Решение № 6142 от 30.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6142 гр. София, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Петя Попова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20231100512379 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 - 437 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба на Р. Ж. Б. – длъжник по изп. дело № 20169210400776 на ЧСИ С.П. с рег. № 921 на КЧСИ, с район на действие СГС, срещу постановление от 18.08.2023 г. на съдебния изпълнител, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че за периода от 20.08.2018 г. до 20.08.2020 г. по изпълнителното дело не са предприемани никакви изпълнителни действия, поради което същото се е перемирало. Иска прекратяване на изпълнителното производство.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят „Ф.И.“ ЕАД, депозира писмено възражение, с което излага доводите си за неоснователност на жалбата.

В мотивите си по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ С.П. твърди, че жалбата е допустима, но неоснователна. Поддържа, че не е изтекъл предвидения в закона двугодишен срок за прекратяване на изпълнителното дело, поради което е постановил отказ на молбата на длъжника. Изложил е хронология на предприетите действия по изпълнението.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № 20169210400776 на ЧСИ С.П. се установява, че то е образувано по молба от 16.09.2016г. с вх. № 07379 при ЧСИ С.П., изходяща от взискателя „Р.Б.“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 22.06.2016 г., 1 на основание Заповед за незабавно изпълнение от 22.06.2016 г., издадена по ч. гр. д. № 32427 от 2016 г. по описа на Софийски районен съд (СРС). С молба с вх. № 7512 от 30.03.2021 г. взискателят „Райфайзен банк България“ ЕАД е уведомил ЧСИ за прехвърляне на вземането си към длъжника Р. Ж. Б. на цесионера „Ф.И.“ ЕАД, като последния с молба с вх. № 15394 от 21.06.2021г. е поискал да бъде конституиран като взискател по делото.

Като взискател по делото е присъединено и Б.П.Б.“ АД с молба с вх. № 7357/25.05.2017 г., съгласно удостоверение по чл. 456 от ГПК, издадено от ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ по изп. дело № 20128380409252.

С молбата за образуване на изпълнителното дело от 16.09.2016 г., взискателят е поискал налагане запор на банкови сметки в „Р.Б.“ ЕАД и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и на основание чл. 18 от ЗЧСИ е възложил на ЧСИ да извърши цялостна справка на имущественото състояние на длъжника.

На 18.10.2016 г. са изпратени запорни съобщения до следните банки: „ОББ“ АД, „Ю.Б.“ АД, „ПИБ“ АД, „Райфайзен банк“ ЕАД, „ДСК“ ЕАД, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, всичките получени на 19.10.2016 г., с които са наложени запори върху банкови сметки на длъжника.

На 18.10.2016 г. е изпратено и запорно съобщение с изх. № 5908 до работодателя „РОС ПАРКЕТ“ ЕООД, получено на 19.10.2016 г., с което е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника.

На 20.08.2018 г. са изпратени запорни съобщения и до следните банки:

„ИНВЕСТБАНК“ АД, получено на 28.09.2018 г.; „ТОКУДА БАНК“ АД, получено на 12.09.2018 г.; Б.П.Б.“ АД, получено на 11.09.2018 г.; „А.Б.“ АД, получено на 12.09.2018г., с които са наложени запори върху банкови сметки на длъжника Р. Ж. Б..

С молба с вх. № 12018 от 11.09.2020г. взискателят е поискал налагането на запор на банкови сметки и върху трудовото възнаграждение на длъжника Р. Ж. Б..

С молба вх. № 15394 от 21.06.2021г. „Ф.И.“ ЕАД – конституиран взискател по силата на договор за цесия, е поискал насрочване на опис на движими вещи.

С молба с вх. № 20095 от 08.07.2022 г. взискателят е поискал насрочване на датата за опис на движими вещи, намиращи се на настоящия, съответно на постоянния му адрес.

На 09.05.2023 г. длъжникът е подал молба с вх. № 19811 до ЧСИ С.П., с която е поискал прекратяване на изпълнителното дело, поради перемирането му.

На 18.08.2023 г. с протокол № 1458 е постановил отказ за прекратяване на делото. Съобщението за отказа е получено от длъжника на 24.08.2023 г., чрез процесуалния му представител адв. С.П..

На 28.08.2023 г. длъжникът Р. Ж. Б., чрез адв. С.П. от САК, е депозирал жалба в кантората на ЧСИ с вх. № 38141/28.08.2023г. относно отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Съдът приема, че частната жалба по чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. 2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжник по изпълнението, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Жалбата е депозирана в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК и е внесена държавната такса по сметка на СГС. Следва, че жалбата е процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

2

Законът изрично сочи пороци в действията на съдебния изпълнител, обуславящи съдебен контрол по реда на чл. 435 от ГПК.

Следва да се разгледа дали са изпълнени предпоставките за прекратяване на изп. дело № 20169210400776 на ЧСИ С.П. с рег. № 921 на КЧСИ, при хипотезата на чл.

433, ал.1, т. 8 от ГПК.

Изпълнителното производство представлява предписан от закона способ за заместване на дължимо поведение, но неосъществено доброволно. Законът предвижда различни средства за осигуряване на принципно зачетени от правния ред интереси. В рамките на изпълнителното производство длъжникът дължи подчинение, доколкото принудата е оправдана. В закона изрично и лимитативно са очертани хипотезите, засягащи отстоявания в изпълнителното производство интерес на длъжника.

В чл. 433, ал. 1 и ал. 2 от ГПК законодателят изчерпателно е посочил хипотезите, в които се стига до прекратяване и приключване на изпълнението. Сред основанията водещи до прекратяване на изпълнението е визирано и това по ал. 1, т. 8, където е уредено, че изпълнителното производство се прекратява ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Възражението на жалбоподателя е именно за настъпване на така соченото прекратително основание. Това основание изхожда от принципа, че при иницииран изпълнителен процес взискателят е субектът, който следва да проявява активност в действията си и да инициира пред съдебния изпълнител предоставените му от закона изпълнителни действия посредством приложението на които да постигне успешно удовлетворение на изпълняемото си право. Същевременно тази процесуална норма съставлява и санкция за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг период от време (две години) бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права. Следва да се отбележи, че прекратяването на изпълнителното производство не води след себе си до прекратяване на субективните имуществени права, които са били предмет на допуснато принудително изпълнение, но освобождава длъжника от ограниченията които е търпял в рамките на водения спрямо него изпълнителен процес.

По отношение на кръга от изпълнителни действия, които са от категорията на тези прекъсващи двугодишният срок по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, е постановена тълкувателна практика с Тълкувателно решение (ТР) № 2/2013 г. от 26.06.2015 год. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, като в т. 10 е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебен изпълнител по възлагане от взискателя в хипотезата на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ) и това са: насочването на изпълнението чрез запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. В изпълнителния процес взискателят има задължението със своите действия да поддържа неговата висящност, която не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство, чиято задача е да 3 постави началото на производството, но и изисква постоянна активност с цел събиране на вземането. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. Законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство - да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава през период от две години, има за правна последица прекратяване на изпълнителното производство по право (т. нар. „перемпция“). За прилагане на прекратителното основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е релевантна липсата на искане от взискателя за извършването на изпълнителни действия.

В настоящия случай се установи, че с разпореждане от 20.08.2018г. ЧСИ С.П. е разпоредил да се извърши справка в БНБ за банковите сметки на името на длъжника и при наличието на такива да се наложи запор. Запорните съобщения са получени от банките в периода от 12.09.2018г. до 01.10.2018г. В резултат с писмо с изх. № 11039065 от 13.09.2018г. по описа на „Алианц Банк България“ АД, с вх. № 19624/18.09.2018г. при ЧСИ, е постъпило уведомление по изпълнителното дело, че е наложен запор по разплащателната сметка на длъжника. Същата информация е получена и от „Инвестбанк“ АД - за запорирана сметка на длъжника в тази банка. Т.е. двегодишният срок от предприетото действие изтича на 12.09.2020г.

Установи се, че с молба от 11.09.2020г. взискателят в „Р.Б.“ ЕАД е заявил ново искане за предприемането на вече посочен от него изпълнителни способи преди да се изтекли две години. Двугодишният преклузивен срок се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Съпоставяйки особеностите на исковия и изпълнителния процес в цитираното ТР е прието от ОСГТК на ВКС, че взискателят винаги има възможност да проявява активно процесуално поведение за опазване на своя интерес и удовлетворяване на подлежащото на принудително изпълнение притезание, поради което трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

При така дадените задължителни за съда указания относно понятието „изпълнителни действия“, както и обстоятелството, че е ирелевантно дали тези действия са извършвани по искане на взискателя или по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на основание чл. 18 от ЗЧСИ, от доказателствата по делото се установи, че в производството по процесното изпълнително дело регулярно са искани и са извършвани изпълнителни действия и в сочения от жалбоподателя период, които действия са прекъсвали двугодишния преклузивен срок.

По делото не се установи взискателят да е бил пасивен и да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В настоящия спор следва да се съобрази продължителността на изпълнителното действие в рамките на сочения изпълнителен способ (т.е. след постановяване на разпореждането на ЧСИ от 20.08.2018г. до получаване на запорните съобщения от третите лица – банките, в които са запорирани банковите сметки на длъжника). Поради прекъсването на 4 давността, не е изтекъл двугодишният преклузивен срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.