Решение № 132 от 05.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. София, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Силвия Б. Русева

Диана Василева при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно частно наказателно дело № 20231100607365 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.250,ал.4 НПК

Подадена е въззвина частна жалба с вх. № 351668/6.12.2023г. от частния тъжител Р. Т. С. чрез повереника й адв. Д. М. от САК, с която се обжалва изцяло Разпореждане № 14731/27.11.2023г. по НЧХД № 11281/2023г., на СРС, НО, 135 състав с което производството по делото е било прекратено на основание чл.250,ал.1,т.1,вр. с чл. 24, ал.5, т.2,вр. с чл.81 от НПК.

В жалбата е изложено категоричното несъгласие на тъжителката с оспорения акт, който счита за незаконосъобразен, неправилен и необоснован.

Тъжителката категорично не се съгласява с приетото от СРС нейно поведение за дезинтересиране от водене на делото и подробно обяснява за обстоятелствата, попречили й,както и на нейния повереник, да получат поисканото от тях и издадено от съда удостоверение. В жалбата още се подчертава, че съдът не е дал срок за изпълнение указанията му по първоначално констатираните нередовности, поради което и считат, че преклузия не е настъпила. Изказва се възражение срещу несвоевременната преценка на съда относно дезинтересоваността на тъжителката от делото, като считат, че те е могла да бъде направена от съда и по-рано, а не след изтичане на 6-месечният срок за завеждане на делото наново. Подчертават, че 1 внасянето на държавната такса, след указания на съда и искането за издаване на съдебно удостоверение недвусмислено подчертават, че тъжителката не се е дезинтересирала от делото, а напротив – в никой момент не се е отказвала от него.

В заключение, искат СГС да отмени атакуваното разпореждане и да върне делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В съдебното заседание от 02.02.2024г. ЧТ Р. С., редовно призована, не се явява.

Повереника й адв. Петрова поддържа жалбата срещу атакуваното разпореждане с изложените в нея аргументи, особено тези, касаещи липсата на даден от съда срок за изпълнение на указанията му и иска да то да се отмени.

Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалваното разпореждане, намира за установено следното от фактическа страна:

Депозираната частна жалба е подадена в законоустановения срок по чл.319, ал.1 от НПК, който е бил регламентиран в действащия чл.250, ал.4 от НПК, подадена е от активно легитимирано лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество, същата е и ОСНОВАТЕЛНА.

Въззивният съд намери, че в атакуваното разпореждане, нормата на чл.

24, ал.5, т.2 от НПК е била неправилно приложена.

Първоинстанционното производство е инициирано по тъжба от Р. Т. С., чрез повереника й адв. М.. Като правно основание тъжителката е посочила чл.

130,ал.1 от НК.

Въззивния съд не намери разпореждане на СРС, с което да дава на тъжителката указания за отстраняване нередовности по частната тъжба, единствено – на „гърба“ на протокола за случайно разпределение на делото на съдия-докладчик Т.Ц. е налична резолюция, без указание за длъжността на положилия я, а само с дата „24.08.2023г.“, подпис и съдържание :“ След внасяне на ДТ от 6 лива да се издаде исканото от адв. М. съд.

Удостоверение“.

Резолюция от 7.09.2023г. с подобно съдържание /“Да се издаде исканото СУ“/, относно без да става ясно от кого произхожда, се вижда и в горния ляв ъгъл на молбата, с която адв. М. уведомява съда, че е внесена ДТ от 6 лв.

От материалите по делото е видно, че на 7.09.2023г. е издадено СУ на адв. М., с което му се дава възможност да се снабди с информация за три имена, ЕГН и адрес на подс. В.Л.В., като повереник на ЧТ С. по НЧХД № 11281/23г. на СРСы НО, 135 състав. Липсват доказателства то да е връчено.

С Разпореждане № 14731/27.11.2023г. наказателното производство е по делото е било прекратено на основание чл.250,ал.1,т.1,вр. с чл. 24, ал.5, т.2,вр. с чл.81 от НПК.. Съдът се е аргументирал с това, че е дал указания на тъжителя С. да внесе държавна такса, както и, че я е снабдил с исканото от 2 нея съдебно удостоверение за индивидуализиране личните данни и адрес.

Първоинстанционния съдия твърди, че горните указания са дадени с разпореждане от 24.08.23г., което е получено срещу подпис на 4.09.23г.,но такова разпореждане не е приложено в делото, а датата съвпада с резолюцията с такива насоки, положена на „гърба“ на протокола за случайно разпределение, където, под резолюцията, се констатира и някакво ръкописно отбелязване - „Л пр./24.8.23г“., без указания от кого е положено и без подпис, както и без ясен смисъл.

В атакуваното разпореждане, СРС е констатирал, че ДТ е платена на 5.09.23г., след което е било издадено исканото от тъжителя СУ, но според първоинстанционния съд, то не е било получено,нито от ЧТ, нито от повереника й, поради което първата истанция е приела, че частната тъжителка С. се е дезинтересирала от воденето на наказателното производство,поради което и на на основание чл.250,ал.1,т.1,вр. с чл. 24, ал.5, т.2,вр. с чл.81 от НПК, СРС го е прекратил.

Въззивния съд намира, че горните изводи на СРС не могат да се споделят по следните аргументи:

Самият начин /без изричен, акт, от който да е видно кога и на кого е връчен/, по който първата инстанция е дала указания на частния тъжител е спорен, но въпреки това, те са били изпълнени – видно от приложената молба и разписка от „Изи Пей“ за платена държавна такса и то в кратък срок, след като съда го е указал. В резолюциите, с които са дадени указанията за внасяне на ДТ от ЧТ никакъв срок не е определян от съда. Относно съдебното удостоверение, по делото няма никакви приложени документи, от които да се направи извод, както от ървата инстанция, така и от въззивния съд, че тъжителката и повереника й са били уведомени, че съдебното удостоверение е издадено,нито пък има каквито и да било данни, че не са го търсили,та това да мотивира СРС да направи извод, че ЧТ е дезинтересиран от делото. Тъй като доказателства в делото, че частният тъжител и повереника му са били информирани, че СУ е издадено липсват, а напротив - в жалбата до СГС , тъжителката излага подробни аргументи защо не го е получила /неколкократно са правени проверки „на място“ в деловодството и са получавали отговори, че не се вижда издадено удостоверение в системата, както и, че многократно са правени безуспешни опити за свързване по телефон, за да се разбере дали е издадено/, СГС намира за неправилен извода на първата инстанция, че ЧТ С. е била дезинтересирана от делото – напротив, видно е, че е полагала всякакви усилия то да отпочне и това личи, както от бързото внасяне на ДТ, така и от искането за издаване на СУ за лични данни на подсъдимата и от многократните опити да се информират дали то е издадено.

СГС намира и възражението на ЧТ относно липсата на даден срок, в който да се изпълнят указанията на първата инстанция за основателно, тъй като такива не са дадени, още повече, че СРС е стигнал до извод за 3 дезинетересоваността на тъжителката след изтичане на 6-месечния срок за подаване на тъжбата, като обективно е могъл да го направи и по-рано /СУ е издадено на 7.09.23г., а разпореждането за прекратяване на наказателното производство е от 27.11.23г./, като така окончателно е лишил от възможност тъжителката да упражни законово предвидените си права. Затова и СГС счита, че и в тази си част, жалбата на ЧТ С. е обоснована.

Действително, в процесуалния закон няма разпоредба, която да задължи съдията-докладчик да даде срок за отстраняване на нередовности в тъжбата, но тази непълнота е запълнена с трайна съдебна практика. В мотивната част на ТР № 34 от 1990г., ОСНК на ВС се приема, че "по наказателни дела от частен характер всички спорни въпроси, възникнали по възражения или искания…или констатирани служебно от съда във връзка с предявените обвинения… ,подлежат на изясняване при разглеждане на делото, като съдът е длъжен, в пределите на своята компетентност, да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина." Както и с Решение № 203/27.06.2011 г., по н.д. № 1077/2011г. на ВКС по идентичен казус, съдът е приел, че недостатъците на тъжбата подлежат на отстраняване в даден от съда срок и само, ако това не бъде сторено без уважителна причина, делото може да се прекрати.

В конкретния случай, съдът вместо да даде указания на частната тъжителка със законосъобразен акт в определен от него срок да представи документ за внесена държавна такса, е постановил атакуваното разпореждане, с което е прекратил наказателното производство.

На базата на всичко гореизложено, настоящият състав на СГС, счита,че първостепенният съд е постановил незаконосъобразен и неправилен, кактото и необоснован акт, който следва да бъде отменен, а делото - върнато на съдията-докладчик за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 250, ал. 4 във вр. с чл. 345, ал. 2 от НПК, Софийски градски съд, ІІ въззивен състав, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 14731/27.11.2023г. по НЧХД №

11281/2023г. на СРС, НО, 135 състав, с което наказателното производство е било прекратено на основание чл.250,ал.1,т.1,вр. с чл. 24, ал.5, т.2,вр. с чл.81 от НПК.

Решението е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5