Решение № 16160 от 09.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16160 гр. София, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110169542 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

09.10.2023 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и първи сепмтеври през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 69542/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от К. Д. Ц. срещу „ЕХИ“ АД, като се твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение по силата на Трудов договор № 290/28.06.2021 г. за длъжността „монтьор“. Поддържа, че е изпълнявал трудовите си задължения, но на 27.10.2022 г. бил претърпял трудова злополука, като при сглобяване на машина бил наранил средният си пръст на лявата ръка. Навежда доводи, че при извършените медицински интервенции била поставена диагноза „счупване на костите на среден пръст на лявата ръка, размачкване на тъканта на среден пръст на лявата ръка“. Сочи, че било проведено болнично лечение за периода от 27.10.2022 г. до 31.10.2022 г., в което се включвала и оперативна намеса по частична ампутация на среден пръст на лявата ръка и поставянето на метална 1 остесинтеза в среден пръст на лява ръка. Излага съображения, че след това лечението продължило в домашна среда, но били налице множества посещения при лекар, които сочи в хронологичен ред, като били извършени различни медицински манипулации. Твърди, че бил в болничен за периода 27.10.2022 г. до 29.12.2022 г., като се очаквало отпускът да бъде продължен за 6-месеца. Поддържа, че в следствие на инцидента бил претърпял неимуществени вреди – болки, страдания, стрес, психически страдания и дискомфорт, както и битови неудобства. Освен това и към настоящият момент хватателните функции на лявата ръка били нарушени, като прогнозите за пълно възстановяване били песимистични, но лекарите продължавали да полагат усилия, за да спасят пръста, чиято липса щяла да се отрази и на работоспособността. Развива аргументи, че в случая се касаело за трудова злополука по смисъла на чл. 200 КТ, като справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди било в размер на 30000,00 лева, което обосновава. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираната сума, ведно със законната лихва от датата на злополуката до окончателното плащане, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като се поддържа, че претенцията е неоснователна и недоказана. Твърди, че искът бил в завишен размер, а освен това липсвали доказателства, че ищецът бил претърпял неимуществени вреди в сочения размер, което обосновава. Инвокира подборно доводи по отношение определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като счита, че в случая бил нарушен принципа на справедливостта. Развива съображения, че в случая било налице съпричиняване, поради което, ако искът се приемел за основателен обезщетението следвало да бъде надлежно намалено. Излага твърдения по отношение дейността, която ищецът е извършвал в деня на инцидента, като въпреки, че бил запознат с правилата за безопасни условия на труд ги бил нарушил в хипотезата на „груба небрежност“. Твърди, че с оглед обстоятелствата следвало да се направи извод, че ищецът сам е допринесъл за настъпването на травмата му. Поддържа, че към момента на трудовата злополука била налице застраховка „Трудова злополука“, сключена между ответника и „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, поради което обезщетението следвало да се намали с получената застрахователна сума..

Иска отхвърляне на предявения иск, евентуално намаляване на претендираното обезщетение. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СРС, 156-ти състав е сезиран с пръвоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ, във вр. чл. 51, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител имуществени и неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици – намаляване на имуществения актив, увеличаване на имуществения пасив или направата на разноски, а по отношение на неимуществените вреди – претърпени болки и страдания от пострадалия или лица, които имат право да получат обезщетение (съобразно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК) и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и причинените имуществени и неимуществени, тоест да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на 2 извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието.

Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е използван термина „груба небрежност”) отговорността на работодателя може само да бъде намалена.

Между страните не се спори, а и от Трудово договор № 290.28.06.2021 г. се установява, че между страните е налице възникнало трудово правоотношение за длъжността „Монтьор“.

Приложено е Разпореждане № 32198/04.11.2022 г. на НОИ – ТП гр. София, като се изяснява, че заявеното от „ЕХИ“ АД по отношение на трудово залополука с вх. № 979/03.11.2022 г. е признато за такава по смисъла на чл. 55 КСО – на основание чл. 60, ал. 1 КСО.

В практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, която е преобладаваща, безпротиворечиво се приема, че, за да възникне вземането на увредения работник/служител срещу работодателя за репариране на вредоносните последици от трудовата злополука, е необходимо признаването на злополуката за трудова от надлежен административен орган. В Решение № 319/22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 204/2009 г., III г. о., ГК , е изяснено, че „липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл. 200, ал. 1 КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по този законов текст. Установяването на този факт не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен ред, който не може да бъде игнориран” – в същия смисъл е и Решение № 339/10.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 859/2010 г., IV г. о., ГК и Решение № 31/02.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1894/2009 г., ІV г. о. В тази насока по делото нито се твърди, нито се сочат доказателства, че ответника е оспорил надлежно разпореждането на НОИ за признаване на злополуката за трудова, поради което настоящият съдебен състав намира, че последното е влязло в сила.

Приложено е писмо от „ДОЗ“ ЕАД с вх. № 65515/09.03.2023 г., като се изяснява, че застрахователят не е извършвал изплащане на обезщетения на ищеца по застрахователна полица № 7115222213000028.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите МД, Атанас А и И. М..

От казаното от св. Д се изяснява, че с ищеца се познавали от 16 години, като живеели на семейни начала. Миналата година на 27.11., тя също била на работа, като той се обадил 3 на обяд и казал, че бил много зле и пръста му би отрязан, като бил претърпял злополука, след което свидетелят веднага отишла в ИСУЛ. В болницата бил и бригадира на ищеца, който го бил закарал. След като влезнали в болницата ищеца бил в един кабинет, където му били инжекция за тетанус, като бил в легнало положение, били му премерили кръвното и сърдечната дейност, а около него имало доктори. Свидетелства, че много се била притеснила, тъй като ищеца бил бял като платно и бил неадекватен. Доктор Георгиев, който бил в кабинета казал, че ищеца трябвало да бъде опериран веднага, като общо докторите били трима. Казали, че имало частична ампутация на пръста, като пръста му бил на кайма и висял. След това изчакала, като след около 2-часа ищеца бил изкаран от операционната, като й казали, че е налице частична ампутация, като също така зависело дали пръста ще се възстанови иначе целият трябвало да бъде ампутиран. Изяснява, че на пръста била сложена една голяма игла, като кука, за да можело около нея да зараства пръста, а гледката била ужасна. Иглата била поставена в среда на средния пръст, като била дебела и стърчала, като явно това държало месото. Ищецът търпял много болки, като не били спали по цели нощи.

Също така бил психически нестабилен. Уточнява, че работата на ищеца била свързана с работа с ръце, тъй като бил монтьор. Сочи, че всички длъжности, които бил изпълнявал били такива, което го сринало много психически, а освен това имало физическа болка, която всеки човек можел да предположи каква е. Свидетелства, че след изписването ходели на превръзки в ИСУЛ – всеки ден, имало инжекции, които се биели в корем и ищеца не се чувствал добре, освен това купували много лекарства. Към онзи момент К бил зле, но имал болки и към настоящият момент. Не можел да ползва ръката си, поради болки, а като излизал навън изпитвал още по-големи болки. Също така от мястото била изтекла много гной. Установява, че към момента ищеца не можел да работи, като се чувствал добре психически и физически. Изяснява, че иглата била махната през м.02, като същата седяла около два месеца и половина. Иглата държала пръста му, който иначе бил на кайма, като самият свидетел му била правила превръзки. Ръката била болезнена, обезобразена, като от нея течало, освен това не можела да се мокри. Свидетелства, че тя го била къпала, тъй като той не можел сам, освен това му помагала да се облича, и като цяло му помагала във всичко.

Понастоящем ищецът не се чувствал добре психически, тъй като не можел да упражнява професията си, тъй като не можел да борави с ръката си, като още изпитвал болки – при студ и свИ.е. Сочи, че ищеца не се чувствал добре и комфортно, както и че към момента на показанията все още бил в болничен.

При разпита на св. А се изяснява, че последният не работел при ответника от началото на 2023 г. Преди това и през 2022 г. бил служител на дружеството, като познавал К. Знаел за инцидента. Към момента на последния, той бил ръководител на сектора на тази бригада. Свидетелства, че в момента в който бил влязъл към производството, което било към момента на обедната почивка видял, че К. се държи за ръката, като колегите му споделили, че се бил ударил. Изяснява, че със собственият си автомобил го бил закарал до болницата, но не бил присъствал лично при самия инцидент. Знаел от другите колеги, които били работили, че се бил ударил с чук.

4

От показанията на св. М. се установява, че работи при ответника, като се занимавал с изправянето на намотки. Познавал К. Ц. от завода, като били колеги. За случая свидетелства, че били на скелето, като това било през есента, но не може да каже кой месец. Помни че било около 12 без 5 ч., като всички били слезнали от скелето, а ищеца бил взел трупче и силиконов чук. Чул, че бил изохкал и това било. Уточнява, че били инструктирани за безопасност на труда, както и средства за безопасност. Това било включително и с оглед на това, че имало кранове които минавали – трябвало да бъдат с каски, ръкавици и обувки.

Разпечатката съдържа 29 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/30a7f305-540b-4fe2-8923-5a3c3995e765