Решение № 260498 от 07.09.2021, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 2021 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

ИРИНА СТОЕВА при секретаря Мариела Миланова и в присъствието на прокурора Николай Гугушев, като разгледа докладваното от съдия Крънчева ВНОХД № 1290 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда от 06.10.2017 г., постановена по НОХД № 8736/2008 г. по описа на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 103-ти състав, подсъдимият А.С.С. е признат за невиновен в това, че на 09.11.2006 г., около 11,30 часа, в гр. София, на „Околовръстен път“, с посока на движение от с. Казичене към автомагистрала Хемус, на ТИР – паркинг Й.“, с цел да принуди другиго – сръбския гражданин Д.Д., да се разпореди с вещ – сумата от 10 евро, с левова равностойност 19,55 лева, го заплашил с насилие, с тежки последици за него – махал с ръце, държейки заплашително дървена бухалка, като деянието е съпроводено с причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а именно разкъсно – контузни рани в областта на главата и контузия в областта на главата, на лявата гръдна половина и лявата предмишница (чрез удари с дървена бухалка), поради което и на основание чл. 304 от НПК, подс. С. е оправдан по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2, във вр. ал. 1, пр. 1 от НК.

С присъдата е постановено вещественото доказателство по делото – дървена дръжка във вид на бухалка, с дължина 69 см., в единия край 4 см., а в другия 3 см., иззета от лек автомобил марка „БМВ“ с ДК №*******, с протокол за оглед на местопроизшествие от 21.11.2006 г., и находяща се на съхранение в СДВР, да остане на съхранение при органа, при който се намира в СДВР, и ако в 1-годишен срок от завършване на наказателното производство не бъде потърсена, да се отнеме в полза на Държавата и да се унищожи като малоценна.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, направените по делото разноски са оставени за сметка на Държавата.

Срещу така постановения съдебен акт е депозиран протест от прокурор при СРП. С така депозирания протест се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна. Изтъква се, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин от показанията на пострадалия Д.Д., депозирани в хода на досъдебното производство пред съдия, извършеното разпознаване и приобщената в качеството й на веществено доказателство по делото дървена бухалка, с която подсъдимият е нанесъл удари на пострадалия. Сочи се, че в подкрепа на обвинителната теза се явяват и показанията на св. А.В., Ф.С.,Г.И., Л.Л., А.Т., В.

С. и М.О., снети в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие. Отправя се искане към въззивния съд да прецени всички, събрани по делото доказателства, да кредитира показанията на св. Д.Д., които се подкрепят от събраните гласни, писмени и веществени доказателства, и въз основа на тях да признае за виновен подс. А.С.С. в извършване на престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2, във вр. ал. 1, пр. 1 от НК, за което и да бъде осъден, като му бъде наложено справедливо наказание.

В съдебно заседание представителят на СГП не поддържа депозирания протест, като изтъква, че обвинението, повдигнато срещу подсъдимия, не е доказано. Сочи, че по делото са събрани единствено доказателства за извършено престъпление от частен характер. Пледира присъдата на СРС да бъде потвърдена като правилна, обоснована и законосъобразна.

Защитникът на подсъдимия А.С.С. – адв. И.Б. – от САК, също намира постановената първоинстанционна присъда за правилна и законосъобразна, и моли същата да бъде потвърдена, а депозираният протест оставен без уважение.

Подсъдимият

А.С.С., при упражняване правото си на лична защита, се присъединява към становището на защитника си. В последната си дума моли оправдателната присъда да бъде потвърдена.

Съдът, като прецени изложените в протеста доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал и обсъдил, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, показанията на св. Д.Д., депозирани в хода на досъдебното производство, по реда на чл. 223 от НПК (л. 28 – 29) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.

281, ал. 1, т. 3 от НПК; показанията на св. Л.П.Л., снети в о.с.з. на 08.12.2015 г. и тези, депозирани пред друг състав на съответния първоинстанционен съд, в о.с.з. на 05.02.2009 г., приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на св. А.В.Т., снети в о.с.з. на 08.12.2015 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (л. 26) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.

1, т. 2 от НПК; показанията на св.Г.Х. И., снети в о.с.з. на 04.04.2017 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (л. 25) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК; протокол за оглед на местопроизшествие от 21.11.2006 г. (л. 30 – 31 от досъдебното производство); протокол за разпознаване на лица и фотоалбум към него от 18.11.2006 г. (л. 36 – 40 от досъдебното производство); справки от мобилен телефонен оператор (л. 51 – 71 от досъдебното производство); характеристика на подсъдимия (л. 80 от досъдебното производство); извлечение от наряден дневник, воден от полицейски орган при 05 РУ – СДВР (л. 91 – 98 от съдебното производство); справка за съдимост на подсъдимия (л. 17 и л. 173 от съдебното производство), както и заключенията на назначените в хода на досъдебното производство и изготвени съдебномедицинска експертиза по отношение на Д.Д. (л.

42 от досъдебното производство), съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства (л. 46 от досъдебното производство), дактилоскопна експертиза (л.

47 от досъдебното производство) и съдебно – икономическа експертиза (л. 49 – 50 от досъдебното производство), които е обсъдил подробно и задълбочено.

При изграждане на свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, съдът е кредитирал изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели. Съдебният състав, постановил атакувания съдебен акт, е кредитирал и заключенията на назначените и изготвени експертизи, както и останалите писмени доказателства и доказателствени средства, събрани по делото. Съдът е дискредитирал единствено протокола за разпознаване на подс. С., като е преценил, че макар разпознаващият св. Д. да е заявил, че може да разпознае извършителя, е посочил единствено възрастта и височината на момчето, а впоследствие, без да е посочил други отличителни белези, „разпознава“ подсъдимия по чертите на лицето, по очите, устните, носа и формата на лицето, без обаче да конкретизира възприятията си в тази насока.

Въз основа на така събрания доказателствен материал, съдът е приел за установено, от фактическа страна, че подсъдимият А.С.С. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, безработен, живущ ***00, с ЕГН – **********.

Приел е, че на 09.11.2006 г., св. Д.Д. – сръбски гражданин, управлявал товарен автомобил – тир с рег. № ******като пътувал през Турция и България за Сърбия.

Движейки се по „Околовръстен път“ на град София, в района на тир паркинг Й.“, същия видял две момичета, които му махали, тъй като предлагали секс услуги, предвид, че в района на паркинга стоели момичетата, които предлагали такива услуги, едно от които била А.В., и Д. спрял. Едното от момичетата, около двадесет и няколко годишна, висока около 1.60 – 1.70 м., с черна, права коса до раменете, с тъмна кожа, дошло до камиона и през прозореца го попитала дали иска секс, и след като се осведомил за тарифата й от 20 евро, св. Д. й казал, че може да влезе в камиона и същата се качила, след което преминал от другата страна и паркирал на паркинга. Същият оставил сумата 20 евро и дребни на таблото в камиона, след което по време на сеанса, момичето поискало сумата от още 20 евро и да продължат, но тъй като св. Д. не можел да плати същата отказал, прекъснал сеанса и започнал да се облича, както и момичето, след което запалил камиона и преминал от другата страна на пътя.

След като св. Д.Д. спрял камиона, за да слезе момичето, което не забелязал да е разговаряло с някого по мобилен телефон през това време, пред камиона спрял автомобил марка „БМВ“, черен на цвят, с рег. №*******, който св. Л.Л. купила от неин познат, но управлявала същия с пълномощно и го давала на нейни познати, включително и на съседа си – подс. А.С., да го управлява, от което „БМВ“ излязло непознато момче, което говорело за сумата от 10 евро и започнало да вика и да заплашва, а Д. нямал намерение да дава такава сума, въпреки че не разбрал точно, тъй като не владеел добре български език. Веднага след това св. Д. слязъл от камиона и тръгнал към момчето, за да го пита какво иска, но виждайки, че същото се успокоило и мислейки, че всичко е приключило, тръгнал обратно към камиона си. В този момент св. Д. чул шум от затваряне на врата, след което усетил няколко удара с дървена бухалка по ръката и по главата си, в резултат на които от главата му потекла кръв, а непознатото момче се качило в автомобила и избягало, като свидетелят не видял след това и момичето, чиито услуги ползвал.

Тъй като в кафенето на тир паркинг Й.“ имало хора, които видели нанесените на св. Д. от непознатото момче удари и кръвта по главата му, сигнализирали в Полицията и на място били изпратен АП 211, в състава на който бил св. А.Т. от сектор „Престъпления по пътищата“ при СДП, заедно с колегите си Калоян Якимов и Георги Драганов, които на място разговаряли със св. Д.Д., който им обяснил за нанесения му побой от непознат мъж, управлявал лек автомобил марка „БМВ 520“, черен на цвят, на който им казал само цифрите от номера, а именно „99 92“, а от други лица от заведението разбрали целия номер на автомобила – ДК №*******. Предвид инцидента и тъй като св. Д. бил пострадал, св. Т. и колегите му уведомили дежурната част на СДП, като на мястото бил изпратен екип на „Бърза помощ“ и св. Д. бил откаран в МБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където бил прегледан и му била оказана съответната медицинска помощ, с оглед нараняванията, които имал.

От извършеното впоследствие по делото разпознаване по фотоснимка, св. Д.Д. посочил подс. А.С. като мъжът, който му е искал сумата от 10 евро и му е нанесъл удари с дървена бухалка по ръката и по главата, макар да бил посочил единствено възрастта и височината на нападателя, „разпознавайки“ обаче подсъдимия по чертите на лицето, по очите, устните, носа и формата на лицето.

Въз основа на заключението на съдебномедицинската експертиза по отношение на св. Д.Д., съдът е приел за установено, че на същия са причинени разкъсно – контузни рани в областта на главата; контузии на лявата гръдна половина и на лявата предмишница, които травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети и са причинили на пострадалия Д. „временно разстройство на здравето неопасно за живота“.

Въз основа на заключението на съдебно – икономическата експертиза, СРС е формирал извод, че паричната сума в размер на 10 евро с единична стойност по фиксинга на БНБ 1.95583 лв., е на стойност 19.55 лв.

От заключението на изготвената съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства, първият съд е приел за установено, че по иззетата при огледа на местопроизшествието дървена палка не се е доказало наличието на кръв, а от заключението на дактилоскопна експертиза – че върху дървения прът не са открити годни за идентификация дактилоскопни следи.

При така установената фактическа обстановка, първостепенният съд е приел, че обвинението срещу подс. С. не е доказано по нужния несъмнен и категоричен начин. Приел е, че по делото не е доказано, че именно подс. С. е лицето, нанесло ударите с дървена бухалка на св.

Разпечатката съдържа 37 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/30a6ab2f-1356-427c-9c4c-d21d8591a6dc