Решение № 407 от 19.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 576/2024
- Вид
- Решение № 407
- Подписан
- 19.11.2024
- В сила
- 19.11.2024
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Венцислав Стоянов Маратилов
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49, ал.1 · Закон за наследството
- чл.51, ал.1 · Закон за наследството
- чл.58 · Закон за наследството
- чл.59 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 407 гр. Пазарджик, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20245200500576 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №847/27.06.2024г., постановено по гр.д.№3294/2024г. по описа на РС- Пазарджик е отхвърлен иска по чл.422 ГПК на „Водоснабдяване и канализация- гр.П.“ ЕООД, ЕИК: 115010670, седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Шести септември“ №250, против Т. Б. М., с ЕГН ********** с настоящ адрес: гр. Пазарджик, ул. „Х. Ботев“ №57, ет.3, ап.11 за установяване на вземането по заповед №321 от 18.01.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№18866/2022г. на РСП. до размера на 452,40лв. от главницата, представляваща цена на предоставени ВиК услуги за периода 30.04.2019г.- 24.11.2022г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда23.12.2022г. до плащането, както и 57,89лв. от обезщетението за забава за периода 31.07.2019г.- 31.10.2022г.
Осъден е ищецът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, да заплати на ответника Т. Б. М. съдебни разноски по това дело в размер на 480лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, представлявано от управителя 1
А.И.Г., чрез пълномощника му юриск.Х. К. Х..
Твърди се в същата, че решението е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон и на процесуалните норми. В тази насока се сочи, че съдът неправилно е счел, че в процесния случай е било необходимо между страните да е наличен изричен /индивидуален договор за доставка на ВиК услуги, като не е съобразил правилно приложимата в случая законова норма.
Визира се, че за водоснабдения имот има открита партида в дружеството на името на Т. Б. М. и Г. Б. М., в качеството им на наследници на починалия абонат Б.Г.М., както е отразено и в депозираната искова молба.
Твърди се, че в настоящия случай партидата е била открита на името на ответницата и нейната сестра по смисъла на чл.60, във вр. с чл.62, ал.2 и чл.59, ал.4 от Общите Условия за предоставяне на ВиК на потребителите на ВиК оператор- ВиК ЕООД гр.П.. Партидата е била прехвърлена служебно на тяхно име въз основа на получено Удостоверение за наследници, приложено към депозираната искова молба.
Приема се, че при това фактическо положение, не се изисква наличието на изричен сключен писмен договор, тъй като към момента на завеждане на заповедното производство, наследниците не са изпълнили задължението по чл.62 от ОУ, а именно да представят споразумение между тях, на кое име да се води партидата на починалия им наследодател.
Визира се, че по делото са приложени ОУ и е постъпил Договор на ОНС П. от 06.12.1985г. с №10252/1986г. от който е видно, че наследодателят на ответницата е придобил водоснабдения имот, като по този начин ответната страна е придобила качеството на „потребител“ в качеството й на собственик по закон. Съгласно чл.203 от ЗВ, да дължи заплащане на предоставяните й услуги от Дружеството- ищец.
Сочи се, че с изслушването на свидетелските показания по делото и изготвената СПЕ, от която е видно поставянето на подписи от нейната сестра и наследодател в карнет срещу отчетените показания безспорно се доказва, че имотът е бил водоснабден и са се потребявали ВиК услуги.
Твърди се, че с оглед нормативната регламентация и постъпилите доказателства по делото първоинстанционния съд неправилно е възприел, че са били приложими изискванията на чл.8, ал.5 от Наредба №4 от 14.09.2004г.
2 за условията и реда на присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи /за краткост Наредба №4/. В случая има неизпълнение на задълженията на наследниците, а именно да представят споразумение между тях, от което да е видно на кое име да бъде открита партидата и да представят необходимите вещно правни документи.
Твърди се, че пасивното поведение на ответницата, респективно на сестра й не може да обвърже ВиК оператора със задължението за сключване на индивидуален договор за предоставяне а ВиК услуги.
Сочи се, че съдът неправилно е счел, че следва да приложи нормата на чл.51, ал.1, чл.58 и чл.59 от ЗН. Предметът на делото е заплащане на предоставени ВиК услуги и той не касае откази или приемане по описа на наследствени дялове. Облигационното отношение е възникнало между страните, съгласно подробно изложените фактически обстоятелства в т.1 от настоящата жалба, което не се влияе от изложените норми на ЗН в мотивната част на оспорваното решение.
Твърди се, че съдебният състав е допуснал съществено съдопроизводствено нарушение, като се е произнесъл по непредявено основание. Предвид на това се приема, че съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в т.9 на ППВС №1/85г., когато съдът се е произнесъл на непредявеното основание, решението му е недопустимо.
Визира се, че дори и да се приеме, че не е налице процесуално нарушение, то обстоятелствата по завеждането на исковете на ищеца не се изисква да се установи приемане на наследство. Не са представени доказателства от страна на ответника, дали наследството е прието по опис, не е постъпил отказ от наследство, съгласно чл.52, във вр. чл.49, ал.1 от ЗН, не е направено оспорване по неприемането на наследството и не е разпределена доказателствената тежест в тази насока, което е довело до неправилно позоваване в мотивната част на оспорваното решение на разпоредбите заложени в ЗН, касаещи приемането на наследството.
Твърди се, че липсата на ангажирани доказателства за липса на вещни права върху водоснабдения имот от страна на „потребителите“, липсата на изрично оспорване в отговора на исковата молба, че ответницата не е собственика на водоснабдения имот, и че не е приела наследството и постъпилите доказателства по делото по категоричен начин обуславя извода, 3 че същата е придобила вещни права върху водоснабдения имот и по този начин е придобила качеството си на „потребител“ на ВиК услуги, съгласно Наредба №4 и следва да заплати предоставяните му услуги.
Искането е да се отмени първоинстанционното решение и се постанови съдебен акт, с който да се признаят предявените кумулативно съединени искове за признаване за установено, че ответникът дължи обективираните в ИМ суми.
Моли се за присъждане на претендираните разноски и юрисконсултско възнаграждение по гражданското дело и заповедното производство.
В срок е постъпил писмен отговор от страна на Т. Б. М., чрез пълномощника й адв.Л. М. от АК- Пазарджик.
Твърди се, че постановеното решение е правилно и законосъобразно.
Сочи се, че се явяват не неоснователни изложените доводи във въззивната жалба, че ответницата има качеството на потребител на ВиК услуги. В този смисъл се излага съображения.
Твърди се, че ищецът не е доказал по реда на чл.40, ал.2 от Наредба 04/04г., че фактурите са връчени на ответницата, за да се прецени от кой момент същата е изпаднала в забава, поради което искането да се признае за установено, че същата дължи мораторна лихва върху главницата в общ размер на 57,89лв. за периода от 31.07.2017г. до 30.09.2022г. е неоснователно и недоказано.
Счита се за основателно направеното с отговора на ИМ възражение за изтекла погасителна давност за сумите- главници, дължими от ответницата от 30.04.2019г. до 22.11.2019г., на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД- периодични плащания, както и за изтекла погасителна давност на мораторната лихва за периода от 31.07.2019г. до 22.12.2019г., на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 22.12.2022г., както сам твърди ищецът в исковата молба, т.е. след изтичане на погасителната давност.
Искането е да се потвърди първоинстанционното решение.
Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД- гр.П., редовно призован, законен представител не се явява. Не се явява и процесуалния му представител юриск.Х. Х.. От страна на последния е 4 постъпило писмена молба, в която се поддържа подадената въззивна жалба.
Искането е да се отмени изцяло постановеното от първоинстанционният съд решение с уважаване на предявения иск. Моли за присъждане на направените разноски за настоящото въззивно производство.
Ответникът по жалбата- Т. Б. М., редовно призован не се явяват. За нея се явява пълномощникът й- адв.М.. От страна на последния се изразяват съображения в насока потвърждаване на обжалваното решение и оставяне без уважение на подадената въззивна жалба.
Моли се за присъждане на сторените по делото разноски.
За да се произнесе, Пазарджишкият окръжен съд извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повод на подадена искова молба от страна на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД срещу Т. Б. М. с предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителни искове по чл.79, ал.1, предл.1 и чл.86 ЗЗД вр. чл.43, ал.2, т.1 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Твърди се от страна на ищецът „Водоснабдяване и канализация- гр.П.“ ЕООД, ЕИК: 115010670, седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Шести септември“ №250, че в изпълнение на договор за водоснабдяване и канализационни услуги с абоната Б.Г.М., с ЕГН **********, б.ж. на гр.П., починал на 10.10.2020г., сключен при общи условия, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-09/11.08.2014г. е доставял ВиК услуги до негов водоснабден имот в гр.П., ж.к.„Тракия“ бл.99, ап.12, за който е открита партида с абонатен №0101430148.
Твърди се, че след смъртта на абоната, потребител на ВиК услугите при същите общи условия са станали неговите законни наследници Т. Б. М., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.Пазарджик, ул.„Х. Ботев“ №57, ет.3, ап.11 и Г.
Б. М., с ЕГН ********** от гр.П., ж.р.„Тракия“ бл.99, ап.1.
Визира се, че за периода 30.04.2019г.- 24.11.2022г. цената на услугите е в общ размер на 904,80лв., съгласно издадените 41 броя фактури. Количеството на услугите е отчетено по наличните в имота водомери с №№00101166991 и 5
00101166992 срещу подпис от представител на потребителя, а след повреждане на водомерите и връчване на известие за повредата, количеството е начислявано служебно, съгласно ОУ на ВиК оператора.
Твърди се, че цената не е заплатена от потребителя, поради което за него е възникнало задължение да заплати обезщетение за забава в размер на 115,78лв.- законна лихва за периода 31.07.2019г.- 31.10.2022г.
Сочи се от страна на ищецът, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу наследниците на потребителя за заплащане на вземането съобразно техните наследствени дялове- по 1/2 част от дълга, т.е. по 452,40лв. от главницата, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда на 23.12.2022г. до плащането, както и по 57,89лв. от обезщетението за забава, която е издадена по ч.гр.д.№18866/2022г. на РС- П..
Твърди се, че ответникът Т. Б. М. е подала в срок възражение по чл.414 ГПК.
Искането е съдът да установи съществуването на вземането по отношение на този ответник в размера по заповедта за изпълнение.
Претендира се присъждане на разноски в исковото и в заповедното производство.
В срок е постъпил писмен отговор от страна на ответникът Т. Б. М.. В него същата оспорва иска при твърдение, че не е потребител на ВиК услугите, чието заплащане се претендира. Оспорва количеството на доставените ВиК услугите, както и съдържанието на представените от ищеца карнети за месечен отчет на водомерите. Оспорва неизправността на водомерите и служебно начислените количества. Предявява възражение за погасяване по давност на главницата и на обезщетението за забава за периода преди 22.12.2019г.
Искането е да се отхвърли предявения иск, като претендира разноски.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Разпечатката съдържа 55 от 117 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/30ad0c77-33ca-4942-8485-d4abb4ef3a5c