Разпореждане № 1386 от 05.03.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1386 гр. Благоевград, 05.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.ка П. Гоцева като разгледа докладваното от И.ка П. Гоцева Частно гражданско дело № 20261210100283 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410, ал.1 вр.с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по подадено от „А* ЕИК *, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Д. М. Б. с ЕГН ********** от гр. С*, за следните суми: 412,57 евро – главница; 49,57 евро – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 31.03.2024г. до 26.06.2025г.;

48,57 евро – мораторна лихва за периода от 27.06.2025г. до 07.02.2026г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 07.02.2026г. до окончателното й погасяване, дължими по Договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-20514194 от 31.03.2024г., сключен от длъжника с „*, ЕИК: *, което вземане се твърди да е прехвърлено на заявителя „А* с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022г. и Приложение №1/27.06.2025г. към него, както и разноски за държавна такса /10,86 евро/ и юрисконсултско възнаграждение /25,56 евро/.

Към заявлението не са представени доказателства за сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022г. и приложение №1/27.06.2025г. към него, с които се твърди, че са прехвърлени вземанията на новия кредитор - заявителя. Не са представени и доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземанията, за да има то (прехвърлянето) действие по отношение на него - чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, поради което с Разпореждане № 831/12.02.2026г., постановено по делото, съдът е дал указания за представяне на доказателства за извършената цесия. Указано е също да се посочи има ли извършвани плащания от длъжника по договора за кредит и ако има такива – в какъв размер са, кога са направени, както и към кои пера от дълга са отнесени същите.

Указанията не са изпълнени от заявителя, като вместо това в предоставения му срок той е подал молба вх.№4185/19.02.2026г., в която е цитирал съдебна практика.

Въз основа на така посоченото от фактическа страна, настоящият 1 съдебен състав намира от правна страна следното:

След преценка допустимостта и редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, съдът приема, че същото е допустимо, но по същество е неоснователно, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, а според чл.411, ал.2, т.3 ГПК заповед за изпълнение се издава, освен когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая заявителят основава искането си по Договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-20514194 от 31.03.2024г., сключен с „Ю* както и на сключен между заявителя и това дружество договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022г. и Приложение №1/27.06.2025г. към него.

При тези данни първият въпрос, който следва да се изследва във връзка с твърдяното цедиране на вземанията на дружеството-заявител е дали това дружество се легитимира като кредитор въз основа на сключен с Ю*договор за цесия. Въведени са и твърдения, че този договор е съобщен на длъжника с уведомително писмо с известие за доставяне от 23.07.2025г. Доказателства за тези обстоятелства обаче не са представени – нито договора за цесия, нито Приложение 1 към него, нито уведомителното писмо до длъжника, цитирани в заявлението.

Съдът намира, че следва да се съобрази даденото задължително указание в т. 4г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК по тълк. д. № 4/2013 г., според което настъпилото преди подаването на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя, като в случай, че частното правоприемство се основава на договор за цесия, както е в настоящия казус, на общо основание трябва да бъдат представени и доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането, за да има то (прехвърлянето) действие по отношение на него - чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. В случая със заявлението договорът за цесия и Приложение № 1 към него не са представени, а липсват и доказателства за уведомяване на длъжника по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Съдът намира, че задължителните разяснения по т. 4г от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се приложат и в производството по чл. 410 от ГПК, в който смисъл е Определение № 50079 от 20.02.2023г. по гр.д. №2864/2022г. на ВКС, III г.о.

Посочените доказателства следваше да бъдат представени по делото и на основание чл. 410, ал. 3 от ГПК, тъй като договорът за кредит е сключен с потребител. В хипотеза на настъпило частно правоприемство, преди надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането, легитимиран да подаде заявлението е цедентът-праводател, който е носител на спорното право към този момент (в този смисъл Определение № 492/30.07.2014г. на ВКС, II т.о., постановено по т.д. № 3933/2013г.).

Следователно по делото липсват доказателства относно това заявителят да има качеството на кредитор, доколкото липсват доказателства за извършената цесия, респективно - че длъжникът е уведомен за нея. Не е ясно и какво е цедирано на заявителя, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло.

2

Предвид отказа на съда да издаде заповед за изпълнение, следва да се укаже на заявителя, че на основание чл.415, ал.3 вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса, в противен случай не би могъл да се ползва от внесената в настоящото производство държавна такса.

Мотивиран от изложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление вх. № 3201/09.02.2026г., подадено от „А*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С* чрез пълномощника юрк.

И. Н., за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Д. М. Б. с ЕГН ********** от гр. С*, за следните суми: 412,57 евро – главница; 49,57 евро – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 31.03.2024г. до 26.06.2025г.; 48,57 евро – мораторна лихва за периода от 27.06.2025г. до 07.02.2026г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 07.02.2026г. до окончателното й погасяване, дължими по Договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-20514194 от 31.03.2024г., сключен от длъжника с „Юр* ЕИК: *, което вземане се твърди да е прехвърлено на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022г. и Приложение №1/27.06.2025г. към него, както и разноски за държавна такса /10,86 евро/ и юрисконсултско възнаграждение /25,56 евро/.

УКАЗВА на заявителя „А*, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията си против длъжника, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса. При непредявяване на иска в посочения срок, заявителят не би могъл да се ползва от внесената в настоящото производство държавна такса.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Благоевград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 3