Решение № 378 от 27.11.2023, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. гр. Димитровград, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Вл. Петров при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова като разгледа докладваното от Петър Вл. Петров Гражданско дело № 20235610100837 по описа за 2023 година

1. Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.

2. ИЩЕЦЪТ- “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД с ЕИК 201196810 моли съдът да се произнесе с решение, с което да се признае за установено по отношение на ответникът че дължи на ищецът сумата от 169.60 лв., от които: 100.00 лв., вземане за главница с падежни дати 03.12.2022г. и 02.01.2023г., 39.60 лв. договорна/възнаградителна лихва за периода 03.11.2022г. - 03.12.2022г. и 30.00 лв. неустойка по чл. 3 от Договора, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство до пълното погасяване на дължимата сума. За претендираните части от вземането има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 587/2023г. на Районен съд Димитровград. Изнася подробни аргументи в своя подкрепа.

3. ОТВЕТНИКЪТ- Н. Д. Т. оспорва в писмен отговор, оспорва, твърди нищожност на договорът за кредит, основно поради прекомерна лихва, която го прави несъответна на ЗПК.

4. Приет по делото е насрещен иск от ответника против ищеца ,както следва: да се обяви за нищожна клаузата на чл.З, ал.2 от Договор за предоставяне на кредит № 409611 предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 503.10 лева, на основание чл. 26, ал. 1, пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП, на основание чл.21 от ЗПК, вр, с чл.19, ал.4 и чл.ЗЗ от ЗПК 1

5. ИЩЕЦЪТ отговаря на насрещният иск в срок, като го оспорва като недопустим, съответно- неоснователен.

6. В с. з. ищецът не праща представител, но в писмено становище оспорва насрещен иск и позицията на ответникът, моли за разноски.

7. ОТВЕТНИКЪТ също не праща представител, оспорва предявеният главен иск и излага аргументи в своя подткрепа и по повод насрещният. Моли за разноски.

Съдът намира:

Приложим закон.

8. Закон за задълженията и договорите(ЗЗД)

26. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.

Ал. 4, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.

79. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

99. Кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.

Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.

Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.

Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Закон за потребителския кредит(ЗПК)

9. Чл. 19. (1) Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

(4) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по 2 просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

(5) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Чл. 22. (Доп. – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен

ДР§ 1. По смисъла на този закон:т.1. "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

9. ЗАКОН за защита на потребителите(ЗЗП)

Чл. 143. (Доп. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., изм., бр. 100 от 2019 г.) (1) Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител , е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

10. Граждански процесуален кодекс(ГПК)

Чл. 422. (1) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4.

По фактите

11. Видно от договор за предоставяне на кредит от разстояние № 409611 от 03.11.22 г., сключен при условията на ЗПФУР,между от една страна ищецът, в качеството на кредитодател - ответника в качеството на кредитополучател. В резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 1200.00 лв. /хиляда и двеста лева/.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора кредитодателят се задължава да преведе на кредитополучателя сума в размер на 1200.00 лв. /хиляда и двеста лева/. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора предаването на сумата следва да бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин. В случая тя е преведена по банкова сметка с титуляр ответникът Видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница в размер на 1200 лв. е разпределено на 24 вноски, всяка от които първите в размер на 50.00 лв. за периода 03.12.2022г. - 23.10.2024г.. Няма плащания за главница.

12. При изплащане на вноските по кредита клиента трябва да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменения по време на договора. Договорната лихва е уточнена в Договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него лихвения процент е в размер на 40.15 %.

3

13. Според чл.2, т.4 общата дължима сума възлизала на 1695 лв. ГПР по разходите на кредита възлизал общо на 48.44 %

14. Съгласно чл. 3, ал.1 от Договора за кредит, клиента се съгласява да предостави някое от следните обезпечения: договор за поръчителство с двама поръчители или 2/ банкова гаранция. В случай, че не го стори се предвижда плащането на неустойка ,която според чл. 3, ал.2 възлизала на сумата от 503.10 лв.

15. В чл.4 , ал.3 са определени месечните вноски по кредита. В т.1 от с. чл. е определена вноска главница от 50 лв.- за целият срок на договора, плюс лихва ,която варира. В чл.

4, ал.3, т.2 , при непредставяне на обезпечение са отмерени месечни вноски, , при които в първите шест от тях- до 02.05.23 г. била включена и неустойка в равен размер от 83.85 лева, като върху вноската лихвата също е съразмерна на алгоритъма по чл. 4, ал.3, т.1 от договора.

16. Според посоченото по – горе, вноски с падеж 03.12.22 г. и 02.01.23 г. възлизали общо както следва на : първата – 89.60 лева и втората- 87.95 лева, във вариант чл. 4, ал.3, т.1 от Договора- главница 50 лева и лихва 39.60 лева за първата и съответно- главница 50.00 лева и лихва от 37.95 лева за втората. Във варианта на чл. 4, ал.3, т.2, сумите са : за първа вноска главница 50 лева + лихва 39.60 лева + неустойка 83.85 лева или общо 173.45 лева; за втората- главница 50.00 лева + лихва от 37.95 лева + неустойка от 83.85 лева или общо 171.80 лева.

17. Ответникът не е погасявал задълженията си по този договор, в следствие на което е било депозира пред Районен съд Димитровград заявление по реда на чл. 410 от ГПК.

В резултат на него е образувано ч.гр.д. N 587/2023г. по описа на ДРС, издадена заповед за изпълнение № 288/ 19.05.2023 г. с която ответникът следвало да заплати на ищеца сумите от 1200 лева главница, 212.85 лева- договорна лихва за периода 03.11.2022 г. до 02.05.2023 г., 503, 10 лева неустойка, ведно със законна лихва върху главницата от 16.05.23 г. и разноски от 91.32 лева, въз основа на процесния договор, която е надлежно връчена на ответника по делото. Той е подал възражение срещу нея.

По процеса.

18. Предявеният иск е установителен и допустим, подаден е пред компетентен съд, в сроковете по чл. 415 от ГПК и при условията на чл. 415, ал.3, пр. І- во от ГПК.

19. Претендира се признаване за установено на отразено в заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК вземане.

20. Всъщност, претенциите , които са заявени в исковата молба са частични. Видно от заповед за изпълнение № 288/ 19.05.2023 г., издадена по ч.гр.д. N 587/2023г. по описа на ДРС , на база материалното основание- договор за предоставяне на кредит от разстояние № 409611 от 03.11.22 г., сумите там са различни от претендираните, периода също е различен, различен е периода . Самият ищец твърди , че претендира частично.

21. Така се претендират две вноски- първа и втора от договора за заем, ведно с договорената лихва. Претендира се и неустойка, която не е уточнена като период от време, а само като сума- 30 лева.

22. Материалните основания за главният иск по чл. 422 от ГПК, на които са основани вземанията според ищеца са – за първите две суми- члр. 79, ал.1 то ЗЗД и за третото- чл. 92 от ЗЗД.

23. Всъщност такъв иск е допустим, съдът е съгласен със съображенията на ищеца, изложени в исковата молба по този повод, следва да се обсъди по същество.

24. Въпросът с насрещният иск е сравнително по- комплициран.

25. Съдът е длъжен да се произнесе по всяко надлежно отправено искане в съответната процесуална форма на иск, ако същото кореспондира с изискванията за предявяване на иск по ГПК, което идва да каже, че по всеки допустим иск е длъжен да даде правосъдие, т.е. да се произнесе по същество.

4

26. За допустимостта съдът съди от твърденията в исковата молба, което с особена сила е вярно при установителните искове, каквито са например искът по чл. 26 от ЗЗД.

27. От друга страна, ако естеството на спора е такова, щото да е необходимо разглеждане на предявени допустими претенции в дадена поредност, която макар и не посочена от страните да е логична ,закономерна и реално- непреодолима, то в своето произнасяне, съдът следва на първо място да даде отговор по въпроси ,които имат обуславящо значение. Казано по друг начин, ако един от обективно съединените искове обуславя произнасянето на съда по фактите и правото, съдът е длъжен да разгледа първо него, независимо от поредността, която страните сочат. Това се отнася не само за обективно съединяване на исковете по почин на ищеца ,но и в случаи като настоящият- при приемане на насрещен иск.

28. От тук следва и факта ,че до обсъждане на целият спор по същество, въпросът с допустимостта на всеки от исковете е сравнително условно решен, до колкото правното твърдение в исковата молба е основното основание, на което съдът следва да направи своят извод в тази връзка.

29. При решаването на спора със съдебно решение , допустимостта е част от правното изследване, така и фактите , които са установени в хода на съдебното дирене, съотнесени към релевантното право , задължават съдът отново и за последно да се произнесе по допустимостта на иска.