Решение № 1303 от 12.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1303 гр. София, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20251000501309 по описа за 2025 година

С решение № 6783 от 03.12.2024г., постановено по гр.д.№ 13342/2023г. по описа на СГС Г. Ц. Д. от гр.София е осъден да заплати на И. Н. И., също от гр.София на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 30000лв., представляваща дължимо обезщетение за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, в следствие на виновно нанесена тежка телесна повреда, за което има влязло в сила Определение от 10.11.2023г., с което е одобрено постигнатото споразумение между подсъдимия Г. Ц. Д. и Софийска Районна прокуратура по НОХД №3313/22г. по описа на СРС, НО, 114 състав, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 11.06.2021г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата над 30000лв. до пълния предявен размер от 100000лв.

Против това решение в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба от ответника Г. Ц. Д.. Същият излага доводи, че размерът на определеното обезщетение е силно завишен, тъй като е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Счита, че съдът не е обсъдил и взел предвид част от събраните по делото доказателства – показанията на свидетеля на ответника, от които се установявало, че ищецът е основен провокатор на случката, както и че между страните е имало дългогодишен конфликт.

Освен това при определяне на размер на обезщетението не били отчетени и други фактори, като например възрастта на ищеца и на ответника, която се характеризирала с 1 висока емоционалност и ежедневните дрязги между страните. Процесният настъпил при липса на ясно съзнание за случващото се и под форма на афект. инцидент

Въззивният жалбоподател счита, че е нарушен принципа на чл.52 от ЗЗД като се поддържа,че критерият за справедливост включвал освен обективно установените по делото факти, също и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика. Поради това определеното от първоинстанционния съд обезщетение следва да бъде намалено.

Ищецът в производството не е подал отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание оспорва жалбата и моли потвърдено. обжалваното решение да бъде

Софийският апелативен съд извършвайки проверка на обжалваното решение по повод въззивната жалба в рамките на правомощията по чл.269 от ГПК излага следните съображения:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на същото, съдът намира следното:

С оглед одобреното с Определение от 10.11.2023 г. по н.о.х.д.№3313/22г. по описа на СРС,114 състав споразумение между подсъдимия Г. Ц. Д. и Софийска районна прокуратура по НОХД № 3313/22 г.,с което ответникът се е признал за виновен за извършено престъпление по чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 НК, по делото е безспорно установено, че на 11.06.2021г., около 22.30 часа, в гр. София, ж.к. „Дружба“, пред блок 511, вх. А, чрез нанасяне на удар с камък в областта на главата, Г. Ц. Д. причинил на И. Н. И., тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно - мозъчна травма /субдурален хематом обхващаш цялата дясна хемисфера от слепоочно, теменно до конвекситета с максимален напречен размер до 13 мм с лека компресия върху вентритулната система; субарахноидален кръвоизлив/, което увреждане реализирало медико - биологичния признак постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

От приетата в първоинстанционното производство съдебно- медицинска експертиза се установява, че в резултат на действията на ответника И. Н. И. е получил описаните погоре увреждания. Експертът посочва, че опасността за живота на пострадалия е била реална и е преодоляна, чрез болнично настаняване и оперативното отстраняване на травматичния кръвоизлив /субдурален хематом/ и че без своевременна и високо специализирана медицинска помощ леталния изход е бил неминуем.

Вещото лице разяснява , че напредналата възраст над 65г./ пострадалият е бил на 69г./ е рискова за по-висока смъртност и забавено възстановяване след черепно-мозъчна травма. Посочено е ,че лицата претърпели черепно-мозъчна травма имали нужда от повече време за възстановяване, като същото често е непълноценно в сравнение по-младите хора.

Самата травма ускорявала и процеса на атрофия на мозъчната тъкан, както и водела до намаляване на физически капацитет. Възстановителният период за описаната тежка мозъчна контузия при пациенти на възраст до 45-50 г.била до година и половина, но при възрастта на 2 ищеца този период се удължава до две и половина, три години. Според експерта найинтензивни болки И. е търпял непосредствено след инцидента, при обработка на раните, при превръзките след операцията и свалянето на конците. След изписване в първите месеци имал чести епизоди от главоболие, което постепенно е преминало.

Записано е, че след черепно-мозъчна травма главоболието е най-честият симптом който отзвучава до шестия месец след травмата като при възрастните пациенти се наблюдавало по-бавно когнитивно и функционално възстановяване. Освен това когнитивният и физикален дефицит след черепно-мозъчната травма си взаимодействали и водели до загуба на самостоятелност и имало вероятност за в бъдеще да възникнат и други усложнения. По тези причини възрастните пациенти се нуждаели от помощ в действията от ежедневието. По данни от личния преглед след изписване от болницата в продължение на три месеца ищеца е бил на легло и за него са полагани грижи от близките му за хранене, тоалет и обличане. Три години след инцидента И. бил в задоволително общо състояние, в ясно съзнание, без отпадна неврологична симптоматика.

В неврологичния статус са констатирани координационни нарушения.

От изготвената и приета по делото съдебно-психологична експертиза става ясно, че в следствие на процесния инцидент И. страда от значителна степен на посттравматичен стрес. Психологическите поражения се изразяват в обсесии, умерена личностна тревожност, нарушения на съня, високо ниво на социално-психологическа напрегнатост, умерена ситуативна тревожност, хронична болка в тилната област и гранични нива на депресия.

Повече от 20 месеца след инцидента ищецът чувства продължителен ментален и физически дисконфорт. Поради хронифициране на болката в главата е настъпило ограничаване на социалния живот и активности. Очаква се психичното здраве, а оттам и физическото състояние на И. да се влошава с напредването на възрастта, в степен по-значима от тази на неговите връстници.

Въззивният съд приема, че заключенията по допуснатите експертизи са компетентно и добросъвестно дадени и следва да бъдат ценени.

По делото са събрани гласни доказателства- показанията на свидетелите Н. И. И. и Д.

А. Д. .

Първият свидетел е син на ищеца. Същият разказва, че не присъствал на инцидента, нито веднага след него. Той видял баща си за пръв път след инцидента в момента когато са го изписали от болница, където престоял 9 или 10 дни. Пострадалият можел да ходи сам около 2 метра и след това спирал. Главата му била увита като на мумия.

Свидетелят посочва, че баща му е претърпял още една черепно-мозъчна травма преди процесния инцидент, но се възстановил след нея. В настоящия случай последствията били доста по-тежки. Ищецът имал паметови нарушения, болки в главата и схващане на краката.

Пхъривте три месеца бил на легло. В продължение на една година излизал само със сина си.

Влошило се качеството на съня му, като същият ставал по няколко пъти на нощ.

Свидетелят разказва, че между ответника и пострадалия не е имало някакъв конкретен 3 конфликт. Имало „заяждане“ от страна на ответника.

Свидетелят Д. установява единствено факта, че ищецът редовно употребявал алкохол.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, като показанията на свидетеля И. преценява по реда на чл.172 от ГПК, тъй като същите са безпротиворечиви и ясни и се потвърждават и от останалите доказателства по делото.

С оглед оплакванията, направени с въззивната жалба, които обвързват съда при преценката на законосъобразността на решението, по настоящото дело няма спор дали е налице фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Спорни са само въпросите относно размера на определеното от първоинстанционния съд обезщетение и дали е доказано направеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на ответника. В тази връзка съдът излага следните съображения:

В практиката на съдилищата безпротиворечиво се приема, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания - това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение

В конкретния случай следва да бъде взето предвид, че от събраните доказателства безспорно се установява, че ищецът е получил тежка телесна повреда, която е представлявала опасност за живота му. Възстановителния период е бил много дълъг- между 2,5 и 3 години, като първите три месеца е бил на легло. Останали са трайни последици за неговото здраве. На следващо място следва да бъде отчетена и напредналата му възраст, която утежнява възстановяването, както и констатацията, направена от вещото лицепсихолог, че пострадалият страда от значителна степен на посттравматичен стрес, което се изразява в обсесии, умерена личностна тревожност, нарушения на съня, високо ниво на социално-психологическа напрегнатост, умерена ситуативна тревожност, хронична болка в тилната област и гранични нива на депресия. Не следва да се пренебрегва и начина на получаване на увредата - чрез извършване на престъпление от страна на делинквента.

Всичко това сочи на сериозни физически и душевни страдания от страна на ищеца в много 4 продължителен период от време, като прогнозата за в бъдеще не добра.

На последното място следва да бъде съобразена и обществено- икономическата обстановка в страната към момента на получаване на увреждането– размерът на минималната работна заплата , който е 710 лв. нетната издръжка за живот, която е 1454лв.

При съобразяването на така посочените конкретни обстоятелства и при прилагане на релевантните критерии, въззивният съд намира, че определеният от първата инстанция размер на обезщетението от 30 000лв. не е завишен.

По отношение на възражението за съпричиняване: За да бъде прието, че такова е налице трябва да е установена причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. По настоящото дело не се ангажираха доказателства, които да сочат на такова поведение на ищеца, което да е допринесло за увреждането. Дори да е имало вербално предизвикателство /какъвто факт не беше доказан/, същото не представлява поведение, което да сочи на принос към настъпилия вредоносен резултат. Характерът на самото деяние се установява от текста на представеното по делото и одобрено от съда споразумение, като няма данни то да е извършено при афект, както се поддържа от ответника, както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция.