Решение № 8755 от 29.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8755 гр. София, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В.Р.Д. при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20211110127740 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

„ДРУЖЕСТВО” ЕАД е предявило срещу ИВ. Н. Н. установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за следните суми: сумата 4089.34 лв., стойност на потребена топлинна енергия през периода 01.05.2015 г. – 30.04.2018 г. в имот с абонатен номер ., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /21.03.2019 г./ до окончателното изплащане; сумата 516.71 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода 14.09.2016 г. – 06.03.2019 г.; сумата 54.99 лв. – такса за услуга дялово разпределение за периода от м.02.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, както и сумата 10.95 лв. – обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 30.03.2016 г. – 06.03.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.

№ 16291/2019 г. по описа на СРС, 145 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия от 2016 г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимите суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството, като за целта са издавани констативни протоколи в присъствието на нотариус.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, чрез адв. Ю.Н. – особен представител, с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди, че от представените от ищеца доказателства не можело да се обоснове извод, че ответникът е собственик или ползвател на имота. Релевира възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете.

1

Третото лице помагач на страната на ищеца – „ФИРМА” ЕООД, не оспорва предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Основателността на предявените установителни искове се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ елементите: облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между ищеца и ответника, изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави топлинна енергия за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност 4089.34 лв., както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер от 54.99 лв.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже релевираните в отговора на исковата молба правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира, че това обстоятелство се установява от представения по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост на 06.10.1997 г., видно от който ответникът е придобил изцяло правото на собственост върху процесния имот, представляващ апартамент в гр. С.. Не се твърди по делото и не се представят доказателства ответникът да се е разпоредил с правото на собственост върху процесния топлоснабден имот преди изтичането на процесния период. В подкрепа на този извод са и другите представени по делото писмени доказателства – заявление за откриване на партида от страна на ответника, входирана при „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД, списък на ет. собственици, писмо от СО, район „С.“ и др. Ето защо и в приложение правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът приема за доказано наличието на правоотношение между страните по договор за доставка на топлоенергия за процесния период, по силата на който ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за собственика – ИВ. Н. Н. е възникнало задължение да плати дължимата цена.

Ето защо, ответникът се явява материалноправно легитимиран да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в процесния имот именно в качеството си на собственик на топлоснабдения имот. Същият в качеството си на потребител на топлинна енергия е обвързана с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват наймалко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено 2 приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е необходима , достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство се потвърждава от приетите по делото общи условия, предоставени като извадка от публикация във вестник М.. По делото не е установено и ответникът да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл.

145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач „ФИРМА“ ЕООД.

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение по съдебно-техническата експертиза, в което експертът изяснява, че средството за измерване на количеството топлинна енергия, доставено в сградата – етажна собственост, е общият топломер, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция и са за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен счетоводител в СЕС е „ФИРМА“ ЕООД, който е издал изравнителните сметки за отоплотелен сезон 2015/2016 г., 2016/2017 г. и отоплителен сезон 2017/2018 г.

Вещото лице е посочило, че за периода 2015/2016 г. и 2016/2017 г. абонатът е осигурил достъп до имота за отчета на уредите и главните отчети от 11.05.2016 г. и 30.04.2017 г. са подписани. За периода 2017/2018 г. абонатът не е осигурил достъп за отчет, видно от представените по делото и неоспорени протоколи от 22.05.2018 г. (първо посещение) и 30.05.2018 г. (второ посещение). Според главните отчети и изравнителни сметки на ФДР за процесния период в имота има три броя радиатори радиатори с ИРРО и щранг-лира в банята без ИРРО. За периода с липса на достъп за трите радиатора в имота е начислена служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата /МСРС/, като за щранглирата винаги се начислява такава топлинна енергия, тъй като това по дефиниция е радиатор без уред. Освен това на абоната е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемите обеми на имотите в сградата – етажна собственост. Топлинната енергия за БГВ се начислява по показанията на един брой водомер за топла вода в имота, а за периода с липса на достъп за отчет на абоната е начислявана служебна топлинна енергия „на брой лица“ с разход 140 л/денонощие за един брой потребител. При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната станция „одобрен тип” по смисъла на Закон за измерванията, като периодичната му проверка за експлоатационна годност са е извършвала по реда на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол с двугодишен срок на валидност на проверката. Вещото лице е посочило детайлно как са формирани сумите за топлинна енергия за отопление, БГВ и отдадена от сградна инсталация, като е достигнало до извода, че ищецът е начислявал сумите за доставена топлинна енергия в имота на ответника съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба. Според вещото лице общата дължима сума за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2018 г. е 4101.70 лв. при съобразяване на 3 издадените за периода изравнителни сметки – сума за получаване в размер на 34.97 лв. за периода м.05.2015 г. – м.04.2016 г.; сума за доплащане в размер на 87.58 лв. за периода м.05.2016 г. – м.04.2017 г. и сума за доплащане в размер на 678.68 лв. за периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г.

Въз основа на изложеното съдът намира, че по делото безспорно се установи размерът на реално потребената в процесния имот топлинна енергия, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава X на ЗЕ, като не е включило неплатени суми, извън заявения период и начислените лихви за тях. Също така вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за процесния имот и период е извършено правилно, съобразно нормативните изисквания на действащата през периода нормативна уредба. Ето защо съдът възприема изцяло изводите на вещото лице по изготвената и неоспорена СТЕ. Ответникът не е навел възражения за неточно по отношение на качество и количество изпълнение от страна на дружеството, нито са ангажирали доказателства в тази насока /Решение № 507/22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО /, поради което предявеният иск се явява доказан по основание и размер.

От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че за процесния период няма данни за извършени от страна на ответника плащания, като размерът на непогасената сума по счетоводни данни на ищеца възлиза на 4101.71 лв., при съобразяване резултата от изравнителните сметки за процесния период.