Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4235 от 14.07.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 9372/2018
Вид
Решение № 4235
Подписан
14.07.2020
В сила
08.08.2020
Състав
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 42, б. "Б" · Закон за наследството
  • чл.8, ал.4 · Закон за наследството
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 68 · Закон за собствеността
  • чл.69 · Закон за собствеността
  • чл. 79 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н

И Е

№…. гр. София, 14,07,2020 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

При участието на секретаря Светлана

Влахова, като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова, гр. дело № 9372 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от И.П.Б. срещу М.Д.К., обективно кумулативно съединени искове с пр.кв. чл. 42, б. „Б“ вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН, за обявяване нищожност на саморъчно завещание от 25,01,2015год., с което Г. Е.Г.е дарил на М.Д.К. цялото си движимо и недвижимо имущество, вкл. недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 6, с административен адрес: гр. София, район Слатина, ж.к. „Гео Милев“, ул. „*********, състоящ се от една стая, кухня, баня- клозет, входно антре и балкон, със застроена площ от 40,76 кв.м., заедно с принадлежащото таванско помещение без посочен номер в доказателствения акт, с полезна площ от 5,60 кв.м. и избено помещение без идентификационен номер, с полезна площ от 4,14 кв.м. с 2.571% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху дворното място, при съседи на жилището: стълбище, двор, ап. № 5, ап. № 7, отдолу - коридор, отгоре – ап. № 10, при съседи на таванското помещение: коридор, двор, таван на ап. № 5 и таван на ап. № 7 и при съседи на избеното помещение: коридор, двор, мазе на ап. № 5 и мазе на ап. № 7, нанесен с идентификатор *** в кадастралната карта и кадастрални регистри, иск с пр.кв. чл. 108 от ЗС за признаване за установено спрямо М.Д.К., че И.П.Б. е собственик на 1/6 ид. части (молба от 02,10,2019год.) от правото на собственост върху процесния недвижим имот и предаване на владението върху същия, в случай на уважаване на горните искове е направено и искане по чл. 537, ал. 1 от ГПК за отмяна на Нотариален акт № 20, т. III, рег. № 9537, дело 346/2017 г., издаден на 17.10.2017 г. от В. Г. – нотариус.

Релевират се доводи, че ищецът е роднина– първи братовчед на Г. Е.Г.– починал на 22,01,2017 год. Посочва, че преди смъртта му Е. притежавал процесния недвижим имот, както и парични средства по банкови сметки в „Юробанк България“ АД и „Обединена българска банка“ АД. Поддържа, че Г. Е.Г.не е съставил /написал и подписал/ процесното завещание. В тази насока посочва, че той не е бил във физическо и психическо състояние, което да му позволи да изпише ръкописен текст. Поддържа се, че той не е познавал ответника М.Д.К., че почерка, с който е изпълнено завещанието не е негов, както и че завещанието е било съставено на юридически език, каквито познания починалият не е имал. С молба от 02,10,2019год. на ищеца се твърди, че той е собственик на 1/6 ид.ч. от имота. Поддържа се, че Г. Е.Г.е придобил собствеността върху процесния недвижим имот по силата на 10 годишно владение, установено през 70-те години на 20 век и в условията на евентуалност на основание договор за продажба на държавен недвижим имот от 12,08,1984год.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена.

Претендира разноски.

Ответникът-М.

Д. К. в указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК не оспорва предявения иск по чл. 42, б. „Б“ вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН, като допуска неавтентичност на завещанието. Оспорва Г. Е.Г.да е собственик на процесния недвижим имот. Сочи, че съгласно договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно НПЖДЖФ от 09,02,1970год. собственик на имота се явява лицето К.С.Н., като по делото няма представени доказателства ищецът да е правоприемник на лицето, което обстоятелство да обоснове активната материалноправна легитимация. Ето защо предявеният ревандикационен иск сочи да е неоснователен.

Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Не претендира разноски.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото и на осн.чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от препис-извлечение от акт за смърт /л. 10 от гр.д. № 4869/2018год./, Г. Е.Г.е починал на 22,01,2017год.

Видно от удостоверение за наследници от

12,01,2018год./л. 11 от гр.д. № 4869/2018год./ И.П.Б. е наследник на Г. Е.Г.– роднина по съребрена линия.

Представено е саморъчно завещание от 25,01,2015год.

/л. 14 от гр.д. № 4869/2018год./, в което е посочено, че Г. Е.Г.завещава на ответника М.Д.К. цялото си движимо и недвижимо имущество. С протокол от 16,02,2017год. на З.Т.– нотариус, с рег. № 438 на НК /л. 21 от гр.д. № 4869/2018год./, завещанието е било обявено. С нотариален акт № 20, том III, рег. № 9537, дело № 346 от 2017год. на В. Г., с рег. № 340 на НК /л. 23 от гр.д. № 4869/2018год./ М.Д.К. е признат за собственик на АПАРТАМЕНТ, с административен адрес: гр. София, район Слатина, ж.к. „Гео Милев“, ул. „*********, местност Гео Милев, представляващ Апартамент № 6 на втори етаж, вход Б в жилищна сграда, построена върху държавна земя в кв.

Гео Милев, комплекс Слатина, състоящ се от една стая, кухня, баня- клозет, входно антре и балкон, със застроена площ от 40,76 кв.м., заедно с принадлежащото таванско помещение без посочен номер в доказателствения акт, с полезна площ от 5,60 кв.м. и избено помещение без идентификационен номер по доказателствен акт, с полезна площ от 4,14 кв.м., идеални части от общите части на сградата и 2.571% идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседи на жилището: стълбище, двор, ап. № 5, ап. № 7, отдолу - коридор, отгоре – ап. № 10, при съседи на таванското помещение: коридор, двор, таван на ап. № 5 и таван на ап. № 7 и при съседи на избеното помещение: коридор, двор, мазе на ап. № 5 и мазе на ап. № 7, нанесен с идентификатор *** в кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-138/24,07,2017год. на изпълнителния директор на АГКК, адрес: гр. София, район Слатина, ул. „*******, който самостоятелен обект се намира в сграда № 6, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение: жилище, апартамент, площ: 40,76 кв.м., прилежащи части: избено помещение, с площ от 4,14 кв.м., таванско помещение, с площ от 4,60 кв.м., съотв. ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти на същия етаж: ***, ***, под обекта: ***, над обекта

***, стар идентификатор: няма.

По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно наредбата за продажба жилища от държавния фонд от 09,02,1970год. /л. 82/, по силата на който К.С.Н.е закупила Апартамент, находящ се на ул. „*******, вх. Б, на II етаж, застроен на 40,76 кв.м. и 181,86 куб.м., състоящ се от: една стая, кухня, баня-клозет, вх.антре, заедно с мазе и таван.

Видно от удостоверение на Столична община, дирекция

„Общински приходи“, отдел „ОП-Слатина“ от 25,11,2019год. /л. 170/, на 18,05,1998год. Г. Е.Г.е подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ за придобиване на имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, *******, като декларира собственост на 1/1 ид.ч. В удостоверението се посочва, че партидата е закрита на основание завещание в полза на лице с ЕГН **********, който единен граждански номер съдът констатира да принадлежи на ответника М.К..

По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 22,08,1984год. /л. 180/, по силата на който Г. Е.Г.е закупил Апартамент, намиращ се в гр. София, ул. „*******, *******.

От заключението на назначената по делото съдебно-почеркова експертиза /л. 164/, което като компетентно и обективно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, се установява, че ръкописният текст в процесното саморъчно завещание от 25,01,2015год. не е изписан, а подписа за „Завещател“ не е положен от Г. Е. Г..

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св.К.П. Г., чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК.

Свидетелят посочва, че познава Г. Е. Г., който е бил част от семейството му - роднина на негови тъст. Дава показания, че в периода 1996-1998год. по негова покана е живял като гост в процесния апартамент. В началото на 2014год. здравословното му състояние започнало да се влошава – не е могъл да формира цели изречения, след пътуване не е могъл да познае собственото си жилище, нито познати за него хора. Спрял да заплаща задълженията във връзка с дома си, което наложило това да бъде правено от свидетеля. Свидетелят получавал обаждания от управителя на входа –К., който го информирал, че завещателят не можел да си отваря сам вратата, че се изгубвал и не помнел къде се намира дома му, което налагало да бъде съпровождан от служители на 8-мо районно управление. Спрял да отговаря на телефонни обаждания, което наложи свидетелят и други негови роднини да го посещават всяка седмица, за да му донесат храна, изчистят и наглеждат.

Престанал да се храни. През 2015год. зачистили случаите, в които се губел и се налагало да бъде прибиран от районното управление. В деня на изготвяне на завещанието – 25,01,2015год., свидетелят не е бил настанен в болница, но състоянието му било тежко и имал нужда от постоянни грижи. Предвид здравословното състояние на Г. Г., било инициирано производство по Закона за здравето, в резултат на което бил настанен в медицинско заведение в Нови Искър.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св. М.Б.К., чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК.

Свидетелства да е домоуправител на входа, където се намирало жилището на Г. Е.Г.и живял на същия етаж. Дава показания, че когато се нанесъл в блока през 1996 год. процесният имот се обитавал единствено от Г. Е.Г.до настаняването на последния в медицинско заведение преди около три години. Той се легитимирал като единствен собственик на апартамента, като посочил себе за такъв и в домовата книга. След настаняването на Е. в лечебното заведение таксите за входа били заплащани от негови роднини. След този момент никой не е живял на адреса, но свидетелят срещнал мъж, който се представил като М. и заявил, че е собственик на процесния апартамент, като представил нотариален акт за собственост. Същото лице предприело разчистване на апартамента.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с пр.кв. чл.

42 б. „Б“ вр. с чл. 25, ал.

1 от ЗН:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 42, б.

"б. ", пр.2 от ЗН, вр.чл. 25, ал. 1 от ЗН за признаване нищожност на завещание от 25,01,2015год.

За да породи действие саморъчното завещание, то трябва да отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН - да е изцяло написано ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него, като подписът трябва да е поставен след завещателните разпореждания. Липсата на която и да е от горните предпоставки обосновава нищожността на завещанието съгласно чл. 42 б.

"б. "ЗН.

При оспорване автентичността на саморъчното завещание с твърдение, че не е написано и подписано от завещателя, страната която се ползва от него следва да установи неговата истинност чрез пълно и пряко доказване. В случая това е ответникът по делото.

От ответника по делото не се ангажираха доказателства в посочения по-горе смисъл. Изслушаната съдебно-почеркова експертиза категорично обосновава извод, че завещанието от 25,01,2015год. не е написано и подписано от завещателят Г. Е. Г..

Ето защо исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена.

По предявения иск по чл. 108 от ЗС:

Искът по чл. 108 от ЗС е предоставен на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. За да бъде уважен е необходимо да се установи по безспорен начин, че ищецът е собственик на имота, а ответникът владее или държи същия без правно основание.

Доколкото ищецът твърди да е придобил правото на собственост върху имота вследствие на настъпило наследствено правоприемство, по делото следва да се докаже че наследодателят му – Г. Е.Г.е бил собственик на процесния недвижим имот. Като водещо основание за собствеността на праводателя си, ищецът е заявил изтеклата в негова полза десетгодишна придобивна давност.

Релевантните факти обуславящи основателност на исковата претенция по установителния иск за собственост, придобита чрез давностно владение, са упражняване на фактическа власт върху имота за релевантния период от време, намерение за своене /за което е формулирана законова презумпция в чл.69 ЗС/. Необходимо е владението да е било непрекъснато-чл. 79 от ЗС и да е продължило повече от 10 години, а с позоваването на давността настъпват последиците на придобиване на правото на собственост при осъществен фактически състав по чл. 79 ЗС. Според легалната дефиниция на чл. 68 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително. Тези признаци се приемат като логическо следствие от основните два признака - упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта /така Решение №