Определение № 678 от 30.08.2024, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 389/2024
- Вид
- Определение № 678
- Подписан
- 30.08.2024
- В сила
- 18.09.2024
- Състав
- Веселина Топалова, Ива Димова, Кремена Големанова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 527, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 73 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 678 гр. Габрово, 30.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Веселина Топалова
Членове:
Ива Д.
Кремена Големанова като разгледа докладваното от Ива Д. Въззивно частно гражданско дело № 20244200500389 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по частна жалба, вх. № 4649 от 19.08.2024 г., подадена от адвокат И. И.- С., действаща като пълномощник на М.Г.Г., действаща чрез своя родител Е. Д. Ц. против определение № 669 от 09.08.2024 г. по гр.д. № 952/2024 г. на РССевлиево, с което е прекратено производството по гр.д. № 952/2024 г. по описа на Районен съд -Севлиево на основание чл.130 ГПК, в частта на предявените от Е. Д. Ц. срещу Р. В. С., Х. С. В. и О. Х. К. искове за осъждане на ответника Р. В. С. да заплати на М. Г. обезщетение за ползването на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /ПИ/ с кадастрален идентификатор *** по кадастралните карта и регистри на гр. **********, одобрени със Заповед РД-1877/16.07.2008г. на Изпълнителен директор /ИД/ на АГКК, с адрес па имота: град**********, трайно предназначение на територията: „Земеделска“, начин на трайно ползване „Нива", с площ от 1 546.00 /хиляда петстотин четиридесет и шест/ кв. м и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /ПИ/ с кадастрален идентификатор шестдесет и пет хиляди деветстотин двадесет и седем точка седемдесет и две точка седемдесет и девет по кадастралните карта и регистри на гр.
**********, одобрени със Заповед РД-18-77/16.07.2008г. на Изпълнителен директор /ИД/ на АГКК, с адрес на имота: **********, трайно предназначение на територията:
„Урбанизирана“, начин на трайно ползване „Ниско застрояване“ /до 10м/, с площ 1 164. 00 /хиляда сто шестдесет и четири/ кв м., включени в наследствената маса на незаетото наследство на баща й Г.Г., в размер на наемните вноски за тези имоти, съобразно изчисленията на вещото лице, за периода от предявяване на настоящата искова молба - до предаване на владението върху имотите; за осъждане на ответника Х. С. В. да заплати на М.
Г. обезщетение за ползването на Поземлен имот /ПИ/ с кадастрален идентификатор *** по кадастралните карта и регистри на град **********, одобрени със Заповед № РД-18-77/46,07.2008 год. на Изпълнителен директор /ИД/ на АГКК, последно изменение от 08.02.2022г., с адрес: град**********, с площ 148.00 кв. м, трайно предназначение на територията: „Урбанизирана“, начин на трайно ползване: „Ниско застрояване“ /до 10 м/, заедно с построените и разположени в него: Жилищна сграда - еднофамилна, на едни етаж, с кадастрален идентификатор *** / със застроена площ /ЗП/ от 60.00 /шестдесет/ кв, м. състояща се от две стаи и кухня и Сграда-хангар, депо, гараж, на един етаж, с кадастрален идентификатор *** /шестдесет и пет хиляди деветстотин двадесет и седем точка петстотин и едно точка осемстотин петдесет и четири точка три/ със ЗП 25.00 /двадесет и пет/ кв. м., подобрения и трайни насаждения в този ПИ в размер на наемните 1 вноски за тези имоти, съобразно изчисленията на вещото лице, за периода от предявяване на настоящата искова молба - до предаване на владението върху имотите; и за осъждане на ответника О. Х. К. да заплати на М. Г. обезщетение за ползването на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, на едно ниво, с кадастрален идентификатор *** по кадастралните карта и регистри на гр. **********, одобрени със Заповед РД-18-77/16.07.2008г. на Изпълнителен директор /ИД/ на АГКК, с адрес: ********** и Избено помещение № 8 със ЗП 14.50 / кв. м., при граници по документ за собственост: изток - избено помещение № 9, запад -коридор, север - коридор, юг - избено помещение на ДКЗ и отгоре -апартаменти; Таванско помещение № 11, със ЗП 8.88 / кв. м. при граници по документ за собственост: изток - двор, запад - таванско помещение на Х. С., север - коридор, юг -двор, отгоре - покрив и отдолу - апартаменти, както и 6.342 % идеални части от общите части на сградата с кадастрален идентификатор ***, в размер на наемните вноски за тези имоти, съобразно изчисленията на вещото лице, за периода от предявяване на настоящата искова молба - до предаване на владението върху имотите, КАКТО И В ЧАСТТА, с която се иска отмяна на основание чл. 527, ал. 2 от ГПК на Нотариален акт № **********; дело № **********на нотариус П.Д. с peг. № 543 и район на действие - Районен съд -град Севлиево; Нотариален акт № **********, peг. № **********, дело №********** на нотариус П.Д. с peг. № 543 и район на действие -Районен съд - град Севлиево; Нотариален акт № **********, peг. № **********, дело № ********** на нотариус П.Д. с peг. № 543 и район на действие - Районен съд— град Севлиево; Нотариален акт № **********, peг. № **********, дело № ********** на нотариус П.Д. с peг. № 543 и район на дейртвие - Районен съд - град Севлиево и Нотариален акт № **********, peг. № ********** дело № ********** на нотариус П. Д. е, peг. № 543 и. район на действие Районен съд -град Севлиево, поради недопустимост на исковете.
С жалбата се възразява срещу определението, с което е прекратено производството по предявените искове, като счита същото за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че като е предявил искове за прогласяване на нищожността на процесите правни сделки, то тази недействителност ще заличи не само правото на собственост на купувача, но и юридическия акт, от който то е произлязло. При това положение купувачът не е могъл да прехвърли собствеността на последващия приобретател. Сочи, че той може да се превърне в недобросъвестен при настъпването на определени последващи обстоятелства, каквото се явява предявяването на иск от действителния собственик за връщане на имота. От този момент на предявяването на иска престава да се счита за добросъвестен и дължи връщането на добивите и обезщетяването на собственика за ползването на имота по чл. 73 от ЗЗД.
Моли да се отмени обжалваното определение.
За да постанови обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, като се е позовал на теорията и съдебната практика, че повтарящи се задължения, претенция за които би могла да бъде предявена по реда на чл. 124, ал. 2 ГПК, съставляват такива задължения, при които изискуемостта на следващите плащания трябва да зависи само от настъпването на срока - не и от предварително или едновременно изпълнение на насрещна престация на ищеца или от бъдещо поведение на ответника /т.е. възникването на задължението не трябва да зависи от волята или действията на една от страните по спора/.
Примери за такива допустими претенции са задължения за издръжка, за прехрана срещу вече прехвърлен имот, за периодично дължимо обезщетение при непозволено увреждане, респективно недопустимо е по този ред да се претендира бъдещо обезщетение за ползване на имот. Приел е, че в случая претенцията за заплащане на обезщетение за времето след предявяването на иска до освобождаването на имота е обусловена от бъдещо действие на ответника /ползване на имота/ и поради това не би могла да бъде редовно предявена при условията на чл. 124, ал. 2 ГПК, респективно разглеждането й по този ред би било недопустимо.
По отношение на претенцията за отмяна на посочените в исковата молба нотариални актове на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е приел, че съгласно константата съдебна практика, иск за отмяна на нотариален акт е недопустим за разглеждане, а отмяната на нотариален акт, предвидена в чл. 537, ал. 2 от ГПК, е законна последица от уважаване иск за собственост, като разпоредбата е приложима само в случаите, когато с акта са засегнати права на трети 2 лица, различни от участниците в него. При уважаването на иска, предявен в хипотезата на чл. 537, ал. 2 от ГПК, нотариалният акт се отменя, даже и да не е направено изрично искане за това. Възприета е практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. по т. дело № 3/2012 г. на ОСГК, според която на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК подлежат само констативни нотариални актове, поради което и тази норма няма да намира приложение по отношение на нотариалния акт, в който е обективирана сделка, когато между страните се развива производство за прогласяване нищожността или унищожаването на тази сделка. Ако сделката бъде прогласена за нищожна или унищожена, легитимиращият ефект на нотариалния акт, с който е извършена, ще отпадне с вписването на съдебното решение, с което е констатиран или обявен порокът, респективно е развалена или отменена сделката. Искане за отмяна на конститутивен нотариален акт, удостоверяващ сделка за прехвърляне, изменение или прекратяване на вещно право върху недвижим имот е недопустимо.
Въззивната инстанция, като взе предвид данните по делото и прецени обжалваното определение, намира същото за правилно по следните съображения:
Пред първоинстанционния съд подадена искова молба Е. Д. Ц. в качеството и на майка и законен представител на М. Г. Г., чрез адв. И. С. срещу Р. В. С., Х. С. В. и О. Х. К., с която са предявени искове за прогласяване нищожността на договори за покупко-продажба на недвижими имоти, в условията на евентуалност за унищожаването им и за предаване владението на процесните имоти. В исковата молба е направено искане за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата обезщетение за ползването на процесните недвижими имоти в размер на наемните вноски, съобразно заключение на вещото лице, за периода от предявяване на исковата молба до предаване на владението. Със същата искова молба са заявени претенции за „обезсилване“ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на следните нотариални актове: Нотариален акт № **********, peг. № **********; дело № ********** на нотариус П. Д. с peг. № 543 и район на действие - Районен съд -град Севлиево; Нотариален акт № **********, peг. № **********, дело № ********** на нотариус П.Д. с peг. № 543 и район на действие -Районен съд - град Севлиево; Нотариален акт № **********, peг. № **********, дело № ********** на нотариус П.Д. с peг. № 543 и район на действие Районен съд— град Севлиево; Нотариален акт № **********, peг. № **********, дело № ********** на нотариус П.Д. с peг. № 543 и район на дейртвие - Районен съд - град Севлиево и Нотариален акт № **********, peг. № ********** дело № ********** на нотариус П.Д., peг. № 543 и район на действие - Районен съд -град Севлиево.
С обжалваното определение съдът е прекратил частично производството по гр.д. № 952/2024 г. по описа на Севлиевски районен съд, в частта с която се претендира заплащане на обезщетение за времето след предявяването на иска до освобождаването на имота и в частта за отмяна посочените в исковата молба нотариални актове на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Определението за прекратяване е обжалвано пред Габровски окръжен съд с подадена жалба от адвокат И. И.- С., действаща като пълномощник на М. Г.Г., действаща чрез своя родител Е. Д. Ц., по която е било образувано настоящото дело.
Настоящият въззивен състав, намира че съобразно фактическите твърдения на ищеца, на базата на които ще се формират обективните предели на силата на пресъдено нещо, предявеното материално право, с което се търси обезщетение за ползването на имотите, включени в наследствената маса все още не е възникнало в обективната действителност, съответно когато не е настъпила неговата изискуемост, не е налице правен спор, който да бъде разрешен от съда със сила на пресъдено нещо.
Въззивният състав споделя разрешението дадено в Определение № 2189 от 7.05.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1017/2024 г. според което следва да се изхожда от твърдените по спора факти – че търсеното обезщетение от неоснователно обогатяване касае предстоящо и неопределено във времето ползване на ответника-несобственик, вследствие на което ищецът-собственик ще бъде лишен от ползването на собствеността си. Съдът не се е позовал на факти, различни от изложените в исковата молба. Закрилата на собствеността не е отречена, тъй като приемането на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за недопустим не рефлектира върху произнасянето по другия иск по чл. 108 ЗС.