Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19 от 12.02.2024, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Гражданско дело 414/2023
Вид
Решение № 19
Подписан
12.02.2024
В сила
14.03.2024
Състав
Галя Алексиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. ******, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П.Г.В. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20233130100414 по описа за 2023 година

Производството е образувано по обективно и субективно съединени искове предявени от Н. Р. К., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ******, както следва:

- против „Кредисимо” ЕАД, ЕИК 175330437 със седалище и адрес на управление гр.

*****, бул. *****, сграда А, Бизнес център „България“ за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за кредит 2297012/15.10.2020г. е нищожен на основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК;

- против „АЙ ТРЪСТ” ЕООД , ЕИК 203508899 със седалище и адрес на управление гр. *****, бул. *****, сграда А, Бизнес център България за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство от 15.10.2020г. е нищожен на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 143, ал.1 ЗЗП.

- против „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление гр. *****, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда лабиринт, ет.2, офис 4 за осъждане ответника да върне на ищцата сумата от 3368,59лева, като платена при начална липса на основание, поради нищожност на договор за кредит 2297012/15.10.2020г. и договор за предоставяне на поръчителство от 15.10.2020г., на основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба:

На 15.10.2020г. между ищеца и ответника „Кредисимо” ЕАД е сключен договор за кредит № 175330437 в съответствие с ЗПФУР, по който на ищеца е отпусната в заем сумата от 2050лева за срок от 24месеца, с месечна погасителна анюитетна вноска от 104,34лева, при уговорени ГПР 21,94% и ГЛП 20%. По договора е следвало да върне сумата от 2504,16лева.

Съгласно чл. 4, ако в заявлението на кредитополучателя е посочено, че той ще предостави обезпечение, следвало е да предостави такова представляващо или банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10дни от подаване на заявлението или в срок до 48часа от 1 подаване на заявлението да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице. Съгласно чл. 4, ал. 2, ако в посочения срок такова обезпечение не бъде предоставено, то ще се счита, че заявлението не е одобрено и договорът не поражда действие. Срокът за одобрение на заявлението при тези условия е 24часа от подаване на заявлението, а ако то не е подадено при условия на предоставяне на поръчителство 14дни.

Така се сочи, че ищцата е била принудена да сключи с ответника „АЙ ТРЪСТ” ЕООД договор за предоставяне на поръчителство. По силата на този договор, този ответник е поел задължение да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Кредисимо” ЕАД, по който да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на неговите задължения по договора и последиците от неизпълнението. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за предоставяне на поръчителство, поръчителят има право на възнаграждение, което се уговаря при условия и размер посочени в приложение № 1 към договора /чл.8, ал. 1-6/.

Изрично било уговорено и че „Кредисимо” ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по договора, като с приоритет се погасяват задълженията към поръчителя, ако плащането е недостатъчно да покрие задълженията към кредитора и поръчителя. Съгласно приложение №1 дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство е 113,09лева на месец за периода на действие на договора за кредит, по който начин общо задължението по договора е 2714,16лева.

На 20.08.2021г. ищцата е била уведомена по ел. поща от „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, че дружеството е заплатило нейни задължения към „Кредисимо” ЕАД в размер на 1979,83лева главница, 260,86лева договорна лихва и 31,01лева наказателна лихва, а задълженията й към „АЙ ТРЪСТ” ЕООД са в размер на 1066,69лева, от която сума 1036,63лева дължимо възнаграждение по договора и 30,06лева лихва за забава. Общо дългът е посочен в размер на 3338,39лева.

Със същото писмо, е била уведомена за извършена цесия на задължението към третия ответник „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.

Твърди се, че ищцата е заплатила по договора общо 5218,32лева, от която сума 2504,16лева по договора за кредит и 2714,17лева по договора за предоставяне на поръчителство.

На първо място твърди, че договорът за кредит е нищожен като сключен в противоречие с изискванията на ЗПК и в частност чл. 11, ал.1, т. 10, защото липсвало посочване на разходите формиращи ГПР. Счита, че записването в договора на ГПР различен от реално прилагания представлява заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП. Позовава се на съдебна практика и решения на СЕС по дело С-448/2017, С449/2013 и С- 453/2010. В тази връзка счита, че посочването само в цифрово изражение на процента на ГПР не е достатъчно, за да се приеме, че законовите изисквания са спазени и в него следва да са посочени и разходите, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Това поставяло потребителят в невъзможност да разбере с колко точно се оскъпява кредита, което противоречи на изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК.

На следващо място счита, че уговорките в двата договора, налагат извод за връзка помежду им, такава че сключването на договора за предоставяне на поръчителство се явява част от сключването на договора за кредит, доколкото сключването на договора за кредит е невъзможно без той да бъде обезпечен, предвид обвързаността на кредитора и поръчителя, и уговорката за едновременно плащане на задължението по двата договора с възможност кредитора да приема плащане на задължението към поръчителя по своя сметка. Това, както и съотношението между дължимото по договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение и размерът на задължението, за което ищцата се съгласява да сключи договора за предоставяне на поръчителство при това без възможност за свободен избор, счита че дава основание да се приеме, че е договаряно в нарушение на добрите нрави.

2

Твърди, че това възнаграждение е следвало да бъде част от компонентите формиращи ГПР, като представляващо разход пряко свързан с договора, а и предвид че сключването на договора за предоставяне на поръчителство е задължително условие за получаване на кредита. Невключването му счита, че е извършено в нарушение на чл. 19, ал. 2 ЗПК и обосновава недействителност на договора на основание чл. 11, ал.1, т.10 вр. чл. 22 ЗПК.

Договорът за предоставяне на поръчителство твърди да е нищожен. Счита, че договорката кредитополучателят да дължи възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите и внася неравноправие в кредитното правоотношение по см. на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Това било така, защото по този договор ищцата не получавала никаква престация. Изискването за сключването на договора като условие за предоставя на кредита било договорено и в нарушение на чл. 16 ЗПК регламентиращ задължение на кредитора да направи предварителна оценка на кредитната способност на кредитополучателя. Подобно условие се сочи, че реално разкрива недобросъвестност на кредитора при договарянето, доколкото при индивидуално договаряне заемополучателят не би се съгласил с клауза за толкова високо възнаграждение надвишаващо по размер това на отпуснатите в заем средства. Клаузата се твърди да прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на кредитната институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия него, водейки от една страна така до допълнително увеличаване размера на дълга, утежнявайки положението му, а от друга до обогатяване на поръчителя получавайки възнаграждение по- голямо от размера на дълга, който обезпечава.

Недействителността на договора за кредит счита, че обосновава недействителност и на договора за поръчителство като сключен при липса на основание за това.

Ето защо, счита че на основание чл. 23 ЗПК дължи само чистата на отпуснатите в кредит средства. По договора твърди да е заплатила сумата от общо 5218,32лева2504,16лева по договора за кредит и 2714,17лева по договора за предоставяне на поръчителство. Надплатената от нея сума в размер на 3368,59лева сочи, че е дадена без основание, поради което и подлежи на връщане от ответника „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.

Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Кредисимо” ЕАД.

Не оспорва сключването с ищцата на сочения договор за кредит и при сочените параметри. Потвърждава отпускането по договора на сумата от 2050лева, която е следвало да бъде върната в срок до 30.09.2022г., ведно с дължимата се договорна лихва от 454,16лева.

Оспорва обаче твърденията ищцата да е извършила плащания в общ размер от 5218,32лева, от които 2504,16лева по договора за кредит и 2714,17лева по договора за поръчителство.

Твърди, че ищцата е направила частични плащания, последното от който на 29.03.2021г, с което е погасена вноска с падеж 30.10.2020г., след което плащанията са преустановени.

Затова и ответникът е отправил искане до поръчителя за погасяване на задължения1979,83лева главница, 260,86лева договорна лихва и 31,01лева наказателна лихва. Тези задължения са били погасени от поръчителя.

Оспорва твърденията, че сключването на договора за представяне на поръчителство с „АЙ ТРЪСТ” ЕООД е било поставено като условие за сключване на договора за кредит.

Твърди, че сключването му е уговорено като възможност съгласно разписаното в чл. 4, ал. 3 и т. 12 ОУ и потребителят е имал възможност да избере сключване и на необезпечен кредит, от която не било ясно защо ищцата не се е възползвала. Затова и нямало основание възнаграждението по него да се включва в ГПР, тъй като не е общ разход по см. на пар.1, т.1 ДР на ЗПК. Твърди, че ищцата е информирана за оскъпяването на кредита, защото както в 3

Стандартния европейски формуляр, така и в договора се съдържали стойност на погасителната вноска и какво включва тя.

Оспорва договорът да е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1 и чл. 19 ЗПК. Твърди, че договарянето е при ГЛП от 19,57%, т.е не надвишава с пет пъти законната лихва. В него са разписани брой вноски, размер на всяка и компонентите й- каква част е за главница и каква за лихва. Погасителният план съдържал размер на ГПР и информация относно общо дължимото, с което и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК се сочи да е спазено.

По отношение на договора за предоставяне на поръчителство сочи той да е такъв за поръчка. Уговорката в него за възможност дължимото възнаграждение по него да се погасява по сметка на ответника, сочи да не променя тези му характеристики и не прави възнаграждението по него във вземане на ответника. Оспорва към датата на сключване на договора за кредит да е имал знание за размера на дължимото по този договор възнаграждение, така че и по този критерий нямало основание, то да се включи към ГПР.

Дори и двата договора да са били сключени в един ден, към момента на сключване на договора за предоставяне на поръчителство сочи договорът за кредит да е бил вече сключен.

От друга страна твърди, че възнаграждението по договора за поръчителство е било уговорено за срока на действие на договора за кредит, като при предсрочна изискуемост на кредита, то би се дължало до нея дата, а не и за бъдеще време. Оспорва договорът да е сключен при нееквивалентност на престациите, доколкото доверителят поемал задължение да сключи договор за предоставяне на поръчителство, да гарантира и погаси просрочените задължения на ищцата.

Искането е за отхвърляне претенцията срещу него и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „АЙ ТРЪСТ” ЕООД , с който искът се оспорват като недопустим поради липса на правен интерес, евентуално неоснователен.