Решение № 41 от 18.02.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. гр. Лом, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боряна Ал. Ангелова при участието на секретаря Росина В. Д. като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело № 20241620101644 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК – установителен иск, както и евентуален – за добросъвестно давностно владение, както и иск по ЗКИР, за поправка в кадастралното карта и регистри на процесният имот в с. Б*, обл. М*, от ищците: И. Ц., А. П., Л. П., К. П. и А. П. срещу Г. М. и А. А.

Ищците по делото, чрез пълномощника си адв. Ж. С* – АК Монтана твърдят по установителния иск по чл.124,ал.1 ГПК , че по силата на покупкопродажба, материализирана в НА за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том **, рег. № ***, дело № *****г. на нотариус О* К* са придобили правото на собственост върху УПИ ****** по РП на с. Б* от 1974г., който имот представлява реална част с площ от *** кв.м. от ПИ с идентификатор ********** по КККР на с. Б*, общ. Б*, обл. М*.

Навеждат и твърдения, че правото си на собственост върху процесния имот от 1974г., продавачите са удостоверили пред нотариуса при изповядване на сделката през 2007г., като са приложили НА № *******г. на БРС, т.е. при закупуването на този имот от ищците през 2007г., продавачите са притежавали документ за собственост на имота и въз основа на този НА са продали собственият си имот, предмет на настоящето дело. В подкрепа на тези си твърдения ищците са ангажирали като доказателства – препис от решение по гр.д._617/1991г. на БРС и решение по гр.д.108/1992г., от тези съдебни актове е видно, че Г. Б. М. е установил по съдебен ред правото си на собственост върху процесния имот. От друга страна видно от представеното удостоверение за наследници № ********г. от Община Б., Г. Б. М. е баща на Р. Г. М., която е придобила собствеността върху процесния имот, съгл. НА ********г. на БРС, 1 а наследници са нейните дъщери В. П. и П. Г., които се явяват продавачи на ищците на процесния имот, а ищците пък са купувачите. Въз основа на изложеното се иска от съда, да постанови своя съдебен акт, като признае за установено, че ищците: И. Ц., А. П. и Л.. / в режим на СИО/ и К. и А. П.и / също в режим на СИО/ са собственици на процесния имот, находящ се в с.Б.,общ.Б. , обл.М..

В условия на евентуалност ищците твърдят, че на основание покупкопродажбата на процесния имот през 2007г. добросъвестно са владеели имота и са осъществявали фактическата си власт върху него повече от пет години.

Искат също така съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че в кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Б., общ.Б., обл.М., одобрени със Заповед № ********г. на ИД на АГКК е допусната грешка, изразяваща се в това, че процесния имот УПИ **** в кв. 46 по регулационния план на с.Б. от 1974г. не е заснет като самостоятелен поземлен имот в кадастралната карта на селото, а съгласно приложената комбинирана скаца на ивж.Д.Ж., която да се приеме за неразделна част от решението, представлява реална част с плащ от*** кв.м. от поземлен имот с идентификатор ******** по КККР на с.Б*.

Претендират се и разноски по делото.

Ответниците в срока по чл.131 ГПК са депозирали своя отговор, оспорват изцяло исковете, подробно аргументирайки се за това. Иска се от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

Претендират разноски.

Съдът след като се запозна с приетите по делото писмени и гласни доказателства намира за установено от фактическа страна следното :

Безспорни установени по делото са следните факти:

1. Нотариалният акт от 2007 г. за покупко-продажба, по силата на който ищците са купувачи на процесния имот, който е с УПИ ****, в квартал ** по РП На с.Б*, обл.М*, който е с реална площ от *** св.м. от ПИ с идентификатол ******** по КККР на селото.

2. Не се спори между страните, а същото е установено по безспорен начин по делото, че продавачите на процесния имот са удостоверили правото си на собственост инкорпорирано н НА № ***** г. на РС Берковица за собственост върху недвижим имот придобит по давност т.е. по отношение на нот. акт от 2007г.,като легитимация за право на собственост върху прехвърлителите налице нотариален акт, който е от 30.12.1997г. за придобиване по давност.

3. Няма спор и относно факта, че е налице и нот. акт от 1987 г. по силата, на който се придобива процесния имот от наследодател на ответниците.

Спора между страните е чия е собствеността на този процесен имот.

Предвид установените факти, като съобрази всички писмени доказателства в съвкупност, в това число заключението на СТЕкспертизи, съдът намира от правна страна следното :

В практиката на ВКС придобиването по давност има приоритет пред 2 прехвърлителните сделки за придобиване право собственост.

Договорът сам по себе си не прехвърля владение, а собственост, а тя се губи, ако друг владее непрекъснато и явно достъпно време предвид законовите изисквания

Нещо повече ако купувачът не е влязъл във владение, той губи правото си на собственост.

Ако се докаже владение по см. на чл.79 ЗС на приобретателите и трети лица ще придобият валидно при продажба право на собственост върху имота.

При обстоятелствена проверка и придобиване по силата на придобивана давност с нотариален акт имот, това е само по себе си декларативно което означава, че само удостоверява, но не гарантира изтичането на давността.

В настоящия случай следваше да се докаже владението на процесната вещ, дали е било явно, непрекъснато, с оглед на което да изтече и законопредвидения срок при добросъвестно владение.

Когато и двете страни се легитимират с нотариални актове за правото на собственост върху един и същ имот, то разпределението на доказателствената тежест в процеса при оспорване ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право т. е. фактическия състав на съответното придобивно основание. В случая ответниците са оспорили правото на собственост на ищците върху целия процесния имот, а се твърди от ищкците, че процесната част е владяна не от ищците, а от тях/ответниците/. Не е установено по делото, процесната част да е включена в пространствените предели на правото на собственост на ищците по нотариалния акт, с който тя се легитимира. Изводът на съда, че ищците не са доказали придобиване правото на собственост върху процесната част по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност, тъй като не е доказано установено от тях владение върху нея в изискуемия от закона срок, и е направен в противоречие с практиката на ВКС от една страна, а от друга е и необоснован. При съвкупна преценка на доказателствата, следва да се направи извод за доказаност на основанието на правото на собственост на ищците – давност на прехвърлителя по нот. акт от 1997г. и придобиване от праводател последствие с нот акт от 2007г., по отношение на проц имот, вкл. процесната част.

Ищците се позовават на договор за продажба от 2007г. и алтернативно за придобиване по давност /добросъвестно владение / от 2007г. след сключването на договора за продажба до депозирането на исковата молба.

Съгласно чл. 70 ЗС добросъвестно било владението, което е установено на правно основание, което е годно да направи владелеца собственик, без той да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена, като тази добросъвестност се преценявала към момента на възникване на правното основание като в случая е сключен договор за продажба с несобственик; в този случай добросъвестността се предценявала от датата на сключване на този договор, както и се предполага до доказване на противното. Към датата на сключване на договора за покупко – продажба от 2007г., както и към датата на нотариалния акт за придобиване по давност от 1997г., няма доказателства, 3 оборващи презумпцията, че приобретателят по договора за покупко – продажба, респективно – надареният, не знаят, че праводателят им не е собственик. Ищците притежавали т.нар. „юридическо основание” , въз основа на което основават владението си върху имота – договор за покупко – продажба и договорът от 1997г. за придобиване по давност, и двете в необходимата форма, годни да ги направят собственици, ако праводателят им е бил собственик. От тук следвал извода, че договора от 2007г. не установиха добросъвестно владение върху имота. Този извод следва от разпоредбата на чл.69 ЗС, който въвежда оборимата презумпция, че който държи, владее, а който владее, владее за себе си.

От показанията на свидетелката не се установи, по безспорен начин че ищците, след закупуване на имота са установили фактическа власт върху него. Не бяха и не се ангажирани никакви доказателства, че те са установили държане, а не владение, следователно презумпцията на чл.69 ЗС не е оборена.

Обратно, ответникът, следвало да установи по делото, че е трансформирал владението в държане, преди изтичане на давностния срок, предвиден в закона, включително чрез заявяване на претенциите си спрямо владеещите имота несобственици. Този извод на съда произтича от обстоятелството, че по давност, правото на собственост се придобивало на оригинерно основание, въз основа на юридическо събитие – изтичане на предвидения в закона срок, като позоваването на изтеклата давност било от значение единствено за въпроса от кога да се зачетат последиците, които законът свързва с изтичане на срока, така буквално било прието в ТР № 4/17.12.2012г. на ОСГК на ВКС по т.д.№4/2012г. Не било част от фактическия състав на придобиване на правото на собственост изявлението на неговия носител, с което се позовавал на изтеклата давност. Фактическият състав включва следните елементи: изтичане на предвиден в закона срок, упражняване на непрекъснато владение през него и субективен елемент – отношението на владелеца към упражняването на фактическата власт / за който е била налице презумпция/. По делото не се установи, че с придобиването на правото на собственост ищците са започнали да упражняват фактическа власт върху имота, като макар и твърдението на свидетелят Б. затова как двама от ищците А. и К. са дошли при него в качеството му на кмет като заявили, че искат да закупят имота, като това и направили през 2007г. с договор за покупко-продажба. След като дошли с нот. акт за закупуването му пред тогавашния кмет, същият ги упътил към посочените в списъкът намиращ се в кметството дружества извършващи геодезични услуги с цел да бъде очертан имота, след което да се постави от ищците ограда с бодлива тел. От останалите показания на свидетелите обаче не може да се изведе по несъмнен начин стопанисване на имота което до обуслови предпоставките на придобиваната давност, тъй като макар и да се твърди от различните свидетели наличието на въпросната ограда, стопанисването на процесия имот е завено в редица от тях, че повече от 10 години не се обработва земята, представляваща процесния имот, за която се прави уточнение, че е била нива от свидетелите и че не е била вкл. в ТКЗС.

Във връзка с изготвените технически експертизи ВЛ, които, в контекста на поставената им задача във връзка с индивидуализация, идентичност и съответствие на имотите, следваше да изясни регулационния им статут /откога е първия регулационен план за тях и придобили ли са и 4 откога статут на дворищно-регулационни парцели и т.н.

Към 1974 г. е вкл. към регулационния план проц. имот е имал статут на земеделска земя, но не е бил част от ТКЗС, и не се сочат и не се представят такива доказателства, досежно не подлежи на възстановяване по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ, което води до извода, че отпада пречката за придобиване по давност.

От разпоредбата на чл.69 ЗС следвала оборимата и необорена по делото презумпция, че който упражнява фактическа власт, осъществява владение.

Изложеното обуславяло извод, че към 2012 г., ищците, с изтичане на 5 – годишен давностен срок, ще придобият правото на собственост върху имота, в случай, че владението им не е прекъснато от страна на ответниците или на друго лице, ако е осъществен фактическия състав.

В обобщение на изложеното, който се позовава на давност следва да у с т а н о в и , пълно и главно, упражняване в о п р е д е л е н п е р и о д от в р е м е по - дълъг от 5 или съответно 10 години на фактическа власт върху имота (corpus), която да се демонстрира явно и несъмнително, да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица на владеят вещта, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, при демонстриране на поведение на собственик (animus).