Определение № 5 от 08.01.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№5 гр. Велико Търново, 08.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно търговско дело № 20254001000296 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 във вр. с чл.229, ал.1, т.5 ГПК, образувано по частна жалба на Д. М. Д. против Определение № Определение № 191/ 13.10.2025 г. по т.д. № 21/ 2025 г. по описа на ОС – Ловеч, с което производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК до приключване на ДП № 564/ 2024 г. по описа на РУ на МВР – Ловеч, прокурорска преписка № 6636/ 2024 г. по описа на РП – Ловеч. Жалбоподателят счита акта за незаконосъобразен предвид това, че не е налице хипотезата на т.5 на чл.229, ал.1 ГПК. Позовава се на практика на ВКС, съгласно която преценката за основателност на иска по чл.45 ЗЗД не е обусловена от обстоятелството дали деянието на ответника представлява деликт или покрива състава на престъпление и фактическият състав на нормата не включва установяването с влязла в сила присъда противоправността на деянието и вината на деликвента. Сочи, че наличието на висящо досъдебно производство е правно ирелевантно за спора, защото в рамките на настоящото гражданско производство ще бъдат изследвани и доказани всички елементи на фактическия състав, обуславящ ангажирането на отговорността на застрахователя. Моли обжалваният акт да бъде отменен и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Въззивната частна жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок от правоимащо лице срещу подлежащ на обжалване акт.

В срока за отговор насрещната страна заема становище за неоснователност на частната жалба. За да спре производството по делото, в съответствие с практиката на ВКС първоинстанционният съд съобразил, че е налице идентичност на 1 противоправното деяние, от което се твърди, че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на деликвента, и деянието, за което е образувано ДП № 564/ 2024 г. по описа на РУ на МВР – Ловеч, че гражданския съд не може самостоятелно да установява факта на извършено престъпление и по силата на чл.300 ГПК евентуалната бъдеща присъда ще бъде задължителна за него при разглеждане на спора.

Установява се следното: ОС – Ловеч е сезиран с иск от Д. М. Д. с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, предявен против ЗАД „ОЗК Застраховане“, за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди вследствие на ПТП. Искът е основан на твърденията, че ищецът като пешеходец е пострадал на 27.12.2024 г. при ПТП в гр. Ловеч, ул. Княз Имеретински, реализирано по вина на водача Ц. П. Р. при управление на автомобил Фолксваген Кади с рег. № СВ 87**** с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, като са му причинени счупване на лява бедрена кост и десен глезен. По образуваното т.д. № 21/ 2025 г. по описа на ОС – Ловеч съдът е установил, че по случая е висящо ДП № 564/ 2024 г. по описа на РУ на МВР – Ловеч, прокурорска преписка № 6636/ 2024 г. по описа на РП – Ловеч и в изисканото копие на същото се съдържа Постановление от 29.09.2025 г. на прокурор при РП – Ловеч с указания за привличане на Ц. П. Р. в качеството на обвиняем за извършено престъпление при процесното ПТП.

Формирал е извод за наличието на хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК и е постановил спиране на производството по делото до приключване на наказателното производство с влязъл в сила акт. ВТАС служебно е изискал справка от РП – Ловеч за движението на ДП № 564/ 2024 г. Получен е отговор, придружен с Постановление от 05.11.2025 г. за привличане на Ц. П. Р. в качеството на обвиняем за това, че на 27.12.2024 г. при ПТП в гр. Ловеч, ул. Княз Имеретински № 71 на пешеходна пътека тип „Зебра“, при управление на автомобил Фолксваген Кади с рег. № СВ 87**** нарушила правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.1 и чл.119, ал.1 ЗДвП, като се движила със скорост от 60.8 км/ч., не намалила скоростта и не спряла, за да пропусне преминаващия по пешеходната пътека Д. М. Д. и по непредпазливост му причинила средна телесна повреда: открито счупване на лява бедрена кост, счупване на двете кости на дясна подбедрица над глезенната става и двустранни мозъчни контузии – престъпление по чл.343, ал.3, предл. 9, б. „а“, б. „б“ вр. чл.342, ал.1, предл. 3 НК. Постановлението е предявено на обвиняемата и на 19.12.2025 г. ДП е изпратено на прокурора за произнасяне по чл.242 НПК.

При изяснената фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция изцяло споделя формирания от първоинстанционния съд правен извод за наличието на хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК, обуславяща спиране на производството по висящото гражданско дело. За прилагане на нормата разглеждащият гражданскоправния спор съд следва да установи, че заявената с исковата молба претенция се основава на деяние, което има признаците на престъпление от общ 2 характер по НК, че не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство може да бъде установено самостоятелно от него по реда на чл.124, ал.5 ГПК и ако има висящо наказателно производство, да констатира неговата преюдициалност спрямо производството пред гражданския съд. Спирането по т.5 се налага именно защото за разлика от другите преюдициални правоотношения, които могат да бъдат установени от гражданския съд инцидентно по повод на иска, за който са от значение, извън хипотезата на чл.124, ал.5 ГПК гражданският съд не е компетентен да се произнася за наличието на престъпление и произнасянето на наказателния съд в тази насока на основание чл.300 ГПК има задължителен характер за него относно това, дали е извършено деянието, противоправно ли е същото и има ли вина деецът. Според трайната практиката на ВКС, обективирана освен в цитираните от ОС – Ловеч актове и в актуалните такива – Определение № 3294/ 21.11.2025 г. по ч. т. д. № 2023/2025 г., I т. о. на ВКС, Определение № 3291/ 21.11.2025 г. по ч. т. д. № 1908/2025 г., II т. о. на ВКС, Определение № 3183/ 11.11.2025 г. по ч. т. д. № 1904/2025 г., I т. о. на ВКС, Определение № 2157/ 9.07.2025 г. по ч. т. д. № 1090/2025 г., I т. о. на ВКС и др., висящото досъдебно производство за установяване извършено престъпление от общ характер по НК във връзка с ПТП, при което ищецът или негов близък е пострадал, е основание за спиране на гражданското дело по чл.229, ал.1, т.5 ГПК в случаите, когато се констатира пълно тъждество между деянието – предмет на наказателното производство и лицето, сочено за негов извършител, от една страна, и противоправното вредоносно деяние – предмет на иска по чл.432, ал.1 КЗ и делинквента, сочен за негов извършител, от друга страна. В настоящия казус се претендира обезщетение за претърпени вреди от деликт, който с оглед твърдяния в исковата молба механизъм и ангажираните писмени доказателства разкрива признаците на транспортно престъпление с причинени телесни увреждания на ищеца.

Безспорно се установява, че на водача Ц. П. Р., за който ищецът твърди, че е причинил ПТП и съответно вредите, е повдигнато обвинение за извършено престъпление.

Предвид идентичността на обективните и субективните признаци от състава на това престъпление с елементите от фактическия състав на гражданската отговорност на дееца по чл.45 ЗЗД, от която произтича отговорността на застрахователя по валидно застрахователно правоотношение с деликвента /или на Гаранционен фонд при липса на такова правоотношение/, евентуалната присъда на наказателния съд ще бъде задължителна за гражданския съд, разглеждащ спора за репариране на вредоносните последици от деликта. Изходът на гражданския спор, с който е сезиран ОС – Ловеч, е обусловен от констатациите на наказателния съд за извършено от деликвента престъпление. С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за спиране на производството по т.д. № 21/ 2025 г. по описа на ОС – Ловеч на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК до отпадане на процесуалната пречка за разглеждане на спора по същество.

3

Обжалваното определение на ОС – Ловеч като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 191/ 13.10.2025 г. по т. д. № 21/ 2025 г. по описа на ОС – Ловеч.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчване на препис от него на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№5 гр. Велико Търново, 08.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно търговско дело № 20254001000296 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 във вр. с чл.229, ал.1, т.5 ГПК, образувано по частна жалба на Д. М. Д. против Определение № Определение № 191/ 13.10.2025 г. по т.д. № 21/ 2025 г. по описа на ОС – Ловеч, с което производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК до приключване на ДП № 564/ 2024 г. по описа на РУ на МВР – Ловеч, прокурорска преписка № 6636/ 2024 г. по описа на РП – Ловеч. Жалбоподателят счита акта за незаконосъобразен предвид това, че не е налице хипотезата на т.5 на чл.229, ал.1 ГПК. Позовава се на практика на ВКС, съгласно която преценката за основателност на иска по чл.45 ЗЗД не е обусловена от обстоятелството дали деянието на ответника представлява деликт или покрива състава на престъпление и фактическият състав на нормата не включва установяването с влязла в сила присъда противоправността на деянието и вината на деликвента. Сочи, че наличието на висящо досъдебно производство е правно ирелевантно за спора, защото в рамките на настоящото гражданско производство ще бъдат изследвани и доказани всички елементи на фактическия състав, обуславящ ангажирането на отговорността на застрахователя. Моли обжалваният акт да бъде отменен и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Въззивната частна жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок от правоимащо лице срещу подлежащ на обжалване акт.

В срока за отговор насрещната страна заема становище за неоснователност на частната жалба. За да спре производството по делото, в съответствие с практиката на ВКС първоинстанционният съд съобразил, че е налице идентичност на 1 противоправното деяние, от което се твърди, че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на деликвента, и деянието, за което е образувано ДП № 564/ 2024 г. по описа на РУ на МВР – Ловеч, че гражданския съд не може самостоятелно да установява факта на извършено престъпление и по силата на чл.300 ГПК евентуалната бъдеща присъда ще бъде задължителна за него при разглеждане на спора.

Установява се следното: ОС – Ловеч е сезиран с иск от Д. М. Д. с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, предявен против ЗАД „ОЗК Застраховане“, за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди вследствие на ПТП. Искът е основан на твърденията, че ищецът като пешеходец е пострадал на 27.12.2024 г. при ПТП в гр. Ловеч, ул. Княз Имеретински, реализирано по вина на водача Ц. П. Р. при управление на автомобил Фолксваген Кади с рег. № СВ 87**** с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, като са му причинени счупване на лява бедрена кост и десен глезен. По образуваното т.д. № 21/ 2025 г. по описа на ОС – Ловеч съдът е установил, че по случая е висящо ДП № 564/ 2024 г. по описа на РУ на МВР – Ловеч, прокурорска преписка № 6636/ 2024 г. по описа на РП – Ловеч и в изисканото копие на същото се съдържа Постановление от 29.09.2025 г. на прокурор при РП – Ловеч с указания за привличане на Ц. П. Р. в качеството на обвиняем за извършено престъпление при процесното ПТП.

Разпечатката съдържа 40 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/30a64759-ec39-4b62-8d3b-5689af50264e