Решение № 2942 от 08.07.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 2942

Хасково, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VII състав, в съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ПЕТЪР ВУНОВ

При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР ВУНОВ административно дело № 20267260700518 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на К. И. М. от [населено място], чрез адв. И. В. от САК, против Oтказ за връщане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), обективиран в писмо рег. № 125390-6737/08.04.2026 г., издадено от За Началник Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Хасково.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, тъй като бил издаден в противоречие с материалния закон и с неговата цел. Административният орган неправилно приел, че наложената на жалбоподателката със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1342609/03.10.2025 г. принудителна административна мярка (ПАМ) все още действала, тъй като заповедта била издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и действието ѝ било до решаване на отговорността, но не повече от 18 месеца, а въпросът за отговорността все още не бил решен, тъй като издаденото ѝ наказателно постановление (НП) № 25-0254-000771 от 07.11.2025 г., не било влязло в законна сила. В тази връзка се позовава на чл. 190, ал. 2 ЗДвП и се твърди, че към момента на постановяване на отказа бил изтекъл срок, по-голям от срока на определеното с НП наказание в размер на шест месеца. В случая било ирелевантно, че НП не било влязло в сила, тъй като дори и евентуално то да влезе в сила, срокът на наказанието не можел да бъде по-висок от посочения в него. Съгласно систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 24 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредбата), крайният момент, до който можело да продължи задържането на свидетелството, било изтичането на срока на наложеното наказание „лишаване от право да се управлява МПС“. Оттук следвало, че изразът „до решаване на въпроса за отговорността“, използван в чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, не можел да се тълкува разширително като основание за неограничено във времето задържане на СУМПС, а следвало да се разбира като период до влизане в сила на НП или до неговата окончателна отмяна с влязъл в сила съдебен акт. Поддържа се и че в настоящия случай не били налице и посочените в писмо с peг. № 125390-6737 от 08.04.2026 г. изисквания на чл. 24, ал. 1, т. 3, б. „д“ от Наредбата за връщане на временно отнето СУМПС след успешно положен изпит по чл. 152, ал. 1, т. 4 ЗДвП, доколкото било необходимо по отношение на водача вече да имало влязъл в сила съдебен акт или НП за същото деяние, т.е. да е налице повторност на деянието, респ. същият да е бил лишен от право да управлява МПС на основание чл. 343г от Наказателния кодекс НК).

Предвид изложеното се иска да се отмени обжалвания отказ и да укаже/разпореди на административния орган да върне на жалбоподателката нейното СУМПС, като се претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си представител – адв. И. В. от САК, поддържа оспорването, като в хода по същество се релевират подробни съображения за неговата основателност.

Ответникът по жалбата – Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, я оспорва и моли да не бъде уважена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 03.10.2025 г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 4206960 от В. М. В. на длъжност мл. автоконтрольор при РУ Димитровград, ОДМВР Хасково, за извършено от К. И. М. нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП – управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда.

На същата дата и от същото длъжностно лице е издадена и ЗППАМ № GPAM -1342609, с която спрямо К. И. М. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – Временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В заповедта е посочено, че са отнети документи: СУМПС [номер], като тя е връчена на жалбоподателката срещу подпис на 03.10.2025 г.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено НП № 25-0254-000771 от 07.11.2025 г. от Х. Г. Х. на длъжност Началник РУ в ОДМВР Хасково, РУ Димитровград, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на К. И. М. са наложени следните административни наказания: „глоба“ в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца.

Установява се и че това НП е било обжалвано от К. И. М. пред Районен съд (РС) – Димитровград, където е образувано АНД № 383/2025 г., насрочено за съдебно заседание на 29.04.2026 г., видно от представения протокол по делото с рег. № 82/04.03.2026 г.

С молба вх. № 125300-6555/06.04.2026 г. К. И. М. е поискала да ѝ бъде върнато отнетото СУМПС поради изтекло наказание лишаване от право на управление на МПС по НП № 25-0254-000771 от 07.11.2025 г.

С докладна записка рег. № 1253р-4108/08.04.2026 г., изготвена от ст. инспектор С. С. до Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, след направен анализ на установените фактически обстоятелства и нормативната уредба е формиран извод, че СУМПС на К. И. М. следва да бъде задържано за съхранение в Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР - Хасково до приключване на образуваното производство пред PC - Димитровград по обжалване на НП № 25-0254-000771/07.11.2025 г.

В оспореното писмо рег. № 125390-6737/08.04.2026 г., За Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково е възпроизвел изложеното в посочената по-горе докладна записка и е приел, че СУМПС на К. И. М. следва да бъде задържано за съхранение в Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР - Хасково до приключване на образуваното производство пред PC - Димитровград по обжалване на НП № 25-0254-000771/07.11.2025 г.

Процесното писмо е получено от процесуалния представител на жалбоподателката на 08.04.2026 г., а жалбата срещу него е подадена чрез административния орган на 16.04.2026 г.

С влязло в сила Разпореждане № 1493 от 15.04.2026 г. по адм. дело № 445/2026 г. по описа на Административен съд гр. Хасково, е отхвърлено искането на К. И. М. за прекратяване на действия по задържането на СУМПС [номер] в Сектор „Пътна полиция“, ОДМВР Хасково.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от същия, доколкото с него не се уважава подадената молба, поради което и имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това, и срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, подлежащ на съдебен контрол. Ето защо е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган при условията на заместване, с оглед относимите разпоредби на Наредба № I-157/01.10.2002 г. и представените Заповед № 272з-983/08.04.2026 г., с която Директорът на ОДМВР - Хасково е наредил за времето от 07.04.2026 г. до 09.04.2026 г. старши инспектор С. Л. Д. - началник на група ОДПКПД на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково да замества главен инспектор И. Г. Р. - началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково, като изпълнява правомощията на началник на сектора и осъществява ръководство, контрол и отговаря за дейността на личния състав, с изключение на функциите, възложени на началник сектор със закон или акт на министъра на вътрешните работи, и писмо рег. № 125300-9424/20.05.2026 г., според което за горепосочения период главен инспектор И. Г. Р. е ползвал отпуск по болест.

Няма спор между страните, а и при извършената служебна проверка се установява, че процесният отказ е обективиран в законоустановената писмена форма и отговаря на императивното правило на чл. 59, ал. 2 АПК.

На следващо място, не се установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, като в тази връзка от жалбоподателката не са направени възражения, които да бъдат обсъдени от настоящата инстанция.

За пълнота е уместно да се отбележи, че в случая са спазени общите правила по чл. 35 и чл. 36 АПК, доколкото писмото е издадено след изясняване от органа на фактите и обстоятелствата от значение за случая и събиране на относимите доказателства.

Според настоящия съдебен състав обжалваният отказ е в съответствие с материалния закон, както и с неговата цел.

Отнемането, съхранението и връщането на СУМПС е уредено в Раздел III на Глава трета от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г.

Съгласно чл. 20 от същата отнемане на СУМПС се извършва въз основа на влезли в сила НП, решения или присъди, с които е наложено наказание „лишаване от право да се управлява МПС“; ЗППАМ; съставен АУАН, в изрично предвидените от ЗДвП случаи.

Връщането му е регламентирано в зависимост от основанието за отнемане в чл. 24, ал. 1 от Наредбата и е след: изтичане срока на наложеното наказание „лишаване от право да се управлява МПС“; при наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, буква „а“ ЗДвП - след отмяната ѝ като незаконосъоб­разна или спиране на предварителното ѝ изпълнение по надлежния ред, след представяне на заключение за съответствието на здравословното състояние на лицето с изискванията за физическа годност към водачите на МПС и успешно преминаване на психологическо изследване по чл. 152, ал. 1, т. 2, буква „в“ ЗДвП; при наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, буква „б“ ЗДвП - след получаване на протокол за химическо или химико-токсикологично изследване за определяне концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техните аналози, при който заключението е, че съдържанието на алкохол в кръвта на водача е до 0,5 на хиляда, респективно че резултатът за употреба на наркотични вещества или техните аналози е отрицателен, или след отмяната ѝ като незаконосъобразна или спиране на предварителното й изпълнение по надлежния ред, или след изтичане на 18-месечния срок от отнемане на СУМПС, ако все още не е решен въпросът за отговорността, или при влязъл в сила съдебен акт или влязло в сила НП за същото деяние: след изтърпяване на наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС по чл. 174, ал. 2 и 3 ЗДвП, респективно по чл. 343г НК, и след успешно преминаване на психологическо изследване в случаите по чл. 152, ал. 1, т. 2, буква „в“ ЗДвП; при наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, буква „в“ ЗДвП – след отмяната ѝ като незаконосъоб­разна или спиране на предварителното ѝ изпълнение по надлежния ред, след успешно полагане на проверочен изпит по чл. 152, ал. 1, т. 4 ЗДвП; при наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, букви „г“ – „и“ ЗДвП – след отпадането на фактическото основание за налагане на съответната мярка или след отмяната ѝ като незаконосъоб­разна или спиране на предварителното ѝ изпълнение по надлежния ред.

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че СУМПС [номер] на К. И. М. е отнето на 03.10.2025 г. на основание наложената ѝ със ЗППАМ № GPAM - 1342609 от В. М. В. на длъжност мл. автоконтрольор при РУ Димитровград, ОДМВР Хасково, ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, като тя не е дала кръвна проба за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта и не е налице влязъл в сила съдебен акт или влязло в сила НП за същото деяние.