Решение № 171 от 30.07.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Сливница, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20231890100528 по описа за 2023 година

Предявен е иск по чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, във вр. чл. 11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК от К. М. А., с ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. М. М. – АК-**** срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***********, представлявано от *********** и ***********, в качеството на управители, с който е поискано да се прогласи нищожността на сключения между К. М. А. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД договор № 1158511/12.05.2022 г. за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние. В условията на евентуалност, е предявен иск по чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 143 ал.1 и чл. 146 от ЗЗП, с който е поискано да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 5 от сключения между К. М. А. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД договор № 1158511/12.05.2022 г. за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, въз основата на която клауза е сключен Договор за гаранция /поръчителство/ между „Фератум Банк“ ЕАД и К. М. А..

В исковата молба се твърди, че на 12.05.2022 г., ищцата е сключила договор № 1158511/12.05.2022 г. за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние с „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, за сумата от 800 /осемстотин/ лева. В договора е била включена клауза, обективирана в чл. 5 от същия, съгласно която страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен със сключването на договор за гаранция с „Фератум Банк“ ЕАД.

На същата дата между ищеца и „Фератум Банк“ ЕАД е сключен договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/, по силата на който „Фератум Банк“ ЕАД е поел задължението да обезпечи пред „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД задължението на ищцата по договора за паричен кредит.

1

Обезпечението се е изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя, като ищцата се е задължила да заплати такса за гаранцията в размер на 343.04 лева /триста четиридесет и три лева и четири стотинки/.

Сочи се, че в случая, в процесния договор № 1158511/12.05.2022 г. за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние e посочен годишен лихвен процент, но липсват каквито и да било условия за прилагането му, както и уточнение дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора или е променлив. Сочи се, също така, че нито в договора, нито в погасителния план към него, има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата за гаранция, за да може да се провери дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя, като се изтъква, че визираната неяснота съществено ограничава правата на ищцата и е основание за недействителност на процесния договор за кредит.

Твърди се, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като от обективираните в него клаузи не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на такса гарант, без да има яснота дали същата е отразена в ГПР.

Сочи се, че договорът за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендира чрез договор за гаранция /поръчителство/ в размер на 343.04 лева /триста четиридесет и три лева и четири стотинки/, не е включена в ГПР и ГЛП.

Изхождайки от това, ищецът твърди, че посоченият в договора за кредит ГПР в размер на 49.93 % би нараснал двойно или повече, при калкулиране към него на таксата за гаранция, предвидена в договора за поръчителство. Сочи, че по този начин потребителят, в нейно лице, е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита, като по този начин договорът за потребителски кредит се явява недействителен, съгласно разпоредбите на чл. 22, вр.чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК.

На последно място, в исковата молба се твърди, че клаузата на чл. 5 от договора за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние противоречи на добрите нрави, тъй като сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на 100 % от сумата по отпуснатия заем.

В заключение, ищцата счита, че процесният договор е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 146 от ЗПК и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД . Моли да се постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на договор № 1158511/12.05.2022 г. за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, сключен между страните по делото, като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП. При условията на евентуалност, в случай, че не бъде уважен искът за прогласяване нищожността на целия договор за потребителски кредит, ищцата пледира да се прогласи като нищожна клаузата на чл. 5 от договора, 2 като противоречаща на закона и добрите нрави, респективно - като неравноправна. Претендира присъждане на разноски. В подкрепа на твърденията си сочи доказателства.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който заявява, че счита исковете за неоснователни, тъй като ищцата е поела отговорност по задължението за кредита, избрала е начин за предоставяне на поръчителство, счита, че договорът не се явява нищожен на посочените твърдения от ищцата, тъй като длъжникът е бил запознат с необходимата информация за сключване на договора по изпратените му на ел. поща при кандидатстването СЕФ за информация по кредита. Заявяват, че лихвеният процент е посочен като число и е невъзможно да е променлив и възраженията на ищцата са изцяло неоснователни. Сочи, че към договора е приложен погасителен план, с ясно и точно описани всички дължими вноски, съотношение, размери и падежи, размер на главница и лихва. Заявява, че сумата по договора за поръчителство/гаранция е сума, която не се дължи на ответното дружество, предвид което няма как да бъде включено в погасителния план, нито същото представлява лихва или главница. Ответното дружество твърди, че законът не поставя условие да бъде включена формулата за формиране на ГПР в договора за кредит, а само изчисленият съгласно нейните правила ГПР, съответно сумата по договора за кредит, която потребителят се задължава да заплати, както и че в договора това е сторено, известни са на кредитодателя сумите по допълнителни услуги, и ищецът е могъл да обезпечи отпуснатия кредит по различни начини, включително с поръчителство от избрани от него физически лица, като по този начин твърдението, че сключване на договор за поръчителство е задължително условие при отпускане на кредита, се явява неоснователно, както и твърденията за нелоялна търговска практика, противоречие на добрите нрави и въвеждане в заблуждение. Заявява, че дължимата сума по договора за поръчителство не е била известна на кредитодателя преди потребителят да избере дружеството поръчител, и ако кредитът бил обезпечен по друг начин, то кредитодателят не би имал информация за размера на евентуално възнаграждение, доколкото то се уговаря между потребителя и трето за кредитното правоотношение лице. Изтъква, че в договора за кредит ясно е посочена общата сума, която следва да бъде върната от ищеца, по пера главница и лихва, и същата е била известна на ищцата през целия процес на кандидатстването, и че същата е уведомена за това свое задължение преди да е взела решение за сключването на договора, респективно че същата е могла да направи свободна и самостоятелна преценка дали е в състояние да изпълни това изискване на кредитодателя. Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Ответното дружество предявява насрещен иск, при условията на кумулативно обективно съединяване, като моли ответницата по настоящия иск да бъде осъдена да им заплати, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл.

240 ЗЗД, сумата в размер на 840.96 лева. представляваща неизплатена главница и лихва по Договор за потребителски кредит № 1158511/12.05.2022 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на 3 исковата молба до окончателното изплащане на сумите, като заявяват, че действително между страните е налице сключен договор за заем в размер на 800 /осемстотин/ лева, ищцата по насрещния иск е поела задължение да изпълни дължимото по договора, но до момента плащания не са извършени, като за него възниква правен интерес от предявяване на настоящия насрещен иск, с който моли да бъде осъдена ответницата по насрещния иск да заплати сума, възлизаща на обща стойност от 840.96 лева /осемстотин и четиридесет лева и деветдесет и шест стотинки/. Претендира разноски.

Ищцата, ответник по насрещния иск, в представения от нея писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК, оспорва предявения насрещен иск, считайки го за неоснователен и недоказан, навеждайки възражения за нищожност на договора.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения като доказателство по делото договор № 1158511/12.05.2022 г. за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, се установява, че между ищцата К. М. А., в качеството й на заемател, и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството му на заемодател, е бил сключен договор за заем, по силата на който „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е предоставило на ищцата сума в размер на 800 /осемстотин/ лева, която ищецът се е задължил да върне в срок от 45 дни, с еднократно плащане, извършено на падежната дата – 27.06.2022 г., при лихвен процент в размер на 5.12 % и годишен процент на разходите по кредита в размер на 49,93 %.

В чл. 5 от договора е било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „ФЕРАТУМ БАНК“ ЕАД в полза на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

На следващо място, по делото се установява, че на същата дата 12.05.2022 г., между ищцата К. М. А., в качеството й на потребител, и „ФЕРАТУМ БАНК“ ЕАД, в качеството му на гарант, е бил сключен договор за предоставяне на гаранция /поръчителство/, по силата на който гарантът се е задължил да даде гаранция в полза на “ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с наредител - потребителят, с цел обезпечаване на изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем.

Съгласно чл. 1, ал. 6 от договора за предоставяне на гаранция, за поемане на описаните по–горе задължения, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 343.04 лева /триста четиридесет и три лева и четири стотинки/, платимо еднократно с вноската по договора за заем.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

4

За да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът е недействителен на заявеното правно основание.

Сключеният между ищцата и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 от ЗПК.