Решение № 22055 от 02.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22055 гр. София, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20251110119741 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна квалификация чл.

9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и 86, ал. 1 ЗЗД от „ФИРМА“ ООД, ЕИК **** против М. И. Д., ЕГН **********, за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 881 от 09.01.2025 г. по ч.гр.д. № 74953/2024г. по описа на Софийски районен съд, 176 състав: 699,43 лева главница по договор за потребителски кредит № **** от 16.04.2024 г., ведно със законна лихва от 31.10.2024г. до изплащане на вземането и 40,34 лева мораторна лихва за периода 02.06.2024 г. до 31.10.2024г.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Индивидуален договор за потребителски кредит № ****/16.04.2024 чрез електронна платформа на **** съгласно изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Сочи, че съгласно клаузите на договора, същият се считал за сключен с въвеждането на уникален код, изпратен от кредитора до длъжника на СМС, както и че страните изрично се съгласили въвеждането на уникалния код да има силата на ел. подпис. По силата на сключения договор ответникът получил сумата от 800 лева, срещу което трябвало да върне същата на една вноска до настъпване на падежа на 16.05.2024г. (удължен с анекс до 01.06.2024 г.). Твърди се, че бил уговорен 1 фиксиран лихвен процент в размер на 0%, както и годишен процент на разходите в размер на 0%. Била уговорена и такса в размер на 170 лв. за **** на заявката за кредит, която се дължала заедно с главницата на падежа.

Посочената такса не се претендира от ищеца в настоящото производство.

Твърди, че договорът е сключен при спазване на разпоредбите на ЗПК. Счита, че таксата за **** не трябва да се включва в ГПР, тъй като тя не е част от разходите по кредита и не е обусловила отпускането му. Посочва, че тази такса е опционална и се дължи за предоставена незадължителна услуга. Поддържа, че срокът на договора за кредит е изтекъл на 01.06.2024 г., докогато кредитът не е погасен от ответника.

След връчване на заповедта за изпълнение ответникът е извършил плащане на част от присъдената сума в размер на 230 лв., която сума кредиторът е отнесъл към вземането си за разноски съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски по заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която се оспорват предявените искове. Ответникът твърди, че процесният договор за потребителски кредит е изцяло нищожен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – невключване на всички разходи по кредита в ГПР, поради което се дължи единствено главницата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД е, както следва: ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на посоченото облигационно правоотношение, възникнало по валидно сключен договор за потребителски кредит, който отговаря на изискванията на чл. 9 до чл.14 ЗПК; 2) кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия 2 договор за кредит; 3) уговорения начин за връщане на усвоените суми и падеж на уговорените дължими вноски за връщане на кредита.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните суми.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

По делото не е налице спор и се установява от представените писмени доказателства, че на 16.04.2024 г. ответникът е кандидатствал за кредит в размер на 800 лв. на интернет страницата на кредитодателя и че е изпълнил всички предвидени стъпки за даване на съгласие за обвързване от договора.

Избрал е сума и период на кредита, съгласил се е с общите условия, попълнил е необходимите декларации, получил е преддоговорната информация, договора и общите условия на личния си имейл и ги е потвърдил чрез въвеждане на кода, получен с СМС на личния му номер, което има действието на електронен подпис съгласно уговореното между страните по силата на чл.

13 ЗЕДЕУУ.

В случая се касае за договор, сключен от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР – “договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация от разстояние – едно или повече”. Дефиницията на “средство за комуникация от разстояние” е дадена в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР – това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. По делото се установява, че ответникът е кандидатствал за кредит от разстояние от „ФИРМА“ ООД, като е изпълнил всички стъпки за даване на валидно съгласие за обвързване от договор за паричен заем. Поради това ответникът следва да се счита обвързан от процесния договор.

По делото не е представен процесния договор за потребителски кредит № **** от 16.04.2024 г., но между страните не е спорно и се установява, че такъв е сключен между „ФИРМА“ ООД, ЕИК ****, като кредитодател и М. И.

3

Д., ЕГН **********, като кредитополучател. По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя сума в размер на 800 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя на една погасителна вноска с падеж 16.05.2024 г. В договора е предвиден фиксиран годишен лихвен процент в размер на 0,0%, при ГПР в размер на 0,0%, както и такса за **** от 170 лв., дължима на падежа. Общата дължима сума от кредитополучателя при това положение възлиза на 970 лв.

От представената по делото разписка за извършено плащане от 16.04.2024 г. се установява, че ищецът е превел по банкова сметка на ответницата сумата от 800 лв. на основание процесния договор за кредит, поради което съдът приема, че главницата по кредита е била усвоена от нея.

Съдът намира, че процесният договор за кредит е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на кредит, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения кредит да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за кредит, са използвани за цели извън професионалната и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и на забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Ответникът се позовава в отговора на исковата молба на противоречие на съглашението с императивни правни норми, като счита, че при сключване на договора за кредит кредиторът не е съобразил поведението си с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

4

Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като съобразно чл. 19, ал.

4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Р.Б..

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

5

Според Решение на СЕС по дело C-714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

По изложените съображения предвидената в договора такса за услуга „****“ представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.

На основание чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Р.Б., по-конкретно основен лихвен процент за процесния период - 3.79 %, плюс 10 %, което означава, че разходите по кредита не могат да надхвърлят 68,95 % от взетата сума. В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са нищожни.