Решение № 15 от 16.01.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Варна, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20253001000404 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.267 ГПК, образувано по въззивна жалба на ЗК„Лев Инс“АД, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника Дженерали застраховане АД, представляван от адв.С. Д., срещу решение № 43/23.05.2025 година по търг. дело № 72/2023 година по описа на ОС -Добрич, в осъдителната му част, с която ответникът Дженерали застраховане АД е осъден да заплати съответно: на В. С. Б. сумата от 50 000 лева /петдесет хиляди лева/, ведно със законна лихва, считано от 11.03.2022г. до окончателното изплащане; на С. В. Б. сумата от 60 000 лева /шестдесет хиляди лева/, ведно със законна лихва, считано от 11.03.2022г. до окончателното изплащане; на К. В. Б. -сумата от 60 000 лева /шестдесет хиляди лева/, ведно със законна лихва, считано от 11.03.2022г. до окончателното изплащане и на К. В. Д. - сумата от 35 000 лева /тридесет и пет хиляди лева/, ведно със законна лихва, считано от 11.03.2022 година, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, търпени от ищците в резултат от смъртта на М.Т. Б., починала при ПТП на *****г., виновно причинено от Х.Д.Д. като водач на л.а.„Пежо“, с рег. №*****, застрахован по риска "Гражданска отговорност" при „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД.

Във въззивната жалба се излага, че постановеното решение в обжалваната му част е неправилно и необосновано, постановено в противоречие със събраните доказателства, при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което страната моли същото да бъде отменено ведно с присъждане на сторените разноски.

Основните възражения в жалбата са свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди, което се определя като прекомерно и несъобразено със съдебната практика и принципа на справедливост, заложен в приложимата материална норма на чл.52 ЗЗД.

Поддържа се установеното по делото съизвършителство от водачите на превозните средства л.а.„Пежо" с рег. №***** и л.а.„Сеат Ибиза" с рег. № *****, чиито действия 1 последователно са довели до смъртта на наследодателката на ищците Мария Б.. Позовава се на развило се производство по НОХД №189/2019г. на ОС-Добрич, по което е постановена влязла в сила присъда спрямо водача на л.а.Сеат Ибиза, причинил на пешеходката Б. средна телесна повреда, но не и смъртта й. Твърди, че смъртта на пострадалата, съобразно присъдата, от водача на л.а.Пежо, поради което наказателният съд е отрекъл наличието на съизвършителство на двамата водачи за настъпване на противоправния резултат.

Твърди се, че произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, в отсечката от път I- 9 между Шабла и Каварна, в неосветена нейна част. Като основна причина за настъпване на произшествието е посочено поведението на пешеходката, която била с отчетена концентрация на алкохол в кръвта от 3.38 промила. Освен това, въззивникът твърди, че пострадалата навлязла внезапно на пътното платно, пресичайки косо отляво -надясно спрямо посоката на движение на двата автомиобила, участващи в ПТП, с което нарушила разпоредбите на чл.32 от ЗДвП, чл.108 от с.з., чл.113, ал.2 вр.ал.1, т.1 от закона. Поради това въззивникът намира, че процентното изражение в приноса на пострадалата за настъпилите вреди следва да се определи не до 50%, а на 90%.

Посочва, че неправилно съдът бил уважил възражение за съпричиняване на вредите, направено от застрахователя на водача на л.а.Сеат, доколкото съобразно развитите доводи и присъдата на наказателния съд, последният не е причинил леталния изход от произшествието, а само средна телесна повреда на пешеходката./удар със страничното огледало на автомобила/.

По въпроса за справедливия размер на обезщетение намира за недоказани по делото търпените от ищците силни болки и страдания от смъртта на наследодателката им. Претендира отмяна на решението в обжалваната част, а евентуално счита, че размерът на обезвредата не следва да надвишава сумата от 60 000 лева -за С. и К. Б., съответно 50 000 лева - за В. Б. и 30 000 лева - за К. Д.. Иска се присъждане на разноските по делото като се възразява и за прекомерност на евентуално претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищците не са подали отговор на въззивната жалба на третото лице. Не е постъпило становище по жалбата и от служебно конституираната главна страна – ответникът Дженерали застраховане АД.

В производството пред въззивния съд застрахователят – помагач Лев Инс АД, чрез адв.Д., поддържа въззивната си жалба на изложените основания.

Необжалвалата страна Дженерали застраховане АД не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Насрещната страна, представлявана от адв.Д., оспорва основателността на въззивната жалба и претендира потвърждаване на съдебното решение. Изразява съмнение в допустимостта на същата предвид посочване в жалбата на други имена на пострадалите лица и други обстоятелства, извън предмета на производството.

По делото се явява и третото лице -помагач на ответника -Т. Т., който се явява лично, не изразява становище по жалбата, а предоставя на съда по основателността на жалбата.

С оглед на сезирането си настоящата инстанция съобрази, че производството е образувано по преки искове, предявени от наследници на починал при ПТП пешеходец М.Т. Б., а именно В. Б.

/съпруг/, С. Б. /син/, К. Б. /син/, К. Д. /майка на починалата/ и В. С./брат/, по отношение на Дженерали застраховане АД, София, като застраховател на виновния за ПТП на *****г. водач Х.Д.Д.. Твърди се, че застрахованото при ответника лице Х.Д., при управление на л.а.Пежо с рег.

№***** е причинила смъртта на наследодателката на ищците на път I-9 между гр.Шабла и гр.Каварна, обл.Добрич. Твърди се, че вина за същото ПТП има и втори водач Т. В. Т., който при управление на л.а.Сеат Ибиса с рег.№*****, по непредпазливост причинил на починалото лице Б. средна телесна повреда – счупване на костите на лява подбедрица. Твърди се, че е налице присъда спрямо двамата водачи, причинили вредите на М. Б., постановена по НОХД №189/2019г. по описа на ДОС /влязла в сила на 03.07.2024г. Твърди се уведомяване на застрахователя на водача Х.Д., с подаване на заявление за обезщетяване на вредите, на 10.03.2022г. и липса на определено и изплатено обезщетение. Твърдят се понесени от всеки от ищците душевни болки и страдания от смъртта на М. Б.. С исковата молба се претендира обезщетяване на търпените от ищците неимуществени вреди – за първите четирима по 150 000 лева, а за петия – 5 000 лева, на основание 2 чл.432 КЗ, ведно със законните лихви от предявяване на застрахователната претенция до окончателното изплащане на задължението. С допълнителни молби ищците са пояснили исковите претенции съобразно дадените от съда указания.

Ответникът Дженерали застраховане АД оспорва исковете като неоснователни. /л.123 и сл./ Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение към датата на ПТП на *****г. между дружеството и водача Х.Д. за процесния л.а.Пежо. Не се оспорва подадената застрахователна претенция на 11.03.2022г. Твърди се, че не е налице основание за ангажиране отговорността на застрахователя, доколкото последната е обусловена от гражданската отговорност на водача, а последната не е извършила противоправно деяние. Възразява се, че процесното ПТП може да се дължи изцяло на поведението на пострадалата пешеходка. Оспорва се механизма и връзката на настъпилите вреди с конкретното поведение на застрахования водач Хр.Д.. В евентуалност се твърди, че е налице съпричиняване на вредите от пострадалата в значителна степен, тъй като последната е пресичала на необозначено място, по неправилен начин, съгласно чл.113 и чл.114 ЗДвП, като е била и в тежко алкохолно опиянение -3.38 промила алкохол. Оспорват се търпените от ищците вреди като се възразява, че претендираното обезщетение е прекомерно, а по отношение на ищеца В. С. /брат на починалата/, че претенцията му е изцяло неоснователна. Оспорва се изключителната връзка приживе между починалата и този ищец. Възразява се и за изтекла погасителна давност.

След конституиране на втория застраховател ЗК Лев Инс АД, като трето лице -помагач на ответника Дженерали застраховане АД, с определение рег.№307/18.10.2024г., постановено по т.дело №72/2022г. /л.240/, същият е депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва исковете по основание и размер. Същият излага подробно съображения за липса на основание за ангажиране на отговорността му поради установения в наказателното производство механизъм на настъпване на ПТП, при който застрахованият при това дружество водач Т. Т., също конституиран като помагач по делото, не носи вина за смъртта на пешеходеца Б.. Твърди, че липсва съизвършителство в настъпилия летален изход, който се дължи изцяло на поведението на другия участник в ПТП – водачът на Пежо 306д Х.Д.. Релевира и възражение за съпричиняване не по-малко от 50% за пострадалото лице при идентични на изложените от другия застраховател съображения. Заявено е и възражение за изтекла погасителна давност, считано от настъпване на събитието./л.246/ Твърди се, че по отношение на ЗК Лев инс АД погасителната давност е изтекла още към датата на искането за конституиране на дружеството, поради което искането за привличането му в процеса се явява неоснователно. Заявява, че пред този застраховател не е била подавана застрахователна претенция.

Вторият постъпил отговор по предявените искове, подаден за Лев Инс АД, чрез адв.Д., е по идентични съображения и при съвпадане на възраженията.

Въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност съобразно предмета и пределите на въззивното производство, настоящият състав намира следното:

Съдът преценява постъпилата въззивна жалба за редовна и производството по същата за допустимо. Жалба срещу първоинстанционното решение е подадена единствено от третото лице помагач на ответника Дженерали застраховане АД – ЗК Лев инс АД, срещу осъдителната част на съдебния акт, с която е осъдена главната страна Дженерали застраховане АД да заплати на ищците /с изключение на В. С., спрямо който искът е отхвърлен/ обезщетения за неимуществени вреди, понесени от смъртта на М. Б., настъпила при ПТП на *****г. на път I -9 между Каварна и Шабла, причинена виновно от водача на л.а.Пежо Х.Д., застрахована при ответното дружество.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

Депозираната от третото лице помагач въззивна жалба съдът намира за редовна и производството по същата за допустимо. Не се споделят доводите на насрещната страна /чрез адв.Д./ за нейната недопустимост поради констатирани грешки в съдържанието й при цитиране на определени факти по делото, вкл. имена на страни. Напротив, в жалбата е ясно посочен подателят й, еднозначно обжалваният съдебен акт, оплакванията на страната и петитума за отмяна на обжалваното съдебно решение. Изпълнени са изискванията за своевременно обжалване на съдебно 3 решение при наличие на интерес за страната. Изложената в жалбата фактология дава възможност въззивният съд да приеме, че е сезиран надлежно с въззивна жалба срещу постановения от ДОС съдебен акт по т.дело №72/2022г., в осъдителната му част, с всички последици от това.

Съдът намира постановеното от ВОС решение за валидно и допустимо, произнесено при точна правна квалификация съобразно сезирането.

С решението е осъден ответник, застраховал Гражданската отговорност на водача на л.а.Пежо, ДК №***** – Х.Д.Д.. Предявени са активно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432 КЗ, от родственици на починало лице, за обезщетяване неимуществените вреди от смъртта на М. Б. /46 годишна/, по отношение застрахователя на ГО на водача на превозното средство, причинил смъртта на пешеходеца. В това производство е конституиран и вторият участник в същото ПТП Т. В.Т., така и застрахователят на гражданската му отговорност – ЗК Лев Инс АД, на основание чл.219 ГПК.