Решение № 855 от 19.07.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1185/2023
- Вид
- Решение № 855
- Подписан
- 19.07.2023
- В сила
- 07.10.2023
- Състав
- Росен Димитров Парашкевов, Калина Стоянова Пенева, Кремена Илиева Лазарова
Цитирани разпоредби
- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.462, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.463 · Граждански процесуален кодекс
- чл.464 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.136, ал.1, т.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.136, ал.1, т.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.136, ал.1, т.3 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 855 гр. Бургас, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Росен Д. Парашкевов
Членове:
Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20232100501185 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.463 от ГПК, вр. чл.278 от ГПК.
Постъпила е жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, чрез пълномощника адв. Петър Караджов-САК, със съдебен адрес: гр. София, ***, ет. 2, офис 5-6 срещу разпределение предявено на 05.05.2023 г. по изпълнително дело № 20227040400017/2022 по описа на ЧСИ Иванка Миндова. В жалбата се твърди, че обжалваното разпределение е незаконосъобразно, тъй като съдебният изпълнител не е спазил разпоредбите на закона относно ползващите се с привилегия вземания и реда за удовлетворяване на кредиторите по изпълнителното дело. Твърди се, че поради неправилно разпределяне на привилегиите по чл.136, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗД, е занижен размера на сумата с привилегия по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД в полза на ипотекарния кредитор „Юробанк България“АД. Изложени са подробни съображения за неправилност на разпределението, което ще бъдат разгледани по- надолу.
Жалбата е изпратена в съда, ведно с мотиви на ЧСИ, в които са 1 описани извършените по изпълнителното дело действия. ЧСИ е изразил становище за законосъобразност на обжалваното разпределение, с твърдение, че при разпределяне на сумите постъпили от публичната продан на недвижими имоти собствени на длъжника, са спазени изискванията на закона и задължителната съдебна практика. Преписката по изпълнителното дело е приложена на електронен носител.
Останалите страни становища по жалбата. по изпълнителното дело не са депозирани
Поради констатирано от окръжния съд наличие на две разпределения с различно съдържание в изпратената на съда електронна преписка на изпълнителното дело, производството е оставено без движение, като са дадени указания за представяне на връченото на жалбоподателя разпределение.
В дадения срок са изпълнени указанията на съда – преписи от разпределението са представени по делото от ЧСИ и от жалбоподателя. При сравнение се установи, че представените преписи са с еднакво съдържание.
Съдът провежда контрола върху обжалваното разпределение на базата на представените писмени копия от него, идентични с електронния вариант на л.830 и сл. от електронната преписка.
Бургаският окръжен съд, след като се запозна с приложената преписка, с обжалваното разпределение, като взе предвид постъпилата жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.462, ал.2 от ГПК, от легитимирано за обжалване лице, срещу обжалваем акт, поради което е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество от съда.
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Изпълнително дело № 17/2022 г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова, № 704 по описа на КЧСИ е образувано по молба на взискателя „Морион“ ЕООД за събиране на паричните му вземания от длъжника „Романс МаринСвети Влас“ ЕООД.
Присъединени взискатели по делото са: „Юробанк България” АД, Майя З., „Ендика“ ЕООД, Община-Несебър и Държавата чрез НАП.
В хода на изпълнителното производство по искане на първоначалния 2 взискател е предприето принудително изпълнение по отношение на имоти собствени на длъжника между които САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** /ап.А506/ и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** / ап.Б204/.
След проведена публична продан на 04.04.2023 год., с постановления за възлагане от 05.04.2023 год. ЧСИ е възложил САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** /ап.А506/ на купувача М. М. за сумата от 51 067,50 лв., а САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** / ап.Б204/ е възложен на купувача „Ипон Сервиз“ЕООД за сумата от 70 560 лв.
На 05.05.2023 год. е предявено разпределението на двете суми в размер на общо 121 627,5 лв.
От общо получената сума от 121 627,50 лв. ЧСИ е приспаднал дължимо ДДС в размер на 11 760 лв. и 8 511,25 лв. – внесени по сметка на НАП.
Приспадната е сумата от общо 2442,96 лв. /погрешно посочена в разпределението като 22 714,21 лв./ - сбор от дължимата пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за изпълнение на паричното вземане на присъединения взискател „Юробанк България“АД и на паричното вземания на присъединения по право взискател Община-Несебър. /121 627,5 минус 11 760 минус 8 511,25 минус 2442,96 е равно на 98 913,29/ Полученият остатък от 98 913,29 лв. е разпределен със суми за получаване, както следва:
-за първоначалния взискател „Морион“ООД - 6540 лв. на осн. чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД,
-за ипотекарния кредитор „Юробанк България“ АД- 90 614,80 лв. на осн. чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД,
-за Община-Несебър – 526,21 лв. на осн. чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД и -за ЧСИ Иванка Миндова – 1231,74 лв. на осн. чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД.
Съгласно т.1 от ТР № 2/22.11.2022 год. по ТД № 2/2021 год. на ОСГТК на ВКС, при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата.
3
В жалбата се твърди, че неправилно и непълно са определени размерите на вземанията на присъединените взискатели.
В обжалваното разпределение е посочено, че общият размер на вземанията на първоначалния взискател и непривилегирован кредитор „Морион“ ЕООД е 56 855,04 лв., общият размер на вземането на присъединения взискател и привилегирован кредитор „Юробанк България” АД е 2 927 768,47 лв. плюс 5016,33 лв., общият размер на вземането на присъединения взискател и непривилегирован кредитор Майя З. е 16315,03 лв., общият размер на вземането на присъединения взискател и непривилегирован кредитор „Ендика“ ЕООД е 39 284,01 лв., вземането на присъединения по право взискател Община-Несебър за ДНИ за осребрените имоти е в размер на 526,21 лв., а вземането на присъединения по право взискател Държавата за дължимите публични и други вземания съгласно удостоверението е в размер на 244 967,75 лв..
Твърдението на жалбоподателя, че неправилно и непълно са определени размерите на вземанията на присъединените взискатели без излагане на конкретни факти, съдът намира за бланкетно. Същото е и неоснователно, предвид обстоятелството, че при оспорване от страна на взискател по изпълнително дело, на вземания на другите взискатели по основание и размер, защитата се провежда по реда на чл.464 от ГПК. В настоящото производство е недопустимо разрешаване на спорове за материално право между кредитори. В случая вземанията както на първоначалния взискател, така и на присъединените по право и по тяхно искане взискатели, правилно са определени от ЧСИ на базата на представените по делото изпълнителни основания – изпълнителни листи или други документи, на които законът придава изпълнителна сила /удостоверение за задължения към НАП и пр./.
В жалбата се твърди, че неправилно с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД са включени вземания на съдебния изпълнител за такси и разноски по осъществяване на други изпълнителни способи, различни от изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, както и за неприложени изпълнителни способи. Това възражение на жалбоподателя е неконкретизирано, тъй като жалбоподателят не сочи кои точно такси и разноски от общо разпределените 1231,74 лв. в полза на ЧСИ на осн. чл.136, ал.1,т.1 от ЗЗД, смята, че неправилно са включени в разпределението. В 4 обжалваното разпределение ЧСИ изрично е посочил какви разходи включва посочената сума и на какво основание от ТТРЗЧСИ е начислена. В т.7 на обжалваното разпределение е посочено, че тази сума включва такси и разноски които се дължат от длъжника на осн. чл.79, ал.2 от ГПК и които не са били заплатени авансово от взискателя /поради което са поети от ЧСИ/ както следва: по т.4 и т.5 - 960 лв.-уведомления за опис, публична продан, за възлагане на имотите, за предявяване на разпределение, пот.10- 54 лв.- налагане и вдигане на възбрана, пот.3- 72 лв.-справки по имот., по т.1336 лв. – за изготвяне и предявяване на разпределение, по т.31- 20 лв.-вдигане възбрана и по т.31- 20 лв. пощенски разходи.
Имотите, получените суми от осребряването на които се разпределят, са били предмет на предходни нестанали публични продани. За извършените от ЧСИ разходи по изпълнителното дело са съставени сметки и са издадени фактури, но тъй като тези суми не са били заплатени авансово от първоначалния взискател, по правилото на чл.79, ал.2 от ГПК и съгласно приетото с т.3 от ТР №2/22.11.2022 год. по ТД №2/2021 год. на ОСГТК на ВКС, правилно ЧСИ е разпределил в своя полза и в тежест на длъжника разходите си по изпълнение на конкретния изпълнителен способ, с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД. На базата на приложените по делото сметки издадени от ЧСИ съдът приема, че в случая съдебният изпълнител е разпределил с привилегия в своя полза само тези разходи, които е извършил във връзка с проданта на процесните имоти, поради което възражението за обратното не се споделя.
Ето защо от сумата за разпределение - 98 913,29 лв. следва да приспадне сумата от общо 1231,74 лв. - дължима в полза на ЧСИ на осн. чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, като остава за разпределяне сумата от 97 681,55 лв.
В жалбата се твърди, че неправилно в полза на взискателя „Морион“ЕООД е разпределена сумата от 6540,54 лв., тъй като в тази сума е включено заплатеното адвокатско възнаграждение за представителство по цялото изпълнително дело, а не съответно за приложения изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, също е включена и цялата такса за извършване на опис от около 6100 лв. определена на базата на всички вземания на всички взискатели за всички недвижими имоти предмет на описа, а не само за 5 продадените два имота.
Съгласно т.6 от ТР № 2/26.06.2015 год. по ТД 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС с право на предпочтително удовлетворение по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД се ползват разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят. В този ред могат да бъдат включени разноските на първоначалния взискател по образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат. В мотивите към т.6 е разяснено, че когато е поискано извършване на други изпълнителни способи за изпълнение върху други имущества на значителна стойност – /каквито в случая са останалите осем имота, ведно с продадените два, спрямо които е било насочено принудителното изпълнение/, към които е насочено принудителното изпълнение, в реда по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД се включва съответната част от възнаграждението на един адвокат.
В обжалваното разпределение е посочено, че сумата от общо 6540,54 лв. е част от общо направени разноски от взискателя по изпълнителното дело от 10 311,70 лв. от които 180 лв. – авансови такси към ЧСИ, 265 лв.държавни такси към други институции, 1940 лв. – възнаграждение за вещо лице, 3726,70 лв. – платена такса по т.20 от ТТРЗЧСИ за опис и 4200 лв. – адвокатско възнаграждение. Сумата от общо 6540,54 лв. е разпределена с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД.
В мотивите си представени по делото, ЧСИ за първи път е посочил, че разпределена в полза на първоначалния взискател на осн. чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД сума от общо 6540,54 лв. включва следните суми: 136 лв. – част от авансови суми платени при образуване на изпълнителното дело, 265 лв. държавни такси заплащани към АВ, АГКК, за снабдяване със скици, справки ИКАР, 1900 лв. – платен хонорар на вещо лице, 3726,70 лв. – платена такса опис, 470,74 лв.- част от адвокатско възнаграждение съответстващо на реализирания изпълнителен способ. С този начин на формиране на сумата от общо 6540,54 лв. жалбоподателят не е бил запознат, тъй като той не е отразен в разпределението, поради което следва да се приеме, че обжалването в тази част е относно всички сочени от ЧСИ суми, които формират общия размер от 6540,54 лв.
Видно от сметката на л.10 от изпълнителното дело и при съобразяване на т.6 от ТР № 2/26.06.2015 год. по ТД 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, 6 разноските на първоначалния взискател по образуване на изпълнителното дело, които следва да бъдат възложени в негова полза са тези по ТТР ЗЧСИ, както следва: по т.1 – 20 лв. за образуване на изпълнително дело, по т.2 – 20 лв. за проучване на имущ. състояние на длъжника, по т.5 – 50 лв. за връчване на книжа- Тези разноски ползват всички взискатели, отнасят се за всички изпълнителни способи и са в размер на общо 90 лв., а с ДДС – общо 108 лв., поради което за сумата над 108 лв. до 136 лв. жалбата се явява основателна.