Определение № 18916 от 10.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18916 гр. София, 10.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Маврова

Членове:

Стилияна Григорова

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Въззивно частно гражданско дело № 20261100500485 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във връзка с чл.413, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ВАЛДА 90“ ООД с ЕИК 130156508 срещу заповед за изпълнение на парично задължение № 19943/ 08.07.2025г., издадена въз основа на заявление от „ИВИЛ-И“ООД с ЕИК 130449596, в частта за разноските, в която е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 896,40лева.

В жалбата са изложени съображения, че със заповедта са присъдени на заявителя исканите суми, включително и 896.40лева разноски за адвокатско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на присъдените разноски, тъй като се касае за техническо попълване на заявление в строго формално производство. С оглед извършените от процесуалния представител на ответника процесуални действия и приблизително време за изготвяне на заявлението счита присъденото възнаграждение за прекомерно за сумата над 450,00лева.

Заявителят „ИВИЛ-И“ООД в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като взе предвид представените доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството по ч. гр. дело №36644/2025г. по описа на СРС, 163 състав, е образувано по заявление на „ИВИЛ-И“ООД за издаване на заповед 1 на изпълнение по чл.410 от ГПК срещу „ ВАЛДА 90“ ООД за сума в размер н а 3825,39лева, която включва главница по фактури, мораторна лихва за периода от 11.03.2025г. д о 19.06.2025г., ведно със з аконна лихва от 19.06.2025г. до окончателното плащане, както и 896.40 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

Със заповед за изпълнение на парично задължение 19943/08.07.2025г. е уважено заявлението изцяло, като са присъдени 896,40лева разноски за адвокатско възнаграждение.

Представен е договор за правна помощ, в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 747,00лева без ДДС или 896, 40лева с ДДС.

Изрично е посочено, че е платимо по банкова сметка и са представени доказателства за плащането.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, приема че частната жалба е допустима, тъй като има за предмет обжалваем акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно т.1 от тълкувателно решение № 6/2012гр. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната г о е заплатила. Установява се, че в производството пред СРС е представено доказателство за упълномощаване на процесуален представител за изготвяне и предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, както и за плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 896,40лева с ДДС.

Съгласно чл.78, ал. 5 от ГПК при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат с действителната и правна сложност на делото съдът може по искане на насрещната страна да присъди по–нисък размер на разноските в тази им част, но не по малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, представляващо заповедно производство, претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение е прекомерно.

При определяне размера му съдът следва да вземе предвид практиката на 2

Съда на ЕС по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 СЕС, по които е постановено решение от 23.11.2017г., съдържащо произнасяне по преюдициално запитване, от което следва да се направи извод, че във всеки конкретен случай съдилищата следва да преценяват приложимостта на Наредба№1 от 09.07.2012г. при определяне размера на минималното адвокатско възнаграждение, като вземат предвид извършената дейност, фактическата и правна сложност на делото, както и да не се допуска прекомерност на адвокатските възнаграждения, което да доведе до ограничаване достъпа на гражданите до правосъдие. В разглеждания случай свършената от процесуалния представител работа се изразява в попълване на бланка на заявление за издаване на заповед. При извършване на посочената дейност не се изискват правни познания и заявителят би могъл и сам да попълни заявлението. Заповедното производство има за цел да предостави възможност за реализиране правата на страните при безспорни вземания в производство, което не е свързано със значителни разноски, включително и за адвокатско възнаграждение. Затова са предвидени бланкови заявления, които страната може да попълни и сама, а при ползване на правна помощ за попълване на същото, не е оправдано присъждане на претендираното възнаграждение. Размерът на възнаграждението следва да се определи на 450,00лева, както е заявено в жалбата, съобразно диспозитивното начало в гражданския процес.

Предвид изложеното оспорваната заповед следва да се отмени в частта, в която е присъдено адвокатско възнаграждение за разликата от 450,00лева до 896,40лева.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед за изпълнение на парично задължение 19943/08.07.2025г., издадена въз основа на постъпило заявление от заявителя „ИВИЛ-И“ООД с ЕИК130449596, в частта в която е осъден длъжника „ ВАЛДА 90“ ООД, ЕИК 130156508 да заплати на „ИВИЛ-И“ООД с ЕИК130449596 адвокатско възнаграждение за разликата от 450,00лева до 896,40лева.

Определението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4