на нейните качества и умения да се справя с новата длъжност „Отговорник смяна“. С оглед еднократния характер на клаузата за изпитване счита за ирелевантен въпросът дали е налице сходство между двете заемани при ответника от 2 ищцата длъжности, но в случай че същите бъдат изследвани поддържа и че двете длъжности не са еднакви по обем и характер на трудовите задължения, като длъжността „Отговорник смяна“ включва две нови групи съществени задължения, каквито са отчетническите и ръководни функции. Ответникът счита и че клаузата на чл. 2.1 от допълнителното споразумение от 27.06.2024г. не е недействителна и поради заобикаляне на закона, тъй като с включването й в споразумението работодателя не е преследвал забранен или непозволен от закона резултат, а е било единствено с цел проверка годността на ищцата за длъжността „Отговорник смяна“. Оспорва действителността на клаузата на чл. 2.2 от допълнителното споразумение, с което страните са постигнали съгласие при неуспешно преминаване на изпитателния срок да възстанови ищцата на заеманата до уволнението длъжност „Оператор бутилиране“ поради противоречие със закона, а именно опит да се уговори основание за прекратяване на трудовия договор, извън изчерпателно посочените в КТ или специален закон основания, както и поради противоречие на чл. 71 КТ поради уреждане на трета, различна възможност от предвидените в тази разпоредба – прекратяване на трудовото правоотношение в срока за изпитване или сключване на окончателен трудов договор. Поради изложеното ответникът намира, че като е имал право да прекрати трудовия договор преди изтичане на срока за изпитване без предизвестие, законосъобразно е упражнил това свое право, с оглед на което предявеният иск за отмяна на уволнението и обусловените от същия искове за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение са неоснователни и следва да се отхвърлят. Независимо от изложеното искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа се оспорва и по основание и размер поради липса на доказателства за оставане на ищцата без работа за пълния 8-месечен срок, предвиден в колективния трудов договор. Ответникът не оспорва, че размерът на последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди уволнението се равнява на сумата от 2340 лв. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за производството.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.
74, ал. 4 вр. ал. 1 КТ, с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и с правна квалификация – чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи съществуването на трудово правоотношение с ответника със съответните изменения, което е било прекратено с процесната заповед на посоченото основание, както и че е останал без работа за съответния период, наличието на сключен колективен трудов договор, действащ в предприятието към датата на уволнението, установяващ максимален период от 8 месеца на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, съответно размера на последното получено брутното трудово възнаграждение преди уволнението, както и твърдените основания за нищожност на клаузата на чл. 2.1 от допълнителното споразумение от 27.06.2024г., в сила от 01.07.2024г. и по-специално за нейното повторно уговаряне за една и съща работа, както и да е включена в договора с единствената цел да се прекрати трудовото правоотношение на ищцата по облекчен ред, а уволнението да е извършено при злоупотреба с право по причини, свързани с несъгласието на ищцата и изразеното становище за нарушаване на графиците на работа, нарушение на междудневната почивка и повече от 300 часа положен извънреден труд без нейно съгласие.
В тежест на ответника е да докаже твърдяното основание за недействителност на клаузата на чл. 2.2 от допълнителното споразумение от 27.06.2024г., в сила от 01.07.2024г., както и законността на извършеното уволнение – че е извършено в уговорения между страните срок за изпитване.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорни и неподлежащи на доказване са обявени обстоятелствата, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „Оператор бутилиране“, както и че с допълнителното споразумение от 27.06.2024г., в сила от 01.07.2024г, същата е преназначена на длъжност „Отговорник смяна“ с уговорен срок за изпитване в полза на работодателя от шест месеца, предвиден в клаузата на чл. 2.1 от споразумението, че страните са уговорили в чл. 2.2 от споразумението, че при неуспешно 3 преминаване на изпитателния срок ищцата ще премине на заеманата преди това длъжност „Оператор бутилиране“, че с процесната заповед № 76/10.10.2024г. е прекратено трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 71, ал. 1 КТ, че в предприятието на ответника към датата на уволнението е действал колективен трудов договор, установяващ максимален период от 8 месеца на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, както и че размерът на последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди уволнението се равнява на сумата от 2340 лв.