Решение № 1391 от 24.11.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1391

*****, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Десислава Г. Жекова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Марина К. Семова Въззивно гражданско дело № 20233100501523 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№ 40414/30.05.2023г., подадена от „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“

ЕАД

/правоприемник на

„Групама животозастраховане експрес“ ЕАД/, ЕИК 131272330, гр. София, чрез юрк.

Д.Д., срещу Решение № 1415/28.04.2023г., постановено по гр.д. №6409/2022г. на ВРС, 40-ти състав, в частта с която жалбоподателят е осъден да заплати на Д. Й. Д., ЕГН **********, *****, в качеството й на наследник на Й.Д.И., сумата в размер на 10 024.56 лева, дължима на основание сключен от наследодателя Договор за застраховка „Живот“ и представляваща платена от ищеца сума за погасяване на задължение на Й.Д.И. към „Банка ДСК“ АД /правоприемник на „Експресбанк“ АД/ по Договор за потребителски кредит „Експресо“ №***г., изпълнението по който обезпечено с договора за застраховка „Живот“ – иск с правно осн. чл. 456 от КЗ, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 19.05.2022 г. до окончателното й изплащане.

1

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението.

Въззивникът навежда съображения за изключен застрахователен риск, а именно че смъртта се дължи на Ковид-19, при който са настъпили усложнения, довели до развитието на бактериална пневмония, в следствие на която се е развила тежка картина на дихателна недостатъчност, която е и непосредствената причина за настъпване на смъртта. Обосновава твърдението си с клаузата на чл. 14 от ОУ към застрахователния договор, според която е налице изключен риск, тъй като се предвижда, че застрахователят не покрива преките или косвени последствия и резултати от епидемия или пандемия.

Моли за отмяна на решението в частта, с която исковата претенция се уважава и за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Д. Й. Д., която счита въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно. Намира, че не е налице изключен застрахователен риск, тъй като смъртта на застрахования не е настъпила от самото пандемично заболяване Ковид-19, а от усложненията, които са се развили при конкретния пациент, а именно неустановена бактериална инфекция, довела до бактериална пневмония и дихателна недостатъчност. Излага съображения за неравноправност и нищожност на чл.

14 от ОУ, като се позовава на чл. 143, ал. 2, т. 6 и т. 19 от ЗЗП , както и че застрахованият не е бил запознат с ОУ и не е заявил писмено, че ги приема.

Моли за потвърждаване на обжалвания акт. Претендира присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство по чл. 38, ал.

2 от ЗА.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва жалбата и поддържа отговора. Поддържа и искането си за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

За да се произнесе по спора Окръжен съд – Варна съобрази 2 следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл. 456 от КЗ, депозиран от Д. Й. Д., в качеството й на наследник на Й.Д.И., за осъждане на „Групама Животозастраховане“ ЕАД да й заплати сумата от 10 824.56 лева, представляваща застрахователно обезщетение по сключен от наследодателя й Договор за застраховка „Живот“ и представляваща платена от ищцата сума за погасяване на задължение на Й.Д.И. към „Банка ДСК“ АД /правоприемник на „Експресбанк“ АД/ по Договор за потребителски кредит „Експресо“ № *** г., изпълнението по който е обезпечено с договора за застраховка „Живот“, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 19.05.2022 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба /уточнена с молба вх. № 39657/13.06.2022 г./ се твърди, че ищцата е наследник на Й.Д.И. – неин баща, бивш жител на с.

Любен Каравелово, общ. Аксаково, починал на 17.01.2022 г., вследствие на остра дихателна недостатъчност и бактериална пневмония, като в съобщение за смърт, издадено от АГППМП „Алма Медика“ ООД е посочено, че починалият е бил положителен за Ковид-19.

Излага, че наследодателят й е сключил с „Експресбанк“ ЕАД Договор за кредит „Експресо“ № **** г., по силата на който банката му предоставила кредит в размер на 20 000 лева. За обезпечаване на задължението си по договора Й.И. подписал и съгласие за присъединяване към групата на застрахованите лица по групова застраховка

„Живот“ на кредитополучателите на „Експресбанк“ ЕАД, сключена със ЗАД „Животозастраховане“ /заличен търговец, с правоприемник „Групама Животозастраховане“ ЕАД/, за което му било издадено заявление за застрахователно обезщетение, валидно като застрахователен сертификат.

След смъртта на Й.И. ищцата депозирала застрахователна претенция на 30.03.2022 г. пред банката за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на непогасения остатък по кредита, по която претенция застрахователят отказал плащане с писмо от 20.04.2022 г. с мотив, че доколкото смъртта е следствие на виросологично заболяване Ковид-19, представляващо инфекция в условията на пандемия, се касае за изключен застрахователен риск, предвиден в чл. 14.6 от Общите условия по груповата застраховка „Живот“, като банката заявила, че наследниците следва да 3 продължат да изплащат обезщетението. Предвид това и под страх от обявяване на кредита за предсрочно изискуем и пристъпване към принудително изпълнение ищцата продължила да изпълнява задълженията на наследодателя си, като направила две вноски по 400 лева /на 07.02.2022 г. и на 02.03.2022 г./ и една в размер на 10 024.56 лева /на 31.03.2022 г./. Посочва, че дължимият остатък по кредита е изцяло погасен само от нея.

Навежда твърдения за неравноправност на чл. 14 от ОУ на застрахователния договор, на осн. чл. 143, ал. 2, т. 6 от ЗЗП, като сочи, че тази клауза е общо формулирана в хипотезата на липса на поставени въпроси по чл. 362 от КЗ и позволява на застрахователя да се позове на изключен застрахователен риск по своя преценка. Подчертава, че не е налице възможност за последния вместо прилагането на тази разпоредба да оповести своите изисквания към застрахования под формата на клауза за изключен застрахователен риск, като преценката за здравния му статус не следва да се основава на отрицателна информация относно това в кои случаи няма да бъде заплатено обезщетение. Поради това и счита, че тази клауза не може да бъде основание за отказ за изплащане на обезщетение.

По изложените съображения отправя петитум за осъждане на ответника да й заплати търсената сума.

Ответникът „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.

Оспорва иска по основание и размер. Не оспорва, че Й.Д.И. е включен в групата на застрахованите лица по Групов договор за застраховка на кредитополучатели/съдлъжници на „Експресбанк“ АД /сега „Банка ДСК“ АД/ с подписаното от него на 28.05.2019 г. Заявление за застраховане, валидно като застрахователен сертификат. Намира обаче, че отказът му да изплати обезщетение е основателен, тъй като смъртта на застрахования представлява изключен застрахователен риск, като съгласно чл. 14 от ОУ не са покрити преките или косвени последствия и резултати от епидемия или пандемия.

Подчертава, че причина за смъртта, както е посочено в съобщение за смърт, издадено от АГППМП „Алма Медика“ ООД, е остра дихателна недостатъчност, дължаща се на бактериална пневмония, следствие от Ковид19, който вирус е официално обявен за пандемия.

В случай, че не се приеме наличие на изключен риск на горното 4 основание твърди, че смъртта на застрахования е настъпила в резултат на предварително съществуващо заболяване или болестно състояние, тъй като последният е получил медицинско консултиране, диагностициране и/или лечение в 5-годишен период преди датата на сключване на застраховката, поради което счита, че отказът за изплащане на обезщетение намира своето основание в чл. 14 от ОУ. Посочва, че кредитополучателят се включва в групата на застрахованите лица след като подпише здравна декларация, в която декларира обстоятелствата, въз основа на които застрахователят прави оценка на риска. Доколкото Й.И. е декларирал, че не страда от изброените в декларацията заболявания, той е бил включен в групата на застрахованите лица.

Оспорва и материалната легитимация на ищеца, като счита, че материалното право да се претендира плащане на остатъка от кредита е единствено на банката, а наследниците, доколкото имат качеството на длъжници, не могат да предявяват искове от нейно име.

Намира, че не дължи лихва за забава, предвид неоснователността на иска за главница.

Счита, че изложените от ищцовата страна аргументи за неравноправност на чл. 14 от ОУ са ирелевантни към изключения риск „епидемия или пандемия“, тъй като той не може да бъде обвързан с поставянето на въпроси по чл. 362 от КЗ. Посочва също, че преценката за наличие на изключен риск се извършва на база медицински документи, а не по собствена преценка, като в случая преценката е направена на база издаден от медицински лица официален документ – съобщение за смърт. Подчертава, че чл. 449, ал. 2 от КЗ дава възможност за страните по застрахователния договор да договорят и други изключени рискове.

Поради така изложеното счита, че искът следва да бъде отхвърлен.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е счел, че липсва пряка причинна връзка между смъртта на застрахования наследодател и вирусната инфекция Ковид-19, като е уважил предявения иск за сумата от 10 024 лева и го е отхвърлил за горницата до претендираните 10 824.56 лева, поради недоказаност на претенцията в пълния заявен размер. Решението в отхвърлителната част не е обжалвано и е влязло в сила.

При така очертания предмет на делото и при осъществяване на 5 проверката по чл. 269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно, постановено в пределите на правораздавателната власт на съда и допустимо, тъй като е постановено при наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални предпоставки, поради което настоящият състав следва да се произнесе по неговата правилност, при съобразяване принципа за ограничен въззив.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазване на останалите изисквания за редовност, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, намира жалбата за неоснователна, като приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 456 от КЗ предвижда възможност за предявяване на пряк иск срещу застрахователя, като гласи, че когато застраховката „Живот“ е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, това физическо лице или неговите наследници имат право на иск срещу застрахователя и когато не са били страна по застрахователния договор и са платили задължението при настъпило застрахователно събитие към кредитора. Това право има и всяко трето лице, което на законно основание е платило задължението. Предвидено е също, че застрахователят може да прави всички възражения, произтичащи от застрахователния договор.

За успешното провеждане на този пряк иск е необходимо ищецът да установи валидно сключен договор за застраховка „Живот“ между неговия наследодател и ответния застраховател, сключен за обезпечаване на задълженията на физическо лице, настъпило по време на действието й, застрахователно събитие – смърт на застрахованото лице, което представлява покрит застрахователен риск, както и плащане на задълженията към кредитора по обезпеченото вземане от ищцата в претендираните размери.