Решение № 1452 от 31.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1452 гр. Пловдив, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20235330104026 по описа за 2023 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Предявен е иск от Н. Г. Л. срещу „Вивус.БГ“ ЕООД за осъждане на ответника да заплати на ищеца парична сума в размер на 20 лева, недължимо платена по недействителна договорна клауза, предвиждаща такса за експресно разглеждане, по сключен между страните на ................., ведно със законна лихва от постъпване на исковата молба в съда до окончателно изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит от дата .............. по силата на който на ответникът била предоставена сума в размер на 200 лева, с фиксиран лихвен процент - 41 %, при ГПР от 49,65 %. Сочи се, че съгласно договора, заемателят дължал такса за бързо разглеждане в размер на 20 лв. за периода ...............С решение № ............. по гр. дело № ............... на Районен съд – гр. Пловдив била обявена за недействителна клаузата за такса експресно разглеждане по договора за кредит, поради което счита, че получената от ответника такса за експресно разглеждане следва да бъде върната. С оглед изложеното се моли за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 20 лв. платена такса експресно разглеждане по договор за кредит от 09.05.2021г., дължима за периода от ................, поради нищожността на клаузата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се разноски.

1

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Вивус.БГ“ ЕООД . Ответникът оспорва искова като неоснователен. Сочи, че няма сключен договор за кредит с ищеца при посочените в исковата молба параметри. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С решение № .............. по гр. дело № ............... по описа на ПдРС, ............. е прогласена за нищожна клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане от потребителя Н. Г. Л. по сключения с „Вивус.БГ“ ЕООД договор за кредит № ................. Решението е влязло в сила на ...............На основание чл. 297 и чл. 298 от ГПК влязлото в сила решение на .............е задължително за настоящия съдебен състав и го обвързва да приеме, че между страните е сключен договор за кредит № .............., който съдържа клауза, задължаваща потребителя да заплати такса за експресно разглеждане, която е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

В производството е изготвено и прието заключение по съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира в цялост като пълно и компетентно изготвено. Вещото лице посочва, че по договор за кредит № ................ ищцата е заплатила на ответното дружество парична сума в размер на 231,59 лева. В заключението е посочено, че дружеството е отказало да предостави на вещото лице нужната информация, за да отговори на въпроса какви пера от дълга на потребителя по кредита са погасени с постъпилото плащане.

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на даденото без основание, ищецът е необходимо да докаже единствено даването, а ответникът – основанието да го задържи (в този смисъл изрично напр. решение № 227 от 22.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 896/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Г.... М............; определение № 421 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 592/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М.... П..........).

Принципно правило е, че при заявена кондикционна претенция по чл. 55 от ЗЗД без значение е основанието, на което ищецът смята да е плащал – искът е на извъндоговорно основание и ответникът следва да върне всичко, което му се търси като получено без основание. В конкретния случай обаче е налице специфика - предмет на делото, така както е въведен от ищеца, е единствено заплатената без основание по признатата за недействителна клауза от договора парична сума. Поради това съдът следва да установи в какъв размер са постъпленията по това перо на дълга.

От приетото заключение на вещото лице-счетоводител се установява, че ответникът е създал пречки за установяване на правнорелевантния факт на плащането по процесната клауза. Поради това, като се съобразят останалите изводи на вещото лице (че над размера на главницата по кредита, която ответникът има право да задържи съгласно чл. 23 от ГПК, той е получил от ищеца и парична сума в размер на 31,59 лева, която няма право да задържи) и 2 събраните по делото писмени доказателства, следва да се приложи последицата на чл. 161 от ГПК. Така, съдът приема за установено, че твърдяната сума в размер на 20 лева е заплатена по признатата за недействителна с влязло в сила съдебно решение клауза.

Ответникът следваше да докаже, че има основание да задържи платената сума. Това не бе сторено – в тази насока не са ангажирани доказателства. Отделно от това, договорната клауза, по която е дадена процесната сума, е призната за нищожна с влязъл в сила съдебен акт, задължителен за този състав по изложените съображения: налице е фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД – дадена е парична сума при изначална липса на основание.

Въз основа на гореизложеното, искът за връщане на недължимо платено се намира за доказан по основание и размер, респ. ответникът следва да бъде осъден да върне сумата, която е получил за периода 09.05.2021 г. до 09.05.2022 г. без основание по признатата за недействителна с влязло в сила решение договорна клауза, в размер на 20 лв. Следва да се присъди и законната лихва от депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на вземането, което съставлява правоувеличаваща последица от предявяване на иска и искането за което е сторено своевременно.

По разноските:

С оглед изхода от спора на Н. Л. следва да се присъдят разноските за производството в размер на 300 лева, включващи държавна такса и възнаграждение за вещо лице. Към съда е отправено искане да присъди възнаграждение в по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв от процесуалния представител на г-жа Л.. Настоящият състав намира, че съответен на фактическата и правна сложност на делото е хонорар в размер на 360 лева с ДДС, които следва да се присъдят на процесуалния представител.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК: ............. да заплати на Н. Г. Л., ЕГН:

**********, сумата от 20 лв. /двадесет лева/, недължимо платена за периода от .............. по прогласената за нищожна с влязло в сила на .............. съдебно решение № .............. по гр. дело № ............. на ПдРС клауза, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, от сключения на ...............между страните договор за кредит № .................., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.03.2023 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК: .............. да заплати на Н. Г. Л., ЕГН: **********, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща съдебно– деловодни разноски, направени в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК: ............. да заплати на Е....а.... д.....Е.

И.............. БУЛСТАТ: ............., с адрес: гр. П.........., ул. „Б.............., сумата от 3

360 лв. /триста и шестдесет лева/ с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно на ищеца правна помощ и съдействие в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________ 4