Решение № 77 от 23.02.2026, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Пещера, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20255240100713 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК вр.с чл.11,т.10 от ЗПК и чл.19,ал.4 от ЗПК.

Постъпила е искова молба от В. Р. В. от с.** **,Пазарджишка област , чрез процесуалния й представител адв.И. против ответника „КРЕДИ ЙЕС“ ООД с

ЕИК

200688545 със седалище и адрес на управление:гр.Хасково,ул.“*** „ № 12 ,представлявано от управителя В. И. ,в която твърди,че между ищцата и ответното дружество на 28.01.2025 година е бил сключен Договор за потребителски кредит ,по силата на който на ищцата в качеството й на кредитополучател са предоставени заемни средства в размер на 900 лева ,при ГПР от 63,98%.Ищцата сочи, че е усвоила заемната сума, но не дължи заплащане на посочената неустойка, поради това че клаузата, с която е предвидена, е нищожна. Излага подробни съображения, че в процесния случай неустойката е загубила присъщата си обезпечителна функция, доколкото по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнение. Изтъква се, че чрез кумулирането й към погасителните вноски се стига до реално оскъпяване на кредита и се създава предпоставка за неос**телно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което 1 противоречи на добрите нрави. Освен това се акцентира, че неустойката не е включена в размера на ГПР, поради което същият не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. На следващо място твърди, че са нарушени принципите на добросъвестност и справедливост, чиято цел е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Допълва, че поради накърняване на принципа на добрите нрави се е стигнало до значителна нееквивалентност на срещните престации по договорното съглашение. Сочи се също, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща неустойка е нарушено изискването ГПР да не бъде по-високо от пет пъти размер на законната лихва. На следващо място твърди, че не са спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, отнасящи се до определяне размера на възнаградителната лихва и на годишния процент на разходите. Поддържа, че нищожността на клаузите, регламентиращи част от реквизитите на договора за кредит – лихвен процент и ГПР представляват част от същественото съдържание на договора и правят цялото заемно правоотношение нищожно. Моли да се постанови решение ,с което да се прогласи нищожността на договор за кредит№ 785617 от 28.01.2025 година на ос**ние чл.26 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК и чл.11,т.10 от ЗПК и чл.19,ал.4 от ЗПК.Претендира разноски .В подкрепа на твърденията и исканията си сочи доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „КРЕДИ ЙЕС" ООД, в който се твърди, че исковата молба е нередовна, неос**телна и недоказана. Поддържа, че между ищцата и ответното дружество действително е налице сключен Договор за паричен заем с № 785617/28.01.2025 г, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата заемна сума в размер на 900,00 лв. за срок от 11 месеца. Сочи, че договорът е сключен след като ищцата е попълнила молба за заем, в която е декларирала, че се е запознала предварително, разбира и безусловно приема Общите условия към договора за заем. Сочи че в чл. 6 от сключения между страните договор е дадена възможност на заемателя да избере начини на обезпечаване на заема, като е посочена и сумата, която би заплатил при непредставяне на исканото обезпечение в 3-дневен срок. На следващо място ответникът твърди, че посоченият в договора размер на ГПР е изчислен изцяло съобразно разпоредбата на чл. 19 от ЗПК, като поддържа, че съгласно 2 чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК при изчисление на ГПР не следва да бъде включен размерът на неустойката, която по своята същност представлява разход, който потребителят следва да заплати, поради неизпълнение на задължението си да представи обезпечение. Акцентира, че така уговорената неустойка няма характера на лихва, такса или друг разход по кредита. Ответникът оспорва твърдението, че неустойката е следвало да бъде включена към размера на договорната лихва и към размера на ГПР. На следващо място сочи, че клаузата по чл. 8 от договор за паричен заем № 785617 била индивидуално уговорена с ищцата, като е съобразена с нейното желание, изразено в молбата й за кандидатстване за заем. Ищцата предварително е уточнила и индивидуализирала каква е сумата, която иска да получи, конкретизирала е параметрите, които биха могли да са по нейните възможности - вид, размер, срок, начин на усвояване, размер и брой, както и периодичност на погасителните вноски. Поради това размерът на неустойката бил уговорен по начин, който да е изцяло съобразен с индивидуалните потребности и възможности на ищцата. Също така сочи, че клаузата за неустойка била уговорена под отлагателно условие, т.е. ставала дължима в случай, ще ищцата не предостави поръчител/и, които да отговарят на условията на ответника за обезпечаване на заема в 3 дневен срок след сключване на договора за заем.

Поддържа се, че уговорената между страните клауза за неустойка е постигната в израз на доброволно формирана воля на страните и в съответствие с принципите на свободата на договаряне. Размерът на неустойката бил изначално определен до точно фиксирана и опредЕ. от страните сума, без от ищцата да се търси нещо повече. Още с подписване на договора същата била наясно със задълженията си по него, тъй като същите били формулирани ясно и точно. На следващо място твърди, че клаузата за неустойка е уговорена между страните с типичните й функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Сочи, че търсената неустойка съставлява разход, който ищцата заплаща при неизпълнение на задълженията си за предоставяне на надеждно обезпечение по договора за кредит, като същата се дължи в нейния пълен размер още от момента на настъпване на ос**нията за нейното начисляване.

Предвид това, че се касаело за договор за заем, т.е. предполага се, че заемателят не разполага с конкретната сума към момента на възникване на задължение за заплащането й, в чл. 8 от договора бил договорен начин на нейното разсрочване. В отговора се твърди, че клаузата за неустойка, 3 уговорена в чл. 8 от сключения договор, не е нищожна и не противоречи на разпоредбите на действащото законодателство. Сочи се, че същата е валидна, индивидуално договорена между страните в израз на свободно формираната воля на всяка от тях и с оглед забраната на чл. 19 ал. 3 т. 1 ЗПК не е включена като елемент на ГПР. Поддържа се, че не е налице и накърняване на добрите нрави, доколкото ответното дружество е небанкова финансова институция, която отпуска краткосрочни потребителски кредити, като клиентите, с които дружеството работи е по-рисков откъм изпълнение на задълженията за плащане на погасителните вноски. От друга страна ищцата е била предварително запозната с условията за предоставяне на кредит, включително и със задължението си да обезпечи вземането си, като доброволно е подписала договора, с което се е съгласила с условията му. По изложените съображения ответникът „КРЕДИ ЙЕС" ООД моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Релевира възражение за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, доколкото не са представени доказателства, че ищцата е материално затруднено лице. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Въз ос** на събраните по делото доказателства ,преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК съдът приема за установено следното :

От събраните по делото писмени доказателства : договор за паричен заем № 785617 от 28.01.2025 година се установява ,че между „Креди йес“ООД гр.Хасково ,в качеството на кредитодател и В. Р. В. от с.** ** ,в качеството й на кредитополучател е сключен писмен договор ,по силата на който кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя потребителски заем при следните параметри: размер на заемната сума от 900 лева за срок от 11 месеца при месечен лихвен процент от 4,200% и ГПР от 63.980% ведно с обезпечение предвидено в чл.6 от договора и обща сума за плащане от 2024 лева.В чл.6 от договора е разписано ,че договорът за заем следва да бъде обезпечен с поръчител ,съответно поръчители отговарящ /и на условията разписани в чл.10,ал.1,т.5 от ОУ и с едно или повече от следните обезпечения: ипотека върху недвижим имот;особен залог върху движимо имущество;банкова гаранция; ценна книга издадена в полза на заемателя.С 4 подписването на договора заемателят декларирал,че му е известно обстоятелството ,че ако не представи посоченото в чл.6,ал.1 от договора обезпечение дължи неустойка в размер на 881.71 лева с начин на разсрочено плащане,описан в погасителния план.

С оглед на изложеното настоящият състав приема от правна страна следното:

По делото няма спор,че процесният договор за предоставяне на потребителски кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит ЗПК.

Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз ос** на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 от ЗПК .

Ищцата е физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК . Доколкото сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, за неговата валидност и последици важат правилата на действащия ЗПК, в глава трета на който са уредени изискванията за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.

В настоящия случай страните не спорят,че в процесния договор неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по договора за кредит. Така, 5 както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Предвидената в договора неустойка не обезпечава изпълнението на задълженията от длъжника по Договора за кредит, нито обезпечава вредите от неизпълнението на задълженията по Договора за кредит, а евентуални такива от непредставяне на обезпечение.С нея се цели санкциониране на кредитополучателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на предоставената в кредит сума. От неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита,защото както се установи по-горе е заета сума от 900 лева ,а предвидената неустойка е в размер на 839.28 лева.В процесния случай възнаграждението за непредоставяне на обезпечение не е включено в предвидения по договора ГПР, с което потребителят е заблуден относно действителната стойност на общите разходи по кредитното правоотношение.Пряката и непосредствена цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до увеличаване на подлежащата на връщане сума и неос**телно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя. Процесната клауза за неустойка нарушава съществено принципа на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските взаимоотношения.