Решение № 2057 от 08.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2057 гр. Варна, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20233110105566 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 28 от Закона за закрила на детето /ЗЗДт/.

Образувано е по молба на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Варна, с искане за настаняване на детето С. С. С., ЕГН **********, в Кризисен център – гр. Варна, за срок от три месеца, считано от датата на влизане в сила на решението, но за не повече от шест месеца, считано от прилагане на мярката по административен ред.

Молителят излага, че момчето е родено по време на фактическо съжителство на съпружески начала между К. Г. Ш. и С. С. С., което впоследствие преминава в брачно. През 2020 г., поради настъпила неблагоприятна промяна в отношенията им, родителите на С. се разделят и той остава да живее при майката, а бащата напуска Република България с цел работа в чужбина. Родителите полагат усилия, съобразно своите възможности, знания и умения, да се грижат за момчето. Фактически майката полага грижи за него, но и бащата инициира също контакти със своя син. Настъпилата промяна в семейството, средата и начина на живот на майката К. Ш. изместват нейното внимание от родителската грижа и тя задоволява само базовите потребности на С.. Тя създава съжителство с нов партньор, като в семейството започват конфликти. Момчето е лишено от внимание и положителен пример, което се отразява неблагоприятно на неговото възпитание, а майката и бащата не забелязват своевременно промените. С. започва бавно да се дезинтегрира и отдалечава от средата на своите връстници, съученици и приятели, и в поведението му се наблюдават тревожните и типични признаци на дете, лишено от внимание и грижа. Момчето не участва в учебния процес и следват поредица от противообществени прояви. Усилията на социалните работници и други специалисти да възстановят връзката между С. и неговите близки са неуспешни, което налага той да бъде настанен в приемно семейство. Приемните родители полагат усилия, но също не успяват да се справят с грижите за С..

Констатираните рискове налагат за него да бъде намерена подходяща алтернативна и 1 защитена среда. На този етап не е налице възможност да бъде взета по-благоприятна мярка за защита от настаняването му в Кризисен център, където за С. ще бъдат обезпечени подслон, издръжка и внимание, както и допълнителни услуги в контекста на откроилите се специфични потребности на момчето.

По изложените съображения социалните работници считат, че настаняването на С. временно в Кризисен център е в негов интерес и молят молбата да бъде уважена.

В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Варна поддържа подадената молба, като изразява становище, че няма промяна в обстоятелствата по молбата.

Заинтересованата страна – детето С. С. С. се представлява от особен представител, който изразява становище за основателност на молбата.

Заинтересованата страна – родителят К. Г. Ш. се явява лично. Изразява становище, че е наясно с обстоятелствата. Желае детето да остане в Центъра за кратък срок, в който ще се установи трайно в гр. Пловдив, където вече е започнала работа и ще направи постъпки да прибере С. в семейството. Заявява, че бащата е информиран за обстоятелствата, свързани с детето С., знае къде е настанено то и също няма възражения.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Подадена е молба с правно основание чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т.

3 ЗЗДт.

Видно от представеното удостоверение за раждане на детето С. С. С., негови родители са К. Г. Ш. и С. С. С..

Със заповед № ЗД/Д-В-ДЧ-004/27.03.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Долни Чифлик настаняването на С. С. С. в приемното семейство на Димитринка Петрова Г. е прекратено и момчето е настанено в Кризисен център за деца – гр.

Варна до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДт.

Към молбата е приложен и съответен социален доклад за оценка на случай, изготвен от ДСП – Долни Чифлик. Съгласно доклада, приемният родител се опитва да задоволява потребностите на детето, но не е в състояние да се справи с поведението и емоционалното му състояние. Приемният родител не е правил постъпки за определяне на учебно заведение на момчето. По данни на ДСП-Варна, С. е записан за учебната 2022-2023 г. в СУ „Неофит Бозвели“- гр. Варна, но през м. декември е прехвърлен в ОУ „Св. Иван Рилски“- гр. Варна, поради проблемно поведение към други деца. Училищното ръководство е задействало процедура по ОПРЛ, и от втория учебен срок – 08.02.2023 г. на детето е осигурена допълнителна подкрепа и формата му на обучение е променена от дневна в индивидуална.

Според г-жа Марияна Сербезова – педагогически съветник, детето не посещава редовно учебни занимания, майката и нейният съжител се редуват да го водят, но не приемат достатъчно сериозно обучението му в училищна среда. По информация от ДСП-Варна, майката и нейният съжител се стараят да задоволяват основните му потребности от храна, 2 подслон и облекло, но майката е съобщила, че се чувства безпомощна да се справи с проблемното му поведението до степен неконтролируемост. Тя е заявила своята привързаност към детето, но не може да се справи с проявите в поведението му. За детето са подавани няколко сигнала за бягства, като в един от случаите то е намерено след 22:30 ч. в Казино „3 Ве Бет“-Варна, а единият от сигналите е за извършено насилие над майката от нейния съжител. Проведени са екипни срещи и разговори в ОЗД към ДСП-Варна, като там е споделено, че поведението на детето е редовно да бяга от къщи и е прибирано със съдействие на полицията. Установено е, че майката няма умения да подпомага и насърчава интелектуалното развитие на детето и не се старае да го подпомага да постигне някакъв контрол над емоциите си и не се опитва да наложи правила. Според доклада за оценка по постъпил сигнал, изготвен от социален работник Светлана Радева, след телефонни разговори с личния лекар на детето, д-р Вейсалов и детски психиатър – д-р Дашева същите са споделили, че на детето е предписана медикаментозна терапия, която не се изпълнява. Др Дашева е заявила, че при установено желание от майката, за детето може да се осигури и стационарно лечение в Детска психиатрична клиника-Варна. От същия доклад се установява, че майката К. Ш. е споделила, че бащата на С. е международен шофьор и предвид трудовата му ангажираност извън страната не може да поеме грижите за него. Не са налице и роднини от разширения семеен кръг, които да поемат грижите за С. и да съдействат при отглеждането и възпитанието му.

Законът за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано в неговата семейна среда (чл. 25, ал. 2 и чл. 28, ал. 4 ЗЗДт), като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и това е в негов интерес. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДт дете може да бъде настанено извън семейството в случаите, когато родителите се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, ч е родителите се чувстват безпомощни и безсилни да помогнат на С. да усвои подходящо поведение, както и да изгради модел на морални ценности. В проведеното по делото открито съдебно заседание майката лично изрази желанието си за настаняването на детето в Кризисния център в гр. Варна.

Не са установени близки или роднини на С., които да са в състояние да го отглеждат и възпитават в семейна среда. В молбата на ДСП – Варна, послужила като основание за образуване на настоящото производство, както и от изготвения по делото социален доклад, оценки и доклади по постъпили сигнали, както и от предварителната оценка на потребностите се установява, че е необходимо да бъде предприета исканата мярка, с цел превенция на бъдещи рискове, както и възможност за детето да получи адекватна и интензивна подкрепа от специалисти.

Ето защо съдът намира, че момчето следва да бъде настанено за отглеждане в Кризисен център – гр. Варна, за поискания срок от три месеца, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, но не по-късно от 27.09.2023 г., който срок следва да бъде съобразяван от съда при постановяване на мярката по аргумент от чл. 12 от Наредба за качеството на социалните услуги и приложение № 18 към нея. По този начин ще се осигури 3 възможност момчето да пребивава в среда, близка до семейната, в която ще бъдат адекватно задоволявани неговите потребности с оглед възрастта му, както и ще бъде съблюдавано неговото правилно физическо, психическо и емоционално развитие. Този срок ще даде възможност на социалните служби да продължат работата по случая на детето с оглед последващо прилагане на по-благоприятна мярка за закрила спрямо него. Този срок е оправдан и с оглед изложеното от майката, че се нуждае от допълнително време за устройването си в гр. Пловдив, с оглед и бъдещата реинтеграция на сина й в нейното семейство.

По изложените съображения съдът приема, че молбата е основателна и следва да бъде уважена.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

НАСТАНЯВА детето С. С. С., ЕГН **********, за отглеждане в Кризисен център – гр. Варна, за срок от три месеца, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, но не по-късно от 27.09.2023 г., на основание чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл.

25, ал. 1, т. 3 ЗЗДт.

Решението подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 28, ал. 4 ЗЗДт.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4