Решение № 61 от 14.04.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Русе, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър И.

Членове:

Пламен Дочев

Явор Влахов при участието на секретаря Цветелина Цолова в присъствието на прокурора Е. Д. Г. като разгледа докладваното от Явор Влахов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254500600152 по описа за 2025 година Производство е по гл. XXI от НПК.

С Присъда №119/05.12.2024г., постановена по НОХД № 1241/2024г. на Районен съд-Русе, подсъдимият В. З. Б. с ЕГН ********** бил признат за виновен в извършването на престъпления, както следва:

- по чл.325, ал.3, вр. с ал.2, пр.3, вр. ал.1 от НК, за това, че на 10.08.2023г. в гр. Русе, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „П.“, модел *** с рег. № ВТ****КН, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – на два пъти стрелял с пневматичен пистолет в движение по водача на друго моторно превозно средство- товарен автомобил марка „П.“, модел Б. с рег. № Р****ВХ, управлявано от Я. И. Я. от гр. Русе, в следствие на което повредил т.а., създавал предпоставки за ПТП като предприел изпреварване, пресичайки двойна непрекъсната лента и навлязъл и се движел в пътна лента за насрещно движение, като деянието му се отличава с 1 изключителна дързост, за което му били наложени наказания „Лишаване от свобода“ за срок от три години и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години

- по чл.216, ал.1, пр.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това, че на 10.08.2023г. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление, на два пъти, повредил противозаконно чужда движима вещ- товарен автомобил марка „П.“, модел Б. с ДК № Р****ВХ, собственост на „Е. Ф.“ ЕООД, представлявано от Р. И. Я от гр. Русе като чрез стрелба счупил стъклата на предна лява и предна дясна врата, деформирал ляв страничен панел и деформирал дясна странична врата, с което била причинена вреда в размер на 1504,94 лв., за което му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години и - по чл.144, ал.3, т.1, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това, че на 10.08.2023г. в гр. Русе в условията на продължавано престъпление, на два пъти, посредством стрелба с пневматичен пистолет се заканил с убийство на Я. И. Я. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, за което му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години.

На основание чл.23 ал.1 от НК така определените наказания били групирани, като било определено едно общо, най-тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от три години.

При условията на чл.58а, ал.1 от НК така определеното общо наказание било намалено с една трета, при което на Б. било наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 2/две/ година, което да се изтърпи при първоначален „Общ режим“.

На основание чл.23 ал.2 от НК към наказанието „Лишаване от свобода“ било присъединено наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години.

На основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК с присъдата бил отнет в полза на държавата л.а. „П.“, модел *** с рег. № ВТ****КН, като средство послужило за извършване на умишленото престъпление по чл.325 ал.3 от НК. Б. бил осъден да заплати в полза на държавата сумата от 89.00лв., представляваща равностойността на пневматичен пистолет, послужил за извършване на престъплението по чл.144 ал.3 от НК.

2

С присъдата Б. бил осъден да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди на гражданският ищец Я. И. Я. в размер на с 5 000лв. както и обезщетение за причинени имуществени вреди на гражданския ищец „Е. Ф.“ ЕООД в размер на 1504,94 лв. В. Б. бил осъден да заплати сумата от 2602,20лв., представляваща държавна такса върху уважената част от гражданските искове, както и да заплати на частния тъжител и граждански ищец Я. И. Я. сумата от 2 000лв. представляваща направените от последния разноски по делото. Осъден бил да заплати и на гражданския ищец „Е. Ф.“ ЕООД сумата от 600лв. представляваща направените от последния разноски по делото. Осъден бил да заплати и направените на досъдебното и съдебното производство разноски.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от защитника на подс.В. Б.

– адв.В. В. от АК-Русе, с оплаквания за несправедливост на наложеното наказание „Лишаване от свобода“, както досежно неговият размер, така и по отношение ефективното му изпълнение. С жалбата и допълнението към нея се претендира изменение на присъдата в насока намаляване размера на наказанието „Лишаване от свобода“ и прилагане разпоредбата на чл.66 от НК.

Предлага се въззивният съд да прецени законосъобразността на приложението на чл.53, ал.1, б.“а“ от НК по отношение лекия автомобил. Изложени са съображение в тази насока.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура счита жалбата на защитника на подсъдимия за неоснователна, като изразява становище, че първоинстанционната присъда е законосъобразна, правилна и обоснована и следва да бъде потвърдена. Акцентира върху високата степен на обществена опасност на деянията, за които Б. е признат за виновен, както и върху това, че процесните деяния не можело да се приемат за изолирано явление в живота на подсъдимия, доколкото скоро след тези престъпления, Б. бил осъден отново за престъпления от общ характер.

В съдебното заседание защитникът – адв.В. В. поддържа изцяло въззивната жалба по отношение наличието на явна несправедливост при определяне размера на наказанието „Лишаване от свобода“ и досежно решението на първостепенния да постанови ефективно изтърпяване на това наказание. Отново моли размерът на наказанието „Лишаване от свобода“ да бъде намален и да се приложи чл.66 от НК. Изтъква, че при преценка 3 смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства не били отчетени подбудите за извършване на деянията, а именно провокация от страна на пострадалия, семейното положение на подсъдимия като баща на три деца, трудовата му ангажираност, задълженията му за заплащане издръжка на децата и за погасяване на лични и фирмени кредити. Отстоява се, че при ефективно изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ няма да се постигне превъзпитателния ефект на наказанието, тъй като Б. ще бъде лишен от възможност да покрива задълженията за издръжка на трите деца и по кредитите си, което ще фалира фирмата му. Излагат се пространни съображение за неправилното приложение на чл.53 от НК, касаещо отнемането в полза на държавата на л.а. „П. ***“ с рег. № ВТ **** КН, като средство послужило за извършване на умишленото престъпление по чл.325 ал.3 от НК. На първо място се сочи, че в тази част на присъдата е налично съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото в мотивите изобщо не били изложени аргументи, въз основа на които се приемало, че цитираното превозно средство е средство за извършване на престъплението по чл.325, ал.3 от НК. Освен това се твърди, че не са налице и материалните предпоставки на закона за отнемане на това превозно средство. Акцентира се върху това, че в цитираната правна норма не е предвидено изрично отнемането на превозното средство, а освен това в текста на ал.3 на чл.325 било посочено, че се наказва лице, ако е извършено изпълнителното деяние по ал.1 и ал.2 ПРИ управление на МПС, а не ЧРЕЗ управление на МПС.

Допълнително, въз основа на сравнителен анализ с други правни норми, се прави извод, че волята на законодателя не била при престъпленията по чл.325, ал.3 от НК да се отнема и съответното МПС.

Подс.В. Б., редовно призован, се явява лично, заявява, че поддържа въззивната жалба. В своя защита твърди, че нито преди, нито след процесната дата е имал подобни прояви, че към този момент бил във влошени отношения с бившата си съпруга. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, справедлива такава.

Гражданските ищци Я. И. Я. и „Е. Ф.“ ЕООД, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по жалбата.

Русенският окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази 4 доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл.313 и чл.314 от НПК правилността на първоинстанционния съдебен акт, прие за установено следното:

Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Първоинстанционното производство е протекло по реда на гл.27 чл.371, т.2 от НПК /съкратено съдебно следствие/, по искане на защитника и подсъдимия, поради което съдът е пристъпил към незабавно провеждане на съдебното заседание и към предварително изслушване на страните по реда на чл.370 от НПК. В хода на това изслушване подсъдимият В. Б. заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дал съгласие за тези факти да не бъдат събирани доказателства. С определение по чл.372, ал.2, вр. с чл.371, т.2 от НПК първоинстанционният съд обявил, че при постановяването на присъдата ще ползва направеното от подсъдимия признание, подкрепящо се от доказателствата по делото, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК, цялостното признание от подсъдимия на фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт обуславя и пределите на въззивната проверка. При проверката на първоинстанционна присъда, постановена след надлежно проведено по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 и 3 НПК съдебно следствие, е недопустимо въззивният съд да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт. В тази хипотеза, въззивният състав следва да провери основно дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване на нормативната уредба на диференцираното производство.

Настоящият въззивен състав намира, че проведеното от първоинстанционния съд съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК е било в пълно съответствие с процесуалните изисквания, визирани в 5 разпоредбите на глава 27 от НПК. Съдът е спазил всички принципни изисквания към съкратеното съдебно следствие, обусловено от направеното признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изявлението на подсъдимия Б. по чл.371, т.2 от НПК било дадено в отрито съдебно заседание, в присъствие на защитник и при разясняване на последиците от него. В този смисъл въззивната инстанция възприема изцяло фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, доколкото по отношение на приетите доказателствени източници, с оглед на предварително даденото съгласие от страна на подсъдимия, е прието, че са безспорни и не се нуждаят от събиране и проверка по общия ред за провеждане на съдебно следствие, още повече, че пред въззивната инстанция нито една от страните не е оспорила факта на извършване на престъпленията, правната им квалификация или авторството.

Установената по делото фактическа обстановка накратко е следната:

На 10.08.2023г., около 17.00ч., подс.В. Б. управлявал собствения си лек автомобил „П. ***", с рег. № ВТ **** КН по главен път I-5 /Русе-Бяла/ в посока гр.Русе. Б. бил сам в автомобила, като у себе си носел пневматичен пистолет ТТ-Х, кал. 4,5мм CO* №********, който закупил на 03.08.2023г. По същият път, в същата посока и по същото време, зад автомобила на подсъдимия се движел товарен автомобил „П. Б.“ с рег.№ Р **** ВХ, собственост на „Е. Ф." ЕООД и управляван от свид.Я. Я.. В района на местността „Девети километър“ товарният автомобил застигнал лекия автомобил управляван от подс.Б., при което последният задействал рязко на няколко пъти спирачки, с което създал предпоставки за ПТП между двете превозни средства. Продължавайки движението си към гр.Русе свид.Я. предприел изпреварване на автомобила на подсъдимия, като след завършване на маневрата се върнал отново в дясната лента, непосредствено пред л.а.“П.