Решение № 161 от 09.03.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. С., 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., VI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20212230105747 по описа за 2021 година

В молбата на дирекция „Социално подпомагане“ - С. (ДСП - С.) се излага, че с решение на Окръжен съд - гр. Благоевград от 2003-та година Г. КР. Т. е поставен под пълно запрещение, след което за негов настойник е назначена сестра му Х.К.Р.

Твърди се, че за него е издадено експертно решение -ЕР № 1740 от 10.10.2012 г. на ТЕЛК - Бургас, със срок „пожизнен“ и оценка на увреждането- 100% без ЧП, при диагноза:

„Тежка умствена изостаналост- ибецилистас гравис“.

Излага се, че предвид това заболяване той е зависим от чужда помощ; дезориентиран е за време и трудно се адаптира в чужда среда, а и тъй като настойника му поискала писмено това, той следва да бъде настанен, на основание чл. 101, във вр. с чл. 97 и чл. 95 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/, с решение на съда, за срок от три години, в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост селище „К.“, с. Бяла, общ. С., където и в момента е настанен по административен ред, със заповед № СУ/Д-СН/199-1 от 14.12.2021 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ - гр. С..

В проведеното открито съдебно заседание не присъства процесуален представител на дирекция „Социално подпомагане“ - С., но в писмено изявление директора й поддържа това искане.

Въпреки разпоредбата на чл. 97 ал. 2 от ЗСУ, на заседанието не присъства лицето, което се иска да бъде настанено в дома, като отсъствието му се дължи на указание на съда към директора на ДСП в тази връзка- защото е лишено от смисъл да се изследва волята на лице, поставено под пълно запрещение, което пък означава, че то, по силата на закона, не може да формира воля.

1

В заседанието не присъства и настойника на Т. , но социален работник в ДПЛУИ, селище „К.“- Т. Г., изрази мнение, че е в интерес на мъжа да продължи да живее в дома, тъй като майка му е възрастна и по тази причина не може да се грижи за него, а и настойника му- негова сестра, не е изразила желание да се ангажира с това.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от решение № 201 от 14.01.2003 г., постановено от Окръжен съд - Благоевград по гр. дело № 296/2002 г., Г.Т. е поставен под пълно запрещение. От удостоверение № 139/04.02.2020 г., издадено от община С. се установява, че за негов настойник е назначена Х.К.Р. Тя обаче е упълномощила с тези си права ЗЛ. К. СТ.- директор на ДПЛУИ, селище „К.“- документа, представляващ лист №9 от делото.

От документът, наречен Доклад за оценка на постигнатите резултати, съда установи, Т. не може да взема сам решения и сам да преценя последствията от тях; недостъпен е за словесен контакт. Вниманието му се привлича трудно и се задържа за кратко. Не е ориентиран за място и време.

Установява се и че не е възможно реинтегрирането му в семейна среда, защото както майка му, така и настойника му- неговата сестра, не са в състояние да се грижат за него, докато в дома Т. получава цялостна подкрепа от персонала за задоволяване на здравните и лични потребности.

Настойникът Х.К.Р.е подала писмено Становище от 25.10.2021г.- лист № 8 от делото, че тъй като има семейство и се грижи за две деца, а и няма финансови възможности, не е в състояние да се грижи за брат си.

Коментираните до тук обстоятелства са възпроизведени и в Предварителна оценка на потребностите от социални услуги, от 06.12.2021 г.

Видно от изготвената Справка по чл. 95 ал. 3, т. 3 от ЗСУ, към датата 30.11.2021 г. в специализираните институции на територията на С.ска област няма свободни места в Защитено жилище за пълнолетни лица с умствена изостаналост - гр. С., а в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост селище „К.“ - с. Бяла, има 19 свободни места.

Със заповед № СУ/Д-СН/199-1 от 14.12.2021 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ - гр. С. Т. е настанен по администравине ред в Дома за пълнолетни лица с умствена изостаналост, селище „К.“, с. Бяла, общ. С..

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Молбата на дирекция „Социално подпомагане“ - С., съотв. отправеното с нея искане, е с правно основание чл. 95 ал. 2 от Закона за социалните услуги. Съдът я преценя като основателна- защото са налице всички поставени от закона изисквания за уважаването й:

Г.Т. е пълнолетно лице, поставено под пълно запрещение; диагнозата му е „Тежка умствена изостаналост“, а от мненията, изказани в проведеното открито съдебно заседание, както и данните, съдържащи се в приетите писмени доказателства съда прави извод, че Дома за 2 пълнолетни лица с умствена изостаналост селище „К.“, с. Бяла, общ. С. е единствената алтернатива за него- защото роднини се интересуват от Т., като се обаждат по телефона и му пращат колети, но никой от тях не е пожелал да се ангажира с грижите за него. Напротивдори настойника му-негова сестра, изрично е декларирала, че не е в състояние да прави това.

От друга страна, Т. има потребност от съдействие и подкрепа в ежедневието, както и от специализирани грижи, но не може да ги получи в семейна среда, докато в ДПЛУИ селище „К.“ има необходимите за това специалисти.

Ето защо съда прави извод, че е в интерес на лицето да продължи да живее в дома, а при същите съображения преценя, че настаняването може да е за срока, поискан в молбата на дирекция „Социално подпомагане“ - С.- максималния по закон- тригодишен- чл. 98 ал. 3 от ЗСУ, което представлява дългосрочно предоставяне на социалната услуга по смисъла на чл.16 ал.2, т.3.

Впрочем, сходно е мнението на настойника социален работник от дома, в който и към момента се намира Т., заявено в съдебно заседание.

При изложеното, С.ски районен съд

РЕШИ:

На основание чл. 95 ал. 2 от Закона за социални услуги ПРЕДОСТАВЯ на пълнолетния, поставен под пълно запрещение, Г. КР. Т. , с ЕГН: **********, социална услуга за резидентна грижа, която се осъществява в специализирана среда, като за срок от три години ГО НАСТАНЯВА в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост селище „К.“, с. Бяла, общ. С..

РЕШЕНИЕТО подлежи, на основание чл. 98 ал. 1 от ЗСУ, на незабавно изпълнение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд, в 7-мо дневен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

3