Определение № 38 от 24.01.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38 гр. гр. Д., 24.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър П. Монев

Членове:

Атанас М. Каменски

Деница Кр. П. при участието на секретаря Сибел Бедел в присъствието на прокурора В. Зл. В. като разгледа докладваното от Петър П. Монев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223200600418 по описа за 2022 година След като изслуша становищата на страните, съдът се оттегли на тайно съвещание.

След проведено съвещание, съдът взе предвид следното:

Производството пред Окръжен съд-гр.Д. е образувано по протест, подаден от прокурор при С. районна прокуратура, срещу Присъда №260002 от 02.09.2022г. по н.о.х.д. №215/2018г. по описа на Районен съд-гр.К..

С Присъда от 02.09.2022г. по н.о.х.д. №215/2018г. по описа на Районен съд-гр.К. подсъдимата Д. П. Г. е оправдана по повдигнатото и обвинение по чл.211, пр.1 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26 от НК.

Срещу постановената първоинстанционната присъда на Каварненския районен съд е депозиран в предвидения от закона 15-дневен срок протест с искане за отмяна на оправдателната присъда. Протестът е изготвен и подписан от прокурор Н. Вълчев, прокурор при С. районна прокуратура, като е положен печат на С. районна прокуратура.

Постъпило е възражение с рег. вх.№545/23.01.2023г. от адв. А. Д., АКВарна като защитник на Д. П. Г. срещу така подадения протест, в който се излага становище, че протестът е недопустим, незаконосъобразен, необоснован и неправилен като се излагат подробни доводи в тази насока.

След преценка на изложените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че протестът срещу първоинстанционната присъда, постановена от Каварненския районен съд е недопустим, тъй като е подаден от прокурор при Районна прокуратура - гр. С. Прокурорът, който има право на въззивен протест срещу присъдата е само прокурор от съответната местно 1 компетентна прокуратура или прокурор, командирован в съответствие с чл.147 от Закона за съдебната власт.

Подаването на протест срещу присъда, постановена от районен съд в определен съдебен район от прокурор от Районна прокуратура към друг съдебен район е недопустимо, поради нарушаване правилата на местната подсъдност. Обстоятелството, че определен прокурор е изготвил обвинителен акт, въз основа на който се е развило съдебното производство, не може само по себе си да легитимира този прокурор като имащ право да подаде протест, тъй като прокурорът следва да е местно компетентен, т.е. да е прокурор в прокуратурата, съответна на съда, разглеждащ делото или да е командирован по предвидения в ЗСВ ред/В този смисъл, виж Решение №300 от 05.11.2014г. по н. д. №940/2014 г. на III н.о. на ВКС./.

В производството по делото пред първоинстанционния съд - Районен съд-гр.К. е участвал прокурор от съответната на този съд прокуратура. След прочитане на присъдата и обявяване срок за нейното обжалване и протестиране, протест срещу нея е бил изготвен и внесен от прокурор при С. районна прокуратура, а не от прокурор в РП-гр.Д., ТО-гр.К.. Прокурорът от СРП, изготвил протеста срещу присъдата на Районен съд - К., не е лице, което е имало право да протестира присъдата. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.126,ал.1от Конституцията на Република България , структурата на прокуратурата е съответна на тази на съдилищата, като в чл.136, ал.1 от Закона за съдебната власт са изброени видовете прокуратури, отговарящи по степен на съответните съдилища.

Това означава, че компетентността на отделните прокуратури е съответна на компетентността - родова, местна и функционална на съответните съдилища. В този смисъл, в т. IV от ТР № 1 от 29.06.1999 г. на ОСНК на ВКС се посочва, че прокурорите имат функционална и местна компетентност, която отговаря на структурата на съдилищата, към които е изградена всяка прокуратура. Правомощията на прокурора са съобразени с нивото на компетенции на съответната прокуратура, следователно отделният прокурор е оправомощен да изпълнява функциите, които законът е предоставил на съответната прокуратура съобразно родовата, местната и функционалната й компетентност. Правомощията на прокурора от районната прокуратура, произтичащи от функционалната му компетентност, включват внасянето на обвинителен акт, поддържане на обвинение по дела от компетентност на районен съд и подаване на протест пред съответния окръжен съд. Упражняването на тези правомощия съобразно правилата на местната компетентност е териториално ограничено в района на действие на съответната прокуратура./В този смисъл, виж Решение №481/2013г. по н.д.

№1492/2012г. на I н.о. на ВКС./.Следователно, не е допустимо прокурор от районна прокуратура, съответна към равен по степен съд от един район, да подаде протест срещу присъда, издадена от равен по степен съд от друг съдебен район.

2

Изключение от това правило би било налице в случай на изрично издадено разпореждане от по-горестоящ по степен прокурор и надлежно командироване на прокурора за извършване на действия в друг съдебен район, каквото в случая не е налице. За прокурора от С. районна прокуратура липсва командироване за участие в съдебно заседание по конкретно дело пред съда от друг съдебен район, в случая РС-гр.К..

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че протестът не е подаден от прокурор, който има право на протест. За да бъде образувано въззивно производство, въззивният съд трябва да е сезиран с валидни жалба или протест. Право да инициират въззивно производство, съобразно регламента на чл. 318, ал. 1 от НПК , имат: страните - чрез съответна жалба, както и прокурорът чрез подаване на протест, когато считат, че присъдата е неправилна. Прокурорът, който има право на въззивен протест срещу присъдата, е само прокурор от съответната местно компетентна прокуратура или прокурор, командирован в съответствие с чл. 147 ЗСВ. Подаването на протест срещу присъда, постановена от районен съд в определен съдебен район, от прокурор от районна прокуратура към друг съдебен район, е недопустимо поради нарушаване на правилата на местната подсъдност.

Следователно такъв протест е подаден от прокурор, който няма право на протест и този протест не може валидно да сезира въззивния съд. Поради това, настоящият състав счита, че следва да прекрати производството поради ненадлежност на протеста.

Атакувалият в конкретния случай присъдата на Районен съд – К. прокурор упражнява правомощията си в С. районна прокуратура, а не в ТОгр.К. при РП-гр.Д., които са еднакви по степен прокуратури, но попадат в различни съдебни райони. В случая няма командироване на прокурор от СРП за участие в съдебно заседание в съда от друг съдебен район, още по-малко от страна на Главния прокурор, тъй като се касае за различни апелативни райони, с оглед на което обстоятелство следва да се приеме, че същият няма правомощия на територията на ТО-гр.К. при РП-гр.Д., която е съответната на РС-гр.К. прокуратура, оправомощена по смисъла на чл.318 ал.1 от НПК да протестира присъдата на РС-гр.К..

Въззивният съд констатира, че протестът е подаден от прокурор, който няма право на протест срещу първоинстанционната присъда, поради което и следва да прекрати образуваното пред себе си въззивно производство, както и да върне делото на РС-гр.К. за извършване на действията по администриране на протеста, респ. осъществяване правомощията си по чл.323 от НПК.

С оглед изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПРЕКРАТЯВА производството по в.н.ох.д. №418/2022г. по описа на Окръжен съд-гр.Д. и

ВРЪЩА делото на Районен съд-гр.К. за администриране на протеста по реда на чл.323 от НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4