Решение № 226 от 23.01.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Велико Търново, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20234110101617 по описа за 2023 година

Искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Ищецът "Топлофикация София" ЕАД, гр.София твърди, че Р. С. **** като собственик на топлоснабден имот в гр.*** е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153,ал.1 от ЗЕ и че са налице облигационни отношения , основани на договор според задължителните за всички потребители Общи условия, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР и публикувани във вестник „Монитор“, в сила от 10.07.2016 г. Твърди, че съгласно ОУ клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми по издаваните фактури в 45 -дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като лихва за забава се начислява след изтичане на този срок, ако задължението не бъде изпълнено. Сочи, че лихва за забава не се начислява за задълженията по прогнозните стойности, а само върху неплатените задължения по общата фактура, отразяваща изравнителните сметки. Излага, че изравнителните сметки се изготвят от фирмата, която извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си , поради което моли съда да приеме за установено дължимостта на сумите, посочени в исковата молба. Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща представител. С писмено становище на 1 процесуалния си представител поддържа иска.

Ответникът Р. С. В. е депозирала в срок отговор на исковата молба.

Заявява, че иска е неоснователен. Твърди, че не е потребител на топлинна енергия и че няма никакви доказателства да е собственик или носител на вещно право на ползване на имота, поради което оспорва основанието на предявения иск. Заявява, че не оспорва размера. Релевирала е и възражение за изтекла погасителна давност на вземанията и липса на облигационни правоотношения между страните. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. С писмено становище моли съда да отхвърли исковете.

Третото лице -помагач на страната на ищеца - " Бруната" ООД, гр.София редовно призован не изпраща представител и не взема становище по иска.

Съдът, като обсъди становищата на страните и прецени събраните доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:

Представени са писмени доказателства, от които се установява, че по молба на ДСК, Отдел "Жилищно кредитиране" е вписана законна ипотека за обезпечаване изплащането на отпуснат заем за жилищно строителство на Р.

С. **** съгласно договор от 12.11.1990 г. върху следния недвижим имот: апартамент № *** на 6-ти етаж в сграда, намираща се в гр.**** , като същото лице фигурира в изготвения списък за броя на живущите по апартаменти в жилищна сграда на **** от 11.10.1990 г. под номер *** и срещу името Р. С.

**** с ЕГН ********** е положен подпис, който не е оспорен. Етажната собственост с адрес гр.София, ж.к

" *** е потребител на топлинна енергия доставяна от "Топлофикация София", което се установява от протокол от 20.04.2001 г. от проведено Общо събрание на собствениците, на което е избрано лице, упълномощено да подпише договор за услугата "топлинно счетоводство" с "Бруната" ООД и видно от приложението към протокола, под № *** в графа собственици / възложители/ е вписана Р. С. В. с ЕГН **********, като срещу името и е положен подпис , който не е оспорен от ответника. Третото лице -помагач " Бруната" ООД е подписало договор при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в от Закон за енергетиката с ищеца " Топлофикация София" ЕАД. Приложени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за 2 битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на клиенти в гр.София. Приети са фактури, издавани от ищеца до ответника по договорна сметка 2100265678, номер на инсталация 4000286528, аб.номер /стар/ 187944 за обект в гр.*** обща фактура № 1006709069 /31.08.2020 г. за отчетен период 01.05.2019 г.- 30.04.2020 г. на стойност 930,92 лева и обща фактура № 1013921881/31.07.2021 г. за отчетен период 01.05.2020 г.- 31.07.2021 г. на стойност 947,68 лева, от които е отразено плащане за периода 1.05.2020 г.30.04.2021 г. по фактури / главници/ на стойност 69,12 лева, след което сумата за плащане по общата фактура е 878,56 лева, както и извлечение от сметки на абонат 4000286528 по месеци за периода 05.2019 г.- 07.2021 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

При предявения установителен иск ищецът съобразно разпределената от съда доказателствена тежест в процеса следваше пълно и главно да установи наличието на облигационно правоотношение между него и ответника по повод продажбата и доставката на топлинна енергия при Общи условия, качеството си на изправна страна относно изпълнение на договорните му задължения; качеството на абонат на ответника в случай, че същият е собственик или ползвател на имот в режим на етажна собственост, присъединена към абонатната станция; предоставяне на претендираните в исковата молба услуги във връзка с отдадената топлоенергия за посочените периоди и в претендирания размер. Ответникът от своя страна следваше да установи релевираните от него правоизключващи и правопогасяващи възражения. Нормативната уредба, уреждаща обществените отношения свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос, разпределение на електрическа и топлинна енергия и др. се уреждат от Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ определя качеството на потребители на топлинна енергия на всички собственици и титуляри на право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатната станция, или към нейно самостоятелно отклонение. В чл. 150,ал.1 от ЗЕ е предвидено, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР към МС, които общи условия се 3 публикуват в един централен и един местен ежедневник и влизат в сила един месец след това, като същите имат сила на договор между топлопреносното дружество и клиентите, без да е необходимо изричното им приемане от тяхна страна. Съгласно чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост между клиентите се извършва по система за дялово разпределение от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В чл. 155,ал.1 от ЗЕ са предвидени три начина за заплащане на консумираната топлина енергия-11 месечни вноски и една изравнителна; на месечни вноски по прогнозни стойности и една изравнителна вноска и по реална месечна консумация.

От приложените писмени доказателства съдът приема за доказано, че ответникът Р. С. В. с ЕГН **********, преди това с фамилно име ****, е собственик на апартамент под № *** на шести етаж в ****, находящ се в кв.

" ***. На същата е бил отпуснат заем от ДСК за закупуване на процесното жилище , видно от приетата молба за вписване на законна ипотека върху имота. Ответницата е отбелязвана в списъците към протоколите от провежданите общи събрания на етажната собственост и тя се е подписвала срещу името си, като не е оспорила подписа си в приетите като доказателства документи. Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа, или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл са и мотивите на ТР № 2 от 17.05.2018 г. по т.д.№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в които е прието, че собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в режим на етажна собственост по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна 4 енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя, ако е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Така по силата на закона между Р. С. В. / преди това-****/ от една страна и ищцовото дружество от друга страна е възникнало облигационно правоотношение по повод доставката на топлинна енергия. Според Общите условия на « Топлофикация София» ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди при откриване или смяна на партида клиентът представя документи, удостоверяващи правото на собственост или правото на ползване върху обекта. Партидата е открита на името на Р. С. ****, а доказателства за правоизключващите възражения относно липсата на право на собственост или вещно право на ползване върху имота ответницата не е ангажирала, като това, че живее в друго населено място не води до извода, че е загубила качеството на клиент по смисъла на чл. 153 от ЗЕ. Установи се още, че етажната собственост, в която ответникът Р. С. В. / преди това с фамилно име ****/ притежава апартамент под № ***, е клиент на топлопреносното дружество по силата на публично известни Общи условия и в нея в съответствие с изискванията на ЗЕ се е извършвало разпределение на топлинна енергия по системата на дялово разпределение , отчитано от третото лице -помагач на страната на ищеца- "Бруната" ООД, гр.София.

Ответницата като собственик на топлоснабден обект в сградата- апартамент № *** съответно също е била клиент на ищцовото дружество и е ползвала неговите услуги по доставка на топлинна енергия, което се доказва от списъците на етажната собственост относно приети решения на Общи събрания, вкл. относно избора на лице, извършващо дяловото разпределение на топлинната енергия. Съдът приема за установено въз основа на представените доказателства, че ищецът е изпълнявал договорните си задължения по доставка на топлинна енергия за посочените периоди.

Изложеното води до извода, че ищецът е бил изправна страна в договорните отношения с процесния потребител, с оглед което следва да се обсъдят и останалите релевирани от ответника възражения относно основателността на иска срещу него- за изтекла погасителна давност и неоснователност на претенциите за лихви и суми за дялово разпределение. Относно

5 релевираното възражение за изтекла погасителна давност на вземанията съдът намира, че следва да го разгледа, макар ответницата да не е посочира конкретен период, за който счита, че сумите са погасени по давност.

Задължението на потребителите да заплащат стойността на предоставената топлинна енергия представлява периодично плащане по смисъла на чл. 111, буква „в” от ЗЗД, защото касае повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо да са еднакви, тъй като зависят от консумацията на абоната за всеки конкретен месец.

Такава е задължителната за правоприлагащите органи тълкувателна практика изразена в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. по т.д.№ 3/11 г. на ОСГТК на ВКС.