Решение № 138 от 13.05.2021, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. ** , 13.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Гергана Кузманова при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20205440100968 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба на „**“ ЕООД гр.** представлявано от ** против „**“ ЕООД гр.**, представлявано от управителя **, в която се твърди от ищеца,че на 25.10.2017 г. между страните- ищеца /Наемодател/ и ответника /Наемател/ е подписан договор за наем, по силата на който Наемодателя е отдал под наем помещение, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, с площ от 141,70 кв.м., находящо се в гр.**, ул. „*“ №11, срещу задължението на Наемателя да заплаща месечна наемна цена от 700 лева с ДДС и консумативни разходи. На 01.06.2018 г. между страните е подписан и договор за предоставяне под наем на оборудване за пералня, монтирано в отдаденото под наем помещение. Наемната цена по договора е определена в общ годишен размер от 17 280 лева, с ДДС (14 400 лв. без ДДС), или по 1 440 лева, с ДДС месечно.

Годишната наемна цена е следвало да бъде заплатена на две равни вноски - първата в края на текущата година, а втората - в срок до 31 май през следващата година.

Твърди се от ищеца,че към настоящия момент е налице неизпълнение от страна на ответното дружество, изразяващо се в неизпълнение на задължението за заплащане на наемни вноски за ползване на отдаденото за ползване оборудване по договор за наем от 01.06.2018 г., както и консумативни разходи за ползване на отдаденото под наем помещение по договор за наем от 25.10.2017 г. Ищецът твърди,че ответникът му дължи втората наемна вноска за 2019 г. за ползване на отдаденото за ползване оборудване, в размера на 8 640 лева е ДДС, както и част от първа наемна вноска за 2020 г. (пропорционално до март 2020 г.), в размер на 4 320 лева с ДДС, или общо 12 960 лева с ДДС. Уточнява,че независимо от уговорения падеж на дължимия наем, а именно плащане на две вноски, фактурирането е 1 извършвано ежемесечно, с оглед спазване изискването на ЗДДС и внасяне на ДДС от страна на Наемодателя в държавния бюджет. В тази връзка не претендира заплащане на лихви, като към момента на депозиране на настоящата искова молба претендираните наемни суми са изискуеми.

Твърди се от ищеца също, че ответникът му дължи и консумативни разходи за месец септември, октомври и декември 2019 г., и месец януари, февруари и март 2020 г., по договор за наем от 01.06.2018 г., в общ размер на 9 013, 53 лева с ДДС. Горепосочените суми са фактурирани по надлежния ред, както следва: с фактура №* г. - част от втора наемна вноска за 2019 г., в размер на 4 320 лева, с ДДС и консумативи за месец септември 2019 г., в размера на 1 476, 06 лева, с ДДС;с фактура №* г. - част от втора наемна вноска за 2019 г., в размер на 1 440 лева, с ДДС и консумативи за месец октомври 2019 г., в размер на 2 082, 37 лева, с ДДС;по фактура №* г. - част от втора наемна вноска за 2019 г., в размер на 2 880 лева, с ДДС и консумативи за месец декември 2019 г., в размер на 2 147,15 лева, с ДДС;по фактура №* г. - част от първа наемна вноска за 2020 г., в размер на 1 440 лева, с ДДС и консумативи за месец януари 2020 г., в размера на 596, 94 лева, с ДДС;по фактура №* г. част от първа наемна вноска за 2020 г., в размер на 1 440 лева, с ДДС и консумативи в размер на 954, 70 лева, с ДДС за месец февруари 2020 г.;по фактура №* г. - част от първа наемна вноска за 2020 г., в размер на 1 440 лева, с ДДС и консумативи за месец март 2020 г., в размер на 1 013, 81 лева, с ДДС;по фактура №* г. - консумативи за месец април 2020 г., в размер на 742, 50 лева, с ДДС. Всички дължими от ответника суми по двете наемни правотношения са в общ размер на 21 973, 53 лева с ДДС.

Моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:4 320 лева, с ДДС, представляваща част от първа наемна вноска за 2019 г. по договор за наем от 01.06.2018 г. и консумативи за месец септември 2019 г., в размера на 1 476, 06 лева, с ДДС, по договор за наем от 25.10.2017 г., дължими по фактура №* г.;1 440 лева, с ДДС, представляваща част от първа наемна вноска за 2019 г. по договор за наем от 01.06.2018 г. и консумативи за месец октомври 2019 г., в размера на 2 082, 37 лева, с ДДС, по договор за наем от 25.10.2017 г., дължими по фактура №* г.; -2 880 лева, с ДДС, представляваща част от първа наемна вноска за 2019 г. по договор за наем от 01.06.2018 г. и консумативи за месец декември 2019 г., в размера на 2 147, 15 лева, с ДДС, по договор за наем от 25.10.2017 г., дължими по фактура №* г.; 1 440 лева, с ДДС, представляваща част от втора наемна вноска за 2020 г. по договор за наем от 01.06.2018 г. и консумативи за месец януари 2020 г., в размера на 596, 94 лева, с ДДС, по договор за наем от 25.10.2017 г., дължими по фактура №* г.;- 1 440 лева, с ДДС, представляваща част от втора наемна вноска за 2020 г. по договор за наем от 01.06.2018 г. и консумативи за месец февруари 2020 г., в размера на 954, 70 лева, с ДДС, по договор за наем от 25.10.2017 г., дължими по фактура №* г.;1 440 лева, с ДДС, представляваща част от втора наемна вноска за 2020 г. по договор за наем от 01.06.2018 г. и консумативи за месец март 2020 г., в размера на 1 013, 81 лева, с ДДС, по договор за наем от 25.10.2017 г., дължими по фактура №* г.;742, 50 лева, с ДДС, представляващи консумативи за месец април 2020 г,, по договор за наем от 2

25.10.2017 г., дължими по фактура №* г. Претендира и за разноски по водене на делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявеният иск. Заявява, че оспорва на основание чл. 193, ал.1 от ГПК истинността на писмения документ, приложен към исковата молба - Договор за наем от 25.10.2017г., като твърди, че подписът положен в договора под наемател не е положен от **, в качеството й на представляващ ответното дружеството. Твърди, че не е сключван такъв договор за наем от 25.10.2017 г.,поради което и е неоснователна и претенцията за консумативи по посочения договор.

В подкрепа на твърденията, че договор за наем от 25.10.2017г. не е сключван между страните излага и следните допълнителни доводи и съображения: От страна на ищеца не са налице претенции за заплащане на наемната цена по представеното копие на договор за наем от 25.10.2017г. На следващо място е допуснато обезпечение на иска по ч.гр. дело № 850/2020г. по описа на Районен съд - **, като в молбата за допускане на обезпечение не са изложени твърдения, че е налице сключен договор за наем от 25.10.2017г. за помещение, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, с площ от 141, 70 кв.м., находящо се в гр.**, ул. * №11. В молбата за обезпечение единствено е цитиран договор за наем от 01.06.2018г. и приложените към настоящата искова молба фактури, като е посочено, че вземанията по тях произтичат единствено от сключения договор за наем на оборудване от 01.06.2018г. Помещението, което е описано в представения договор за наем от 25.10.2017г. се е ползвало единствено от ищцовото дружество , което е наело имота от трето лице, собственик на помещението - „*“ ООД с ЕИК * и се е снабдило с всички необходими разрешителни за осъществяване на дейност като химическо чистене. От друга страна управителя на ответното дружество ** е упълномощила ** с всякакъв вид права свързани с управлението на ответното дружество. Същевременно ** е управител на дружеството ищец.

Пълномощното е подписано на 31.10.2017г., видно от удостоверяването на подписа от нотариус № * ** с рег. № *г. и в т.16 от същото е предвидена възможност упълномощеното лице да договаря сам със себе си при условия на чл. 38 от ЗЗД. Упълномощаването е извършено след датата на сключването на договор за наем от 25.10.2017 г., поради което и не може да се счита, че подписът е положен от пълномощника ** или от преупълномощено от него лице. На 01.06.2020г. пълномощното е оттеглено от ** с изрична декларация за оттегляне на пълномощно с рег. № *г. по общия регистър на нотариус № * **. Съгласно чл.

40 от ЗЗД „Ако представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания.“ От 31.10.2017г. до 01.06.2020г. - периода на действие на пълномощно с рег. № *г., което е издадено от управителя на ответника - ** в полза на ** пълномощникът е договарял с представляваното от него дружество –ищеца, като е фактурирал консумативи по договор за наем от 25.10.2017г., който договор не е подписан от ** в качеството й на представляващ ответното дружество. Фактурирането на консумативи по договор за наем от 25.10.2017г. е извършено от ** във вреда на представляваното дружество-ответника, поради което тези действия не 3 произвеждат действие спрямо последното и в тази връзка издадените фактури за консумативи не пораждат задължения за него. Следва да се изложи изрично и обстоятелството, че счетоводството на двете дружества- страни по делото за периода на действие на пълномощното рег. № *г. на нотариус № * ** е осъществявано от една и съща счетоводна кантора. Оспорва и че фактурите, приложени към исковата молба ,като твърди, че същите не доказват задължения за заплащане на посочените в тях суми от ответника.

Счита исковите претенции за изцяло неоснователни поради липсата на валидно правоотношение между страните, липсата на основание за съставяне на фактурите и тяхното заплащане.

На следващо място е представен договор за наем на движима вещ от 01.06.2018г., който е подписан от **, в качеството й на управител на ответното дружество. В договора е определен годишен наем в размер на 14 400.00 (дванадесет хиляди), без ДДС. От договора е видно, че е налице разминаване между изписването на наемната цена цифром и словом. При това положение ще следва да се възприеме словесното изписване на наемната цена за меродавно. Размерът на годишната наемна цена определен на дванадесет хиляди без ДДС е 14 400 (четиринадесет хиляди и четиристотин) лева с включен ДДС. Действително определенията месечен наем, съгласно представения договор за наем на движима вещ от 01.06.2018г. е в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева с включен ДДС. За периода на сключения договор и ползването на оборудването, считано от 01.06.2018г. до края на м. март 2020г. са издавани фактури, по които е извършвано плащане от ответника в полза на ищеца. Следва да се отбележи обстоятелството, че са налице издавани фактури за няколко наема, като същевременно са издавани и месечни фактури за заплащането на наема, което е в разрез с уговореното по договора. Следва отново да се има предвид, че от 31.10.2017г. до 01.06.2020г. - периода на действие на пълномощно с рег. № *г„ ** е действал в качеството си на пълномощник на ** — управителя на ответното дружество и същевременно е бил и управител на ищцовото дружество. Издавани са фактури, които не съответстват на уговорения начин на плащане на наемната цена в договора за наем на движима вещ от 01.06.2018г., като е налице двойно начисляване и заплащане на наемната цена. За 2018г. дължимия наем съгласно договора за наем на движима вещ от 01.06.2018г„ считано от сключване на договора до края на календарната година - 7 за (седем) календарни месеца е в размер на 8 400 (осем хиляди и четиристотин) лева с ДДС. За 2019г. дължимия наем съгласно договора за наем на движима вещ от 01.06.2018г. за 12 (дванадесет) календарни месеца е в размер на 14 400 (четиринадесет хиляди и четиристотин) лева с ДДС.За 2020г. дължимия наем съгласно договора за наем на движима вещ от 01.06.2018г„ считано от 01.01.2020г. до края на м.март 2020г. по последната наемна вноска претендирана по фактура № *г. — за 3 календарни месеца е в размер на 3600 (три хиляди и шестстотин) лева с ДДС.

Общо дължимия наем, считано от 01.06.2018г. до 31.03.2020г. е в размер на 26 400 (двадесет и шест хиляди и четиристотин) лева с ДДС. От страна на ответното дружество са извършени преводи за дължимия се наем в размер на 35 071,56 лева с ДДС, като последното извършено плащане е на 21.04.2020г. От изложеното се установява, че претенцията за 4 заплащане на договорения наем по приложените към исковата молба фактури е неоснователна, тъй като считано от 01.06.2018г. до 31.03.2020г. ответното дружество е заплатило дължимия се наем в размера, уговорен в договор за наем на движима вещ от 01.06.2018г. Налице е надвнесена сума в размер на 8 671,56 лева , която сума представлява разликата между дължимия се наем и реално извършените плащания, която е заплатена от ответника на ищеца без правно основание. Следва да се има предвид, че фактурите са частни свидетелстващи документи, съдържащи изгодни за автора факти, поради което същите не се ползват е материална доказателствена сила за констатираните в тях права и задължения, а формалната им доказателствена сила се отнася единствено до факта на писменото изявление и неговото авторство. Договорения наем за периода 01.06.2018г. до 31.03.2020г. е изплатен изцяло като сумите изплатени над уговорения размер са недължимо платени, тоест са платени от „**“ ЕООД на „*“ ЕООД без правно основание.