Решение № 11 от 07.02.2024, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Видин, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВ. Ж. С.

Членове:

В. Й. МЛ.

В. Р. Г. при участието на секретаря К.а Г. Ил. в присъствието на прокурора П. Б. Ч.В. Анг. В.И. Ат. Ц. като разгледа докладваното от В. Р. Г. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231300600377 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 55 от 28.09.2023 г, постановена по НОХД № 640/2023 г. по описа на Районен съд – Видин, подсъдимият Д. Е. Д., ЕГН: **********, роден на *************** г. в гр. А., обл. П., живущ в гр. П., ж.к „*****“, бл.

************, вх.******, ет.**** ап.*****, българин, с българско гражданство, с висше образование, месторабота: управител на „*********" ЕООД - гр. П., женен, неосъждан е признат за виновен в това, че на 28.05.2020 г. на ГКПП - Видин Дунав мост 2, в условията на посредствено извършителство чрез З. А. Т. от гр. П. – управляващ товарен автомобил с peг.

№ ******** собственост „*******" АД - гр. София без съгласието на „**************" S.A, Швейцария - притежател на изключителното право за България върху търговската марка „****" с регистров № ******* г. за стоки от клас 34 по МКСУ: „ЦИГАРИ" я използвал в търговска дейност, по смисъла начл. 13, ал.2, т. 3, предл. 2 от Закона за марките и географските изображения, като направил опит да изнесе извън Република България - 3 042 825 бр. /три милиона, четиридесет и две хиляди осемстотин двадесет и пет/ 1 разгъвки на цигарени кутии, обозначени със знака на марката „****" на обща стойност 132 362,90 лева /сто тридесет и две хиляди триста шестдесет и два лева и деветдесет стотинки/ -престъпление по чл. 172б, ал. 1 във връзка с чл.

18, ал.1 от НК във вр. с чл. 13, ал.2, т. 3, предл. 2 от ЗМГО, за което и на основание чл. 172б, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал.1 от НК във вр. с чл. 13, ал.2, т. 3, предл. 2 от ЗМГО, във вр. с чл. 55, ал.1, т.1, буква „б“ и чл.36 от НК му е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“, като съвкупност от следните пробационни мерки:

1. Задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от 6 /шест/ месеца.

2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/ месеца.

На основание чл. 55, ал. 3 от НК не му е наложено наказанието глоба.

Заедно с наложената присъда, Д. Д. е осъден да заплати сумите от 409.50/четиристотин и девет лева и петдесет ст./ лева за комплексна съдебно маркова и оценителна експертиза, 180.65 /сто и осемдесет лева и шестдесет и пет ст./ лева за съдебно - графическа експертиза. Изброените суми представляват разноски за вещи лица по досъдебното производство. На основание чл. чл.53, ал.1, б.”б” от НК са отнети в полза на държавата 30 бр. палета, съдържащи 3 042 825 нарязани опаковки на кутии за цигари с надпис „****" - *********** – на съхранение в МБ – Видин.

Недоволен от присъдата, подсъдимият Д. Е. Д., чрез защитника си – адв. А.

М.-С., в срок е депозирал въззивна жалба, с твърдения, че същата е незаконосъобразна и неправилна. Моли да се отмени първоинстанционната присъда и вместо нея да се постанови друга присъда, с която нейния й подзащитен бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

След изготвяне на мотивите на първоинстанционния съд е постъпило допълнително писмено изложение към въззивната жалба.

В тях са посочени съображения за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Първото от тях е, че присъдата практически е лишена от мотиви.

В защита на своята теза, адв. С. прави обстойно изложение на мотиви на присъдата на районен съд, като в него посочва, че приетата от съда фактическа обстановка е копирана от обстоятелствената част на обвинителния акт. Посочва графическата прилика на разстоянията между думите, 2 препинателните знаци, еднаквите смислови конструкции и подредбата на фактите, както и че липсва задълбочен и обективен анализ на доказателствата от страна на районния съд.

Посочва, още, че не става ясно от мотивите кои фактически твърдения съдът е приел за верни. Липсва анализ, от страна на съда, на съдебномарковата експертиза, както и анализ на възраженията на защитата, изложени в хода на разпоредителното заседание и в съдебните прения. Сочи се, че в обжалваната присъда липсват мотиви за съставомерността на деянието от субективна страна.

На второ място, в депозираната жалба адв. С. посочва, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон. Посочва, че деянието е несъставомерно, като районен съд Видин е пришил и решението си да не възприема доводите на защитата, като не е уважено искане за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК. Сочи се, още, че е налице превратно тълкуване и прилага на ЗМГО, като освен това, Районен съд – Видин не е разгледал доказателствата по делото, като се посочват конкретни нарушения в производството пред първата инстанция.

В заключение, процесуалния представител на Д. Д., моли да се отмени присъдата на РС – Видин и да се постанови нова, с която да се оправдае изцяло подсъдимия на основание чл. 336, ал.1, т.3, вр. чл. 335 ал. 2 от НПК.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В съдебно заседание, като защитник на подсъдимия се явява адвокат Л.М., преупълномощен от адв. М.-С.. В проведенето заседание защитникът на подсъдъмия поддържа подадената жалба и не сочи нови доказателства.

Съответно прокуратурата оспорва подадената жалба и също не сочи нови доказателства.

Окръжен съд – Видин, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията 3 на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

В подадената въззивна жалба се навеждат доводи, че първоинстанционната присъда на практика е лишена от мотиви, тъй като същите били кратко изложени и липсвало задълбочен и обективен анализ на доказателствата.

Настоящия съдебен състав не споделя изложените твърдения на защитата на подсъдимия. В ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1 ОТ 13.07.1953 Г., ПЛЕНУМ НА ВС, което все още е актуално и не изгубило сила е посочена формата и съдържанието на решението и присъдата на ВС. В т.3 от същото е записано, че мотивите трябва да бъдат кратки, точни, ясни и убедителни.

Решаващият съд правилно е установил релевантните за делото факти.

Макар и лаконично, в съответствие с чл. 305, ал. 3 от НПК е анализирал събраните в наказателното производство доказателства, като е посочил на кои от доказателствените източници дава вяра и защо. Наред с това и с оглед на наведените възражения на защитата, може да се възприеме, че в случая е налице хипотезата на чл. 335, ал. 3 вр. ал. 2 от НПК. Съгласно която при повторно констатиране на съществени нарушения на процесуалните правила, въззивният съд не връща делото за ново разглеждане, а е длъжен да го реши по същество.

Предвид очертаната процесуална ситуация, настоящият съд намира, че следва да процедира с оглед възложеното му правомощие като втора първа инстанция по съществото на делото, да се произнесе по въпросите относно фактите, доказателствата и отговорността на предадените на съд лица, намерили отражение и в контролирания първоинстанционен съдебен акт, като обсъди и възраженията на страните по допустимостта и оценката на доказателствата.

Така, настоящият съд приема за установено следното по фактите:

На 26.05.2020г., служител на дружеството „*******“ АД, което се занимава с международни спедиторски услуги е приела поръчка за транспорт от България до Германия. Поръчката била приета от свидетеля В.Ч., а била депозирана от служител на от дружество „************" ЕООД . Вследствие на съвпадения на волеизявленията на страните е изготвен договор за международен транспорт с № 20165/26.05.2020. Последното дружество се занимава с посредничество използвайки транспортна платформа – ********, която по своята същност представлява транспортна борса.

4

Свързването в транспортната борса е било осъществено първоначално от Н.Г. – бивша служителка на „************" ЕООД, с управител М.С.. Тя е осъществила контакт с немски гражданин, който е поискал да работи с дружеството. Впоследствие Н.Г. е напуснала работодателя си „************" ЕООД, а търговските отношения с немския гражданин са подържани от управителя на фирмата М.С., като немския гражданин им станал редовен клиент, чрез фирмата си “***”.

Вследствие на поръчка от „ Q22“ , „************" ЕООД сключва Договор за международен транспорт с № 20165/26.05.2020 с „*******“ АД. За извършеното посредничество „************" ЕООД получава плащане от банковата сметка на немското дружество – ***********.

Вследствие на двата сключени договора между трите страни „ ***“ , „************" ЕООД и „*******“ АД, тoварът на немското дружество е трябвало да бъде взет от служител на „*******“ АД, като същият по документи е бил с изпращач – Ю.Г., с адрес гр. А., ул. „*** *** Асен II“.

В изпълнение на служебните си задължения, породени от предходно описаните договори на 27.05.2020 г. служителят на „*******“ АД – З. Т. е отишъл в гр. А., където натоварил на камиона-влекач с № ***- договорения товар. Съгласно проведен разговор с неговия пряк ръковидител З. Т. е следвало да натовари камиона си от фирмата **** с адрес гр. А., ул.

„**********“ №****, а самото натоварване се е извършило няколко пресечки по-долу в склад на фирмата „****“

При товарене на камиона, шофьорът се запознал с подсъдимия Д. Д..

Същият му предал ЧМР на 27.05.2020 г и се представил като управител на „****“ и син на собственика. При зададени въпроси от шофьора на влекача относно реквизитите на ЧМР-то, Д. е обяснил на Т., че стоката следвало да се достави до Германия, а немска фирма щяла да го транспортира до Холандия.

При самото товарене, стоката била опакована в стреч-фолио и Д. обяснил, че това са рекламни материали и хартия. Шофьорът се усъмнил в дадената му товарителница, тъй като на нея било изписано името на Ю.Г. в графата изпращач, както и че липсвало печат за фирмата изпращач. Въпреки съмненията си, за да не губи време, шофьорът Т. потеглил към Германия на същия ден. На 28.05.2020 г. З. Т. бил спрян за проверка при преминаване на ГКПП Видин – Дунав Мост, като предоставил даденото от Д. ЧМР.

5

Митническите служители К. И. и К. Г. се усъмнили в ЧМР и камионътвлекач бил отклонен за щателна проверка. При нея били открити 30 бр. палета, съдържащи нарязани опаковки на кутии за цигари с логото на ********************., като описания товар бил задържан, за което е бил изготвен и Протокол за извършена проверка № 20BG9951H021302.

Настоящата съдебна инстанция освен, че изцяло подкрепя направения от първостепенния съд анализ на доказателствата по делото, противно на доводите застъпени във въззивната жалба, като се солидаризира с фактическите изводи на районния съд относно доказаността на инкриминираното престъпление и на неговото авторство. Прегледът на доказателствената съвкупност не дава повод да се стигне до извод за незаконосъобразен анализ, повлиял върху неправилно формиране на съдебната воля. В дейността на първостепенния съд по оценка на доказателствата и доказателствените средства не се набелязват нарушения.

Районният съд не е надценил едни доказателства за сметка на други, не е пропуснал да извърши проверка на достоверността на гласните доказателствени средства, а осъществената от него интерпретация на доказателствения обем е според действителното му съдържание. Налице е коректност, правилност и последователност в разсъжденията. Изводите за релевантните обстоятелства и факти са формирани в точно съответствие с информацията от събраните доказателства, а аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като не е допуснато избирателно третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в подхода. Наред с това, мотивите към обжалваната присъда съдържат подробна и аналитична аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу подсъдимия, поради което отправеният упрек за недоказаност на обвинителната теза е лишен от основание.